Розмари Роджърс
Дълго потискана страст (36)

35

— О, мили боже! Толкова съм сигурна в това, че го видях с очите си, както съм сигурна, че сега стоя тук пред вас и ви разказвам това, госпожо Евънс! Мога да се закълна върху цял куп библии, че е истина!

Мери, камериерката, която отговаряше за крилото със стаите на гостите, не бе на себе си — пръстите й мачкаха престилката, докато, заеквайки, се опитваше да преодолее смущението си.

— Е, Мери — търпеливо я подкани икономката, — обмисли ли добре, онова което казваш? Разкажи ми го още веднъж, но се опитай този път да се изразяваш по-ясно! Какво точно се случи и какво те разстрои толкова, че си се претърколила през глава по стълбите?

Госпожа Евънс се питаше дали бедното момиче не се е наранило. Дали не бе получило сътресение на мозъка?

— Ах, госпожо! Бях така шокирана, че не знаех какво да сторя!

— Добре, добре… — успокоително рече госпожа Евънс. — Трябва да ми разкажеш, скъпа моя… И говори, моля те, по същество!

Лицето на Мери поруменя и тя сведе поглед върху дланите си, в който все още стискаше престилката.

— Аз… аз… е, както обикновено влязох вътре, за да запаля огъня и да дръпна завесите… в онази стая, която изглежда толкова тъмна и чуждоземна. Опитах се да вдигна колкото е възможно по-малко шум и тогава… ох, и тогава за секунда погледнах към леглото… само една секунда, разбира се, за да видя дали младата дама се е събудила и би искала да закуси… надявам се разбирате какво искам да кажа, госпожо Евънс?

— Да… да, разбира се! Направила си точно онова, което трябва да правиш всяка сутрин, когато в къщата има гости. А сега продължавай и ми разкажи остатъка от историята колкото е възможно по-бързо, защото имам да свърша това-онова, а госпожата може да ме извика всеки момент. Е?

Мери реши да разкаже цялата история… сега, преди да е имала време да размисли.

— Та, когато погледнах към леглото, видях… е, да, видях ги! Негова светлост заедно с младата дама от Америка, прегърнати и без нито една дреха по себе си… спяха дълбоко, а аз излетях от стаята, госпожо, и не знаех какво да сторя. Тогава попаднах в стаята на другата дама… госпожа Уестбридж, струва ми се… тя бе будна… погледна ме сърдито и попита в кое легло бил негова светлост, тъй като… тъй като трябвало да бъде в нейното! И… о, госпожо Евънс, не съм свикнала, някоя дама да говори така открито с мен, а и не знаех какво да отговоря и затова просто побягнах от стаята и…

Мери избухна в сълзи, а госпожа Еванс стана и мина пред масата, за да утеши бедното момиче, докато напрегнато обмисляше какво да стори! Знаеше колко бързо се разнасяха клюките сред прислугата, а и с всичките тези гости и тяхната прислуга… Бог знае колко далече щяха да стигнат нещата! Разбира се, най-напред трябваше да открие лейди Маргарет и да й обясни всичко, така както и си бе.

— Какво? Какво каза, Изи? — подскочи лейди Хонория. — Повтори, моля те, онова, което каза току-що! И, за бога, престани да заекваш и да покашляш! Каза: „Мисля, че Ройс…“

— Да! Ройс и… и госпожица Морган! Били са открити заедно в… в… ох! Не зная как да го кажа! — След това госпожица Едж, на която не бе убягнал предупредителният израз на лицето на лейди Хонория, продължи припряно: — В леглото! Нейното легло. И… и двамата чисто голи!

— Е, струва ми се естествено да са голи, при положение, че са били заедно в леглото! Ха! Трябваше да се досетя, при снощното пълнолуние! Е, и? Какво още? Лейди Маргарет в течение ли е вече? Но като си помисля, тя сигурно не знае какво да стори в подобен случай! Мисля, че е по-добре сама да предприема нещо, преди слуховете да са придобили застрашителни размери… и да са достигнали до ушите на прекалено много хора!

Двете приятелки се срещнаха в покоите на лейди Маргарет и кратко се посъветваха относно действията, които трябваше да предприемат.

Междувременно виновниците за цялата тази суматоха все още дълбоко спяха. Поне така сподели с лейди Хонория Адел, която се бе вмъкнала на пръсти в стаята на Лора, желаейки да се убеди с очите си в онова, което се говореше.

Навярно здравият им сън се дължеше на изтощението, поне така предположи Франко, когато Ена развълнувано му разказа за слуховете, които вече бяха обиколили цялата къща.

— По дяволите! Защо ли го е направил? Ена, скъпа, те двамата не си падат особено по обществените норми и правилата за приличие! Във всеки случай — добави той мимоходом, — веднага щом се събудят, ще трябва да бъде обявен годеж. Трент я желае… за своя съпруга, поне така ми каза. Така че нека говорят колкото си искат, а ако някой отиде прекалено далече, ще се наложи да защитя честта на сестра си… Трент сам може да се погрижи за своята!

Всички се събраха на време за закуска, с изключение на домакина Ройс и Лора Морган, а присъстващите, разбира се, не пропуснаха да забележат това и да направят своите предположения. Само фактът, че лейди Хонория все още не бе слязла, възпираше слуховете. Както и това, че Франко Морган бе мъж, който никой не си пожелаваше за противник.

— Искам да се махна от тук! О, Реджи… наистина искам да се махна! — шепнеше Сабина на брат си с умоляващ глас, макар и да се усмихваше.

— Но ще останеш, сладка сестричке, за да видиш развръзката, нали така? Както и всички останали! — тихо отвърна Реджи. — Всичко това е като театрално представление, не намираш ли? Продължавай да бъдеш мила с нея, когато слезе… защото рано или късно ще трябва да го стори. Предполагам, че вече му е бясна и готова да предприеме нещо необмислено!

— Ах, но Хонория, наистина не мисля, че… струва ми се… е, да, и двете знаехме, че ще се случи нещо подобно! Не задължително по този начин, но…! Във всеки случай, все някога трябва да се събудят, не мислиш ли? — Лейди Маргарет бе видимо развълнувана.

— Маргарет! В подобна ситуация няма място за никакви „когато“, „обаче“ и „може би“… сама го знаеш не по-зле от мен! А междувременно навярно всички останали са научили новината! Очевидно сега седят долу и се питат какъв ли ще е следващият епизод от тази скандална история…за която след това ще има да разказват на дълго и широко! — В гласа на лейди Хонория се прокрадна стоманена нотка.

— Ах, да… закуската! Съвсем я бях забравила, заради тези… Мисля, че е по-добре да сляза долу и да се погрижа за гостите си!

— В такъв случай, Маргарет — с безмилостен глас продължи лейди Хонория, — докато ти се грижиш за нещата долу, аз ще се погрижа за онова, което трябва да се свърши тук горе!

 

Докато се любеха, Лора бе изгубила всякакво чувство за време и реалност. А те се любиха дълго — отначало на леглото, след това на пода, пред пламтящия в камината огън, и накрая във ваната. Масажираха се един друг с благовонни масла, което й достави огромно удоволствие, а след това той отново я отнесе на леглото, където се любиха още веднъж! Нямаше представа кога са заспали, прегърнати, а мускулестият му крак преметнат върху нейните, сякаш Трент се опитваше да я задържи плътно до себе си и едновременно с това да я има винаги на свое разположение, в случай че отново я пожелаеше.

Когато след едно едва доловимо почукване лейди Хонория връхлетя в стаята, на нея й бе достатъчен само един бегъл поглед, за да схване в общи линии ситуацията. Тя си спомни, че в младостта си също се бе показвала доста дръзка, но това прекрачваше всички граници. Двамата лежаха, все още дълбоко спящи и все така прегърнати — наполовина под, наполовина върху чаршафите! Нищо чудно, че бедната камериерка едва не бе изгубила ума и дума!

Докато ги наблюдаваше, забеляза как херцогът, все още със затворени очи, привлече младата жена към себе си! Наистина! Това бе прекалено! Нямаше да търпи такова безсрамно държание. Очевидно те отново щяха да се започнат да се любят, при това пред очите й! Трябваше да сложи точка на това безобразие и то веднага!

Лейди Хонория се прокашля толкова високо и ясно, че двамата се стреснаха. Трент отвори сънено сивите си очи, а Лора се пъхна под чаршафите с уплашен писък.

„Колко глупаво, да иска да се скрие сега“ — мислеше лейди Хонория неодобрително. Като че ли бе възможно! Не, този дързък флирт нямаше да остане без последствия!

— Е, добре, госпожице! Вече няма никакъв смисъл да правите опити да се прикриете! — високо обяви лейди Хонория, след което обърна пронизващия си поглед към Ройс, за да каже с укорителен глас: — А що се отнася до вас, млади човече, учудена съм от неразумността ви и липсата на дискретност от ваша страна! Мога само да се надявам, че сте наясно с това, че вече е късно да избегнете последиците от безразсъдното си поведение… това глупаво незачитане на всякакви норми! Долу всички говорят само за вас. Гостите ви… забравихте ли, че имате гости? Да не говорим, разбира се, за прислугата.

Трент лениво седна в леглото и се протегна, но не и преди да пъхне ръка под чаршафите и пред очите на лейди Хонория да плесне Лора по добре заоблените задни части, което накара младата жена да изпищи възмутено. След това той се прозина, като че ли в ситуацията нямаше нищо необикновено.

— О, небеса! Мисля, че наистина е доста късно. Аз, разбира се, ще се извиня пред гостите си, но виждате ли, госпожо, празнувахме годежа си и допускам, че сме се увлекли.

— Ха! — изразително изпръхтя лейди Хонория. — След като се извините и дадете обяснение, ще трябва да обсъдим това-онова във връзка с приготовленията за сватбата ви… при положение, че вече сте избързали с първата брачна нощ!

След като им хвърли последен пронизващ поглед, лейди Хонория изхвърча от стаята, шумолейки с полите на роклята си и затръшвайки вратата зад гърба си.

Лора се извърна под чаршафите и седна в леглото с разрошена коса и ужасен поглед.

— Мили боже! Виждаш ли сега какви ги надроби! Радвам се, че не можах да видя израза на лицето й! Ти… ти… трябваше да бъда малко по-умна и да не позволя… да не позволя…

— Да бъдеш прелъстена от мен? — услужливо рече той, излягайки се с кръстосани под главата длани и измервайки я с поглед от главата до петите.

— Нe разбираш нищо! Ти съсипа живота ми! Не желая да се омъжвам… още по-малко за теб! А сега…

— Е, все още не сме женени… а винаги можем да кажем, че държим на по-продължителен годеж, не е ли така? Все пак, от приличие, преди да отпътуваме за Каус, трябва да публикуваме едно съобщение в „Таймс“, а след това… кой знае? Ще имаме достатъчно време, да си изясним какво точно искаме, сладка моя Лоричка!

При звука от думите му и провлечения му глас тя се бе вкаменила, а стомахът й се сви на топка. Лора понечи да стане от леглото… да му обърне гръб, преди търпението й да се изчерпи. В този момент обаче той протегна ръка към нея и я дръпна обратно, прошепвайки й закачливо и прелъстително:

— Тъй като в момента и без това няма какво да крием… има още време, докато сервират обяда!