Розмари Роджърс
Дълго потискана страст (23)

22

Появата пред операта на двете млади жени — Хелена, графиня Седжуик, и приятелката й, госпожица Лора Морган, предизвика истински фурор. Дамите слязоха от каретата, съпровождани от лейди Хонория, която носеше извезана в черно, червено и кралско синьо коприна и кожена наметка. Дори множеството от любопитни граждани и зяпачи, които се събираха, за да обсъждат гардероба и появата на Haute Monde^[1] и да си разменят шепнешком най-новите клюки, занемя за момент, нещо, което се случваше твърде рядко, при това единствено при вида на най-известните и неоспорими красавици.

Двете жени се допълваха по съвършен начин — Хелена, с нейната блестяща златиста коса и топазено ясни очи, и Лора, с тъмна коса и бакърени кичури, които улавяха светлината при всяко движение на главата й. Дори дрехите им, създадени специално за тях от модната къща „Уърт“, контрастираха по приятен, даже вълнуващ начин. Лора носеше рокля в турско синьо и златно, изработена от коприна с втъкани фини червени нишки и хармонираща с огненочервените опали, които господин и госпожа Морган бяха подарили на дъщеря си за двадесет и първия й рожден ден. Тоалетът на Хелена пък бе в тъмно злато със смарагдено зелен нюанс и бе увенчан от разкошната смарагдена огърлица, подарена й от семейство Седжуик по случай сватбата й.

На това бляскаво събитие младите жени бяха в компанията и на лорд Антъни Грей и сестра му Евелин. Лейди Хонория бе настояла Лора да се запознае с колкото е възможно повече подхождащи на положението й млади мъже. Лорд Антъни, син на маркиз, бе смятан за изключително добра партия, а сестра му Евелин освен ум и образованост притежаваше горещ темперамент, чувство за хумор и пленителна усмивка.

За най-голямо учудване на Хелена и Лора лейди Хонория бе разрешила на Реджи Форестър да им прави компания в ложата. След като се бяха настанили удобно, тя прошепна на ухото на Лора:

— Помислих си, че ще ни е от полза, когато дойде време за шампанското и освежителните напитки! Освен това щеше да изглежда малко странно, ако се появяхме само с един кавалер на четири дами. — След това добави: — А къде е вашият французин? Мислех, че ще го видим тази вечер.

— Наложи се да замине за Париж… дипломатически ангажименти, както ми обясни — тихо отвърна Лора. — Но възнамерява да се върне още днес… и съм убедена, че ще го направи.

— Така, така! Убедена ли сте? Не се заблуждавайте… аз не бих вярвала на думите на никой мъж, дори ако се кълне във вечна вярност! Вярвам повече на онези, които избягват да се кълнат… но всъщност научих това доста късно! Във всеки случай най-добре ще е да го държите на разстояние… а това вие умеете отлично!

Тези няколко разменени реплики бяха отвлекли вниманието на Лора и тя не забеляза, че почти всички погледи бяха обърнати към тяхната ложа. Театрални бинокли и лорнети непрекъснато ги следяха като животни в зоопарк, както Лора с раздразнение установи. Накрая тя последва примера на лейди Хонория, вдигна собствения си театрален бинокъл и от своя страна започна да изучава онези, които я наблюдаваха.

Скоро светлините угаснаха, а оркестърът поде увертюрата към „Травмата“. Лора се облегна в креслото си, радвайки се на възможността още веднъж да чуе любимата си опера. Лорд Антъни, който седеше от едната й страна, прошепна:

— Значи „Травиата“ харесва и на вас. Лично аз винаги съм обичал тази опера.

— Да — отвърна Лора — въпреки, че неведнъж съм се питала защо винаги жените са тези, които правят погрешни стъпки. Бедната Виолета… ако не бе толкова слаба и оставена на милостта на мъжете. Не чак толкова благородна и малко по-практично настроена!

На лорд Антъни, комуто бе излязло име на книжен плъх, последните й думи направиха силно впечатление и той тихо се засмя, преди отново да насочи вниманието си към сцената. Госпожица Морган му допадаше. Тя притежаваше чувство за хумор и необуздан темперамент и лорд Антъни трябваше да си признае, че се наслаждава на компанията й.

На Реджи Форестър бе отредено мястото зад Лора и сега той се опитваше да не даде израз на раздразнението си от разменяните от нея и лорд Антъни Грей реплики. Питаше се защо не престава да тича подире й. Все пак когато ставаше дума да получи нещо, което желаеше, Реджи винаги се бе отличавал с упорство, а той съвсем определено искаше да има Лора Морган.

Той плъзна поглед по стройната й, украсена е бижута шия. Покрай нея се спускаха бакъреночервени кичури, които се бяха изплъзнали от строгата, придържана със златни гребени фризура. Каква наслада би изпитал, ако тя разпусне косата си… за него. С удоволствие би я завладял, притежавал… обуздавайки я по свой вкус като дива кобила. Да, той, а не французина щеше накрая да укроти буйния й темперамент, независимо от цената, на която щеше да получи нея и състоянието й. Сега обаче се налагаше да подходи съвсем внимателно. Трябваше търпеливо да изчака подходящия момент. Щеше да се представи за неин приятел и да я накара да му се довери. И така крачка след крачка… По дяволите, той наистина я желаеше повече от която и да било жена в живота си!

Хелена търсеше с поглед Франко, въпреки че го познаваше достатъчно добре, за да знае, че не е ревностен почитател на операта и навярно няма да присъства на представлението. Искаше й се свекърва й да не бе допускала Реджи Форестър в ложата им, тъй като в негово присъствие се чувстваше неловко и дори, необяснимо защо, някак виновна.

С тиха въздишка, която не убягна на наблюдателната й свекърва, младата жена изправи рамене и седна по-удобно в креслото си, решена повече да не се отдава на меланхолични самонаблюдения.

Лейди Хонория също не я свърташе на едно място. Тя нервно приглаждаше гънките на пищната си рокля, копнеейки светлините час по-скоро да оповестят края на първото действие. Възрастната жена много добре знаеше защо в последно време Хелена беше толкова замислена и безучастна, и съчувстваше на клетата си снаха, разкъсвана между очарователния любовник, пробудил чувствеността й, и бракът по сметка. Е, да, Хелена щеше да се научи да се приспособява, както на времето бе сторила самата тя. Когато една жена се покажеше достатъчно предпазлива и дискретна, можеше, подобно на мъжа, да има всичко, което пожелаеше! Навярно един ден Хелена щеше да се научи да разиграва любовниците си, както изглежда правеше Лора Морган!

В антракта лейди Хонория изпита облекчение от възможността да стане и се поразтъпче. Веднага след запалването на светлините тя и трите млади дами се отправиха към дамския бюфет. Реджи Форестър и лорд Антъни Грей щяха да донесат в ложата нещо за хапване и леденостудено шампанско. Лора и Хелена с удоволствие биха поспрели за момент, за да поздравят някои приятели и познати, но възрастната графиня нетърпеливо ги побутваше нататък.

— Няма нужда да правите нищо друго, освен да кимате с глава и да се усмихвате. В подобна навалица никой не очаква нещо повече от вас! — Въпреки всичко малката групичка бе принудена да спре, когато към тях приближи Уелският принц и помоли лейди Хонория да му представи дамите. След като бяха измерили Лора от главата до петите, сините му очи спряха на предизвикателното й деколте.

— Хм! — рече той. — Мисля, че си спомням за майка ви… приличате й. Има един портрет на този Алма-Тадема, на когото тя веднъж е позирала… но от тогава изтече доста вода! Все пак го купих. Държа го в Сандрингъм. Трябва да дойдете да го видите. Скоро, надявам се!

Хелена не бе на себе си от вълнение, а страните й бяха поруменели от радост. Госпожа Евелин се кикотеше тихо, а графинята и Лора нито за миг не изгубиха присъствие на духа и обичайната си ироничност.

— Така… сега подир вас, скъпа моя, ще хукнат нови настойчиви обожатели! Тази покана е като кралски печат, знак на признание… като че ли ви е притрябвало! — Лейди Хонория хвърли на Лора настойчив поглед, който казваше много. След това продължи: — Сега той със сигурност ще бъде на вечерята у госпожа Шалмер… и няма да пропусне да ви обърне внимание. Решихте ли вече как ще се държите с него?

— Не… още не. Но мисля… да импровизирам, в случай че ситуацията го изисква. — Развеселена от проявеното разбиране от страна на лейди Хонория, Лора избухна в гърлен смях, преди да продължи със замислен глас. — Дочух, че бил внимателен и нежен любовник! Така че ако негово кралско височество благоволи да ми направи предложение, навярно бих могла да приема!