Сандра Браун
Свидетелката (18)

Глава седемнадесета

„Бременна съм!“

Хванала здраво волана на колата, Кендъл едва сдържаше възторга си. Смееше се високо и поклащаше рамене в танцов ритъм. Всеки, който би я видял, щеше да помисли, че се е побъркала, но в този щастлив миг нищо не я интересуваше.

Дали Мат не се досеща? Сигурно не. Не беше необичайно да излиза от дома им в ранни зори. Често отиваше в офиса преди официалното работно време, за да работи необезпокоявана.

Както и да е, тази сутрин тя бе отишла в кабинета на гинеколога си. Не искаше да казва нищо на Мат, докато не се потвърди медицински, че дългоочакваното бебе Бърнууд в края на краищата е заченато.

Успя да убеди доктора и персонала да запазят тайната й. В Проспър новините се разпространяваха твърде бързо. Не искаше Мат да чуе от някой друг, преди тя да успее да му каже.

На обяд, може би? Да, ще му позвъни и ще си уредят някъде среща. Или може би ще изчака до довечера, за една вечеря на свещи.

Беше още рано, когато стигна в сградата на съда. Колата й бе първата на паркинга. Като че ли хвърчеше, докато стигна сградата и след това продължи бързо по празните коридори към офиса си.

Когато зави, забеляза, че в кабинета й свети. Роско също идваше рано. Тя надникна през отворената врата, но вместо да каже обикновеното „добро утро“, извика:

— О, боже мой!

Пазачът подскочи изплашено, но когато видя Кендъл страхът в очите му се превърна в молба за извинение.

— Надявах се, че ще успея да почистя, преди да дойдете тук, мисис Бърнууд.

Вандалщината беше невероятна. Прозорците на вратата й бяха изпочупени, а подът като че ли беше застлан с килим от счупени парчета. Чекмеджетата с досиетата бяха измъкнати и съдържанието им — разхвърляно навсякъде. Томовете правна литература бяха съборени от рафтовете.

Две африкански виолетки, които тя отглеждаше с много грижи, бяха обърнати върху настолния й бележник. Изпокъсаните им листенца и купчинката разкаляна пръст от саксията бяха всичко, което бе останало върху бюрото й. Всичко друго бе хвърлено по земята — скъсано, смачкано или счупено. Пухкавите възглавници на коженото й кресло бяха разпорени.

— Кой го е направил? — попита тя.

— Не предполагате ли, че е работа на онези бели боклуци близнаците Крук?

Да, точно така и предположи, но не изрече на глас подозренията си. Позвъни в полицията. След малко дойдоха двама полицаи. Направиха оглед на местопроизшествието, но Кендъл можеше да се закълне, че го правят през пръсти. Когато свършиха с вземането на пръстови отпечатъци, тя ги последва в коридора, за да не ги чува Роско.

— Намерихте ли отпечатъци, които да вършат работа?

— Трудно е да се каже — отговори единият от тях. — Вашите, на секретарката ви и на оня дърт негър — това вероятно е всичко, което ще излезе.

Вторият полицай посочи с брадата си към кабинета й.

— Откъде знаете, че не го е направил той?

Кендъл бе толкова възмутена от злостния намек, че в първия миг не отговори на въпроса.

— Мистър Колоуей? — попита тя недоверчиво. — Какъв би бил вероятният му мотив?

Полицаите размениха поглед, който мълчаливо, но красноречиво порицаваше плиткоумието й. Един от тях каза:

— Ще ви се обадим, ако открием нещо определено, мисис Бърнууд. Напоследък да сте си създали неприятели?

— Дузини — отвърна тя язвително. — Особено в полицията. — Нищо не губеше от заяждането. Оплакването й щеше да бъде отбелязано по рутинния начин и след това забравено. Няма да направят сериозни разследвания. Не беше любимка на полицията. Твърде много полицаи пропадаха, когато ги атакуваше при кръстосан разпит.

— Ще ви благодаря за всичко, което можете да направите. — Докато ги гледаше да се отдалечават, тя си каза, че това ще бъде краят на инцидента, освен ако тя самата не се заеме, но пък не би могла да го стори, заради Мат. Ако той научи, може да изпълни заканите си и да се разправи сериозно с близнаците Крук.

— Роско, би ли желал да ми помогнеш да почистя тази мръсотия — помоли тя, когато влезе отново в кабинета си.

— Няма нужда изобщо да ме молите.

— Благодаря. Досиетата трябва да се възстановят колкото може по-бързо. — След това добави: — Ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш да не се вдига шум по случилото се. Моля те, не го споменавай пред никой. Дори и пред съпруга ми.

 

 

Към обед Кендъл можеше да се движи в кабинета си, без да стъпи върху парче счупено стъкло или върху някой том със закони. Секретарката й криво-ляво подреди досиетата. Роско стегна и почисти един захвърлен канцеларски стол, който щеше да ползва, докато пристигне нов.

Ако й се бе случило да се срещне с който и да е от двамата — Хенри или Лутър Крук — тя самата би могла да ги застреля, не само заради обърнатия с главата надолу кабинет, но и защото бяха отнели блясъка на златния й ден. Вместо да се опиянява от радостната тайна за бременността си и да планира специалния начин, по който ще съобщи новината на Мат, тя бе принудена да се разправя с вандалското отмъщение на близнаците Крук.

Естествено, безпорядъкът в кабинета й възбуди любопитство между чиновниците от съда. Когато я попитаха, тя излъга. Излъга дори прокурора Горн, когато той мина през кабинета й в края на работния ден.

Той посочи към работника, който сменяше стъклото на вратата.

— Какво се е случило тук?

— Реших да направя някои промени в обстановката. — Без да го остави да продължи, тя попита: — Какво ви води тук по това време на деня, Дабни? Да не би кафенето отсреща да не сервира вече леден чай?

— Имаш наистина отвратителен език, адвокат. Изненадан съм, че Гиб и Мат не са те научили досега на по-добри обноски.

— Мат ми е съпруг, а не дресьор, а Гиб няма изобщо влияние върху мен. Между другото, ако нямах отвратителен език, нямаше да бъда и трън в очите ви. Точно тази роля ми доставя всеки ден все по-голямо удоволствие.

Тя посегна към папката, която той носеше със себе си и която сигурно беше истинската причина за неочакваното посещение.

— Какво ми носите?

— Разкритията по процеса Лайнъм. Това е всичко, което смятаме да използваме. Няма да можеш да обвиниш отделението ми, че задържаме доказателства и ти ги хвърляме направо в съда. Нямаме нужда от това. Казусът е съвсем ясен.

Той пъхна палци под широките, червени тиранти, крепящи панталоните му.

— Ние сме готови за процеса. Мога да получа присъда „виновна“ с ръце, вързани на гърба ми.

— Не мисля, че наистина си вярвате, Дабни. — Тя се изправи, вдигна ръчната и служебната си чанта и тръгна към вратата. — Ако беше така, нямаше да се чувствате длъжен да ми го напомняте толкова често. Благодаря за папката. Сега ме извинете. Канех се да тръгвам. Предлагам ви следващият път, когато искате да се видим, да се уговорим предварително.

По-рано през деня й се обади Гиб да покани на вечеря нея и Мат. Жадуваше да каже на Мат за бебето, но тъй като денят й бе претоварен и не изпитваше желание нито да готви, нито да излязат навън за вечеря, прие поканата на свекъра си.

Не беше специално приготвена вечеря. Ядоха студени блюда в неговата всекидневна под скръбните погледи на ловните му трофеи. Едва на десерта той засегна темата за приближаващия се процес на Лоти Лайнъм.

Както винаги безцеремонно, той направо попита:

— По какъв начин смяташ да пледираш невиновна?

— Не мога да обсъждам подробности на моя казус, Гиб. Знаеш го.

— Е, тайната на адвокатската защита и тъй нататък. Но ти си в семейството си. — Той се засмя. — А и аз не говоря за подробности. Говоря за основни принципи.

— Като тези, които брат Уайтакър разясняваше миналата неделя?

Върху паството бяха изсипани огън и жупел от амвона. Кендъл се бе раздразнила от проповедта и бе решила да го каже, въпреки че несъгласие с пастора, когото Мат и Гиб ценяха високо, би било като размахване на червен байрак.

— Какво общо има проповедта на брат Уайтакър с твоя случай? — попита Мат.

— Не вярвам в случайни съвпадения, особено като се има предвид, че бе избрал точно тази неделя, за да напомни светостта на брака — каза тя с нескрито презрение. — Цял час проповядва, че жените трябва сляпо да се подчиняват на мъжете си.

— Подчинението на съпругата е изискване и в Библията.

— Записано ли е в Библията, че съпругата трябва да се подчини на съпруга си, който иска да й натика гореща ютия?

— Темата не е много приятна за маса, нали?

— Тя никъде не може да бъде приятна, Мат — парира го тя разгорещено. — Но да се върнем към неделната проповед. Тя би могла да се оцени само като пристрастна и сексистка. Бъдещите съдебни заседатели са измежду членовете на паството. Как могат да бъдат безпристрастни, ако така им се влияе?

— Боб не е казал, че може да се прости побой над съпругата, Кендъл — каза Мат. — Всички знаят, че Чарли Лайнъм беше избухлив, алкохолизиран грубиян.

— Но това не й дава право да го убие, синко — намеси се Гиб, преди да се обърне към Кендъл. — Казах на Дабни, че ще пледираш невинност за Лоти, защото не познаваш истинската й природа.

— Какво значи „казах на Дабни“? Той говорил ли е за случая с теб? Той няма право…

Гиб вдигна ръка, за да я възпре.

— Дабни и аз сме много стари приятели. Навремето аз го накарах да кандидатства за мястото и помогнах да го изберат. Като приятел, той ме попита какво мисля за теб, щом ще пледираш невиновна и аз му обясних това. Ти не си оттук. Лоти те е заблудила. Откъде можеш да знаеш, че тя хойка с мъже, откакто жена е станала. Бракът не промени навиците й. Заради курвенските й истории, Чарли започна да пие.

Кендъл стоеше безмълвна. Прокурорът Горн бе извършил сериозно нарушение на съдебния етикет, като бе разисквал с него висящо дело за убийство, но Гиб изглежда не го схващаше. Той беше силно загрижен, че снаха му взема страната на местната проститутка.

— Гиб, мистър Горн въобще не е трябвало да обсъжда това с теб. Но въпреки това, моралният облик на мисис Лайнъм не е предмет на делото. Опасно близо си до мисълта, че тя си е заслужила боя и изнасилването.

— Това е съвсем друга работа — каза той. — Не ме е грижа какви са законите в книгите, но как може мъж да изнасили собствената си съпруга?

Мат се намеси, преди Кендъл да успее да отговори на предизвикателния му въпрос.

— Татко, Кендъл не трябва да обсъжда служебните си проблеми с нас. Тя е преуморена. Хайде да измием чиниите и да си вървим вкъщи.

 

 

Кендъл поднови разговора преди още да излязат на шосето.

— Страхувам се, че голям процент от хората, които ще бъдат избрани за съдебни заседатели, ще поддържат остарялото схващане на Гиб за задълженията на жената към мъжа — независимо какви са. Мога да опитам да сменя града, в който ще се гледа делото. Моята клиентка никога няма да бъде осъдена безпристрастно в Проспър.

— Татко е от друго поколение, Кендъл. Не можеш да очакваш, че той и приятелите му ще имат нашето отношение към някои социални и морални въпроси.

— Като постоянни побоища и домашно изнасилване?

— Не започвай да се караш с мен — каза той, отвръщайки на раздразнителността в гласа й. — Аз не оспорвам твоята позиция.

— Но и не я защитаваш.

— Не исках да се захващам в безсмислен спор.

— Не смятам, че е безсмислен. Мисис Лайнъм сигурно не мисли, че е безсмислен.

— Аз не съм съдебен заседател — произнесе Мат равнодушно. — Няма защо да защитаваш каузата си пред мен. И не трябва да я разискваш с татко.

— Но той не се е възпрял да я дискутира с прокурора. — Тя беше и объркана, и учудена. — Мат, кажи ми защо Дабни ще обсъжда легални проблеми с Гиб?

— Татко ти обясни. Те са стари приятели и вероятно са си бъбрили. Отдаваш им прекалено значение.

— Не мисля така. Не ми е приятно да знам, че Дабни ходи да клюкарства с Гиб и по този начин едва ли не извършва контрол над работата ми като обществен защитник. — Това беше другият проблем на този и без това тежък случай. Беше убедена, че да получи оправдателна присъда в Проспър би било чудо.

— Имаш ли нещо против да интервюирам мисис Лайнъм за един материал?

— Какво? — Учудена, тя се обърна към Мат, чието предложение дойде съвсем неочаквано. — Какъв вид материал?

— Мисис Лайнъм е била засегната много сериозно от амвона и от човек от улицата, та дори и от моя вестник — каза той с болка. — Тя има право на отговор в своя защита.

Кендъл му благодари за предложението, но постави някои ограничения. Когато стигнаха вкъщи, все още обсъждаха въпроса. Той продължаваше да я увещава и когато тръгнаха по коридора към спалнята.

— Това е моят начин да поправя нетактичността на татко. Свикнал е да го молят за съвет и да дава съвети. Сигурен съм, че не е схванал в какво неудобно положение те поставя като е казал мнението си на Дабни. Нека направя това за теб, Кендъл. Кълна се, че статията няма да бъде дърварска. Дори ще подготвя предварително списъка с въпроси. Можеш да ги прегледаш и да посъветваш мисис Лайнъм как да отговори. Няма да се отклонявам от тези въпроси и освен това ще можеш да прочетеш варианта подготвен за печат. Всичко, което не ти харесва можеш да го изхвърлиш.

Тя не виждаше причина да не се съгласи.

— Добре. Благодаря ти.

Той протегна ръце.

— Като че ли се нуждаеш от прегръдка.

Тя с радост се сгуши в прегръдките му. Той я притисна силно и здравите му ръце настойчиво замилваха извивките на ханша й. Вечерята с Гиб бе попречила да му каже за бебето.

Бе обмисляла да им го обяви едновременно, но реши, че не трябва. Гиб твърде често ставаше третият партньор. Случаят беше специален и изискваше интимност. Искаше Мат само за себе си, когато му кажеше.

И сега най-накрая бяха сами.

Името му беше на върха на езика й, когато той първи произнесе нейното.

— Кендъл? — Отдръпна я от себе си и я погали по страната. — Напоследък си ужасно разсеяна. Мога ли да разчитам на пълното ти внимание тази нощ?

Така беше дори още по-добре. След като се любят и отпуснат вече успокоени — не е ли това най-подходящият момент да му каже? Тя обви ръце около врата му.

— Ще бъде удоволствие за мен — прошепна тя.

Тя се сгуши в него, погали тялото му и изпита чувство на приятно отпущане пред неговата мъжественост и физическа сила. Брачната интимност я топлеше, защото както й напомни той, те не бяха й се отдавали напоследък.

Но не излезе толкова сполучливо, колкото друг път. Когато той я прониза, тя не беше още съвсем готова. Импулсите му й причиняваха известно неудобство, което намали удоволствието. Тя би предпочела повече предварителни ласки, бавно сексуално пробуждане, което постепенно ще разсее умората и ще я замести с възбуда.

След това той се усмихна извинително:

— Добре ли беше?

Тя излъга, за да не унижава самочувствието му.

— Вниманието ти е много раздвоено, Кендъл — изрази разочарованието си той. — Вече не сме така добре настроени един към друг. Загубихме ритъма. Татко е прав.

Тя се подпря на лакът.

— Прав за какво?

— Прекарваш прекалено много часове на работа и съвсем недостатъчно вкъщи.

— Обсъждали сте с Гиб недостатъците ми, преди дори да си ми намекнал?

— Не се ядосвай. Аз не оставих цялата вина върху теб. Казах му, че очевидно аз не правя нещо както трябва, иначе не би била толкова далечна.

— Мат, бъди честен — извика тя. — По-предишната вечер, когато ти се обадих, че ще остана до късно да работя, ти ми каза, че няма проблем, тъй като ти също ще излизаш. Бях си вкъщи и отдавна вече спях, когато ти се прибра.

— Не побеснявай.

— А защо да не побеснявам? Позицията ти е много погрешна. Когато закъснявам — аз работя. Когато ти закъсняваш — ти си навън по забавления с приятелите си и Гиб.

— Ревнуваш.

— Това не е ревност.

— Звучи като ревност.

— Тогава бих казала, че ти пък ревнуваш работата ми.

— Да. Признавам. Защото си толкова завладяна от кариерата си.

— Посветила съм й се. Ако бях мъж, щяха да ме мислят за истински кариерист.

— Но ти не си. Ти си жена. И работата не трябва да ти пречи да изпълняваш задълженията си като моя жена — като смекчи тона си, той я привлече към себе си и я погали по косата. — Мила, мразя да се караме.

— Аз също, Мат, но понякога кавгите са необходими. Ти знаеше, когато се оженихме, че аз исках кариера. Исках да практикувам право. Искам справедливост за…

— Знам всичко това — прекъсна я той. — Гордея се с работата, която вършиш, но трябва ли толкова много да й се отдаваш? Не можеш ли да си по-великодушна към себе си? Други области на живота се нуждаят от времето и вниманието ти. Аз — по-специално. И бих искал да проявиш по-голям интерес към обществения живот, да се сприятелиш с жените. Знаеш, че е много по-трудно да станеш член на една група, отколкото да стоиш настрана.

Той притисна устни към слепоочието й.

— Татко казва, че ни е необходимо бебе. Детето ще създаде някакъв баланс в живота ти. Съгласен съм с него. Хайде да си направим дете, Кендъл! Тази нощ.

Това не беше атмосферата, в която Кендъл се бе надявала да му каже, че тяхното дългоочаквано бебе вече е заченато. Те отново се любиха, но неприятните му коментари намалиха силно желанието й. А той толкова силно искаше тя да забременее, че въобще не забеляза липсата на отзивчивост от нейна страна.