Сандра Браун
Лъки (15)

15

Разполагаха с тенискорт, игрище за голф с девет дупки, зала за вдигане на тежести, писта за джогинг, библиотека, претъпкана с най-новите бестселъри. Въпреки всичките си удобства, обаче, това си беше истински затвор.

Девън бе използвала телефонната си кредитна карта предишния ден и се бе обадила в канцеларията на затвора от дома на Тайлърови, за да си уреди свиждане със съпруга си за девет часа сутринта.

Стана рано, облече се и слезе долу. Лори настоя Девън да изпие чаша кафе преди тръгване. Сейдж все още спеше. Разбра, без изобщо да нита, че Лъки е излязъл рано сутринта, за да върне пикапа, в случай че някой от компанията се нуждаеше от него.

Шофирането през Източен Тексас рано сутринта в един толкова слънчев ден би трябвало да бъде приятно и отморяващо преживяване. Пасищата, по които пасяха големи стада, бяха осеяни с диви цветя. Южният ветрец донасяше аромата на борове и билки през свалените прозорци на колата й. Спокойствието и обгръщащата я тишина би трябвало да са поуспокоили нервите й, преди да спре пред желязната порта на затвора, да са я подготвили за ужасяващата я среща със съпруга й.

Но не беше така.

Дланите й лепнеха от пот, когато я въведоха в залата за свиждане. Беше голяма, просторна стая с обикновени прозорци, от които се виждаха цветните и зеленчуковите градини, поверени на затворниците, фотьойлите и канапетата, разпръснати из стаята, бяха функционални и удобни. Навсякъде по масичките бяха нахвърляни най-различни списания. Имаше и кафеварка с каничка прясно сварено кафе, а тази сутрин някой бе донесъл и кутия с понички.

— Ще дойде веднага — каза й надзирателят. — Вземете си кафе и понички, докато чакате.

— Благодаря.

Нищо не искаше. Стомахът й се бунтуваше. Остави чашата на един от столовете, стисна влажните си от потта ръце и се приближи към прозореца.

Какво да му каже?

Грег, имах любовна връзка.

Дори не беше и любовна връзка. Беше една-единствена нощ.

Грег, прекарах една нощ с друг мъж.

Не, това звучеше още по-зле.

Грег, бях завладяна от страстта му.

Страст?

Страст.

Както и да бъде наречено преживяването й, то бе наистина страстно. Как иначе щеше да се случи? Умът й не бе участвал. Нито дори романтичните й фантазии. Здравият й разум не бе изиграл никаква роля. Забравила бе напълно моралните си принципи. Единственото, което имаше значение в онзи момент, бе обхваналата ги страст.

И изживяването бе неповторимо.

През всичките изминали оттогава дни тази предателска мисъл се бе опитвала да изплува в съзнанието й, подобно на озверяло животно, което се опитва да събори стените на клетката си и да излезе навън, за да отпразнува свободата си.

Точно затова се чувстваше длъжна да си признае всичко пред Грег. Независимо, че съществуваше възможност той изобщо да не научи за станалото, тя знаеше, че в края на краищата ще му разкаже всичко. Ако чувствата й не бяха така объркани, както чаршафите на леглото, което беше споделила с Лъки Тайлър, тя може би щеше да съумее да запази тайната до края на живота си, без да я споделя с когото и да било.

Но в душата й се бореха толкова противоречиви и неясни мисли и образи! А това я караше да се усеща виновна. И затова трябваше да обсъди всичко с Грег.

Женитбата й с Грег определено бе нещо наистина странно, но според юридическите документи те все още бяха съпруг и съпруга. Напълно доброволно му се бе заклела във вярност и също толкова доброволно бе пристъпила клетвите си.

Нищо от това, което Грег бе направил или не бе направил за нея, нямаше значение в случая. Тук не ставаше дума за това дали той бе виновен или невинен, дали я бе използвал — нея или вестникарската й колонка. Неговите прегрешения не можеха да оправдаят постъпката й. Тя беше прелюбодейка.

Може би ако бяха имали поне една брачна нощ, както бе се надявала…

Може би ако тялото й не бе така зажадняло за ласките, които не бе получила от него…

Или пък ако той не бе отказал полагащите му се съпружески свиждания.

Това се бе оказало за нея най-жестокият удар. Само няколко часа преди да се срещне с Лъки, тя бе открила, че Грег се е отказал от позволените му по закон интимни свиждания с нея.

Беше го попитала защо, но той не бе успял да й даде задоволителен отговор.

— Защо, Грег, защо!

Не й отговори нищо. Само се ядоса на настойчивостта й.

Това му нежелание да я има бе далеч по-страшно от безразличието на баща й, от пренебрежението на майка й, от всичко, което бе преживяла до този момент. Самоувереността й бе разклатена, самоуважението й — смачкано. Толкова ли бе нежелана, че дори съпругът й, затворникът, не искаше да се възползва от женските й прелести…

И точно в този момент съдбата я беше срещнала с Лъки Тайлър и той бе съживил духа й.

И въпреки това, никой не я бе заставил насила да се люби с него. Тя, разбира се, си имаше своите нужди — всички хора имат такива. Но нали в обществото би настъпил истински хаос, ако всички се втурнеха невъздържано да задоволяват потребностите си!

В другия край на коридора се дочуха приближаващи се стъпки и приглушен разговор. Тя се извърна от прозореца, отпусна ръце край тялото си, но след кратък размисъл отново ги скръсти пред себе си. Навлажни устните си, като не преставаше да се пита дали трябва да му се усмихне като го види да влиза. Не беше съвсем сигурна, че ще може да изобрази усмивка на лицето си, което бе застинало като дървена маска.

Сутринта Лори Тайлър с удоволствие бе изгладила костюма й. Девън полагаше специални усилия да изглежда добре, когато посещаваше Грег, защото искаше свижданията да са колкото е възможно по-приятни за него. Тази сутрин, обаче, дори и качествената козметика, с която Сейдж й бе услужила, не можеше да прикрие тъмните кръгове под очите й, появили се в резултат на дългите часове, които бе прекарала в неспокойно безсъние.

Стъпките ставаха все по-отчетливи, а гласовете — по-високи. Сърцето на Девън биеше до пръсване в гърдите й. Опита се да преглътне, макар че устата й бе толкова суха, сякаш слюнчените й жлези бяха престанали да функционират. Опита се да задържи устните си неподвижни, но те силно се разтрепериха при несигурната й усмивка.

Грег и надзирателят се появиха на вратата.

— Приятно прекарване — пожела им пазачът преди да се оттегли.

Грег изглеждаше строен и здрав. Беше й казал, че играе много тенис през свободното си време. Загорялата му кожа винаги я изненадваше. Сега прекарваше навън много повече време, отколкото през дните на процеса, когато лицето му бе бледо и измъчено.

Затворниците тук не носеха затворнически облекла, а собствените си дрехи. Грег винаги бе безупречно облечен, макар че официалните му, делови костюми бяха заменени от по-обикновени, спортни дрехи, а скъпите италиански обувки — от гуменки.

Той влезе в стаята. Затворническият живот бе започнал да му се отразява, отбеляза тя. Това важеше за всички обитатели на подобни заведения. Непрекъснато се оплакваха от скука и досада. Свикнали да се занимават с делата на големи компании, те не можеха да се приспособят към принудителното бездействие. А което бе още по-лошо, отнета им бе привилегията сами да взимат жизненоважните за тях решения.

Девън инстинктивно разбра, че той едва ли ще оцени широката усмивка и веселото добро утро, с което обикновено го посрещаше. За щастие сдържаният поздрав напълно съответстваше на настроението й. Затова тя остана неподвижна и смълчана до прозореца, докато той прекосяваше стаята.

Грег спря съвсем близо до нея и едва тогава тя забеляза, че той носи вестник със себе си. Тя сведе очи към вестника с любопитство, а след това отново погледна съпруга си. Лицето му бе застинало в яростна гримаса. С неочаквано движение, което я накара да подскочи от изненада, той хвърли вестника на перваза на прозореца, обърна се на пета и се запъти към вратата.

Тя разтвори пресъхналите си устни, но не можа да издаде нито звук. Изчака го да излезе от стаята и да се отдалечи по коридора и едва тогава посегна към вестника.

Беше сгънат веднъж. Отвори го и видя, че е даласки вестник — основен конкурент на изданието, в което работеше тя. Грег услужливо бе подчертал интересуващото го заглавие.

Тя се отпусна на страничната облегалка на един фотьойл и прегледа уличаващата я статия. После застина на мястото си. Стоеше със затворени очи и свито сърце, а главата й се цепеше от болка.

Толкова внимателно бе подготвила думите, които смяташе да му каже, а в крайна сметка се бе оказало, че не е необходимо да казва каквото и да било. Вестникарската статия бе възмутително точна и изчерпателна.

 

— Обещай ми, че няма да предприемаш нищо прибързано и необмислено. — Чейс застана на вратата и дългата му, тъмна сянка легна на пода на офиса.

Лъки се бе излегнал във въртящия се стол, който баща им и дядо им бяха използвали преди тях. Бе вдигнал краката си, обути в ботуши, на бюрото — още една реликва от разцвета на петролния бизнес. Между ухото и рамото му бе притисната телефонната слушалка. Той махна с ръка на брат си и му даде знак да влезе.

— Да, можем да изпратим екип утре и да започнем работа. — Намигна на брат си и направи кръгче с палеца и показалеца си, за да му покаже, че всичко е наред. — Не сме изгубили всичко в огъня и сме решени да продължим. Само ми дайте координатите и нашите момчета ще бъдат там преди зазоряване.

Гой се изправи на стола, пресегна се за тефтер и молив и набързо надраска указанията.

— Път № 4, казваш? Аха, две мили след въртящата мелница. Разбрах. Ясно. Радвам се, че отново ще работим с теб, Върджил.

Той затвори телефона, скочи от стола и нададе пронизителен, тържествуващ вик.

— Договор! Голям договор! Спомняш ли си стария Върджил Дъбоу от Луизиана? Има добри изгледи за четири кладенеца и иска ние да направим сондажа. Как ти се вижда това, братле? И това ако не е добра новина! Четири нови кладенеца и бебе, което скоро ще се появи на бял свят. Как ти се отразяват толкова много добри новини само за двадесет и четири часа?

Упъти се към кафеварката и тупна брат си по гърба. Наля си чаша кафе и каза:

— Ще се обадя на всички момчета и ще ги предупредя да се стягат.

Изведнъж млъкна, когато, вдигнал чашата към устните си, осъзна, че брат му не споделя възторга му.

— Какво има?

— Това за договора е страхотно — каза Чейс.

— Е, не бих казал, че външният ти вид изразява триумф. — Лъки остави чашата си. — Какво става с теб? Мислех си, че ще подскочиш до тавана от радост.

— Сигурно щях да го направя, ако не се боях, че може да ми се наложи да те вържа, за да те предпазя от нови неприятности.

— За какво говориш?

— Някой се е разприказвал, Лъки.

— Разприказвал се е?

Чейс бе нагънал вестника четири пъти по дължината му, за да може да го събере в джоба на дънките си. С явно неудоволствие го извади и го подаде на Лъки.

Той прочете статията. Първите думи, отронили се от устата му, бяха яростни ругатни. Последваха ги още по-люти и невъздържани. Чейс внимателно го наблюдаваше, в очакване на следващата му реакция.

Лъки отново се отпусна на стола, който леко се плъзна назад. Наведе се напред, притисна главата си с ръце и от устата му се заизливаха ругатня след ругатня. Когато най-накрая се поуспокои, той се изправи и попита:

— Девън вече видяла ли е това?

— Мама смята, че не е. Рано сутринта е тръгнала за затвора. Пили са заедно кафе, но мама разгърнала вестника едва след заминаването й.

— И какво, по дяволите, означава това? — попита Лъки, като гледаше към статията. — Според неназован източник.

— Означава, че човекът, издал информацията, се страхува от това, което можеш да му направиш, ако научиш кой е.

— И е дяволски прав да се страхува — злобно процеди Лъки. — Но аз ще разбера кое е това копеле. „Агентите бяха наранени по време па разправията, избухнала след като любовницата на Лъки уж била обидена“ — прочете той.

— Разправия! Що за дума е това? И Девън не беше уж обидена. Тя наистина бе обидена. И да я нарече моя любовница! — изкрещя той. — Та ние сме били заедно само веднъж. Веднъж, по дяволите!

Лъки скочи от стола и започна да кръстосва из офиса.

— Точно това исках да избегна — каза той и удари с юмрук по дланта на другата си ръка. — Исках да предпазя Девън от скандал.

— Името й така или иначе щеше да бъде споменато по време на процеса — разумно посочи Чейс.

— Мислех си, че изобщо няма да се стигне до процес. Надявах се нещо да се случи преди това. Мислех си, че Сюзън може би… — Той се спря и се обърна към Чейс. — Тя е! — Въпреки яростта и възбудата, които изцяло го владееха само преди няколко секунди, в този момент той бе забележително спокоен. Промяната в настроението му бе толкова внезапна, сякаш току-що бе затръшнал входната врата и бе оставил бурята да вилнее навън. — Сюзън.

— От нея ли е изтекла информацията?

— Готов съм да заложа договора с Върджил, че е точно така.

— Обясни на Чейс, че бе видял дъщерята на банкера в стаята на дежурния.

— Да, и аз я видях — отвърна Чейс. — Хилеше се като ряпа. Но дали би поела риска името й да бъде свързано с тая бъркотия?

— Тя излъга агентите, нали? — Лъки се отправи към вратата.

Чейс, който добре познаваше избухливия характер на брат си, го последва навън.

— Къде отиваш?

— Да се видя с госпожица Йънг.

— Лъки…

— Надявам се, че докато стигна там, ще измисля нещо и няма да се наложи да я убивам.

 

Клара, младата икономка на семейство Йънг, се възпротиви, когато Лъки поиска да види Сюзън. Лъки обаче бе много настоятелен и в крайна сметка успя да я склони. Тя го преведе през къщата към задния двор, където Сюзън закусваше на каменната тераса. Подобно на парникова орхидея, тя бе заобиколена от всички страни с огромни папрати и най-различни цъфтящи растения.

Той измъкна стръкче люляк от красиво подредения букет на масичката във фоайето и го взе със себе си. Прекоси покритата с лишеи каменна тераса, като не сваляше поглед от Сюзън, която си тананикаше и мажеше една кифличка с мармалад от портокали. На масата пред нея, отворен на първата страница, лежеше далаският вестник.

— Наистина изглеждаш много красива сред всичките тия цветя, Сюзън!

Чула познатия глас, тя изпусна ножа, който с трясък падна в една порцеланова чиния. Скочи от стола и мина зад него, сякаш изящната мебел от ковано желязо можеше да му попречи да я разкъса на две.

— Лъки!

Гласът й бе слаб и несигурен. Цветът бързо напусна лицето й. Пръстите, с които стискаше облегалката на стола, побеляха от усилието. Тя отстъпваше крачка по крачка назад, докато Лъки неумолимо се приближаваше.

Когато я достигна, той вдигна ръка. Тя се сви в очакване на удара.

В този момент ужасените й очи се спряха на цветето, което й подаваше.

— Добро утро — прошепна той, наведе се и леко я целуна по бузата.

Неспособна да промълви и дума, тя го погледна с изумление, а след това механично прие цветето.

— Не те очаквах — дрезгаво каза тя.

— Извинявай, че идвам толкова рано — усмихна се той, като небрежно отчупи парче от кифлата й и го пъхна в устата си. — Но от доста дни не съм те виждал и просто не можах да устоя повече. Надявам се…

Той спря, престори се, че едва в този момент вижда вестника, и изруга през зъби. След това я погледна със смесица от раздразнение и неловка стеснителност.

— По дяволите! Исках да дойда преди да си видяла това — и посочи към статията. — Сюзън, скъпа, съжалявам.

Тя го изгледа с безмълвно недоумение. Като се преструваше на отвратен, той дълбоко въздъхна.

— Изглежда, че някой приказлив глупак е открил с кого бях в нощта на пожара и е изпял пред пресата всичко за оная жена Хейнс.

С престорено раздразнение той се отпусна на един от столовете от ковано желязо и оброни глава.

— Една грешка. Едва отвратителна грешка помирише той със самообвиняващ се глас. — Откъде можех да знам, че е женена? И то за затворник! Исусе! — Том изпсува. — Сега, разбира се, ще трябва да кажеш на властите, че си ги излъгала, че не си била с мен в нощта на пожара.

Аз… ще трябва да го направя? — гласът й изведнъж бе станал тънък и креслив.

— Разбира се, скъпа! — Той се изправи и я хвана за раменете. Не мога да ти позволя да рискуваш повече от това. Вчера едва не умрях, когато те видях в оная противна стая.

Той докосна косата й и леко я погали.

— Досетих се какви въпроси са ти задавали. Интимни подробности за нас двамата. Господи, колко ли смутена и объркана си била. Как мислиш, че се чувствам, като зная, че правиш тази жертва заради мен?

Лъки сложи ръка на сърцето си.

— И знаеш ли какво ми казаха копелетата, та ме извадиха от равновесие напълно? Че уж ти си твърдяла, че съм ти се похвалил, че смятам да извърша палежа. Можеш ли да си представиш! Ти, разбира се, се пошегува с мен миналата вечер и не говореше сериозно, нали?

— Ъхъ…, точно така.

— Не се безпокой. Не се хванах на номера им. Знаех, че блъфират, че се опитват да ме накарат да си призная нещо. Ти никога не би ме предала по този начин. Не и в момент, в който имахме намерение да се оженим. Последното нещо, което исках, е ти да бъдеш въвлечена в тази неразбория.

Той я придърпа към себе си и зашепна в косата й. Сюзън стоеше неподвижно, застинала от изумление.

— Оценявам всичко, което направи, за да ме спасиш от процес, но не мога да ти позволя да продължиш. Не мога да допусна да влезеш в съдебната зала и да бъдеш уличена в лъжесвидетелство.

— Да бъда уличена?

— Разбира се — каза гой и се отдръпна от нея. — Ти ще свидетелстваш под клетва, че съм бил с теб в нощта на пожара, след това оная жена Хейнс ще направи същото и в този случай аз ще трябва да се закълна, че тя казва истината. И ти ще попаднеш в собствения си капан, скъпа — нежно каза той. — Това е само в случай, че не се откажеш от показанията си незабавно. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Тя се отдръпна от него и го погледна с побеляло от паника лице.

— Изобщо не бях помисляла за това.

— Знам, че не си. Ти мислиш само за мен, за нас, за нашата женитба. Която, разбира се — добави със съжаление той, — никога няма да се състои.

— Защо?

Той безпомощно разпери ръце.

— Вярваш ли, че майка ти и баща ти ще позволят да се омъжиш за мен? За един нехранимайко, който е готов да преспи дори и с една напълно непозната съпруга на затворник? Помисли за това, скъпа. Те не биха го понесли. Баща ти сигурно ще те изключи от завещанието си и ще остави всичките си пари на различни благотворителни организации. По-скоро ще се съгласят да те видят мъртва, отколкото омъжена за мен. Л, да си призная честно, и аз също.

Гласът му звучеше толкова искрено, че тя не долови иронията в думите му.

Лъки я привлече отново към себе си, притисна я и я задържа така няколко секунди, преди да я пусне рязко.

— Довиждане, Сюзън! След като всичко случило се излезе в пресата, аз повече няма да мога да се виждам с теб.

Преди тя да успее да проговори, той я остави като предпочете да мине по застланата с чакъл пътека, която заобикаляше къщата, вместо отново да прекосява величественото, напомнящо му на гробница антре. На ъгъла на къщата се спря и се обърна.

— Погрижи се за себе си, докато още можеш, Сюзън. Нямаш никакво време. Веднага се обади на Пат.

— Да, да. Ще му се обадя днес. Още сега.

— Не мога да ти опиша колко по-спокоен ще се почувствам, като разбера, че си го направила. — Той й изпрати целувка. — Довиждане.

Навел глава, той се отдалечи с добре премерената походка на човек, пожертвал себе си и поел последния си път към гилотината. Но тайно се подсмиваше и му идеше да скочи до небето от радост.