Розмари Роджърс
Дълго потискана страст (37)

36

„Трябва да има нещо вярно в тези стари легенди“ — разстроена мислеше Лора, взирайки се в морето. Защо иначе се бе оставила във властта на чувства си и на онази необуздана част от своето същество, която никога не бе успявала да устои на страстта и бе виновна за незавидното й положение в момента? Обстоятелствата и собствената й твърдоглавост я бяха принудили да се съгласи с един годеж, който скоро щеше да завърши с обичайния брак по сметка… освен ако не успееше да намери някакъв изход от това положение, което сега намираше колкото непоносимо, толкова и шокиращо.

Имаше чувството, че след онази нощ в Корнуол всичко е тръгнало наопаки и се е обърнато срещу нея. Една глупава авантюра, която й бе доставила голямо удоволствие, сега заплашваше да промени целия й живот!

Брак по сметка — споразумение, сключено единствено заради нормите за приличие и като закъсняло признание към обществения морал!

— Е, доста хитро сте го измислила… как само сте подредила всичко! — гласът на поднасящата й поздравленията си Сабина бе прозвучал сладникаво-режещ. — Сега естествено не му остава нищо друго, освен да постъпи като джентълмен и да обяви, че сте сгодени и възнамерявате да се жените!

— Но все още не сме женени, нали така? — бе отвърнала Лора със същия сладникаво-кисел глас. — Така че все още не сте го загубила напълно. А и кой знае, може би ще размисля и ще реша нещо друго! Във всеки случай сте свободна да опитате всичко, което ви хрумне, за да привлечете отново вниманието на Трент. Уверявам ви, че нямам нищо против!

— Той обича мен — в това поне съм сигурна! Казват ми го е хиляди пъти! Вие, скъпа Лора, не сте нищо друго, освен изгодна партия! И това ми е казвал… също и вчера вечерта! Става дума за пари, много пари, които трябвало да останат у вашите две семейства. Знаете, че Трент е умен, а може да бъде и доста пресметлив!

Истина ли беше това? Това ли се е криело зад ухажването от негова страна и внезапната му страст, траяла цяла една нощ и един следобед?

Трябва наистина да е било така, тъй като оттогава не бяха разменили помежду си нищо, освен любезни фрази, при това само когато случаят ги срещнеше. А Сабина изглежда бе доста добре информирана. Лора помнеше достатъчно добре казаното от Трент за възможността за един много продължителен годеж. Те все пак не бяха женени, а и, както вървяха нещата, никога нямаше да бъдат.

През изминалите две седмици не беше имала възможност да поговори с него на четири очи заради госпожа Уестбридж. Веднъж дори Лора бе преглътнала гордостта си и късно вечерта след бала по случай ежегодната регата край Каус го бе потърсила в хотелската му стая. Там обаче откри, че е била изпреварена от Сабина, която лежеше в леглото му, плътно притисната към него!

Никой от двамата не я бе забелязал, а и Лора не отвори дума за това. Продължи да се държи така, сякаш нищо не се беше променило… въпреки че самата тя се бе променила и чувствата й вече не бяха същите. О, как ненавиждаше този лъжлив, усмихнат двуличник! Той я бе желал, само я бе желал, никога не бе изпитвал някакви чувства към нея. Сега си спомни, че никога не го беше чула да казва, че я обича. Обичаше Сабина и й го бе казал! По дяволите!

Поне й бе дал свобода да върви по своя си път, което тя и възнамеряваше да стори, дори ако на края трябваше да се оженят. Като жена тя можеше да пожъне неодобрение, но той щеше да бъде осмиван, а зад гърба му щяха да го наричат рогоносец! Херцог Ройс — рогоносец! Тази мисъл й хареса. Би могла да спомене за това и в романа си… в окончателната версия щеше да опише интимни подробности, за които само те двамата щяха да знаят, че са се случили действително!

Лора докосна инкрустирана със скъпоценни камъни гривна на китката си. Това беше само началото! Един вид талисман и залог.

В онази нощ, след като затвори вратата, зад която останаха Трент и Сабина, на връщане към своята собствена стая Лора буквално се бе сблъскала със сръбския крал Милан. И…

Спомни си думите на една своя приятелка, която преди време й бе казала, че макар и бурен и невъздържан, кралят бил доста добър любовник. А освен това и щедър.

Беше му се извинила на френски с неуверен и треперещ глас, а той я улови за раменете и заговори на същия език:

— Днес е щастливата ми нощ! Отначало спечелих на покер, а ето, че сега срещам теб! Все ми е едно от кое легло си се измъкнала току-що, сладка моя, сега искам да те имам в своето! Обещавам ти, че няма да бъдеш разочарована? Ела, не бъде свенлива!

Беше я взел за някоя уличница, а тя отлично се справи с ролята си, тъй като прекалено добре знаеше как да възбуди един мъж. Гривната бе възнаграждението й за онази нощ. Освен това Лора научи, че за да легне с някого, не са необходими чувства. Достатъчно е само да имитира такива… Не беше ли направила точно така? Тя прехапа устни и си помисли гневно: „Надявам се да ме попита от къде имам тази гривна, защото тогава ще му разкажа… с най-големи подробности ще му опиша случилото се!“ Вкопчи се в махагоновия парапет и затвори очи. За краткото време, през което остана така, тя се запита защо отмъщението не й се беше усладило. Искаше да отвърне на Трент със същото, което той й бе причинил. Позволеното на мъжа трябваше да е позволено и на жената! Защо тогава чувства й бяха толкова объркани? Може би защото нямаха нищо общо с онова, което се бе случило току-що? По дяволите с нейната глупава импулсивност!

Нощното небе беше като черно кадифено покривало с изрисувани върху него сребристи звезди и жълт лунен сърп, който висеше високо над хоризонта като призрачен викингски кораб. В момента самата Лора се намираше на кораб — по-скоро яхта, както мислено се поправи. Беше гостенка на негово кралско височество, Уелския принц, на кралската яхта „Британия“.

— Госпожа Лентри ме убеди да предприема едно малко пътешествие по море, за да й докажа какво може това малко корабче! — бе споделил той по време на бата на кралския яхтклуб, „най-аристократичния“ клуб на света, както го наричаха. — Госпожа Лентри все още не познава Скалата… имам предвид Гибралтар, а както знаете, там е съпругът на графиня Седжуик, който изгаря от нетърпение да я види… е, ще стигнем поне до там, преди да се наложи да се връщаме!

По това време цялото внимание на принца бе погълнато от госпожа Лили Лентри, актрисата, така че Лора счете поканата му за напълно безопасна.

Ена също бе дала съгласието си за това пътуване. Те двамата с Франко изглежда отново бяха скарани, но Ена не споменаваше нищо за това, а Франко само обикаляше навъсен като буреносен облак. Лора подозираше, че това охлаждане в отношенията им е свързано с връщането на Ена при нейния съпруг. Боже, колко несправедливи и неразумни бяха мъжете!

Неочаквано Лора си спомни какво й бе казала лейди Хонория в съдбоносния ден, когато говориха за сватбата:

— Зная, че възприемате себе си като бунтовница, и имайки предвид днешната сутрин, си мисля, че може би наистина сте такава! Но едно нещо не бива да забравяте, а трябва да го преглътнете, независимо от това дали ви харесва или не! Живеем в мъжки свят! Безсилна сте да промените това, така че ще е най-добре да го приемете за даденост. Оказва се, мъжете са тези, които най-често и най-безсрамно говорят за жени — на чаша бяло вино и цигара или около билярдните маси. Това е другото нещо, което не бива да забравяте.

Лора стоеше сама на палубата на яхтата, която бавно и безшумно се плъзгаше по вълните, а от двете страни на носа се образуваше ивица тъмносиня пяна. До нея достигаше слаб мирис на цигарен дим и тя чуваше мъжки гласове и звън на чаши. Долу играеха карти, но тя естествено не бе поканена! „Това е несправедливост, крещяща несправедливост“ — мислеше Лора, докато се питаше дали Лили Джърси, както някои наричаха госпожа Лентри, си бе извоювала правото да стъпи на тази мъжка територия и сега стоеше зад Уелския принц… и дали същото не бе хрумнало и на госпожа Уестбридж, която сега навярно стоеше зад гърба на Трент, собственически положила длани на раменете му. Е, тя нямаше да се унижава да слезе долу, за да се увери с очите си!

Лора съжаляваше, че Ена си бе легнала веднага след вечеря, отказвайки се дори от разходката по палубата. Щеше й се Сабина да не си бе издействала покана за това пътешествие на „Британия“, добирайки се до лорд Дънхил, който изглежда имаше вила някъде в Андалусия, недалече от Кадис. На връщане от Гибралтар кралската яхта щеше да спре за малко там. Дали Сабина бе поканена заради лорд Дънхил или заради херцог Ройс?

Лора търсеше отдушник за гнева си, разхождайки се нагоре надолу по палубата, като вдигаше полите си колкото бе възможно по-високо, за да не й пречат. Тя гледаше с омраза годежния пръстен, подарен й от Трент — обрамчен със сапфири диамант, — и имаше желание да го свали от пръста си и изхвърли във водата. Годеж! А когато Лора решеше, до него щеше да се мъдри брачна халка — символ на раздялата със свободата и волния живот. Но никога неговата халка! В края на краищата мъжете, поне болшинството от тях, можеха да се перчат с любовниците си, изпращайки съпругите някъде в провинцията… колко често беше ставала свидетелка на това! Но тя никога нямаше да допусне нещо подобно да се случи с нея! Щеше да му го обясни при първата удала й се възможност, ако някога той успееше да се отскубне малко по-задълго от Сабина и нейното пищно тяло.

„Трябва да съм си изгубила ума, за да се съглася да участвам в подобен фарс“ — мислеше си Лора, изпитвайки към себе си почти същото презрение, каквото и към него. Отначало годежът с обичайното съобщение в „Таймс“, а не след дълго, както обясни лейди Хонория, щяла да последва и сватбата в някоя внушителна църква. И бляскав прием, разбира се. Непоносимо! И всичко това само защото уж била компрометирана от него и той трябвало да спаси името и честта й, доказвайки, че е мъж на честта. Дявол го взел и него, и черното му сърце!

Внезапно й хрумна нещо, тя спря като вкаменена и конвулсивно стисна полирания до блясък парапет. Какво ставаше с нея! Тя не беше някоя благовъзпитана английска госпожичка. Напротив, беше дъщеря на родители, които едва ли можеха да бъдат наречени обикновени! Защо изобщо трябваше да се интересува от това какво ще кажат хората? Трент заслужаваше тя да разтрогне годежа или да направи нещо толкова шокиращо, че да го принуди той да стори това. Сега той пушеше цигарата си и играеше карти с принца и неговите приятели, а Лора стоеше на палубата, сама с развяващия косата й вятър и обсипаното със звезди нощно небе над нея, докато лунният сърп бавно потъваше в морето.

Внезапно й се стори, че самата тя потъва. Чувстваше се по-нещастна и самотна от когато и да било, тъй като сега в душата й имаше чувства, които искаха да бъдат споделени. Внезапно с ужас усети как някой пристъпи зад нея и я улови през кръста. За миг пулсът й се ускори и тя за малко да възкликне: „Трент?“ Но, разбира се, не беше той. Херцогът бе прекалено зает с други занимания и други хора. Беше Реджи, промъкнал се тихо зад нея, за да я изненада.

— Реджи! Какво, за бога, правите тук горе? Мислех, че играете карти с останалите?

— Залозите станаха прекалено големи за скромните ми възможности, а освен това имах чувството, че по някаква щастлива случайност бих могъл да ви срещна, тъй като в играта нямах голям късмет!

В гласа му се промъкна нотка на загриженост.

— Вие сте без наметка. Искате ли да ви я донеса? — За негово учудване тя извърна лице към морето. Не отговори, но и не понечи да махне ръката му от кръста си. Реджи се осмели да допре устни до ухото й и да прошепне: — Бихте ли ми позволила да ви стопля, прекрасна Лора?

Почти не повярва на щастието си, когато тя се притисна към него и отвърна с тих, ленив глас:

— О, да, мисля, че би било приятно… да, наистина, вече започвам да се стоплям.

— Лора… о, боже, Лора! — промълви той, решен да се възползва от случая. — Само ако знаехте как копнея да ви целуна… да почувствам нежните ви устни, които толкова пъти съм сънувал! — Той сключи ръце още по-плътно около нея и я притегли към себе си.

— Защо питате, Реджи? Защо… защо просто не го направите? А след това ще ми кажете дали наистина ви е доставило удоволствие. — В този миг тя се извърна, вдигна глава и го погледна право в лицето. Звездната светлина се отразяваше в очите й, които бяха тъмносини като морето.

„За бога, значи все пак това наистина е моята щастлива нощ“ — ликувайки, мислеше той.

— Обичам те, Лора! Ти си толкова красива, толкова красива… — разпалено шепнеше той, а след това се наведе и притисна устни към нейните, вкусвайки от сладостта им, преди те да се отворят под натиска на настойчивия му език.

Докато я целуваше, Реджи я притисна към един парапет, така че тя можеше да почувства растящата му възбуда. Като мъж, който отлично познаваше жените и знаеше как да ги поласкае и спечели, той продължи да я целува — отначало настойчиво, а след това нежно и игриво. Когато от устните й се отрониха несвързани думи на протест, които бяха всичко друго, освен убедителни, той започна да я гали… Първо прокара пръсти по нежния овал на гърдите й — много бавно и внимателно, докато не откри внезапно набъбналите им връхчета. Известно време пръстите му си поиграха с тях, преди да продължат надолу. Сега, с притиснати към лицето й устни, той шепнеше страстно:

— Колко много те обичам! Преди не можех да ти го кажа, защото не исках да ме сметнеш за някой от онези лицемери, които се домогват до парите ти! Но аз те обожавам, боготворя те, прекрасна Лора, и те желая повече от всяка друга жена в живота си! Моля те, скъпа, моля те да ми позволиш да стана твой любовник! Моля те, кажи, че ще ми се отдадеш! Искам да боготворя приказното ти тяло — да целуна и погаля всяко сантиметърче от него! Кажи, че си моя, скъпа! Нека те отведа в кабината си, за да ти докажа как те обожавам и колко щастлива мога да те направя, стига да ми позволиш!

Тя отново го удиви.

— Нека слезем в кабината ми, миличък.

Лора умишлено избра своята кабина с надеждата, че Трент ще реши да я потърси и ще я завари с Реджи, така както преди по-малко от седмица тя го бе видяла с платиненорусата сестра на Реджи. Подавайки ръка на мъжа до себе си тя с нищо не му позволи да отгатне истинските й мисли.

Под светлината на лампата пред полуотворения люк, който гледаше към палубата, тя се остави на целувките на Реджи.

Позволи му дори да се съблече до кръста и да я отведе до леглото, където я притисна върху възглавниците, без да престава да я гали.

Реджи се възхищаваше на прекрасното тяло, което се разтваряше като цвете под ласкавите му длани. Учудваше се на отзивчивостта и гальовността й. Очевидно доста бе научила от Ройс! Тази мисъл го прониза като нож и изпълни с гняв и завист. Питаше се дали херцогът е бил първият мъж, с когото е спала. Но, по дяволите, сега беше негов ред!

 

Защо не бе довела всичко до край, питаше се Лора, след като отпрати Реджи и сега тревожно се въртеше в леглото.

Защо не му позволи да я люби? Беше положил такива усилия да й достави удоволствие и на няколко пъти му се бе удало да я възбуди. Но само тогава, когато тя затвореше очи и си представеше, че… че на негово място бе друг мъж — тъмнокос, със сребристосиви очи. Някой, който в момента вероятно спеше със сестрата на Реджи Форестър.

Трент наистина беше със Сабина, въпреки че не бе възнамерявал да прекарва нощта с нея. След едно криво-ляво скалъпено извинение се бе оттеглил от безкрайната игра, която доставяше такова удоволствие на принца. След това за кратко се разходи по палубата, преди да слезе долу с надеждата да зърне някъде Лора. През един люк, който тя предвидливо бе оставила отворен, Трент видя, че е заета… От всички мъже, които я ухажваха, беше избрала тъкмо Реджи Форестър! Сега бе сигурен, че желанията на Лора се простират до там винаги да има мъж за леглото си, в което пускаше всеки срещнат. Дяволите я взели! За момент изпита желание да отвори вратата с ритник и да ги убие и двамата. Заслепен от гняв, бе понечил да го стори, но в последния момент се спря, обърна се и се втурна към сестрата на Реджи.

Трент се съблече бързо в тъмната кабината, нахвърли се върху спящата Сабина, заглушавайки с груба целувка уплашения й вик.

— Трент! Ти… най-сетне…

— Кого друг си очаквала? Дънхил? Както и да е, аз съм с предимство! И тъй като в Каус ме удостои с едно доста неочаквано посещение, събуждайки ме посред нощ, си помислих, че бих могъл да ти върна жеста, госпожо Уестбридж!

— Трент! — промърмори Сабина, а след миг мърморенето й премина в стенание!

Значи най-сетне се беше завърнал при нея! В този момент нямаше значение защо и как. Той бе тук, при нея и тя възнамеряваше да го задържи до сутринта. Навярно тогава онази вещица Лора щеше да развали годежа…

Мисълта, че би могла да стане херцогиня Ройс възбуди Сабина дотолкова, че движенията й станаха още по-страстни и всеотдайни. Ах, той наистина бе добър любовник, а тази нощ се любеше като диво животно. Щеше й се Трент да се ожени за нея или поне да я направи своя постоянна любовница… каквото и да е, само да я пази от Реджи, който обичаше да й причинява болка и я принуждаваше да прави неща, които не й харесваха.

Сабина се опита да заспи отново, но не успя, защото Трент не бе останал при нея, както тя се надяваше. Реджи щеше да се разгневи, задето не бе успяла да го задържи до сутринта.

За нейно учудване Реджи пристигна малко по-късно, при това в необикновено приповдигнато настроение.

— Моите поздравления, скъпа сестричке! И не забравяй да споменеш пред госпожица Лора за малкото си тазвечерно рандеву. Както и следващия път, когато сте заедно с Ройс, да подхвърлиш една забележка как съм се позабавлявал с любимата му. О, да… тя се оказа доста страстна и отзивчива!

— Какво? Да не искаш да кажеш, че наистина…

— Какво друго? И отново ще я имам и ще се забавлявам с нея, особено след като Ройс научи какво е направила. А това, скъпа сестричке, оставям на теб!