Робърт Хауърд
Писмо на Р. Хауърд до П. Милър

В началото на 1936 година, двама любители на разказите на Хауърд за Конан — П. Шуйлър Милър, пропагандатор и писател на научна фантастика, и д-р Джон Д. Кларк, химик, разработили на базата на публикуваните до момента разкази хронологията на живота на Конан и карта на света от Хайборейската епоха. Милър писал на Хауърд относно резултатите от тяхното изследване. Той получил отговор, написан само три месеца преди смъртта на Хауърд, който хвърля светлина върху концепцията на Хауърд за Конан и обстановката, в която се развива действието на разказите:

ПК 313

Крос Плейнс, Тексас

10 март, 1936

 

Скъпи мистър Милър,

Наистина се чувствувам задължен, че Вие и д-р Кларк сте толкова заинтересувани от Конан, че сте скицирали неговата кариера и картата на местата, в които е действувал. И двете са изненадващо точни, като се има предвид неопределеността на данните, с които е трябвало да работите. Аз имам оригиналната карта (онази, която съм скицирал, когато започнах да пиша за Конан) тук някъде и ще видя дали мога да я намеря за да й хвърлите един поглед. Тя включва само страните западно от Вилайет и северно от Куш. Никога не съм опитвал да скицирам южните и източните кралства, макар че в съзнанието си имам доста ясна представа за тяхната география. Все пак, пишейки за тях, аз чувствувам известна свобода, тъй като жителите на западните Хайборейски райони са също толкова невежи по отношение на страните и народите южно и източно от тях, колкото са били хората от средновековна Европа по отношение на Африка и Азия. Пишейки за западните Хайборейски народи, аз се чувствувам ограничен в рамките на известните и твърди граници и територии, но в произведенията си за останалата част от света давам свобода на въображението си. Все пак, възприемайки определена концепция по отношение на географията и етнологията, в интерес на последователността се чувствувам обвързан с нея. Идеята ми за Изтока и Юга не е така определена, нито така произволна.

По отношение на Куш, обаче, това е едно от черните кралства южно от Стигия, най-северното всъщност, което е дало името си на цялото южно крайбрежие. Поради това, когато някой хайбореец споменава Куш, той има предвид не самото кралство, което е едно от многото, а най-общо Черното крайбрежие. По същия начин, той е склонен да назове всеки чернокож кушит, без значение дали това е Кешани, Дарфари, Пунтан или действително жител на Куш. Това е естествено, понеже кушитите са първите чернокожи, с които хайборейците — пирати Барачани, са влезли в контакт, разменяйки стоки или извършвайки нападения.

Що се отнася до живота на Конан по-нататък, е, честно казано, не мога да го предскажа. Описвайки приключенията му, аз не чуствувах, че ги създавам, а по-скоро, че ги хроникирам, така както той ми ги е разказал. Това е причината, поради която в тях има такива празноти, без да се следва определен ред. Средният търсач на приключения, разказвайки историите на живота си, рядко би следвал определен план, а би разказвал отделните епизоди така, както се сети за тях.

Вашата хронология на кариерата му доста точно отразява нещата, както съм си ги представял. Разликите са дребни и несъществени. Както заключавате, Конан е на 17 години, когато е представен на публиката в „Кулата на слона“. Без да е зрял мъж, той е по-зрял, отколкото средния цивилизован младеж на тази възраст. Той е роден на бойното поле, по време на битка между неговото племе и нападаща орда от племето Ванир. Земите, върху които неговия клан има претенции за собственост, се намират в северо-западната част на Цимерия, но Конан има смесена кръв, макар и да е чист Цимерианец. Дядо му, който е бил член на племе от Юга, е избягал от племето си заради кръвна вражда и след дълги скитания, накрая намерил убежище при народите на Севера. През младините си преди да избяга, той взел участие в много нападения над Хайборейските племена и може би именно разказите му за тези не така жестоки страни са породили в малкия Конан желанието да ги види. Има много неща в живота на Конан, за които и аз не съм сигурен. Не знам, например, кога за пръв път е видял цивилизовани хора. Може и да е станало при Ванариум, но може и да е направил мирно посещение на някой пограничен град преди това. При Ванариум той вече е бил внушаващ страх противник, макар и само на 15 години. Бил висок над 1.80 и тежал над 75 килограма, макар и още съвсем не порасъл.

Между Ванариум и пътуването му до града на крадците Замора има около една година. През това време той се връща от северните територии и прави първото си пътуване зад пределите на Цимерия. Това, макар и да изглежда странно, е на север вместо на юг. Защо или как, не знам, но той прекарва няколко месеца с племето Езир, биейки се срещу Ванарите и Хайперборейците, започвайки да чувствува омраза към последните, омраза, която ще съхрани за цял живот и която по-късно ще оказва влияние върху политиката му като Крал на Акуилония. Пленен от тях, той успява да избяга на юг и попада в Замора за да направи дебют в отпечатаните за него истории.

Не съм уверен дали приключението му, описано в „Измамници в дома“, е станало в Замора. Наличието на опозиционна политическа фракция е по-скоро индикация за обратното, тъй като в Замора властвува абсолютен деспотизъм, който не толерира различващите се политически мнения. Считам, че става дума за един от малките градове, западно от Замора, в който Конан попада по време на скитанията си след напускане на Замора. Малко след това, той за кратко се връща в Цимерия, както има и други завръщания в родните му земи от време на време. Хронологията на приключенията му е както Вие сте я скицирали, с тази разлика, че те покриват малко по-дълъг интервал от време. Конан е на около 40 години, когато спечелва короната на Акуилония и е на 44–45 години, когато става дума за събитията от „Часа на Дракона“. По това време той още няма наследник, защото не се е главоболил да направи някоя жена своя кралица, а синовете на любовниците му, каквито е имал доста, не са признати за наследници на трона.

Мисля, че е бил крал на Акуилония дълги години — едно неспокойно царуване, по време на което Хайборейската цивилизация достига своя величествен връх, а всеки крал имал имперските си амбиции. Първоначално е водил отбранителни битки, но моето мнение е, че накрая е бил принуден да отпочне агресивни войни с цел самосъхранение. Дали е съумял да изгради световна империя или е загинал при опита, не знам.

Пътувал е много, не само преди да стане крал, а и след това. Пътувал е до Хитай и Хиркания и дори до по-малко познатите райони отвъд Хиркания, както и на Юг от Хитай. Дори е посетил един безименен континент в западното полукълбо и бродил по островите покрай него. Колко от неговите скитания ще бъдат отпечатани не мога да предскажа с никаква степен на увереност. Много ме заинтригуваха бележките Ви относно археологическите находки на полуостров Ямал, тъй като чувам за първи път за тях. Без съмнение Конан е познавал от първа ръка народите, създатели на описаната култура или поне на онези, които са ги наследили.

Надявам се, че намирате „Хайборейската епоха“ заинтригуваща. Прилагам към писмото си копие от оригиналната карта. Да, Наполи се е справил добре с Конан, макар понякога да му придава Латински черти, които не пасват на образа, така както аз си го представям. Обаче за това не си струва много да се спори.

Надявам се, че приложените данни отговарят на Вашите въпроси; ще бъде удоволствие за мен да дискутирам и други страни на нещата, ако пожелаете, или да навлезем в по-големи подробности относно кое да е събитие от кариерата на Конан, Хайборейската история или география, ако поискате. Отново Ви благодаря за интереса и приемете най-добрите ми пожелания към Вас и д-р Кларк.

Сърдечно Ваш, Робърт Е. Хауърд

P.S. Понеже не споменавате дали искате да ви върна картата и хронологията, позволявам си свободата да ги задържа за да ги покажа на някои приятели. Ако си ги искате, моля известете ме.