Георги Струмски
Пролетна въртележка

От сън събудих се, защото

почука някой по стъклото.

Не, татко ми това не беше,

не бяха белите череши —

край нашата висока стряха

две лястовици се въртяха —

от слънцето опиянени,

навън те викаха и мене.

 

Изтичах радостно на двора.

Озърнах се да видя хора,

та първи да им известя,

че прилетява пролетта.

 

Но там едно момиче вече

дочух да вика отдалече:

— Събудих се от сън, защото

почука някой по стъклото…

 

Пред къщи,

порти и стобори

отвред прииждаха деца

под лястовичите крилца.

И всяко тази вест повтори:

— От сън събудих се, защото

почука някой по стъклото…