Ребека Брандуейн
Дива кръв (17)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Рейчъл сънуваше. Знаеше, че сънува, защото Слейд я целуваше, а тя отговаряше на целувката му, отваряше му с наслада устните си, протягаше към него ръце, искаше всичко, което той можеше да й даде и дори повече.

В съня той се навеждаше над нея, мускулест крак покриваше бедрата й, а езикът му ближеше нежните й устни, после той ги разтвори и се заразхожда из податливата мека вътрешност на устата й. Езикът му потъваше все по-навътре в нейната тъмна, влажна и сладка като мед уста, кръжеше, ближеше, пиеше меда, проникваше жадно във всяка ниша, сякаш се боеше да не изгуби та макар и една единствена сладка капка.

Докато устните му поглъщаха нейните, в Рейчъл се пробуди набъбналата пъпка на страстта, сякаш той беше пролетното слънце, което я събуждаше с топлината си, а тя напъпил цвят, който отчаяно иска да се разтвори. Изпита страстно желание, което нарастваше с всяка негова пламенна целувка. Той я целуваше все по-силно, дъхът му се сля с нейния, устата и езикът му бяха като нажежено желязо, което й налагаше отпечатъка си и дълбоко в себе си Рейчъл знаеше, че го желае…

Езикът му се сля с нейния, заобвива се около него. Сега и нейните зъби се впиваха в устата му, както неговите се впиваха в нейните уста. Усети, че й се завива свят. Силата на изживяването нарасна, когато той заби внезапно зъби в долната й устна и я разкървави, а тя усети горчивосладкия вкус на мед и сол. Болката и насладата я изпълваха цялата, засилваха желанието й да го има, докато той целуваше яркочервената роса по устните й.

— Това беше заради плевнята — измърмори Слейд, без да се откъсва от устните й. — А пък това… това си е за мене, понеже те желая… Божичко, как само те желая!

Това е сън, увещаваше се Рейчъл, когато усети устните му отново да вземат нейните. Да, да, чудесен, красив сън, породен от странните чувства, които ме измъчват откакто той е тук. Толкова силно съм го желала, че сега сънувам, че е действителност. Но не бива да се притеснявам, защото не е нищо повече от сън.

Спокойна, че не няма защо да се замисля за безсрамното си поведение, тя се вкопчи като удавница в него и изпита удоволствие от допира на гладкия му гол гръб под нейните ръце и от начина по който силните му мускули се изпъваха под пръстите й, докато ги прегръщаше и галеше. Най-сетне можеше и тя веднъж да не укротява чувствата си, да го целува и гали без да мисли, да го прегръща както го беше желала, дълбоко в себе си, от първия миг, в който го видя. Сега най-сетне си го позволяваше.

Езикът му изследваше нахално устата й и тя усети тръпки на ужас по гърба си. Защото й се стори, че той иска да я целува до края на света, да изсмуче душата й от тялото, а после да я захвърли. Устните му се плъзнаха по бузата й до слепоочието, чак до косите. Дъхът му топлеше кожата й, караше я да се разтапя от удоволствие, а през тялото й сякаш мина ток, когато той ухапа леко ухото й. Той й шепнеше думи на страст и копнеж, думи, които тя едва чуваше и само наполовина разбираше, обзета от поглъщащите я бурни чувства, които бушуваха в тялото й, отнасяха я като могъщ ураган.

Пръстите му потъваха в косата й, издърпваха фибите и ги разпиляваха по пода, както беше попилял по вятъра присъщия й здрав разум. Дългата й руса коса вече обвиваше, освободена, и двамата, на лунната светлина, проникваща през малкото прозорче, тя беше като сияен, изтъкан от злато воал. Слейд поемаше дълбоко дъха на люляк, който се излъчваше от кожата й, заравяше лице в разкошната й коса, галеше кичурите, полепнали по устните, обвили шията й.

— Рейчъл, Рейчъл… любима — шепнеше той.

Устата му оставяше огнена диря по шията й, караше я да трепери от възбуда и страх, когато ръката му се сключи около тъничкия й врат и го стисна властно, преди да почне да разкопчава едно след друго копченцата на роклята й. Беше толкова сръчен, че Рейчъл почти не забеляза какво прави. Знаеше само, че никога досега мъж не бе събуждал в нея подобни чувства, диви и страстни като вятъра. Изведнъж й се стори, че той единствен може да ги обуздае, да успокои мъчителната болка, която я терзае, да свали бронята около така дълго потисканите й чувства.

Чак когато Слейд дръпна разкопчаните страни на корсажа й, когато посегна нетърпеливо към презрамките на ризата, Рейчъл изведнъж се събуди. Най-сетне разбра, че не е сън, а действителност. Изпъшка от ужас и сигурно би извикала, ако Слейд, забелязал внезапната промяна, не й беше затворил устата.

— Шшт — прошепна той предупреждаващо. — Или искаш да събудиш цялата къща, та да ни сварят тук заедно в леглото?

Тази мисъл накара Рейчъл да се вцепени от ужас. Тя поклати глава, а тялото й продължаваше да трепери, преливащо от усещанията, които бе взела за сън.

— Тогава кротувай! — изсъска Слейд и махна ръка от устата й.

Рейчъл се опита да извърне глава, да го отблъсне, но той беше толкова силен. Той сграбчи разпилените й коси и накара потръпващите й устни да се покорят на желанието му, тялото му я притискаше към мекия пухен дюшек, отнемаше й всяка възможност да избяга.

— Не се противи, миличка — мърмореше той, докато ръката му се спускаше по врата й и развързваше презрамките на ризата. — Нали знаеш, че и ти ме желаеш не по-малко, отколкото аз тебе.

— Не е вярно — изпъшка тихо Рейчъл. — Не е вярно. — Но тя знаеше, че лъже, знаеше го и той.

— А защо бие толкова силно твоето сърчице? — подигра й се тихичко той, преди да обладае отново устните й и да задуши отговора.

Докато я целуваше, ръката му се плъзна под ризата и тя изстена, когато той хищно награби кръглата, гола, напрегната от желание гърда. На Рейчъл й секна дъхът, когато ръката му се плъзна нежно, но изкусно по меката, наляна пъпка и превърна пламенната й страст в непоносима болка. Палецът му описваше с наслада кръговидно движение около тъмната пъпка, силно набъбнала и корава. Вълни на екстаз заливаха сега тялото й като водопад от искри. Тя трепереше цялата.

Пръстите й се заровиха от само себе си в гъстата му черна коса. Ръцете и обвиха по-яко врата му, за да го приближат още повече, а устните му се разхождаха сега по шията й, отметната назад в порив на неописуема наслада. Той я обсипваше с целувки, хапеше нежните й рамене и караше тялото й да трепти като от електрически удари. Със сладостно удоволствие ближеше езикът му потта във вдлъбнатинката между гърдите, а после устните му всмукаха розовата пъпка, станала корава от милувките му.

Рейчъл изстена, когато той засмука жадно малките твърди пъпки, усети как в корема й се разлива топлина, миг по-късно изместена от нарастващата болка между бедрата. Болката стана мъчителна, някаква непоносима празнота я измъчваше и крещеше, настояваше да бъде запълнена. Коравият член на Слейд се притискаше през роклята към бедрата й. Искаше й се да изкрещи, да го по моли да уталожи болката й, но не смееше и можеше само да мята безмълвно глава от една на друга страна и да хапе устни, когато зъбите му се впиваха в пъпките на гърдите й, а нажеженият му език лакомо ги ближеше.

Рейчъл разбираше, че само след няколко мига тя ще се отдаде доброволно и дори с радост на този скитник, подмамена от непрекъснатите му пламенни милувки. Само гладният плач на малкия Тобиас се оказа в състояние да й върне разсъдъка.

— О! — изхлипа тя тихо и разочаровано, когато го чу. А после още веднъж, по-високо, по-силно и с широко отворени очи: — О-о!

Когато погледите им се срещнаха и той също се върна към действителността, Слейд изруга тихо, после по-високо и я пусна бавно и колебливо от обятията си. Продължи да ругае и докато се изтърколи на своята половина на леглото и върна възглавницата на предишното й място, а Рейчъл връзваше в това време, объркана и забързана, презрамките на ризата и закопчаваше роклята, готова да крещи от ярост, че е станала изведнъж толкова несръчна. Скочи от леглото, грабна четката, прокара я бързо по разрешената си коса, бързо я заплете. Не се решаваше да погледне Слейд в очите и се спусна бързо по стълбата, за да вдигне плачещото дете от сандъка му.

— Тихо, тихо — опита се тя да го успокои. — Не плачи, ей сега ще ти напълним коремчето.

Изтича навън, изтегли от кладенеца кофата, в която предишната вечер беше пуснала да изстива шише козе мляко. Извади шишето, върна се в къщата, разрови жаравата в печката, хвърли малко сух биволски тор и сложи млякото и вода да се греят. След малко Тоби вече гукаше доволен, докато Рейчъл го люлееше на ръце.

Междувременно взеха да се събуждат и да се протягат сънливо и другите деца, шум долиташе и откъм стаята на Дядо й.

Тъкмо навреме! — мислеше си Рейчъл. Тя още дишаше тежко и беше съвсем объркана, лицето й пламтеше, сърцето й туптеше в гърлото от срам за онова, което щеше да се случи, ако Тоби не си беше поискал закуската.

По дяволите! Сега ли трябваше да се разреве! — мислеше си ядосано Слейд.

После се ухили. Кой знае, нежеланото прекъсване може да беше дошло тъкмо навреме. В противен случай можеше да стане още по-тягостно, защото само след броени минути той щеше да запретне фустите на Рейчъл и да я обладае тук, на таванчето. И ако ги бяха спипали… можеше да е сега, с нечий револвер, опрян в гърдите му, на път за църковния олтар. Ех, не че щях кой знае колко да се оплаквам — заключи Слейд, след като хвърли поглед към Рейчъл, която вече усърдно шеташе из къщата.

Божичко, колко хубава беше! Сладка и топла като котенце, въпреки острите нокти и зъбки, а зад студената външност се криеше същинско съкровище от сластолюбие, което само чакаше да бъде открито. Бавно, но сигурно, тя свикваше с него и все повече му се доверяваше, как иначе щеше да му позволи всички волности тази сутрин? Беше само въпрос на време и тя щеше да му принадлежи.

И какво тогава? — запита се Слейд. Тя не е от жените, които се дават толкова лесно. Ще иска да се оженят, ще иска да има дом и деца и ги заслужаваше. Ако я обладая, а после не се оженя за нея, ще погубя живота й. Но аз не съм толкова коравосърдечен и зъл. Терез е мъртва и погребана. Тя никога вече няма да ми принадлежи. Но аз съм жив, а също и Рейчъл…

Рейчъл щеше да му е добра съпруга, въпреки острия език, въпреки избухливостта. След дългите седмици, прекарани заедно, беше вече сигурен, че е така. Беше привлекателна, интелигентна, чувството й за хумор му допадаше, беше работлива, грижовна и поемаше върху плещите си повече отколкото й се полагаше. Освен това в нея имаше нещо диво, земно. Възхищаваше го силната й връзка със земята, сякаш й беше дадено да разбира езика на първичните елементи, да разговаря с тях. В много отношения беше като вятъра, духащ над прерията, ту нежен, ту буре носен, но винаги трудно уловим. Дълбоко в нея спеше сладострастие и жажда за наслада, Слейд го долавяше и инстинктивно, въпреки опитите й да ги потиска. Беше примамлива смесица от наивност и опитност, наполовина дете, наполовина жена, очакваща със затаен дъх да се раз гърне докрай. А той жадуваше да й помогне да го стори.

Той я желаеше, тя беше предизвикателство за него. Желаеше я от мига, в който я беше видял, ръцете го сърбяха да смъкне строгите й дрехи, да освободи налятото тяло и сладострастната жена, които, не се съмняваше, бяха скрити под тях и да й обясни какво значи да притежаваш един мъж. Изглежда подсъзнателно отдавна искаше да се ожени за нея, иначе защо щеше миналата вечер отново да я дразни с полуобещания, защо беше положил толкова усилия да разкара Гюс. Значи мисълта, че може да се ожени за нея трябваше само да го радва.

Тъкмо обратното, тази мисъл го натъжаваше, защото изведнъж осъзна, че, за разлика от Гюс, не може да й предложи нищо освен самия себе си. Нямаше нищо освен един кон, седлото и чифт колтове „Пийсмейкърс“. Сайприс Хил, имението, което трябваше да получи, ако баща му не го беше лишил от наследство, и без туй беше конфискувано от победителите, заради неплатени, наложени от тях високи данъци.

Макар да беше строил седмици наред къщата на Бийчъм, сякаш вдигаше своя, този дом принадлежеше по закон на пияницата Джонатан, който се губеше кажи — речи денонощно в Дилейно. Като попривърши най-тежката работа по къщата и плевнята, Слейд се отказа от намерението да връща зет си в правия път. Не изключваше Бийчъм да е проиграл междувременно имението на карти, да го е заложил или продал. Все още вярваше, че Джонатан не е толкова коравосърдечен, та да остави осемте си деца без покрив, въпреки че след смъртта на Индия изобщо не се грижеше за тях, сигурен, че Рейчъл го прави вместо него.

Тъй или иначе си оставаше факт, че имението е на Бийчъм, а не на Слейд.

При това положение как да иска от Рейчъл да го обича и да се омъжи за него, та нали не можеше нищичко да й предложи? Тя притежаваше повече от него. Ферма и добитък. Освен това, благодарение на дядо си и на Поук, можеше да мине и без неговата помощ, въпреки че не криеше — радваше се, когато я получаваше.

Гюс можеше да й предложи поне десет пъти повече, но тя въпреки това не желаеше да се омъжи за шведа. Как ли изглеждаше, в такъв случай, в очите й един скитник? Такива, каквито бяха сега, обстоятелствата не говореха в негова полза.

Слейд помнеше добре какво бе казала Рейчъл. Помнеше какво заяви онази нощ, когато се опитаха да заловят крадеца Рей Крипън. Тогава му довери мечтата си да уголеми малкото стадо. Може и да не беше шега, когато заяви, макар и с ирония, че изисква от претендента за ръката й да докара стадо от петстотин глави. Защо не приеме, че го казала съвсем сериозно.

На Слейд му стана пределно ясно, че трябва незабавно да предприеме нещо, ако иска да спечели Рейчъл Уайлдър за себе си. В това, че я желае, вече не се съмняваше нито за миг. Беше му дошло до гуша от проститутки, които държаха на него точно толкова, колкото и той на тях. Сега желаеше в леглото под него да е Рейчъл, русокоса и гола, искаше тя да му се отдаде с топлина, и радост, да го поеме дълбоко в себе си. Ако му беше съпруга, можеше да я обладава когато и колкото пъти пожелае. Такава перспектива му харесваше. Е да — помисли си той, женитба е решението на проблема.

Въпреки настойчивите протести на Рейчъл, Слейд реши да стане от леглото и да отиде в града. Излъга, че има само леко главоболие, пък и си беше кажи-речи така. Чувстваше се само малко замаян, както някога, през бурната си младост.

Рейчъл беше все още твърде развълнувана от онова, което се случи горе в спалнята и се зарадва, че той няма да лежи целия ден тук и да чака тя да го обслужва, но продължаваше и да се тревожи за него. Подутината беше понамаляла, но още беше като кокоше яйце, лявото му око беше синьо, устната спукана, от кръста нагоре беше целият в рани и синини. Според нея беше все още тежко болен и не вярваше, че е редно да става.

Но беше безсилна и да го върже за леглото, наложи се да го пусне да върви, с надеждата, че ако из пътя му стане лошо и падне от коня, някой добър човек ще го намери и ще го доведе в къщи.

Когато той препусна след закуска към Уйчито, Рейчъл се върна в спалнята, за да се измие и да смени дрехите, с които беше спала. Докато сваляше престилката, откри в джоба й къдриците на Слейд. Извади ги бавно и ги допря, без да се замисля, до устните си. Черните като катран къдрици бяха меки и ухаеха на мащерка, дъхът, който излъчваше кожата на Слейд. Погледът й спря на леглото, което той беше оправил и в което беше лежал върху нея само преди няколко часа, в което страстно я беше целувал и реше притискал пламтящата си уста към гърдите й.

При този спомен лицето й пламна. Тялото й гореше като в треска. Седна на ръба на леглото и зарови лицето си в ръце. Какво прави той с мене? — попита се, разплакана и смутена. Никога не се беше чувствала толкова объркана, разкъсана между строгите си разбирания за морал и срамните чувства, за чието съществувание не беше и подозирала.

Рейчъл разбираше, че след онова, което се случи тази таран, една достойна за уважение жена трябва да изпъди Слейд Меверик от дома си и повече да не го вижда. Но как да го обясни на дядо си и на Поук, които го уважаваха и се радваха на присъствието му. За разлика от нея, всички в този дом обичаха Слейд, всички имаха чувството, че той от край време живее тук и е едва ли не е член на семейството. Дядото и Поук щяха да се почувстват дълбоко обидени и дори ужасени, ако разберяха как е лежала под този мъж и колко близо е бил той до нея. Положително щяха да се опитат да го принудят да се ожени за нея, след което той пък сигурно щеше да я бие.

Но още по-ужасно беше чувството на празнота в корема й, което възникваше при мисълта, че той може да изчезне завинаги от нейния живот. Изведнъж се вслуша в себе си и разбра, че Гюс е разгадал тайната на сърцето й, това, което отдавна знаеше, но досега все не искаше да признае: тя беше влюбена в Слейд Меверик.

А това… това си е за мене, защото аз те желая… божичко, как само те желая!

С тъга и копнеж си спомняше думите на Слейд, когато я взе тази заран в силната си прегръдка. Да, знаеше че го привлича. Беше мъж с плътски желания и, както подразбираше, вече доста време не бе имал жена, по всяка вероятност откакто беше пристигнал преди няколко седмици в Уйчито. Но дали беше само това, дали мислеше само как да си прекара времето, или я съжаляваше? Защото за любов или женитба не беше споменавал ни дума.

Рейчъл стана, посегна, дълбоко разстроена и извади от ковчежето върху нощната масичка златния медальон. Отвори мъничката ключалка, вдигна капака и сложи грижливо, с плувнали в сълзи очи, черните къдрици на Слейд до тези на любимите си родители. Дори да й беше писано това да е единственото, което ще притежава от скитника, дори ако всички желания и мечти, изпълващи сега гърдите й, останат неосъществени, една частица от него щеше да остане запазена в този медальон, сякаш изсушено цвете между страниците на нейните спомени.

Ако й е писано, ще живее само с това до края на живота си. По бузата й се отърколи сълза, защото знаеше, че може би наистина няма да го види никога вече.