Розмари Роджърс
Дълго потискана страст (27)

26

Дългоочакваната вечер най-сетне настана и Лора, необяснимо нервна, трябваше най-напред да се яви пред лейди Хонория и едва след като получеше одобрението й, можеше да слезе долу, за да посрещне гостите си.

Измервайки я с поглед от главата до петите, лейди Хонория очевидно остана доволна. Момичето изглеждаше наистина великолепно! Лора бе избрала да носи рубинена огърлица, подчертаваща изяществото на стройната й шия, и прости рубинени обеци. Полата на небесносинята й сатенена рокля беше семпла, цялата на рози, избродирани с перлички по полите. Те бяха червени, зелени и златни. В едната си ръка младата жена държеше черно ветрило от подходящо извезана коприна.

„Да — помисли си лейди Хонория, когато Лора се завъртя още веднъж, — тази вечер момичето ще предизвика истинска сензация… и ще разтупка някои мъжки сърца!“

— А сега ти, Ена! — заповяда графинята, в отговор на което свикналата с този вид огледи млада жена се завъртя два пъти.

Нейният избор бе паднал върху светлозелена рокля от тежка копринена, част от полата и раменете на която бяха украсени с пришити копринени рози. На ушите си носеше диамантени обеци, стигащи почти до раменете. Диамантени бижута носеше също и около шията и китките си. Искрено се надяваше тази вечер да се хареса на Франко.

След приключването на огледа, лейди Хонория, облечена за случая в разкошна рокля от пурпурночервено кадифе, даде знак за слизане в залата.

— Трябва да ти се е сторило истинско мъчение! — прошепна Ена на ухото на Лора, докато следваха графинята надолу по стълбите. — Но скоро ще изпиташ удоволствие, ще видиш.

— Сигурна съм в това, особено, ако Ройс не дойде! — тихо отвърна Лора. — Ще ми се изобщо да не беше поканен! Мразя го!

Лейди Хонория, която бе дочула последните й думи, спря, обърна се към нея и рече:

— Ха! Тогава трябва да се пазите, скъпа! Омразата и любовта са еднакво изпепеляващи чувства и често вървят ръка за ръка!

„Не — помисли си Лора, въпреки че не отвърна нищо. — Не и в този случай.“ факт беше, че се чувстваше неловко, когато той бе наоколо… когато беше достатъчно близо, за да шепне в ухото й смехотворни небивалици за сатири и водни нимфи, докато я притискаше към себе си и… От тези мисли я избави лейди Хонория, която започна да определя реда, в който трябваше да поздравяват гостите си.

Голямата бална зала в дома на Седжуик бе разкошно украсена с гирлянди и високи вази с рози, чийто дъх изпълваше въздуха под прясно излъсканите позлатени и кристални полилеи.

Тежката двукрила врата от резбовано дърво стоеше широко отворена и тук, в подножието на мраморните стъпала, отвеждащи в балната зала, лейди Хонория и двете млади жени посрещаха гостите през първия половин час. Пристигналите по-късно щяха да бъдат въведени от иконома, който тази вечер изглеждаше наистина великолепно.

— И не забравяйте, скъпа — иззад ветрилото си прошепна на Лора лейди Хонория, когато най-сетне решиха да се смесят с гостите, — че не бива да създавате впечатление, че предпочитате някого от младите мъже пред останалите. И преди да танцувате повторно с някого от обожателите си, трябва да дарите с поне по един танц останалите господа, които ви помолят за това. Или за известно време да изоставите танците и да се отдадете на разговори. Ще ви представя на някои от гостите, на които мисля, че трябва да отделите известно внимание. Това са преди всичко хора от старата гвардия! Трябва да се опитате да ги впечатлите с маниерите и вежливостта си… и най-вече — бъдете любезна, момиче! Не отваряйте дума за непоносимите си модерни възгледи по въпроса за разните кокотки и други подобни!

Лора с удоволствие би направила многозначителна гримаса, но прекалено добре знаеше, че е наблюдавана внимателно. Защо се бе съгласила да понесе подобно мъчение? Но сега, съпровождайки графинята на величествения й парад през балната зала, бе прекалено късно да се оплаква.

Залата бе обляна в светлина и багри, а още с първите акорди на музиката по блестящия паркет се понесоха кръжащи двойки танцьори — дамите, в блестящи, разкошни тоалети, шлейфове, бижута и украшения за коса, които искряха на светлината на полилеите. Цялата тази красота и блясък изпъкваха още по-силно в контраст със строгите вечерни костюми на кавалерите.

Тази вечер в дома на Седжуик беше сбран каймакът на аристокрацията и Haute Monde, хора, които можеха да си позволят да танцуват по цели нощи и да пилеят дните си, следвайки мимолетните си капризи и настроения. „Какво — внезапно помисли Франко — правя тук, в един свят, който изглежда толкова нереален?“ Светът на Хелена… един свят, който тя не можеше да изостави.

„Зарежи това“ — казваше си той. Беше тук, а Хелена му бе запазила толкова валсове, колкото позволяваше приличието. Сега трябваше да намери тъй ухажваната си сестричка и да я покани на танц, ако искаше поне за малко да я отвлече от тълпата наобиколили я обожатели. Докато си пробиваше път към Лора, която тази вечер бе красива като пеперуда, Франко се питаше къде ли се бави Трент.

Само преди няколко минути Хелена шепнешком бе попитала Лора за същото:

— Питам се къде ли се бави Ройс. Зная, че е приел поканата за тази вечер.

— Все ми е едно дали ще дойде, или не! — отвърна Лора. — Аз лично изпитвам облекчение, когато не е наблизо и ми спестява неудобството от присъствието си!

Въпреки това тя се улови постоянно да търси над главите на гостите силуета на един висок мъж с тъмна, къдрава коса, навъсено лице и изпъкнали скули, подчертани от черните, спускащи се почти до брадичката бакенбарди и мошенически мустаци. Какво, за бога, ставаше с нея? Прекалено много шампанско, може би? Лейди Хонория вече й бе направила забележка да се въздържа от шампанското и да предпочете пунша, ако не искала накрая да се изложи.

По-блестяща от всякога, Лора се обърна към тримата мъже, които учтиво я бяха наобиколили, и разпервайки ветрилото си, седна, с думите, че има нужда от малко почивка. Тя тъкмо бе отхвърлила предложението на господин Каръдър да й донесе чаша пунш, на Реджи Форестър — да й повее с ветрилото, и молбата на Мишел Реми да излязат заедно на терасата, за да глътнат малко въздух, когато за щастие се появи брат й.

— Боя се, че ще използвам предимството си на неин брат и ще я накарам да ми посвети един танц, независимо дали това й допада, или не! Е, Лора?

— Допускам, че нямам друг избор! Извинете ме, моля! И потанцувайте малко с останалите дами, иначе утре сутринта лейди Хонория ще ми чете лекция за това, че съм обсебила най-чаровните и привлекателни млади мъже сред гостите ми!

— Добре казано, сестричке! — ухили се Франко, докато двамата с нея се въртяха по полирания паркет. — Как успяваш да събереш около себе си толкова много обожатели и да ги задържиш, без да трябва да им даваш някакви обещания? Вие, жените, непрекъснато ме удивлявате!

— Трябва да призная, че ме спаси много изискано, мили братко! И точно на време! — Лора изкриви лице. — Мили боже! Каква вечер! И какво само е принуден да търпи човек, за да получи признанието на обществото!

— Нуждаеш ли се наистина от това? Говориш като Ена.

— Да не съм чула нито дума срещу нея! Не разбираш какво става в душата й и как е възпитана.

— Е, добре — учудващо бързо се съгласи Франко. — Да спрем дотук, а? Ена не е научена като нас да мисли самостоятелно… и сам успях да го разбера!

Лора не искаше да влиза в спор с Франко. Заради спокойствието на Ена, а също и заради своето собствено. Затова тя отклони разговора към някаква незначителна тема, докато танцът свърши.

Тогава чу Менъринг да обявява гръмко:

— Негова светлост, херцог Ройс и госпожа Уестбридж.

— Значи Трент все пак реши да се появи! — извика Франко. След това с няколко небрежни завъртания я поведе към изхода, така че в момента, в който музиката секна, Лора се намери току пред мраморните стъпала.

По дяволите този неин непоносим брат!

— Няма ли да поздравиш гостите си? — попита той настойчиво с онзи така омразен тон, зад който, както Лора добре знаеше, се криеше едва сдържана усмивка.

— Госпожице Морган! Моля… молим да ни извините за закъснението! — рече Ройс, покланяйки й се с престорена вежливост.

На Лора не й убягна, че той дори не си направи труда да обясни защо бяха закъснели. За тези няколко мига тя дотолкова бе успяла да си възвърне самообладанието, че й се удаде да отвърне с хладен глас:

— Колко мило от ваша страна, че изобщо дойдохте! Навярно всички присъстващи ще бъдат във възторг. Госпожо Уестбридж, ваша… ваша светлост… нека ви представя на лейди Хонория.

— Ах, Лора! Така копнеех за един танц със Сабина, а никога, когато Трент е наоколо, не ми се е удавало да привлека вниманието й! Защо не шокираме малко присъстващите и не си разменим партньорите за този танц? — Очите на Франко пръскаха искри… за пръв път тази вечер, сред гъмжилото от предвзети гости, Франко се забавляваше. — А освен това съм сигурен, че Трент няма нищо против един танц с опърничавата ми сестричка!

Госпожа Уестбридж бе облечена в син сатен и носеше сапфири с цвета на очите й. Когато Франко безцеремонно улови китката й, на нея не й остана нищо друго, освен да го последва. В края на краищата Ройс не бе възразил нищо, а тя не можеше да си позволи да привлече вниманието на гостите.

— Наистина ли сте опърничава? — тихо попита Трент, като улови ръката на Лора и я стисна неумолимо. — Не мислите ли, че не можем вечно да стоим тук, а вие да ме зяпате с отворени уста, сладка Лоричка… не и пред всичките тези хора!

Той не й остави време да възрази, а я повлече към множеството танцуващи двойки, които ги наблюдаваха, правеха забележки и… Ах, проклятие! Разбира се, правеха и най-различни догадки! Навярно беше най-добре да не отронва нито дума. Стигаше й онова, което щеше да й се наложи да каже, когато по-късно бъдеше изправена да дава обяснение пред лейди Хонория! Но той изглеждаше решен да я предизвика да проговори.

— Хм. Никакви въпроси защо съм закъснял? Никакви упреци? Дори бегъл израз на облекчение, че ме виждате тук?

Лора процеди със стиснати зъби някакъв гневен звук. Този път нямаше да му позволи да я провокира. В никакъв случай! Но защо той продължаваше да настоява? Защо! Какво го караше да го прави?

— Трябва да ви призная, Лора, че днес чудесно успявате да обуздаете темперамента си. И да запазите мълчание… без да броим тихото ръмжене на тигрица преди секунди. Удивявам се на самообладанието ви, знаете ли, въпреки че… е, да, боя се, че ме дразните по странен начин, който и сам не разбирам добре! Питам се как така винаги ви се удава да пробудите най-тъмните черти от характера ми!

Трент сам не знаеше защо изпитваше толкова голямо удоволствие да я дразни. Колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че тя също е в състояние да предизвика гнева му. Между тях имаше нещо, което трябваше да бъде изяснено… това поне му бе ясно, макар и тя навярно още да не го знаеше или да не искаше да го признае.

Украсената с рози и гирлянди зала сякаш се въртеше около Лора, а тя вече с мъка си поемаше въздух. Защо не се бе вслушала в предупреждението на лейди Хонория да не пие прекалено много шампанско? В този момент копнееше да седне в някой тих ъгъл и да бъде оставена на мира. Не трябваше, не, нямаше да се изложи да падне изнемощяла в обятията му.

Лицето й бе пребледняло като платно. Неочаквано Лора се препъна и мъжът трябваше да я задържи, за да не падне. Трент изруга наум, а след това рече с променен глас:

— Лора? Лора… за бога! Какво ви е?

— Нищо, нищо! — промълви младата жена, поемайки си дълбоко дъх. — Само… просто вечерта бе прекалено напрегната! А отгоре на всичко и вие… събра ми се прекалено много. Моля ви, признавам… сега доволен ли сте? Престанете да ме измъчвате… не зная защо го правите, не зная каква е причината за това… не искам нищо друго, освен да ме оставите на мира! — Освен признанието за слабостта си, тя трябваше да преглътне и сълзите на гняв и безпомощност.

Трент, на когото не бе убягнало нищо от случващото се с нея, наруга сам себе си за това, че не бе избрал подходящото време и място да я дразни. Той обясни сковано:

— Веднага ще ви върна при вашите приятели, Лора. И обещавам да не ви се натрапвам през остатъка от вечерта. — След това добави с малко по-твърд глас: — И не ме гледайте с тези насълзени очи. Би трябвало вече да знаете, че на мен такива не ми минават! Между нас има някои въпроси, които очакват да бъдат разяснени, независимо искате ли това или не! За момента трябва да ви оставя на многобройните ви пламенни обожатели. Налага се да напусна града за няколко дена. — Неочаквано гласът му придоби обичайния си саркастичен тон. — Надявам се, няма да ви липсвам непоносимо, Лора. Ще ви потърся веднага щом се върна. Ще има дори малък прием в имението Ройс и лейди Хонория вече бе така добра да даде съгласието си за вашето присъствие… Подготовката оставям на мащехата си, лейди Маргарет, херцогиня Ройс.

Едва след като я бе отвел при лейди Хонория, Лора почувства как постепенно идва на себе си.

— Така, така! — извика графинята, след отдалечаването му. — Малко непривично беше да ви отвлече още с пристигането си, по не мисля, че това ще навреди. Без съмнение му се удаде да накара всичките ви обожатели да изгарят от ревност, но това не лошо, знаете ли! Освен това не ми се стори да възразявате прекалено усърдно, хм! — Преди Лора да успее да възрази, тя продължи: — Бих казала, че е крайно време да се върнете при останалите. Граф Д’Арланжан вече идва насам и се оглежда за вас. Освен това забелязах, че лорд Антъни на няколко пъти поглежда насам. Така че решавайте, скъпа моя, решавайте! Сега, когато толкова много мъже тичат подире ви, всичко е във ваши ръце. Хайде, вървете, забавлявайте се!

Накрая Лора установи, че наистина се беше забавлявала, тъй като Ройс, изглежда, бе решен да се посвети изцяло на дамата си, госпожа Уестбридж. Лора бе поканена от господин Каръдър на малка разходка в парка с новата му лимузина, а лорд Антъни й бе предложил да му помогне при избора на няколко нови расови коне за конюшните му. Реджи Форестър бе прошепнал на ухото й, че непременно трябвало да поговорят на четири очи, а Мишел обяви, че имал изненада за нея. В края на вечерта Лора бе толкова изтощена, че почти не можеше да мисли свързано, какво остава да си спомни на кого и какво бе обещала за следващите дни.

 

— Е, скъпа — обяви лейди Хонория на следващия ден, — без съмнение пожънахте истински триумф! Два танца с Уелския принц… а освен това, разбира се, и Ройс. Трябваше да видите лицето на госпожа Сабина, докато танцувахте с него! Очите й блестяха като кинжали! Ха! Нищо чудно, че го отведе при първата удала й се възможност. Това създание… е, да, боя се, не мога да й имам доверие, въпреки че е приета навсякъде! — След това порови из писмата, донесени й от госпожа Едж, и продължи с оживен глас: — А сега, когато свършихме с това, трябва да изработим план за остатъка от сезона. Тук имам някои покани…

— Но, госпожо! — не се сдържа да я прекъсне Лора. — Съжалявам, че ви прекъсвам, но чух за някаква покана за прием в дома Ройс. А в случай, че това е истина, не мисля, че аз…

— Глупости! — лейди Хонория хвърли на Лора строг поглед, преди да каже с нетърпящ възражения тон: — Сега ме чуйте, лейди Маргарет случайно е моя стара и скъпа приятелка, а този прием ще бъде, така да се каже, нейното завръщане в обществото! Тя бе достатъчно дръзка да зареже всяка предпазливост… заради Джеймз Синклер, последния херцог Ройс и баща на вашия херцог! И то, преди неговата първа жена да бе починала и той да беше в състояние да се ожени за Маргарет!

Тя заплашително премести поглед от Лора към Хелена, преди да продължи:

— Приех поканата заради Маргарет и моля да разберете това. Не искам да чувам никакви глупави извинения и извъртания от ваша страна… без значение какво изпитвате към херцог Ройс. Ще отидем заедно. Нямаме какво да губим, а има много за спечелване, поне за приятелката ми!

Едва в усамотението на малкия салон на Ена Лора можа да даде воля на бунтовните си мисли.

— Ах, проклятие! Мисля, че разбирам как стоят нещата с лейди Маргарет, но не искам постоянно да бъда принуждавана да му се изпречвам на пътя. Защо никой не иска да разбере?

— Съжалявам — рече Хелена, — но може би всичко се дължи на това, че не изглеждаш много категорична, твърдейки, че не можеш да понасяш Ройс!

За миг Лора безизразно се взря в приятелката си, докато дотолкова не се отърси от изненадата си, че успя да отвърне с, както се надяваше, хладен и безразличен глас:

— Мили боже, Ена! Надявам се само, че и други не мислят като теб. Иначе щях да потъна в земята!

Тя смръщи чело, гледайки навъсено пред себе си, но когато отново проговори, гласът й звучеше променено, не толкова самоуверено.

— Мислиш ли, че всички го забелязват? О, боже, Ена, просто не зная какво става! Не зная как да се държа с него! Мразя го… наистина! Просто… в негово присъствие се чувствам странно несигурна и… ах, по дяволите, Ена, не съм свикнала с това, както сигурно си разбрала! — Лора избухна в пресилен смях, но продължи със сериозен глас. — Наистина не зная какво е това! Зная само, че изпитвам антипатия към него и бих искала да престане… да, да престане постоянно да се навърта около мен. Но той продължава да го прави и аз нямам представа защо! Попитах го, но той не пожела да ми каже! Въпреки това мисля… не, чувствам, че той ме преследва! Но защо? Защо?

Лора не разбираше какво я бе подтикнало към този изблик, при това точно пред Хелена, която не би могла да схване тъмните страни на душата й и страховете, които я измъчваха.

— О, Лора, никога не успях да разбера… — започна Хелена, но Лора трескаво я прекъсна с остър смях и небрежно свиване на раменете.

— Скъпа! Аз съм писателка и навярно понякога въображението и склонността ми към драматизъм си правят шега с мен! Моля те да забравиш онова, което чу! А що се отнася до Ройс… тъй като в Лондон ще го срещам по-често, отколкото бих желала, ще трябва просто да го понасям и да се науча да запазвам самообладание. Но смени изражението на лицето си и се опитай да измислиш някакво извинение, така че тази вечер да можем да останем възможно най-дълго сами навън. Мисля, че и двете имаме нужда от малко езда в парка, за да прогоним от главите си всичко вредно и излишно, не мислиш ли? А и кой знае кого бихме могли да срещнем там! Не бе ли споменала за някаква среща с Франко?