Сандра Браун
Лъки (19)

19

— Посещенията са ограничени в рамките на петнадесет минути.

Лъки бе въведен в залата, в която преди седмица Девън за кратко се бе видяла със съпруга си.

— Разбирам — каза той на надзирателя. — Благодаря ви, че толкова бързо уредихте това свиждане.

През дългите, безсънни часове на изминалата нощ Лъки изведнъж бе проумял, че единственото доблестно и почтено нещо, което би могъл да предприеме, е да се срещне със съпруга на Девън.

Все още не знаете какво точно ще каже на Грег Шелби. Дали пък не трябваше смирено да заяви, че съжалява за прекараната с Девън нощ? Каква ужасна мисъл! Та той изобщо не съжаляваше. Да каже нещо подобно, означаваше да излъже. Струваше му се, че най-добре щеше да бъде да говори направо и да каже на човека, че е влюбен в жена му.

Това също му бе хрумнало през мъчително дългата, самотна нощ.

Въпреки всичките си флиртове и авантюри, Лъки винаги бе знаел, че някой ден ще срещне жената, която ще превърне брачната вярност от задължение в удоволствие. Девън Хейнс беше тази жена. Бе успяла да затвърди моногамията в единствената форма на сексуално общуване, което той можеше да приеме в този момент.

Така както Таня беше засенчила всички предишни момичета на Чейс, така и Девън бе превърнала всички останали жени в нейни бледи и безинтересни подобия. Тя бе в състояние да удовлетвори всичките му потребности. Можеше да превърне задоволяването на собствените си нужди и желания в предизвикателство, на което той бе готов да посвети целия си живот.

Настръхваше само като си помислеше, че негово дете би могло да расте в утробата на Девън. Точно това неповторимо усещане заедно с буцата, която засядаше в гърлото му всеки път, когато си помислеше, че те двамата биха могли да си имат свое дете, го убеди, че чувството, което изпитва към нея, е любов.

Заедно с любовта, обаче, дойде и ужасът. Това бе един от уроците, които децата на Тайлър бяха усвоили и от двамата си родители. Когато обичаш някого, можеш понякога да го нараниш, да го разочароваш, да го ядосаш, но никога, при никакви обстоятелства не бива да го опозоряваш и безчестиш.

Точно този морален принцип го беше заставил да измине пътя до затвора и да се срещне със съпруга й.

— Ти ли си Тайлър?

Чул въпроса, Лъки се обърна и видя за пръв път Грег Шелби. Веднага си отдъхна с облекчение. С ужас бе очаквал срещата, защото си представяше, че срещу него ще застане един облечен в затворнически дрехи Мел Гибсън с израз на истински мъченик.

Вместо това пред него стоеше един загорял, симпатичен мъж, когото обаче Сейдж в никакъв случай не би нарекла сладур. С чувство на задоволство Лъки забеляза оредяващата му коса.

— Господин Шелби?

— Точно така.

С нехайно и странно предизвикателно изражение, той прекоси стаята и седна на канапето, като опря ръце на облегалката му. Равнодушието му изненада Лъки. Изненада го, но и силно го раздразни и ядоса. Този кучи син нямаше да го хване за гърлото? Нима Девън не заслужа ваше поне това?

Шелби поде:

— Не е необходимо да ви питам защо искате да ме видите, нали?

— Да, така е. Вече сте прочел за случилото се във вестниците.

— Да, заедно с всички останали — с горчивина отбеляза той.

Лъки седна на един стол до канапето. Двамата мъже застанаха нащрек и се измериха с поглед.

— Съжалявам, че трябваше да го научите по този начин — Лъки бе напълно искрен. — Съжалявам, че не ви е било никак лесно, но за Девън беше дяволски по-трудно.

Шелби изсумтя.

— Но тя не е в затвора, нали?

— Тя не е извършила престъпление.

Шелби леко се стъписа от рязката откровеност и абсолютна прямота на Лъки. След това хитро се усмихна.

— Има хора, които биха решили, че това, което е направила с вас, е престъпление.

— Аз не мисля така. Нито пък вие.

— Откъде знаеш какво мисля аз, Тайлър?

— Ако бяхте толкова разстроен от нейното прелюбодейство, едва ли щяхме да обсъждаме въпроса така спокойно.

Шелби отново се усмихна лукаво и саркастично.

— Прав сте. Девън е истинска светица. Единственото й престъпление бе, че се омъжи за човек, който трябваше да влезе в затвора.

Лъки се облегна спокойно назад, сякаш те двамата обсъждаха бейзболния сезон, а не въпрос, който би могъл да промени цялото му бъдеще.

— Питам се защо го е направила?

Шелби го изгледа с проницателен поглед, а после сви рамене. Стана от канапето и отиде да си налее чаша кафе.

— Искате ли и вие?

— Не, благодаря.

Шелби духна няколко пъти горещото кафе и отпи.

— Девън искаше да проникне в същността на едно престъпление, което повечето хора биха нарекли просто хитър бизнес. И понеже аз твърдях, че съм невинен, че съм жертва на престъпници, които са пипали прекалено умело, за да бъдат заловени, Девън реши, че това ще бъде дяволски добър материал за колонката й.

— Тя е много талантлива.

— Тук сте напълно прав. Тя успя да накара всички вестници в Далас да работят в моя полза. — Той се намръщи. — Жалко, че на съдията и съдебните заседатели е забранено да четат вестници. Може би трябваше да я изправим на свидетелската скамейка. Вероятно щеше да успее да ги убеди в невинността ми.

— Така както вие убедихте нея?

Шелби отново уклончиво сви рамене. Беше прекалено умен, за да признае каквото и да е, или да позволи да го хванат натясно. На Лъки му се прииска да размаже самодоволната му физиономия.

— Девън получи от женитбата ни това, което желаеше — рече Шелби.

— Ако намеквате, че единственото, което е искала, са били няколко добри статии, значи изобщо не я познавате.

Шелби почти се разсмя.

— Може и да сте прав, Тайлър. Вие сигурно я познавате толкова добре, колкото и аз.

Лъки нямаше никакво намерение да обсъжда взаимоотношенията си с Девън е този човек, когото с всяка изминала минута презираше все повече и повече. Шелби допи кафето си и хвърли пластмасовата чашка в кошчето.

— Знаете ли, аз съм образцов затворник — разприказва се той. — Не се оплаквам от храната. Поддържам безупречен ред в килията си. Не се карам с останалите затворници. Имам всички шансове за предсрочно освобождаване.

Обърна се и заплашително изгледа Лъки.

— И в този момент вие забърсвате Девън, а тя няма дори достатъчно ум в главата си, за да си държи устата затворена.

Ръцете на Лъки се свиха в юмруци, но Шелби бе толкова погълнат от собствения си гняв, че не забеляза нито юмруците, нито здраво стиснатите му челюсти.

— Не исках никакви усложнения. Адвокатът ми твърдеше, че имам всички основания да изляза от затвора още след първото преразглеждане на присъдата, ако досието ми е напълно чисто. А сега това — излая той. — Случилото се няма нищо общо с мен, разбира се, но властите не могат да не си помислят, че прибързаната ни женитба е била просто един трик, опит на Девън да ме спаси от затвора, като настрои общественото мнение в моя полза.

— Както и е било в действителност. — Характерът на Шелби вече му бе съвсем ясен. Беше подвел Девън, накарал я бе да го съжалява, принудил я бе да се омъжи за него веднага, така, както по време на война момичетата се омъжват за войници, които заминават на предната бойна линия. Не бе допускал, че съществува мъж, който би паднал толкова ниско, който би се възползвал така безскрупулно от някоя жена, а Шелби очевидно не изпитваше никакво съжаление към Девън, не се замисляше как й се е отразил скандалът. Безпокоеше се единствено за себе си. Той продължаваше да говори.

— Искам да кажа, че щом жена ми спи с други мъже, това не говори кой знае колко добре за брака ни, нали?

— Да, така е. — Лъки се изправи. — Кажете ми нещо. Обичал ли сте я някога?

— Да я обичам? — повтори Шелби с презрение. — Излязох пълен глупак. Съществуваше възможност въздействащите и убедителни статии на Девън да ме отърват от затвора и се постарах да се възползвам от тях колкото се може по-добре. Но не се получи. След това се ожених за нея с надеждата, че това може да помогне, но и тук изгубих. И какво стана? Получих съпруга, която не може да ми бъде полезна по никакъв начин. Всъщност, сега, когато стана известна по такъв печален повод, тя вече се превърна в досадно бреме. Но най-нелепото от всичко е, че аз дори не можах да се възползвам от утешителната награда — нейното сладко тяло.

Сърцето на Лъки подскочи в гърдите му. Само завидното му самообладание му помогна да не зяпне от изненада. В ушите му кънтяха думите на Шелби. Тялото му потрепери от вълнение.

— Глупава кучка! Щом е решила да се раздава наляво и надясно, можеше поне да се постарае да запази авантюрите си в тайна, докато изляза от затвора.

Лъки, разкъсван едновременно от сляпа ярост и силно щастие, трябваше да се отдалечи малко, защото не бе сигурен дали ще успее да се сдържи да не забие юмрук в зъбите на Шелби. През последните няколко седмици бе научил колко важни са самообладанието и самоконтролът.

Той протегна ръка пред себе си и насочи показалеца си към затворника. Очите му бяха сини и студени като късче лед.

— Когато излезеш оттук, ще те смажа от бой. — Изрекъл обещанието си, той се обърна на пета и се отправи към вратата. Там се спря, помисли за момент и додаде: — Не след дълго за теб няма да има никакво значение с кого спи Девън. Бракът ви ще бъде анулиран.

 

Когато вратата на офиса се отвори, Чейс вдигна глава от документите, върху които работеше. С изненада видя Таня. След нея вървеше висока, привлекателна жена.

— Патето! — Той се изправи и заобиколи бюрото, за да поздрави бившата си съученичка. Първо й подаде ръка, а след това бързо я прегърна.

— Здравей, Чейс — поздрави го тя през смях. — Радвам се да те видя.

— Защо нито веднъж не дойде на събиранията на класа ни? — Погледна я усмихнат и добави:

— Изглеждаш фантастично.

— Не мога да повярвам, че продължаваш да я наричаш с това ужасно име — възкликна Таня.

— Ти не се сърдит, нали? — попита Чейс.

— Не, разбира се. Щом съм могла да понасям тоя прякор когато бях чувствително, несигурно в себе си девойче, значи мога да се справя с него и сега, когато съм зряла жена. А що се отнася до сбирките на класа, няколко години живях в Хюстън и ангажиментите ми не ми позволяваха да дойда.

Чейс я изгледа с одобрение.

— Ти наистина изглеждаш страхотно, Марси! Изминалите години са били не просто благосклонни към теб, били са направо щедри. Чувам, че бизнесът ти процъфтява.

— Благодаря ти. О, да, имам удоволствието сама да се занимавам със собствения си бизнес. През последните една-две години нещата не вървяха толкова добре, но мисля, че се справям нелошо, като се има предвид икономическото състояние на страната.

— Да можех и аз да кажа същото — добродушно отбеляза той.

— О, разбрах, че имате много щастлив повод за празнуване.

— Казах й за бебето — информира го Таня. — А тя ме убеди, че въпреки ограничения ни бюджет, можем да си позволим да си купим къща и точно сега е моментът да го направим. Пазарът е подходящ за купуване — повтори тя думите на Марси.

— Да вадя ли чековата си книжка? — заядливо я попита той.

— Не още. Марси и аз искаме да дойдеш с нас и да видиш къщата, която тя ми показа вчера. Аз мисля, че е идеална… Ще дойдеш ли?

— Какво? Сега?

— Моля те.

— Извинявай, скъпа, но не мога. Оживеното лице на Таня помръкна. — По всяко друго време бих дошъл, но сега очаквам представител на застрахователната компания. Трябваше да пристигне точно следобед, но телефонира, за да ми каже, че ще закъснее. Трябва да съм чук, когато пристигне.

— Прочетох в сутрешния вестник, че от брат ти са свалени ония нелепи подозрения в умишлен палеж — каза Марси.

— Има ли и някакъв друг проблем, Чейс? — Гласът на Таня прозвуча разтревожено.

— Не — каза той и уверено стисна ръката й между своите. — Трябва просто да разгледам списъка на оборудването, което изгубихме по време на пожара, и да обсъдим иска ни.

Тя разочаровано въздъхна.

— Е, може би утре.

— Или дори още днес, но по-късно — предложи той. — Защо не отидеш да разгледаш къщата отново и да ми се обадиш, ако все още ти харесва толкова много. Сигурно ще успея да дойда при теб, след като гостът си тръгне. Но само в случай, че Марси е свободна, разбира се.

Запазих целия си следобед за Таня и теб.

Таня отново се усмихваше. Тя обви ръце около врата на Чейс и звучно го целуна по устните.

— Обичам те! А и ти ще се влюбиш в къщата като я видиш.

Той силно я притисна към себе си.

— Може би, но не толкова, колкото съм влюбен в теб. Обади ми се по-късно.

Изпрати ги и двете до вратата и им махна с ръка.

 

— Зная, че ме наблюдаваш през шпионката. Няма да си тръгна, докато не те видя, дори ако това означава, че отново трябва да прескоча през оградата. Спести излишните неприятности и на двама ни, моля те.

Девън свали резето и отвори вратата.

— Не трябваше да идваш, Лъки. Само влошаваш нещата с…

Думите й бяха заглушени от устните му, които се впиха в нейните в изгаряща целувка. Обгърнал я плътно с ръцете си, той бавно я побутна назад, докато най-накрая гърбът й опря в най-близката стена. Притисна бедрата си към нейните и стиснал главата й между двете си ръце, продължи жадния набег на ненаситните си устни.

Когато най-сетне се отдели от нея, тя бе останала без дъх и не бе в състояние да промълви и дума. Той веднага се възползва от момента.

— Идвам направо от затвора, където си побъбрих с Грег Шелби. — Тя бързо си пое дъх, но той не й обърна внимание и упорито продължи: — Забеляза ли, че не го наричам твой съпруг, защото в действителност той не ти е истински съпруг, нали Девън?

— Съпруг ми е — тъжно поклати тя глава.

— Не е. Аз съм повече женен за теб, отколкото той. — Той я взе на ръце и я занесе в спалнята й, като не сваляше поглед от очите й, уголемени от изненада и недоумение. Сложи я нежно върху леглото и легна до нея.

— Знаех си, че има нещо неестествено през онази нощ, нещо, което се опитвах да си спомня. — Говореше бързо. Думите му се застъпваха една с друга. — Но така и не можах да разбера какво точно бе то. Сега вече зная. Ти беше девствена. Аз съм първият и единствен мъж, с който си се любила. Не си била с Шелби. Не си била с никой друг мъж. Само с мен. Нали Девън?

Тя затвори очи. Сълзите й се плъзнаха под спуснатите клепачи и се затъркаляха по бузите й. Тя кимна. Лъки въздъхна дълбоко, наведе се над нея и опря чело в нейното.

— Вашият брак никога не е бил консумиран, нали?

Тя отново кимна.

— Слава Богу. — Дъхът му галеше обляното й в сълзи лице. Той пое с език една бистра солена сълза, която се стичаше край устата й, а след това прокара език по устните й.

Тя жадно отвърна на търсещата му уста. Целувката им не бе така бурна както предишната, но бе по-дълга, по-страстна, по-искрена. Устните и езиците им изразяваха емоции, неизречени и непозволени до този момент.

Бавно, дрешка по дрешка, той я съблече, като от време на време поспираше да й се възхити, да погали, да целуне някои части от тялото й, които до този миг само си бе представял. Беше ги изследвал в тъмнината на оная първа нощ и ги познаваше само по допир. Очите му сега се наслаждаваха на всяка извивка и гънка по великолепното й тяло.

Отметна ръцете й назад и прекара пръсти по бледата, мека като коприна кожа от вътрешната им страна. Пръстите му погалиха гърдите й и зърната й възбудено щръкнаха. После дланите му ласкаво се поспряха на корема й, побавиха се около пъпа й и се придвижиха надолу към бедрата. Лъки помилва гладката кожа на краката й, възхитен от изяществото на формите им. Мускулите на прасците й точно прилепнаха на дланите му. Ръцете му погалиха тънките й глезени, сводовете на ходилата й, а после палците му леко се плъзнаха по възглавничките на пръстите.

Тя беше изключително красива, така чувствена и женствена, че сърцето му сякаш спираше на моменти от обхваналата го страстна нега. Погали с ръка венериния й хълм, наведе се над нея и жадно я зацелува. Езикът му се движеше в устата й със скорост, която подпали докрай въображението и кръвта им.

Разкъсвана от копнеж, тя тихичко извика името му. Той отдръпна сръчната си, ласкава ръка и обсипа лицето й с леки, въздушни целувки. Стана от леглото и се съблече.

Щорите бяха отворени. Следобедните слънчеви лъчи проникваха в стаята. Светлини и сенки се редуваха върху изящното й тяло, а косъмчетата й блестяха като позлатени на слънцето.

Лъки никога не бе изпитвал капка срам от тялото си. Но сега, застанал край леглото на Девън напълно гол, той изведнъж се усети несигурен и неуверен. Щеше ли да й хареса високото му, слабо тяло? Гърдите му бяха покрити с косъмчета. Някои жени не харесваха окосмени мъже.

Но когато се върна при нея и отново легна на леглото, тя веднага разсея всичките му страхове и зарови пръсти в къдравите снопчета по гръдния му кош.

За негово неописуемо удоволствие тя започна да изследва тялото му с известна стеснителност, но и с истинска страст и похотливо любопитство. Изкусните й ласки го влудяваха, но той си наложи да лежи неподвижен и да я остави да му се наслади докрай. Мислеше си, че няма да е никак зле да завърши земните си дни като умре от удоволствие.

Накрая, неспособен да издържа повече, Лъки хвана ръката й. Приковал очи в нейните, той започна да целува пръстите й един по един като с палеца на ръката си не спираше да гали дланта й. След това придърпа ръката и надолу и обви с пръстите й стоманено-твърдия си член. Задържа дъха си, несигурен в реакцията й.

Отначало с изненада, после с наслада, а след това с желание, ръката й ласкаво се спусна по възбудения му до крайност член. Погали основата му, прокара пръсти по цялата му дължина, поигра си с влажния му връх.

Като стенеше в екстаз, той наведе глава към гърдите й. Бяха красиви и той й го каза, а после с леко разтворени устни започна да целува ту едното, ту другото зърно, докато и двете се втвърдиха от желание.

Той необуздано зацелува корема й, а после така примамливия триъгълник между бедрата й.

Тя простена.

Той дрезгаво й обясни, че този път иска тя да е напълно готова за него.

— Готова съм.

Той се наведе да провери с езика си. Не чака нито миг повече.

Когато тялото й го пое, когато го обгърна в копринен юмрук, той изведнъж осъзна каква е разликата между правенето на секс и любенето с обичан човек. Това не беше процес на вземане, а на даване. Не беше краткотраен акт, а вечен. Беше не просто физическо преживяване, а дълбока емоционална връзка. Той бе изцяло погълнат от нея — от върха на напрегнатия си член до най-съкровените кътчета на душата си.

Любиха се приковали погледи един в друг. Лицата им бяха озарени от блажени усмивки. Сърцата им биеха в такт, а телата им се движеха в изключителен синхрон. Всеки негов тласък намираше своя отзвук в плавното движение на бедрата й.

Колкото по се приближаваха към върха, толкова по-силно го притискаше тя към себе си, толкова по-дълбоко в нея проникваше той. Стиснал зъби, Лъки въздържаше страстта си, докато не почувства конвулсиите, разтърсили тялото й, докато не усети контракциите около пениса си, докато не видя екстаза, изпълнил блестящите й зелени очи.

Едва тогава той си позволи да отхвърли строгия контрол, който си бе наложил. Зарови лице в сладкия аромат на косата й и се отдаде на удоволствието да притежава Девън.

 

— Добре ли си? — Лъки почувства утвърдителното кимане на главата й, която лежеше до неговата на възглавницата. Устните му докосваха ухото й и той прошепна. — Все още си толкова тясна. — Целуна я по шията. — За мен е чудесно, но знам, че за теб може би не е много приятно.

Беше започнал да се възбужда отново, но не можеше да направи нищо. Единственото решение бе да се отдръпне от нея, но не искаше и да си помисли за това. Размърдаха се леко, за да нагласят телата си едно срещу друго и той чу как Девън простена. Но не от болка. От удоволствие. Той се усмихна.

— Оная вечер в мотела заболя ли те?

— Не.

— Не може да бъде.

— Е, малко.

— Спомням си, че си помислих, че нещо не е съвсем наред. Нещо бе по-различно. Но бях толкова силно погълнат от теб, че изобщо не се опитах да разбера какво точно ме смущаваше. А трябваше да се досетя! Ти беше невероятно стегната, толкова влажна, така сладка

Без предупреждение той помръдна вътре в нея. Мускулите й се стегнаха около него и за миг двамата сякаш останаха без дъх.

Задъхан, Лъки продължи.

— После забравих за това. До днес. — Той млъкна.

Не искаше споменаването на Шелби да съсипе най-сладкия миг, който някога бе преживявал в леглото. Господи, просто не би могло да бъде по-хубаво.

— Днес, след като разбрах, че през оная нощ си била девствена и че аз съм единственият мъж, с когото някога си била, осъзнах, че вече нищо — нито адът, нито потопът — не могат да ме отделят от теб, Девън.

След това отново простена името й и навлезе по-дълбоко в нейното топло, ласкаво и гъвкаво тяло и този път и двамата едновременно достигнаха върха. Извила назад красивата си шия, тя обгърна тялото му е дългите си крака и той усети чувствената й наслада.

Няколко мига по-късно, допрял лицето си до нейното, той отмахна настрана кичурите влажна коса, полепнали по бузите й. Очите й бяха огромни, кристално чисти и блестящи, сякаш току-що бе поела наркотик.

— Лъки — произнесе тя с тих, дрезгав глас и нежно докосна устните му с върха на пръстите си.

— Това съм аз — закачливо се ухили той.

Без да отвърне на усмивката му, тя се претърколи към отсрещния край на леглото и стана. Той оценяващо изгледа изящното й тяло, когато тя бързо прекоси стаята, отвори гардероба и се загърна в една роба. Наблюдаваше я очарован как с две ръце измъква разрошената си от секса коса от яката на халата.

Но когато тя се обърна към него, магията сякаш се развали.

— Какво? — объркан я попита той.

— Сега трябва да си вървиш.

Ако лицето й не бе толкова бледо и безизразно, той щеше да си помисли, че не я е чул добре. Лъки спусна крака от леглото, пресегна се за дънките си, бързо ги нахлузи и се изправи. Опитвайки се да се пребори със смущението си и обхваналия го страх, той бавно се приближи до нея.

— Това е най-налудничавото нещо, което съм те чувал да казваш, Девън. Какво означава това?

— Точно това, което ти казах. Сега трябва да си вървиш. И този път раздялата ни трябва да е окончателна. Не можеш да се върнеш повече.

— Изразът няма начин означава ли нещо за теб?

— Не се сърди.

— Не се сърдя. Просто не мога да повярвам на ушите си.

— Нека не усложняваме повече нещата.

Той дрезгаво се изсмя.

— Всичко започна с един юмручен бой, Девън. Беше трудно от самото начало и ставаше все по-трудно след всяка наша среща. Но, по дяволите! Та ние току-що доказахме, че е имало за какво да се борим. Кажи ми, че и ти мислиш същото.

Като хапеше долната си устна, тя погледна встрани и започна да си играе със завързания колан на робата й. Страданието й бе очевидно. Той смекчи тона си.

— Кажи ми какво те притеснява?

— Аз съм омъжена.

— Не за него.

— За него — тя силно акцентира върху думата. Нашите имена са вписани в брачното свидетелство. Ние подписахме. Пред закона…

— А пред Бога? Кой е твоят истински съпруг? Ти и аз?

— Как се осмеляваш да намесваш религията във всичко това? — сърдито извика тя. — Да не би да намекваш, че щом ме познаваш по-добре в библейския смисъл на думата, ти имаш по-големи права върху мен от Грег? — Тя отметна назад косата си. Очите й яростно заблестяха. — Ако си духовно свързан, ако си женен за всяка жена, с която си спал, то ти си полигамен!

Доводът беше повече от убедителен и Лъки разбра, че е безсмислено да продължава с подобни разсъждения. Но въпреки това си струваше да опита. Знаеше, че не може да си позволи да загуби този спор. Трябваше да изиграе всичките си козове.

— Ти не го обичаш — категорично заяви той.

— Не, не го обичам, но съм омъжена за него.

— И защо? Защо изобщо си се омъжила за него? Той също не те обича.

— По онова време този брак ми се струваше единствената правилна стъпка.

— Мога само да аплодирам благородния ти жест, Девън, но съм сигурен, че не възнамеряваш да се откажеш от щастието си и да прекараш остатъка от живота си с подобен негодник.

— Трябва да остана негова съпруга поне докато излезе от затвора.

— Той те е използвал.

— Знам това.

— Той е престъпник.

— И това знам.

— Знаеш, че е виновен? — Лъки зяпна от изненада.

Тя рязко тръсна глава.

— При първия ни разговор те излъгах. Почти съм сигурна, че го е направил. В началото вярвах, че е невинен. По-късно, когато го вкараха в затвора, започнах да изпитвам известни съмнения.

— Защо?

— Той отказа да консумираме брака си. О, той твърдеше, че така е по-добре за мен, защото щеше да е по-лесно да анулирам брака, ако решах, че това е, което искам. Бях убедена, че е много самопожертвувателен. А може и наистина да е такъв.

Лъки енергично поклати глава.

— Той е мислел само за себе си. Искал е да си остави възможността да анулира женитбата в момента, в който повече няма да има полза от теб. Готов съм да се обзаложа, че дори в този момент се опитва да обърне скандала около нас в своя полза.

Тя наведе глава.

— В деня, в който те срещнах, тъкмо бях разбрала, че той е отказвал полагащите му се интимни свиждания. Аз дори не знаех, че съществува подобно нещо, преди да го чуя от съпругата на един друг затворник. Попитах Грег направо, Скарахме се жестоко. Не можех да разбера защо се отказва от правата си като мой съпруг.

— Защото е извършил не само престъпление, а и колосална измама по отношение на теб.

— Да.

Беше й трудно и унизително да направи подобно признание и Лъки се разстрои още повече. Той зарови пръсти в косата си. — Но защо не предприе никакви мерки за анулиране на брака… или развод?

— Защото аз използвах Грег почти толкова, колкото и той мене. Възползвах се от историята му, за да популяризирам колонката си. Точно по онова време името Девън Хейнс започна да значи нещо във вестника. Така че и аз, подобно на Грег, се облагодетелствах от женитбата ни.

— Девън, ти притежаваш невероятен талант! Колонката ти щеше да успее и без помощта на Грег. Защо продължаваш тоя брак?

— Защото приемам сериозно всичките си задължения и отговорности. Не мога просто ей така да се отърва от един брак, само защото вече нямам полза от него и защото вече ми създава известни неудобства.

Той прекъсна аргументите й с едно кратко:

— Глупости! Просто не искаш да си признаеш, че си била измамена.

— Не е вярно!

Незабавната й, яростна реакция му показа, че е на прав път.

— Ти искаш да контролираш всяка ситуация, да подхождаш разумно и хладнокръвно към живота си. За теб е невъзможно да си признаеш, че два пъти вече сърцето е надделяло над разума ти. Подвела си се от сантименталната история на Грег и сега не можеш да се примириш с това. Не искаш в никакъв случай да си признаеш грешката и се инатиш с този брак само и само, за да докажеш, че си била права.

— Не мога да го изоставя, докато е в затвора, ако съществува и най-малката възможност да е невинен.

Лъки изсипа цял куп отчаяни ругатни.

— Бореше се с чувствата си от самото начало, но ти ме обичаш и аз съм дяволски сигурен в това! Лежахме заедно още първата нощ, в която се видяхме. Това, което не искаш да си признаеш, е че си по-уязвима между краката…

— Няма да слушам вулгарните ти…

— Не искаш да бъдеш безволево същество като майка си, изцяло зависима от мъжа си. Добре. Чудесно. Знаеш ли какво, Девън! Аз не искам да те превръщам в безропотна съпруга. Не искам мълчалива, покорна партньорка във или извън леглото си.

— Аз си имам съпруг.

— Сега не става дума за оня! Той никога не ти е бил съпруг, или поне това открих тази сутрин. Просто го използваш като оправдание. Сега става дума за теб и за мен.

Той я сграбчи за раменете.

— Искаш да правиш кариера? Страхотно. Аз съм с теб. Изграждай кариерата. Но не се отказвай от мен. Можем да сме заедно и в същото време всеки да преследва професионалните си цели. Аз искам деца. И се боя, че тук отговорността е изцяло твоя. Но ако се съгласиш да родиш децата ми, аз ще те поставя на пиедестал, ще превърна живота ти в неповторимо преживяване.

Гласът му спадна до съблазнителен, примамлив шепот.

— Почувствах страстта, която изпитваш към мен, Девън. Усетих я. Знам, че съм прав. Обвий ръце около врата ми, Девън, кажи ми, че имаш нужда от мен. Признай, че ме обичаш.

— Вече два пъти успя да ме убедиш да пристъпя брачните си клетви. Това не ти ли е достатъчно?

— Искам да си разменим наши, собствени клетви, които телата ни си казаха преди час. Клетви, които не си давала нито на Грег, нито на който и да е друг мъж.

— Не мога да продължа да се виждам с теб, Лъки!

— Кажи, че ме обичаш.

— Не мога.

— Държиш се така заради майка си, нали? Заради поведението си преди смъртта й? — рязко запита той.

Девън отстъпи крачка назад.

— Какво?

— Не си обърнала внимание на оплакванията й и тя е умряла. И ти се чувстваш отговорна за смъртта й.

— Да! — извика тя. — А ти не би ли изпитвал същото?

— Тя инвалид ли беше? Беше ли прикована към леглото си? Или може би не можеше да шофира?

— Какво искаш да кажеш?

— Не е ли могла да отиде на лекар и сама, Девън? — Нищо не му отговори и той усети, че отново е на прав път. — Прехвърлила е цялата вина върху теб, защото животът й е бил толкова нещастен, така съсипан, че по някакъв перверзен и извратен начин е пожелала и с теб да се случи същото. Вероятно е искала да умре, само че се е опитала да го направи по най-болезнения начин, за да е сигурна, че цял живот след това ще бъдеш разкъсвана от угризения. И сега по същия идиотски начин си готова да се обвържеш и с Шелби.

— Той може да е невинен…

— Не е!

— Но ако е…

— Щеше да направиш всичко възможно, за да го спасиш от затвора. — Силно я стисна за раменете. — Девън, не можеш да се чувстваш отговорна за всичко, което се случва на този свят. Никой не иска това от теб. Не можеш да пожертваш щастието заради нещо, случило се в миналото, или пък за нещо, което би могло да се случи в бъдещето. Освободи се от тези призраци. Отърви се от тях. Обърни се към човека, който има нужда от теб сега, в този момент.

Никога не бе молил жена за нещо. И сега му бе трудно да го направи. Противоречеше на характера му. Струваше му се така противоестествено, както сняг в джунглата. Но в същото време съзнаваше, че в никакъв случай не бива да изгуби този спор. Животът му зависеше от това.

— Не захвърляй на вятъра най-хубавото нещо, което някога се е случвало и на двама ни. Не си струва да го направиш нито от гордост, нито заради някакви си принципи. Недей! Умолявам те, Девън, недей! — Хвана брадичката й с ръка и повдигна главата й нагоре. Като изговаряше ясно и отчетливо всяка думичка, той прошепна: — Кажи ми, че ме обичаш.

Тя го изгледа. Лицето й бе измъчено и тъжно. Бавно завъртя глава — дотолкова, доколкото й позволяваха ръцете му. След това с пресеклив глас почти изхлипа:

— Не мога. Моля те, не настоявай повече.