Розмари Роджърс
Дълго потискана страст (32)

31

Лондонският сезон бе към своя край. Вече се говореше за напускане на градските къщи, за ловни замъци в Шотландия и партита сред природата. Лора установи, че животът в Лондон ще й липсва — посещението на най-новите театрални постановки, оперетите на Жилбер и Съливан, ездата в Гудууд и Ескът и особено излетите с двуколката и двата кафяви коня, които лорд Антъни я бе посъветвал да купи.

— Не мога да повярвам, че Лондон наистина ще ми липсва! — призна Лора пред Хелена. — Но събитията следваха толкова бързо едно след друго, че нямах никакво време за размисъл! А сега се питам какво ме очаква? След отегчителното парти в Ройс Парк, разбира се!

— Трябва да отидем на годишната регата в Каус. Това е на остров Уайт. Свекърва ми вече е резервирала стаи в хотела. А след това…

Когато Лора забеляза колко нещастен вид бе придобила приятелката й, се отказа да възразява на последните и думи.

— Ена?

— Получих писмо от Арчи. Преместен е от Истанбул в Гибралтар, където трябва да стане вицегубернатор. И… ах, Лора! Той иска да отида при него! А отгоре на всичко лейди Хонория казва, че не би издържала да живее под един покрив с него и е решила, след като напуснем Каус, да замине за курорта Баден-Баден. Не искам да ходя в Гибралтар, но нямам друг избор. Не смея да кажа това на Франко, за да не проваля малкото дни, които ни остава да прекараме заедно. Ще ми се да можеше да дойдеш с мен! Арчи пише, че мога да взема със себе си някоя приятелка по свой избор. Зная, че не обичаш да планираш нещата толкова от далеч, но… ах, Лора, обещай ми поне да си помислиш!

В крайна сметка Лора й бе обещала, но междувременно се случиха толкова много неща, за които трябваше да мисли!

Като опаковането на багажа например! Нямаше представа колко сложни можеха да бъдат приготовленията, свързани с един такъв излет, който щеше да трае няколко дена!

Понякога лейди Хонория й приличаше на генерал, който подрежда войските си на фронтовата линия.

— Естествено, не бива да се появявате в един и същ тоалет два пъти! — нетърпеливо обясняваше на Лора тя. — Всички дами ще се преобличат поне по четири пъти дневно! — Забелязвайки изражението на Лора, възрастната жена кимна добродушно. — Скъпо мое момиче, най-добре поверете всички приготовления на мен и госпожица Едж. Ще трябва само да подбирате най-подходящото облекло за различните поводи. Ще имате нужда от един-два костюма за яхта… чух, че Ройс имал няколко малки яхти в едно пристанище, граничещо с Ройс Парк. Освен това ще ви трябват няколко костюма за езда, за пътуване, да не говорим за някои подходящи за плажа рокли, вечерни рокли и сутрешни тоалети! Ако имате някакви въпроси…?

— О, не, госпожо! — ужасено извика Лора. — Мисля, че чух достатъчно и възнамерявам да оставя всичко на вас, госпожица Едж и Адел!

— Много разумно от ваша страна — забеляза лейди Хонория. — Така всичко ще е уредено навреме.

Лора вече бе научила от Ена, че ще бъдат съпровождани от собствената си прислуга — камериерки, коняри и всички останали. Мили боже! Имаше чувството, че заминават на някаква експедиция, вместо на най-обикновено гости в едно селско имение. Младата жена предпочете обаче да запази тези мисли за себе си и да не ги споделя с лейди Хонория.

— Боя се, че трябва да тръгнем много рано сутринта — обясни малко по-късно Хелена на Лора. Ще разполагаме с цял един вагон, лейди Хонория се е погрижила за това. А след това — с надежда рече тя, — когато стигнем на гарата в Пензанс, там вече ще ни чакат каретите, които ще ни откарат до Ройс-Парк! Ах, Лора, имам предчувствието, че това наистина ще е вълнуващо преживяване! Представи си само, толкова много хора, събрани в една заобиколена от паркове къща на брега, недалеч от Корнуол с всичките му истории за контрабандисти и корабокрушенци…

— Ена, постепенно започвам да си мисля, че ти си онази, която трябва да пише романи на ужасите, не аз! — Но неочакваният изблик на приятелката й я забавляваше. — Я да видим какво ми хрумва във връзка с Корнуол. Ах, да! Крал Артур, Камелот и рицарите на кръглата маса, най-вече Ланселот!

— О, да, и Гуинивър… Мерлин с магическите думи и… — Хелена с усмивка бе приела играта.

— И феята Моргана, която успяла да оплете бедния Артур… и, о, да… разбира се, Тристан и Изолда… въпреки че всъщност тя трябва да е била ирландска принцеса на име Изота!

— Лора, ти си толкова по-начетена от мен, че не мога да те следвам! — все още смеейки се вметна Хелена.

— Негова светлост, херцогът, ме увери, че по време на престоя ни в Ройс-Парк мога да използвам библиотеката му винаги, когато пожелая. Можеш да ми правиш компания, Ена, и да опресниш познанията си за историята на Корнуол! — закачливо рече Лора.

— О, не! Нямам желание да пилея времето си в задушни стари библиотеки! — отвърна Хелена, бърчейки нос при тази мисъл.

— Но, Лора — добави тя, а в гласа й неочаквано прозвуча тревога, — не си забравила уговорката ни, нали? На всякъде ще бъдем заедно и Франко ще идва с нас…

— О, да — сухо я прекъсна Лора. — А след това вие двамата ще изчезвате някъде. И какво да правя тогава аз… да разглеждам руините и да се разхождам сам самичка по брега? — Забелязвайки изражението на Ена, Лора добави отстъпчиво: — Ах, знаеш, че ми е все едно. А и кой знае кого бих могла да срещна там. Може би духа на някой застрелян контрабандист или на капитана на някой кораб от армадата на крал Филип, претърпял корабокрушение край брега на Корнуол! Или наследника на някой от оцелелите, успял да се добере до брега и приютен от някоя самотна млада жена!

— Лора! — рече Хелена, клатейки глава, — понякога фантазията ти наистина стига прекалено далече!

Неочаквано устните на Лора се разтеглиха в усмивка, но очите й останаха безизразни. Младата жена промърмори:

— Много мислих, Ена. Не фантазирах, а мислих! И стигнах до извода, че трябва да си намеря любовник. Лорд Антъни е прекалено умерен и би бил шокиран. А Реджи, макар и галантен, е прекалено прозрачен. Така че изборът ми падна на граф Д’Арланжан… някогашния любовник на майка ми. Щом му се е удало да й се хареса за известно време, той със сигурност е достатъчно добър любовник, за да достави радост и на мен! — Лора се засмя на ужасената гримаса на Ена. — Ах, Ена, скъпа, не ме гледай така, сякаш не можеш да повярваш на онова, което току-що чу. Говоря съвсем сериозно, знаеш ли. Преситена съм от тези безкрайни клюки! Всички говорят, че Ройс ме ухажвал, и аз възнамерявам да докажа противното! — След това замислено добави: — Знаеш ли, Ена, забелязвам, че постепенно започвам да очаквам с нетърпение това посещение в Ройс Парк! Ще бъде изключително интересно.

— Не говориш сериозно, нали? — невярващо прошепна Хелена.

— Защо не? — отвърна Лора. — Ще видиш! А освен това ще се държа така, сякаш съм Сара Бернар… и ще играя! В присъствието на лорд Антъни ще бъда благопристойна и умна, кокетна и мила с Реджи, а с Мишел — прелъстителна и страстна! А що се отнася до Трент Чаланджър — остро добави тя, — имам намерение да общувам с него възможно най-рядко!