Розмари Роджърс
Дълго потискана страст (42)

41

Граф Седжуик се прибра у дома, след като бе присъствал като свидетел на сватбата на Реджи, който настояваше заедно с полузамаяната си жена да посетят пещерата Сен Мишел. Сега Арчи възнамеряваше да се да се позабавлява още малко с жена си, която бе оставил на вярната Фатима. Вече пред вратата на спалнята си чу някой да хлопа на входната врата и се намръщи. Кой ли можеше да е по това време? Не беше настроен за посрещане на гости… все пак още не бе свършил с Ена. Който и да бе нощният посетител и каквато и да бе целта на визитата му, можеше да почака до сутринта. Графът извика един от прислужниците, за да му каже, че възнамерява да се оттегли в покоите си и не желае да бъде смущаван.

Ахмед, прислужникът, едва бе отлостил вратата, когато тя се отвори с ритник и в къщата се втурна висок, мрачен мъж. Зърнал очите на мъжа, Ахмед неволно пребледня, измърмори под носа си някаква молитва и отстъпи няколко крачки. Никога преди не бе виждал подобни очи! Този мъж, който и да беше той, приличаше на самия дявол, въпреки че отначало гласът му бе прозвучал измамно миролюбиво.

— Кажи на господаря си, граф Седжуик, че го търси херцог Ройс и че имам намерение да говоря с него. Запомни ли?

Не, реши Ахмед, този непознат определено не му харесваше. Не му харесваше нито измамно мекият му глас, нито неумолимостта, която се криеше зад него! Не би искал да срещне подобен мъж нощем на улицата, а и имаше усещането, че е най-добре човек изобщо да избягва такива като него. Освен онзи, който бе нарекъл себе си херцог, имаше и още един господин, който изглеждаше също толкова ядосан и сърдит! Ахмед отстъпи уплашено още няколко крачки. Цялата тази работа не му харесваше и той не желаеше да се изпречва на пътя на двамата непознати.

Изплаши се още повече, когато Трент изръмжа през зъби:

— Не искам да чувам никакви извинения, разбрано? Сега върви и доведи господаря си или сам ще го намеря. Надявам се, ще го откриеш преди мен.

— Да, о, да! Да, господине! Херцог… разбира се, веднага отивам! Моля, изчакайте тук! Вече отивам! — Той забърза по дългия коридор, хвърляйки бегъл поглед през рамо. — Виждате ли, господине? Вече отивам! — В този момент дочу зад себе си същия глас, гласът, от който незнайно защо се боеше и който сега го накара да замръзне на място.

— Преди да събудиш граф Седжуик, искам да зная къде е госпожица Морган. Моята годеница и сестра на този господин. Искам да ми отговориш веднага, разбра ли? Иначе ще трябва да прибягна до едно средство, което е чудесно за развързване на езици. Е?

Стоманеносивите очи привличаха Ахмед като магнит, и той се повлече обратно. След това, тъй като не знаеше какво и колко може да каже, той започна да заеква. Не бе подготвен за нещо подобно! Нито че ще дойдат мъже като тези двамата и ще питат за жената, която последните няколко дена бе живяла в къщата.

— Съжалявам, господа, но наистина не зная! Аз съм само един най-обикновен прислужник и не зная нищо повече от онова, което ми се казва. Мисля, че тук имаше една млада дама, но съм я виждал само няколко пъти и то отдалече. Тази вечер един от прислужниците ми каза, че бил пристигнал някакъв английски господин и че той и младата дама възнамерявали да се оженят още тази нощ. Това е всичко, което зная, кълна се, освен че — струва ми се — я видях да заминава с каретата на господина, който я съпровождаше, а след това се завърна сам и каза, че възнамерявал да се оттегли в покоите си. Казаха ми да не пускам никого в къщата.

— Е — със заплашителен глас отвърна Трент, — ти не си ни пуснал, не е ли така? Ние сами влязохме, моят приятел и аз! А сега… сега — повтори той — по-добре върви при господаря си и му предай да излезе. И то веднага.

Франко, който беше бесен от гняв, се удивляваше на спокойствието на приятеля си.

— Не вярвам на нито една дума от историята на този човек! — Гласът му ясно издаваше растящия му гняв. — Лора не би… мили боже, мисля, че я познавам достатъчно добре, за да зная, че не би направила нещо подобно, при всичките авантюри, на които е способна! А и чувствам… не, проклятие, сигурен съм, че те крият нещо… че има нещо гнило в цялата тази история с Лора. Наистина, предпочитам да…

Трент го погледна с ледените си очи и строго изражение, което Франко така добре познаваше.

— Най-добре за теб ще бъде да се научиш в моменти като тези да криеш гнева си… поне докато не му дойде времето да го излееш върху някого! Независимо дали ни харесва или не, най-добре ще е да изчакаме появяването на Седжуик и да чуем какво ще ни каже той. А след това… — очите му блестяха като кинжали.

— Проклятие, Трент! Лора ми е сестра и аз имам право да науча какво е станало с нея!

— Но ако изгубиш самообладание — изръмжа насреща му Трент, който Франко едва позна, — може би никога няма да разберем това! Не схващаш ли? Лора може да ти е сестра, но тя е и моя годеница! Жената, която обичам! Опитай се да схванеш и това! — След това отвърна поглед и двамата мъже чуха някъде да се отваря и затваря врата, а след това нечии стъпки да приближават по дългия коридор.

Отначало Арчи бе ядосан от влизането на Ахмед, който дори не си бе направил труда да почука. Трябваха му няколко минути, за да схване какво мънкаше прислужника, а след това гневно изруга.

— Въведи двамата господа в кабинета ми и им кажи, че идвам веднага. В никакъв случай не отговаряй на въпросите, които вероятно ще ти зададат, ясно?

— О, да, да, господине! Не зная нищо, абсолютно нищо — заекваше мъжът.

След излизането на Ахмед Арчи се обърна към Фатима и каза със заповеднически тон:

— Пази я и я дръж будна, докато се върна. Можеш да я по-нашибаш с камшика, в случай че плаче прекалено силно. — Докато се обличаше, той хвърли подигравателен поглед към Хелена, която за негово най-голямо задоволство сега зависеше от милостта и настроенията му. — Значи Ройс е дошъл да търси Лора, а? Допускам, че онова, което ще му кажа, никак няма да му хареса. Но ще трябва да повярва, особено след като му покажа брачното свидетелство! Представи си, скъпа моя, твоят любовник също е тук. Какво, мислиш, ще си каже, ако те види такава? Мислиш ли, че все още ще те желае, сега, когато съм те дамгосал като своя собственост? Да му покажа ли колко добре можеш да обслужваш Фатима или може би да му дам да разгледа отблизо девствения ти пояс?

Хелена хълцаше без сълзи. Гърдите й се повдигаха и спускаха от вълнение, а гърлото й бе изранено от писъци. Тя го гледаше замаяно и не смееше да отговори, защото се боеше да не каже нещо, което да го ядоса. Бе коленичила на пода, а Фатима стоеше зад нея с омразния камшик и в този момент само игриво докосваше бедрата и слабините й. Хелена знаеше, че няма да дръзне да промени положението си, преди да са й позволили да го стори. Не можеше да понесе мисълта, да бъде видяна от Франко такава!

Арчи закопча жилетката си и на излизане й хвърли още един подигравателен поглед.

— Скъпа, когато се върна, ще ти разкажа какво са казали те и какво съм им казал аз!

Ахмед бе въвел двамата мъже в облицования с дърво кабинет, предлагайки им коняк, червено вино и цигари, но те бяха отказали. Докато излизаше, Ахмед въздъхна с облекчение, смятайки, че се е отървал от сигурна смърт или дори нещо по-лошо. Най-сетне, засипвайки ги с порой от извинения, се появи и Арчи Айър, граф Седжук.

— Ройс! И… господин Морган! Виж ти! Ако знаех, че ще дойдете, нямаше да си легна толкова рано. — След това добави, хвърляйки кос поглед към Франко: — Жена ми е с крехко здраве, знаете ли. Изглежда местният климат не й понася, така че се опитвам да бъда при нея толкова често, колкото е възможно. Изпитвам известна вина, че толкова дълго я пренебрегвах, за което и тя често ме упреква! А кой мъж може да устои на представата за сладката си малка женичка, която с копнеж го очаква в леглото му?

В този момент Франко, който се боеше да не избухне, стана и остро рече:

— Ако не възразявате, тъй като Ройс има да обсъжда с вас лични въпроси, ще изляза в градината да изпуша една цигара.

След тези думи младият мъж напусна стаята. При влизането на Арчи Ройс се бе изправил и остана прав, въпреки поканата на домакина да се разположат удобно. Сега Трент стоеше с леко разтворени крака и кръстосани на гърба ръце и оглеждаше графа, който очевидно, изпитваше известно неудобство да гледа нагоре към изправеният пред него мъж.

— Желаете ли цигара? Съжалявам, че госпожица Морган си тръгна. Чух, че Франко Морган и сестра му са добри приятели на жена ми. Не искате ли чаша коняк? Червено вино? — Арчи се обърна, за да си налее коняк, и установи, че ръцете му леко треперят. „Дяволски объркващо… — мислеше си той — да се изправиш срещу стена от мълчание. Защо, за бога, не казва нищо?“

Той облиза устните си и рече:

— Е, намираме се в особена ситуация… Стари приятелю, аз наистина не зная какво да кажа! Трябва да се опитате да разберете положението, в което се намирам.

— Вашето положение? Ах, да, естествено — рече Ройс с особена интонация, която никак не се понрави на Арчи. — Да, моля, бъдете така добър да ми обясните положението си, Седжуик, стари приятелю. И се надявам, че ще побързате с обяснението, защото не обичам дългите предисловия.

Арчи поде заеквайки:

— Е, да… значи, допускам… ще рече, мислех… сигурно сте дошъл заради телеграмата, която госпожица Морган толкова държеше да ви изпрати? Трябва да се опитате да разберете колко неприятно е всичко това за мен… ще рече, че трябва да ви обясня… но какво можех да кажа, когато ме помоли да пусна телеграмата до вас? Бе ми разказала, че сте се спречкали и искала отново да оправи всичко.

Арчи постепенно бе успял да се овладее и сега, без да съзнава, си наля още една чаша коняк. След това, хвърляйки бегъл поглед към безизразното лице на събеседника си, припряно добави:

— Вярвайте ми, Ройс, не знаех, че е шега! Докато не се появи Форестър и тя не го прие с отворени обятия! Едва тогава ми призна, че са планирали всичко и са ви повикали тук само за да станете свидетел на щастието им! Дори настояха да се венчаят веднага и не пожелаха да чуят никакви възражения. Наложи се да ги заведа при един служител, когото подкупих, за да ускори малко нещата и да им спести някои от обичайните спънки и формалности. Трябва да призная, че дори влязох в ролята на свидетел, но какво можех да сторя? Те бяха категорични и аз си помислих, че поне бих могъл да се погрижа всичко да стане така, както го изисква законът. Убеден бях, че това е най-доброто, което мога да сторя, разбирате ли?

През цялото време Ройс не бе отронил нито дума и само бе пронизвал Арчи с ледените си сиви очи. Но сега, когато графът завърши разказа си и затаи дъх, Ройс взе думата. Гласът му беше спокоен, но в него се криеше такава убийствена студенина, че Арчи се изплаши.

— Не, Седжуик, боя се, че не разбирам. Надявам се да ми обясните цялата история по-подробно, така че да мога да разбера. Защо, например, толкова скоро след като сте ми изпратил телеграма, в която тя ме моли незабавно да дойда при нея, изведнъж ставате свидетел на сватбата й с Форестър, а отгоре на всичко сте си дал труда да ускорявате нещата? Седжуик, съветвам ви да не ме мислите за някой от глупаците, с които обикновено си имате работа! — Ледената нотка, прозвучала в гласа му, накара Арчи да изтръпне.

Той се опита да прояви твърдост.

— Чуйте ме, Ройс! Смятам, че проявих достатъчно търпение и ви разказах всичко, което знам! Ако не ми вярвате, мога да ви покажа дори брачното свидетелство… по-точно едно копие, което държа тук, в писалището си. Помолиха ме да го прибера на сигурно място, докато се върнат от сватбеното си пътешествие. — Арчи посегна към едно от чекмеджетата на бюрото си, където държеше пистолета си, но внезапно замръзна с протегната ръка.

— На ваше място, Седжуик, не бих посягал към пистолета. Не мисля, че малката ви играчка може да се мери с един 45-милиметров Колт.

За миг Арчи занемя от ужас. Ройс носеше обичайния редингот, но с внезапно, почти светкавично движение бе извадил някакъв револвер… едно смразяващо кръвта оръжие с дълга цев, за каквито граф Седжуик бе чувал само от разказите за Дивия запад.

— До съвсем неотдавна бях професионален стрелец — провлачено обясни Трент Чаланджър, отърсвайки се от херцог Ройс като от змийска кожа, за да разкрие истинското си аз.

Арчи стоеше като ударен от гръм и не можеше да откъсне очи от заплашителния револвер, който гостът му държеше насочен към него със спокойна, но сигурна ръка. Трент продължи с глас, който не вещаеше нищо добро:

— Навик, бих казал. Два револвера и резервни патрони в паласката. Също и нож за по-сериозни случаи. А сега… по-добре не забравяйте да се движите изключително предпазливо. И то само когато ви кажа, comprende!

Дори и да не знаеше нито дума испански, Арчи щеше да разбере смисъла на просъсканите с такъв гняв думи, от които по гърба му полазиха тръпки.

По знак, даден му от Трент с едва доловимо помръдване на дулото, Арчи се изправи внимателно и бавно се отдръпна от писалището. Сърцето му блъскаше лудо и той знаеше, че никога в живота си не бе изпитвал такъв страх!

— За бога, Ройс — заекна той, — трябва да сте полудял, напълно побъркан, ако вярвате, че това ще ви се размине! Не зная защо продължавате да ме заплашвате, след като вече ви обясних…

— Чух какво ми обяснихте. А сега искам да чуя истината. Цялата истина, Седжуик. Ако искате доказателство за това, че умея да си служа с този револвер… — преди Арчи да разбере какво става, той чу оглушителен пукот и почувства как един куршум облиза ухото му, преди да се забие в стената зад него.

Франко, който в това време се намираше в градината, недалече от входната врата, чу гърмежа, а когато се втурна вътре, къщата все още кънтеше. Какво, по дяволите, ставаше там? Дали Трент бе станал нетърпелив? Той вече бързаше към вратата на работния кабинет, когато чу писък — оглушителен, ужасяващ писък, последван от втори, който рязко секна. „Ена!“ — подсказа му инстинктът и Франко се втурна в посоката, от която бе дошъл писъкът, втурна се към покоите на граф и графиня Седжуик.

Фатима тъкмо бе натъпкала един парцал в устата на Хелена и отново я налагаше с бича, когато вратата се отвори с трясък. Мароканката вдигна поглед, но преди да успее да каже или направи нещо, в стаята се втурна разгневен мъж с револвер в едната и нож в другата ръка, който след миг бе до нея. Франко удари Фатима с дръжката на револвера толкова силно, че тя се строполи в безсъзнание.

В първия миг Хелена, чието лице бе подуто и обляно в сълзи, не можа да повярва на очите си. Франко! Той трескаво извади парцала от устата й и сряза примката около китките й.

— Франко? — невярващо прошепна тя. — О, боже, Франко! Не искам да ме виждаш такава, не искам… не мога… о, не ме гледай така, моля те!

— Той ли ти причини това? Твоят съпруг? — Беше я вдигнат на крака и сега здраво я държеше в обятията си, без да обръща внимание на развълнуваните й думи, но Хелена потрепери от твърдостта в гласа му, когато го чу да повтаря: — Кажи ми, по дяволите! Той ли заповяда да ти причинят това?

Тя избухна в неудържим плач, а Франко усещаше тръпките, които разтърсваха тялото й. Най-сетне Хелена успя да промълви:

— Да, да! Той… ах, Франко! Той е научил за нас и каза, че трябва да бъда наказана, а след това… а след това ме накара… принуди ме… Ох! Как би могъл все още да ме желаеш след всичко, което ми причиниха и което трябваше да правя! Невъзможно е… зная, но моля те, поне ме отведи далеч от тук, далеч от него! Моля те, Франко, моля те! И не ме гледай така, моля те, не ме гледай така!

Едва сега булото на гнева започна постепенно да се вдига. Докато Хелена с прекършен глас го молеше да не я гледа, той осъзна какво й бяха причинили. Тялото й бе покрито със следи от камшик, които изпъкваха мораво-червени върху млечно бялата й кожа. След това погледът му спря върху проклетия пояс със златната верижка, която се спускаше от кръста й и болезнено се впиваше между бедрата. В този момент Франко реши как ще убие мъжа й.

Трябваше му известно време, за да осъзнае, че Хелена, чийто глас бе пресипнал и дрезгав от писъците, се опитваше да му каже нещо друго:

— … и Лора! О, боже! Лора! Бедната Лора! Първо я упоиха, а след това, както бе в безсъзнание, съвсем беззащитна… я… сториха с нея същото, което и с мен… и двамата — Арчи и Реджи! Превърнаха я в такова уплашено и малодушно същество, че тя обеща всичко, всичко, само и само да не й причинят повече болка! Ах, Франко! Принудиха я да се омъжи за Реджи, защото той иска да получи парите й! — Тя извърна към него подпухналото си от сълзи, покрито със синини и кръвоизливи лице и неочаквано твърдо рече: — Франко! Няма значение какво ще стане с мен, но Лора… трябва да направиш нещо, за да й помогнеш! Преди да я е отвел в Танжер… преди да е станало прекалено късно!

С максимално усилие на волята Франко успя да овладее гласа си и каже успокоително:

— Ена, скъпа! Ти все още си моя любима… и аз ще направя всичко възможно да забравиш онова, което си преживяла, трябва да ми вярваш. Ще те отведа далече от тук, далече от него — тук гласът му придоби заплашително студена нотка, — от мъртвеца, който някога бе твой съпруг. — След това, без да обръща внимание на вялите й протести, я вдигна на ръце и я понесе към кабинета, където бе оставил Арчи и Трент. Франко, чийто гняв бушуваше като огън, имаше в главата си една единствена мисъл — да отмъсти на Арчи, преди Трент да го е изпреварил.

Цялата прислуга сякаш се бе разтворила във въздуха. Все още с Хелена на ръце, Франко отвори с крак вратата на кабинета, където видя Арчи да стои до стената с вдигнати на тила ръце и, заеквайки, да мълви накъсани от заплахи и ругатни обещания, Франко не можа да не забележи как Хелена потръпна и извърна лице, когато го съзря, него, граф Седжуик, чудовището, което все още беше неин съпруг.

В работния кабинет имаше малко канапе и Франко внимателно я положи върху него, преди със сковани движения и треперещо от необуздан гняв тяло да пристъпи към Арчи, който с ужасен вик падна на колене.

Неочаквано Трент протегна ръка и, без да изпуска от поглед Арчи, задържа Франко за рамото. Младият мъж, който в този момент не беше настроен за спорове, бе готов да излее гнева си дори върху Трент.

— Проклятие, махни се от пътя ми, Трент! Той е мой! Разбра ли? И ако мислиш, че би могъл да ме спреш…

— По дяволите, Франко! Ти имаш сестра, забрави ли? И граф Седжуик, свидетелят на нейното бракосъчетание, ще ни каже къде я е отвел Форестър! А ако откаже, можеш да се заемеш с него и да го нарежеш късче по късче. Но преди това той ще говори, разбра ли, Франко? Дръж кучия син на мушка, докато завържа палците му зад гърба. Помниш ли онова мъчение на апахите, което може да развърже езика на всекиго?

В гласа му имаше смразяваща кръвта заплаха, отразяваща се в изражението на Франко Морган, който неочаквано се усмихна. Това беше по-скоро едва доловимо потръпване на устните, накарало Арчи да се сгърчи от ужас.

— Така и ще направя! Тези апахи знаят как да измъчват — бавно и безмилостно, истинска прелест! Така че да измине цяла вечност, преди да позволят на жертвата да умре. Я да видим…

— Не! — извика Арчи с мъртвешки бледо лице, почти обезумял от страх. Бе попаднал в ръцете на двама диви американци, които говореха за най-ужасните мъчения съвсем спокойно — така, сякаш ставаше дума за нещо съвсем делнично.

Мъжът, когото познаваше като херцог Ройс, пристъпи зад него и завърза палците му толкова стегнато, че Арчи усети как кръвообращението в тях спря. Хленчещ за милост, той трябваше да изслуша спокойните обяснения на Франко за любимите мъчения на апахите.

— Дали най-напред да не му отрежем клепачите?

— Не! О, моля, умолявам ви, не го правете! Пуснете ме да си ходя и ще ви разкажа всичко!

— Ена ми каза какво сте сторили с Лора. — Франко леко извърна глава по посока на Трент и рече със студен, приглушен глас: — Измъчва ли са я по същия начин, както Ена. Трябва само да обърнеш глава, за да видиш какво са й причинили!

Хелена лежеше, покрита с жакета на Франко. Сега тя изненадващо извърна глава към мъжете и извика толкова развълнувано, че те едва успяха да я разберат:

— Пещерите! Пещерата Сен Мишел с килията за мъчения. Чух го да говори за нея! Трябва да отидете веднага, заклевам ви! Бог знае какво още ще й причини! Побързайте… ох, трябва да побързате!

Напуснаха къщата заедно — Арчи с вързани на гърба ръце. Франко — с Ена на ръце. Бе я увил в жакета си, за да скрие голотата й. За повече не бе останало време… Ена трябваше час по-скоро да бъде прегледана от лекар.

Трент беше наел карета, която ги чакаше пред къщата. Кочияшът, човек, който не задаваше излишни въпроси, стига да му платяха добре, подкара лудо само миг, след като се бяха качили. Накараха Арчи да легне по лице на пода, а Франко стъпи с ботуш на тила му, така че да не може да мърда.

— Няма да стигнете далече — високо извика Арчи. — Аз съм вицегубернатор й ако нещо ми се случи, ще има разследване! Що се отнася до другото, не можете да докажете нищо… нито пък вие, Ройс, херцог или не… не бихте могъл да се измъкнете безнаказан, ако ми се случи нещо.

— Приятелят ми и аз сме на друго мнение — изръмжа Трент. — Няма да бъдете убит, Седжуик. В никакъв случай. Екзекутиран е точната дума. Що се отнася до разследването, а и на кого ли ще липсвате… е, ще видим, не съм ли прав? — След тези думи Трент пъхна един парцал в устата на Арчи, за да го накара да мълчи.

Граф Седжуик лежеше върху мръсния под на каретата, хълцаше и приглушено стенеше през парцала, докато Франко, без да свали крак от тила му, се канеше да го прободе с ножа си. Само да му оставеха възможност да поговори разумно с тях! Само ако… в този миг бе обърнат по гръб и думите, които не му позволяваха да изрече заглъхнаха и се смесиха с обилните сълзи, засядайки на гърлото му като буца. В това време ножът играеше неумолимата си, изкусна игра по тялото му.