Георги Струмски
Голяма броилка

— ЕДНО!

— ЕДНО момиче сплете

през пролетния ден

най-хубавото цвете

за маминия ден.

 

— ДВЕ!

— ДВЕ сестрички с пъстри блузки

и с трапчинки в леви бузки

веят алени кордели.

— Аз съм Ели!

— Аз съм Нели!

 

Ха иди, че ги познай.

Всички ще сгрешите май!

 

— ТРИ!

— ТРИ петлета вик надават.

Три петлета се надпяват:

— Първият съм между вас.

Кукуригу!

— Най-звънлив е моят глас.

Кукуригу!

— Моля, пръв певец съм аз.

Кукуригу!

 

Три петлета вик надават.

Три петлета се надпяват…

 

— ЧЕТИРИ!

— ЧЕТИРИ пътя от път уморени

спират на хлад край тополи зелени.

Черни и прашни ръце си подават…

Смешни и тъжни неща си разправят…

— Бре, окъсняваме.

— Време е вече.

— Чао, братлета.

— Отивам далече.

 

С братска прегръдка те се прощават.

Четири пътя на път се отправят.

 

— ПЕТ!

— ПЕТ момчета имат тайна,

тайна сладка и незнайна.

Нека почне се ваканция,

нека превали дъждът —

всяка радио– и телевизионна станция,

всички вестници ще загърмят

и с един възторжен глас

ще разнасят новината:

— Пет момчета от Бургас

кацнали са на Луната!

 

— ШЕСТ!

— ШЕСТ бели коне без седло и юзда

от речния вир жадно пият вода.

И гледат в реката с почуда и страх,

че други коне са дошли като тях —

шест бели коне без седло и юзда,

от речния вир да отпият вода.

 

— СЕДЕМ!

— СЕДЕМ цвята рейна

в миг дъгата ненадейна

като мост — от равнината

та до края на Земята.

 

— ОСЕМ!

— ОСЕМ кукли има Цветелина.

С осем имена ги тя нарича.

Пее им за детската градина.

Разсъблича ги

и ги облича.

А с една-едничка дума само

осемте отвръщат:

— Мамо, мамо…

 

— ДЕВЕТ!

— ДЕВЕТ изворчета — кой ще ги открие?

Девет ручейчета — кой ще спре?

— Още малки сме, но утре ние

вече ще се казваме море.

 

— ДЕСЕТ!

— ДЕСЕТ пръстчета работни

трудили са се до мрак.

Десет пръстчета работни

са измайсторили влак.

Има той места за всички.

Влакът вози без билет.

— Аз ще бъда машинистът

и ще седна най-отпред.

 

— ЕДИНАДЕСЕТ!

— ЕДИНАДЕСЕТ спирки има, додето

достигнем до летните морски игри.

Автобусът отива натам, към морето.

Лети край поляни, реки и гори.

 

Единадесет спирки — селца и градчета —

различни по хубост, по име и глас,

ни подканят: — Хей, юначни момчета,

хей, момичета мили, поспрете при нас!

 

Единадесет пъти въздъхваме ние

край къщи, площади, цветя и лозя.

А шосето напред и на изток се вие

там, дето ни чакат безброй чудеса.

 

— ДВАНАДЕСЕТ!

— ДВАНАДЕСЕТ месеца —

вярна дружина —

Зима и Пролет,

Лято и Есен.

Дванадесет месеца —

пълна година

със сняг и със слънце,

с въпроси и с песен.