Сандра Браун
Лъки (10)

10

— Тя е омъжена.

Мрачните думи на Лъки прозвучаха като погребален звън. Седнал на барплота в малката кухничка в апартамента на Таня и Чейс, той безнадеждно се взираше в кафето, което снаха му бе направила.

Беше пристигнал в апартамента им преди зазоряване. Без да обръща внимание на ранния час, бе почукал на вратата и ги бе измъкнал от леглото, а рошавата му коса и набола брада бързо бяха пропъдили раздразнението им от наглото нахълтване в дома им.

Лъки приличаше на човек, който спешно се нуждае от бръснар, топла храна и поне дванадесет часа сън. Косата му стърчеше на всички страни, защото бе изминал целия път от Далас — повече от сто мили, със свален гюрук на колата си и вероятно се бе движил със скорост, за която те не се осмеляваха да попитат и предпочетоха да си останат в неведение. Кичурите от тъмнорусата му коса напомняха снопчета слама.

Всичките му близки цял ден се бяха тревожили за него. Сейдж го бе видяла последна предния ден. Според нея той бе изхвърчал от къщата полуоблечен, без да й даде каквото и да било обяснение.

Изминаха няколко минути, преди Чейс да повтори мрачното съобщение на брат си.

— Омъжена?

— Омъжена. Нали разбираш, свещен брачен съюз.

Таня наля кафе за себе си и за съпруга си и се настани на един стол.

— Откъде знаеш, Лъки?

— Тя ми каза. — След една дълга, страстна и чувствена целувка, горчиво си помисли той.

— Значи все пак успя да я откриеш?

— Вчера.

— Къде?

— В Далас.

— Как се казва?

— Девън Хейнс.

— Звучи ми познато.

— Може би сте чели материалите й във вестника.

— Разбира се! — възкликна Чейс и стовари юмрук върху плота.

— Вчера съвсем случайно попаднах на снимката й в сутрешния вестник.

Лъки им разказа и останалата част от историята, като пропусна личните преживявания и съвсем бегло спомена за няколкото часа, които бе прекарал в игра на крикет и бейзбол — трябваше по някакъв начин да даде воля на обхваналото го бурно желание да удря с все сила — преди най-накрая да реши да се върне у дома.

— Дамата определено не искаше да бъде намерена. А когато все пак я открих, тя отказа да ми помогне, каза, че няма, че не може да бъде мое алиби. И сега вече зная защо.

Кафето беше почти вряло, но той го глътна наведнъж, сякаш чашата му бе пълна с уиски. Таня мълчаливо се изправи, за да долее.

— Срещна ли се със съпруга й? — поиска да разбере Чейс.

— Не.

— Той беше ли там?

— Не.

— Къде беше?

— Не зная.

— Как се казва?

— Не зная.

— Щом е омъжена, какво, по дяволите, е търсела в леглото ти?

— И това не зная. Кой, по дяволите, би могъл да каже какви мисли минават през главата на някоя жена!

Лъки сърдито скочи от стола и започна да кръстосва из тясната кухничка.

— Никога преди не съм попадал в подобна ситуация. Нямам никакъв опит в това отношение и съм напълно объркан. — Той се спря и се обърна към слушателите си. — Не ме разбирайте погрешно. Не претендирам, че съм ангел. Признавам си, че доста съм се позабавлявал, и то с не една жена.

— Мисля, че това е факт, който никой не би могъл да оспори.

— Не малко лудории сме направили и заедно.

Чейс хвърли към жена си един пълен с неудобство поглед. Любовта към Таня Макданиел значително бе укротила бившата родео звезда.

— Ако нямаш нищо против, бих предпочел да не обсъждаме отдавна отминалите ни подвизи пред Таня.

— Не за това става дума сега — гласът на Лъки бе изпълнен е раздразнение. — Още преди да влезе в нашето семейство, Таня чудесно знаеше, че не сме от най-кротките. Това, което исках да кажа, е, че въпреки всичките ми гуляи и лудории, никога досега не съм спал с женена жена. Сам си бях наложил това ограничение. — Несъзнателно започна да разтрива стомаха си, сякаш му се догади само от мисълта за извършеното прелюбодеяние.

— Никога не бих излязъл дори и с разведена жена, ако не съм сигурен, че разводът вече е факт и всички документи са подписани. А тази кучка — той непочтително насочи пръст по посока Далас — не само ми пробута номера с измисленото си име, ама ме подмами да направя нещо, което, колкото и старомодно да звучи, смятам за непочтено и морално недопустимо.

Той се върна на мястото си и с унило и мрачно изражение се настани на тапицираното столче. Загледа се право пред себе си с празни, студени и непроницаеми очи.

— Лъки — Чейс се осмели най-накрая да наруши проточилата се тишина, — какво ще правиш?

— Може би ще ми дадат от десет до двадесет години за умишлен палеж.

— Не говори така! — извика Таня. — Не можеш да отидеш в затвора за нещо, което не си направил.

— Знаеш какво имах предвид, Лъки — продължи Чейс. — Не можеш да й позволиш да се измъкне толкова лесно. Щом е била достатъчно глупава да върши лудории, значи ще трябва да е готова да си понесе и последиците.

— Използвах и този аргумент.

— И?

— Не ме доведе доникъде.

— Не се ли опита да призовеш чувството й за чест и почтеност?

— И това сторих. Изобщо не й направи впечатление. Щом може да изневерява на съпруга си с всеки срещнат, едва ли знае що е това почтеност. Въпреки това — мрачно додаде той, — в началото ми се стори доста свястна.

— Е, ако нещата тръгнат на зле, Пат Буш би могъл да я призове като свидетел.

— Да, в такъв случай ще трябва да се яви пред съдебните заседатели, които да решат дали ще се стигне до съд. — Лъки въздъхна и уморено разтърка помръкналите си от изтощение очи. — Надявах се, че изобщо няма да се стигне до това. Но както се подреждат нещата… — Той отпусна ръце и погледна брат си. — Съжалявам, Чейс! Този път наистина прекалих. И най-лошото е, че повличам надолу със себе си „Тайлър Дрилинг“, а и всички вас.

Чейс се надигна от стола си и нежно потупа брат си по гърба.

— Твоята безопасност е много по-важна за мен от бизнеса. Но аз сериозно се тревожа за действителния подпалвач. Какви ли са следващите планове на това копеле? — Той погледна към часовника на стената. — Предполагам, че май ще е по-добре да изляза и да видя докъде са стигнали с разследването.

— Аз ще дойда по-късно.

— А, не. Днес ще си вземеш един свободен ден.

— Кой го казва?

— Аз го казвам.

— Ти не си ми шеф.

— Но днес съм.

Бяха започнали да играят тази игра преди много, много години — май още по времето, когато се учеха да говорят. Този път Лъки се предаде много по-бързо от обикновено.

Чейс му каза:

— Изглеждаш направо ужасно. Остани си у дома днес. Поспи малко. — Обърна се и се запъти към спалнята. — Ще ти се обадя по-късно, ако си тръгнал, преди да изляза от банята.

След като Чейс излезе, Таня се усмихна на Лъки.

— Какво искаш за закуска?

— Нищо — отговори той и се изправи. — Благодаря, все пак. — На вратата на апартамента той нежно я прегърна. — Ще трябва да взема пример от големия си брат, да си намеря жена като теб, да се оженя за нея и да престана с лудориите веднъж завинаги. Проблемът е, че ти вече си заета, а наоколо отдавна няма нито една свястна мадама.

Тя се разсмя и леко го отблъсна.

— Лъки, много се съмнявам, че ще можеш да очароваш някоя жена, ако постоянно я наричаш мадама.

Той се усмихна, но усмивката му бе по-скоро горчива, отколкото весела. Сините му очи бяха уморени, и тъжни, и объркани.

— Таня, защо някоя омъжена жена би споделила мотелската си стая с един напълно непознат и на всичкото отгоре би му позволила да я люби?

— Подобни неща се случват всеки ден, Лъки. Не четеш ли статистическите данни?

— Зная, но… — Той се взря в разтревоженото й лице. — Предполагам, че вероятно ти е неудобно да разговаряш с мен за тези неща, но аз се чувствам като пълен глупак щом заговоря за това с някой мъж, пък бил той и Чейс. Ще ме изслушаш ли? Моля те!

— Разбира се.

Той се поколеба, но само за миг.

— Девън просто не изглежда от типа жени, които непрекъснато си забърсват по някой непознат, за да го вкарат в леглото. Бил съм с много такива жени, но тя е по-различна.

— В какво отношение?

— Във всяко. Външен вид, обноски, поведение. — Поклати глава с недоумение. — Защо би поела такъв огромен риск? Та аз можех да се окажа някой психопат, можех да й лепна венерическа болест и Бог знае какво още. Тя е омъжена. Очевидно живеят добре със съпруга си. Има успешна кариера. Защо би рискувала да съсипе всичко това? А щом е намерила у себе си куража да го направи, защо изведнъж се уплаши толкова много при мисълта, че трябва да си го признае?

— Не зная, Лъки — промълви Таня, искрено разстроена от неспособността си да отговори на въпросите, които така го измъчваха. — Не мога да си представя, че бих могла да изневеря на Чейс. Не мога дори да си представя, че някой би могъл да ме изкуши да го направя.

Той замислено присви очи.

— Не мисля, че тя предварително е планирала всичко. Не приличаше на жена, тръгнала да ме сваля. Всъщност, тя направи всичко възможно да се отърве от мен. Почти войнствата феминистка е, постоянно говори за правата на жените, използва най-различни клишета, нали ги знаеш? Наистина е много борбена и неотстъпчива.

Замълча за момент, като се опитваше да подбере най-подходящите думи, за да опише пред Таня Девън Хейнс.

— Тя е много привлекателна. Елегантно облечена. Прилича на човек, който знае не само какво иска но и как да го постигне. В никой случай не може да бъде наречена вятърничава или пък неуравновесена.

Въздъхна шумно, сякаш за да подчертае пълното си недоумение и смущение.

— Тя просто не е лекомислена. И изобщо не се опита да ме прелъсти, нито пък аз нея. Искам да кажа, че то просто се случи. И двамата бяхме полузаспали и без да искаме, се обърнахме един към друг. Аз я докоснах, започнах да я целувам, тя започна да ми отвръща и преди да разберем какво става ние… е, нали разбираш.

През цялото време докато говореше, Таня внимателно го наблюдаваше.

— Лъки — меко го попита тя, — кое те безпокои най-много? Това, че тя отказва да се яви и да свидетелства в твоя полза, или това, че е омъжена?

Той рязко се отдръпна назад.

— Какво искаш да кажеш?

— През изминалата седмица ти бе напълно обсебен от мисълта коя е тази жена и къде живее.

— Защото тя е моето алиби.

— Сигурен ли си, че това е единствената причина?

— Да. Да, по дяволите! — Хвана бравата и отвори вратата. — Виж, Таня, не искам нито ти, нито който и да било друг да смята, че изпитвам някакви романтични чувства към нея.

— Разбирам.

— Говоря напълно сериозно.

— Ясно.

— Това е. Тя е моето алиби и нищо повече. — Изправен на вратата, той вдигна ръце, за да покаже, че това е всичко. — И слава Богу. — След това почука на дървената рамка. — Ох! По дяволите. — Захапа удареното си кокалче и добави. — А и освен това се оказва, че е омъжена.

 

След няколко минути се появи Чейс, превързал хавлиена кърпа през кръста си. С другата енергично търкаше тъмната си коса. Таня стоеше на прага, загледана в светлините на колата на Лъки, която завиваше зад ъгъла.

— Какви бяха всичките тези викове? — попита той.

— Лъки — каза тя и затвори вратата. — Настойчиво се опитваше да ме убеди, че тази жена не означава за него нищо повече от едно най-обикновено алиби.

— Да не би да смята, че не дочуваш?

Тя се разсмя.

— Не, но, струва ми се, той не дочува добре.

— Какво?

— Не чува какво му нашепва сърцето му.

— Не те разбирам.

— Не би и могъл — срамежливо го погледна. — Ти си мъж.

— Нали знаеш, че тази твоя загадъчна и свенлива усмивка ме подлудява — той се наведе и я целуна по шията. — Страхотно ме възбужда.

— Зная — прошепна тя и съблазнително се приближи към него. — Защо мислиш се усмихвам толкова често по този начин?

Чейс захвърли и двете хавлии и я отнесе в спалнята им.

Половин час по-късно завивките бяха безнадеждно изпомачкани и оплетени около голите им тела, но никой от двамата не ги забелязваше. Бяха напълно задоволени и отпуснати. Таня лежеше по гръб със затворени очи, а Чейс лениво галеше гърдите й, по които личаха следи от скорошното им любене.

— Изпитвам съжаление към Лъки — замислено отбеляза тя.

— И аз. Този път яко загази.

— Не говоря само за пожара. По един или друг начин той ще бъде оправдан. Тези неприятности могат да пообъркат живота му за известно време, но това е всичко. I [яма да има никакви фатални последици.

— Защо тогава го съжаляваш?

Тя отвори очи, погледна съпруга си и с обич отмахна кичур мокра коса от челото му.

— Мисля, че срещата му с тази жена има за него много по-голямо значение, отколкото той си признава. Но дори и да си го признае пред хора или само пред себе си, нищо повече не би могъл да направи. Всичко свърши преди да е започнало.

— Кое? За какво говориш?

Тя сви рамене.

— За трайна и значима връзка между двамата.

— Трайна връзка? С жена? Моят брат? — Чейс се разсмя и се претърколи по гръб.

Таня се подпря на лакът.

— Мислиш, че предположението ми е абсурдно?

— Лъки никога няма да бъде верен на една-единствена жена, докато на планетата Земя живее и диша поне още една представителка на нежния пол.

— Мисля, че си несправедлив към него. Той е много по-чувствителен, отколкото си мислиш. А и освен това може да бъде много предан.

— О, съгласен съм. Може да бъде предан на няколко жени едновременно. — Говореше сериозно, но зад думите му напираше смях. — Казвал ли съм ти някога как Лъки получи прякора си?

— Не, като се замисля, струва ми се, че не си.

— Никога ли не си се запитала защо един Джеймс Лоурънс е наречен Лъки?

— Не, просто го приех. Откакто те познавам, и ти, и всички останали го наричате по този начин.

Чейс подложи двете си ръце под главата и леко се изсмя.

— Бях в десети клас. Той беше в девети. Около четиринадесетгодишен, струва ми се. В Килгор живееше едно момиче, почти жена всъщност — беше около двадесетгодишна. Да го кажа направо, тя беше проститутка. Изкарваше си хляба като проститутка. Беше истинска красавица. Знаеше как да се облече така, че да открие всичките си прелести. Държеше всички момчета в няколкото съседни окръга в постоянна възбуда, но никога не ги допускаше до себе си.

— И така, една вечер аз и няколко мои приятели решихме да вземем една кола — нито един от нас нямаше шофьорска книжка — и да отидем до Килгор, за да позяпаме мадамата. Лъки започна да се моли да дойде с нас. Съгласихме се едва когато ни заплаши, че ще разкрие плана пред родителите ни.

— Най-накрая тръгнахме. Обикаляхме цял час из Килгор, преди да я намерим. Тя се перчеше и излагаше тялото си на показ на една от местните площадки за игра на кегли. Всички се спряхме и се загледахме в нея с ококорени очи и увиснали езици. Но Лъки бе единственият, който събра достатъчно смелост, за да поговори с нея. Само един Господ знае как, но този разбойник успя да я придума да го вземе в колата си, а по-късно да го заведе и в къщата си.

— Обзети от страхопочитание, ние ги последвахме. Той остана вътре два часа. Момчето, което бе откраднало колата на родителите си, бе обхванато от паника, защото искаше да се върнем в Милтън Пойнт преди да открият изчезването на колата. Най-накрая започна да надува клаксона. Лъки излезе от задния вход, като си оправяше ризата, а лицето му бе разцъфнало в самодоволна усмивка.

— Побеснях като разбрах, че по-малкият ми брат бе успял там, където толкова много хора преди него се бяха провалили. Казах му: Престани да се хилиш, малко копеле! Просто извади късмет, това е всичко. Наричайте ме Лъки, каза той без дори да се опита да прикрие самодоволната си усмивка.

Таня се опита да придаде на лицето си шокирано изражение, като отчаяно се опитваше да подтисне напиращия в гърлото й смях.

— И двамата сте невъзможни. И как обяснихте на родителите си новия му прякор?

— Не помня вече какво точно им казахме. Но от този момент нататък той стана Лъки за всички.

Таня въздъхна, положи глава върху гърдите на Чейс и тъжно си спомни кое бе предизвикало Чейс да й разкаже тази история.

— Боя се, че напоследък не се чувства особено щастлив.

— Той не — съгласи се Чейс. Прегърна я и силно я притисна до себе си. — Но аз съм.

 

Девън бе затрупана от купища материали, които трябваше да прочете, от няколко дузини списания, а освен това трябваше да започне да пише и собствената си статия, но не можеше изобщо да се съсредоточи върху работата. Мислите й неотменно се връщаха към Лъки и към срещата им предишната’ вечер.

Продължаваше да вижда изражението на лицето му, когато му каза, че е омъжена. Ярост и недоверие разкривиха чертите му. Очите му, озадачени и смаяни от изумление постепенно угаснаха в безразлично и леденостудено изражение, докато накрая я изгледа с такава ярост и презрение, че тя потрепери само при спомена за погледа му.

Неспокойна и абсолютно неспособна да продължи работата си, тя излезе от кабинета и се отправи към автоматите за безалкохолни напитки. Разсеяно пъхна монетите, които иззвънтяха с кух металически звук — толкова кух, колкото обхваналото я чувство на празнота и безнадеждност. Колегите, край бюрата на които мина на връщане, й подхвърляха най-различни остроумия, но тя се преструваше, че не ги чува.

— Ей, Девън, какво стана вчера с оня русия сладур?

Без да си направи труда да отговори, тя затвори вратата на кабинета зад себе си, за да предотврати каквито и да било други въпроси, седна зад бюрото си, като остави студеното питие настрана. Всъщност изобщо не бе жадна. Бе отишла до автоматите просто за да се отърве от натрапчивите си мисли.

Аз съм омъжена.

Наведе глава над бюрото си, хвана я с две ръце и заповтаря трите думички.

— Аз съм омъжена. Аз съм омъжена.

А всъщност не беше. Макар че брачното свидетелство бе подписано. Съдията бе оповестил брака й. Всичко беше законно. От гледна точка на закона в Тексас, тя бе омъжена.

— Но в действителност не съм — с болка и безсилие прошепна тя.

Лесно можеше да се спаси от този брак. Имаше всички основания да поиска анулирането му. Всеки, който чуеше историята й, щеше да изпита състрадание към нея. Човек, запознат с фактите, не би я обвинил.

Тя, Девън Хейнс, сама отказваше да се освободи от една женитба, която не бе нищо повече от лист хартия. Но това бе единственото правилно решение. Беше се омъжила с ясното съзнание какво върши и сега трябваше да понесе последствията, независимо от това дали тогава бе сгрешила или не.

Лъки Тайлър не знаеше подробности от брачния й живот. А и вероятно това изобщо не го интересуваше. За него тя бе една невярна, омъжена жена, която го бе подмамила в леглото си и след като бяха прекарали заедно една греховна нощ, отказваше да плати цената и да понесе последствията от нея. Но просто нямаше как да му помогне, без да изложи на опасност себе си и съпруга си.

Бе съзряла презрението в очите на Лъки. Можеше да му обясни всичко само с няколко изречения, но бе предпочела да замълчи.

И той не разбра нищо.

Когато бе проникнал в нея, толкова нетърпелив и жаден, нямаше време да схване истинската причина за внезапното напрежение, обхванало тялото й. Очевидно бе решил, че е раздирана от страст, а не от болка. Погрешно бе изтълкувал и острото й, задъхано дишане. Жарките му целувки я бяха подготвили за нахлуването му. Беше толкова възбудена и влажна, че той изобщо не бе усетил преградата.

А когато го почувства дълбоко в себе си, когато изпита насладата от ритмичните му движения, разбра, че вече е прекалено късно да мисли за последствията. И тя като него бе забравила всичко, освен изгарящото я, погълнало я изцяло чувство на неописуемо удоволствие и наслада.

Радваше се, че обезпокоителната истина бе останала скрита, изтласкана от чувствената им страст. Ако той бе разбрал, че тя е девствена, тази заплетена ситуация можеше да се окаже наистина невероятно сложна и неразрешима. И тогава осъзна, че с цялото си сърце желае да се бе случило точно това.

Припомни си кратката им любовта нощ и спомените причиниха сладко-горчива болка в душата й. Развълнувана от сладостта на преживяното, тя с болка осъзна, че този кратък миг никога повече няма да се повтори.

Някой рязко отвори вратата на кабинета й.

— Искаше да видиш тази статия, след като коректорът свърши работата си по нея.

Тя вдигна глава, изтри сълзите от бузите си и протегна ръка за материалите.

— О, да, благодаря — смутено погледна стажанта.

— Слушай, добре ли си?

— Чувствам се чудесно.

— Сигурна ли си?

Тя леко се усмихна и още веднъж го увери, че всичко е наред. Самосъжалението бе чувство, което ненавиждаше. Вярно, бе отвърнала на пламенната, но безкрайно нежна страст на Лъки. Но в онази нощ повече от всеки друг бе изпитвала отчаяна нужда от малко обич, малко ласки и топлина.

И не бе ли горчива ирония фактът, че точно в ръцете на един напълно непознат бе почувствала за миг това, което трябваше да бъде, можеше да бъде, но не беше…

 

— Лъки!

Простена и завря разрешената си глава под възглавницата. В същия момент някой я издърпа от ръката му.

— Махай се! — изръмжа той.

— Ще бъдеш ли така добър да се събудиш и да кажеш на тази жена да престане да звъни?

Той се извърна по гръб, примигна няколко пъти, докато хвана на фокус киселото изражение на сестра си. Тя седеше край леглото му, яростно се взираше в него, а търпението й бе изтъняло почти колкото тясната лентичка на бикините й.

— Каква жена? — попита той с надежда и протегна ръка към телефона на нощното му шкафче.

— Сюзън Йънг.

Едва ли щеше да отдръпне ръката си толкова бързо, дори и ако телефонът се бе превърнал в кобра, готова всеки момент да го нападне.

Сейдж, вбесена до крайност, включи телефона, който той бе изключил преди да си легне, вдигна слушалката и без дори да закрие мембраната, каза:

— Дойде ми до гуша от нейните обаждания на всеки час в продължение на цели два дни. Ще бъдещ ли така добър да поговориш с нея и да ме оставите да си продължа слънчевите бани на спокойствие?

Тя хвърли слушалката към него. Лъки я хвана, притисна я към голите си гърди, изсъска вбесено няколко думи по посока на сестра си, а след това доближи слушалката до ухото си.

— Сюзън — гласът му звучеше престорено мек. — Как си? Благодаря, че се обади. Тъкмо си мислех за теб.

Сейдж пъхна палец в отворената си уста и започна да го имитира, а след това седна на ръба на леглото му и безсрамно се заслуша в разговора им.

Лъки беше, най-меко казано, ядосан, но тя изобщо не се боеше от страховитото му изражение.

— Как я караш? — продължи той в слушалката. Послуша известно време и изведнъж рязко прекъсна нападателната тирада на Сюзън.

— Зная, че не съм идвал и не съм ти се обаждал. Исках да те предпазя от тая бъркотия.

— Ако се хване на това, значи е не само подла, ами и много глупава.

Лъки хвърли на сестра си един заплашителен поглед.

— Не мисля, че е удачно да се срещаме, докато трае това разследване. Не искам да те въвличам… Да, зная какво ми предложи, но… — Той отново се заслуша. — Сюзън, не мога да ти позволя да направиш това. Ценя те прекалено високо.

— О, моля те — простена Сейдж. — Какво ти предлага да направи? Да преспи с федералните агенти?

Без да обръща внимание на саркастичните думи на сестра си, Лъки промълви:

— Дай ми един час… Обещавам. Ще бъда там след час. Замислен, той затвори телефона и остана загледан в него, докато Сейдж се обади най-накрая.

— Е? За какво беше всичко това?

— Не е твоя работа. Ще бъдеш ли така добра да се махнеш от леглото ми, за да мога да стана и да се облека?

— Държиш се като хлапе. И преди съм те виждала да се обличаш.

— За ваша информация, госпожице, легнах си веднага след душа и съм съвсем гол под завивките. А сега, ако, разбира се, не искаш да обогатиш познанията си по анатомия, се разкарай оттук. Казах на Сюзън, че след един час ще бъда у тях.

— Така ли? — Сейдж се престори на обидена. — Ти да не мислиш, че до този момент съм живяла в каменна пещера? Мъжкото голо тяло не може да ме изненада или смути. Зная как изглежда всяка една част от човешкото тяло. Зная и как функционира.

Лъки се намръщи и огледа оскъдното й облекло.

— Виж какво, млада госпожице, когато разговаряш с мъже, очаквам от теб да се държиш като истинска дама — строго я сряза той.

— Ха! Намерил се кой да ми го каже! Ти да не би да се държиш като джентълмен?

— Не ми казвай, че се разхождаш пред очите на разгонените млади жребчета в града, облечена по този начин — той посочи с ръка бикините й.

— Ти винаги се заплесваш по жени в бикини.

— И какво от това? Това са си чисто мъжки привилегии.

— Да те вземат дяволите! — кресна Сейдж. — И това ако не е двоен стандарт!

Лъки си представи Девън, която излизаше от басейна, прихванала с две ръце мократа си коса. Носеше бронзово на цвят, силно изрязано долнище на бански костюм, гърдите й бяха голи, тежки, блестящи, покрити със ситни водни капчици.

Сейдж беше права. Беше се заплеснал по Девън и проявяваше двоен стандарт в преценките си. Но тази мисъл не можа да възпре тялото му, което моментално реагира на примамливия спомен.

— Сега трябва да си тръгваш. — Гласът му бе толкова тих, че думите му прозвучаха почти като стон.

— Напоследък си непоносимо кисел и нацупен!

Тя стана от леглото и се спусна към вратата. Изведнъж се спря и се обърна към него. Раздразнението бе изчезнало от лицето й, очите й го гледаха с топлота и съчувствие.

— Чейс идва на обяд да види как си. С мама му казахме, че спиш. Той реши да не те будим, защото се нуждаеш от почивка. Той… ами, той ни разказа за оная жена, Хейнс. Лъки, съжалявам.

Въпреки мрачното си настроение, той весело й намигна.

— Благодаря, миличка! Високо ценя твоята загриженост.

Веднага щом Сейдж затвори вратата след себе си, той отметна чаршафа и стана. Обличането му отне доста време, защото на няколко пъти застиваше неподвижно, загледан в нищото. Забравяше защо е отишъл до гардероба, или пък какво точно търси из чекмеджетата. Мислите му непрекъснато се връщаха към Девън. По дяволите, въпреки всичко искаше да я види отново.

Вместо това трябваше да се срещне със Сюзън. След като бе отбягвал нея и абсурдното й предложение за женитба повече от седмица, най-после се налагаше да си признае, че не може повече да отбягва разговора с нея.

— Исусе, тоя разговор ме ужасява — промълви на себе си, когато най-сетне излезе от спалнята и се спусна по стълбите.

Едва по-късно щеше да разбере колко прав е бил да се бои от тази среща.