Ребека Брандуейн
Дива кръв (11)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Рейчъл го видя през прозореца и усети, че през живота си не е изпитвала по-силен страх, отколкото в този миг пред решително крачещия бесен главорез. Коленете й се подгънаха, ръцете й станаха студени като лед. Боже милостиви! Сега се питаше, паникьосана, какво ли ще й стори и защо не се позамисли, преди да пристъпи към отмъщението. Сега щеше най-малкото да я наругае. Можеше да си позволи и да я набие. В края на краищата беше платен убиец, а не джентълмен, а тя беше съвсем сама, закриляна само от шепа деца, защото дядо й и Поук вече бяха излезли. Не, изглежда наистина си е изгубила ума, щом се осмели да поднесе такава закуска на Слейд Меверик.

Рейчъл се озърна като подгонено животно за скривалище, но не можа да намери. Не беше плашлива по природа, но при дадените обстоятелства предпазливостта не беше излишна. Реши да изтича до обора и да избяга с кобилата, преди този тип да я е награбил.

— Връщай се веднага, жено проклета! — изрева Слейд, като я видя. — Върни се, ти казвам! И да знаеш, че ще те откажа от тия твои номера, вещицо недна!

Рейчъл хукна още по-бързо, но само след миг чу зад себе си звънтенето на шпорите му. Успя в последната секунда да затръшне подире си портата на обора. Но преди да се доближи до кобилата, Слейд вече беше дръпнал с такава сила портата, че тя се блъсна с трясък в стената. На жълтеникавата светлина на пролетното слънце, застанал в рамката на портата, той заприлича на Рейчъл на същински ангел на отмъщението.

Рейчъл разбра, че няма да успее да изведе Сънфлауър от обора и се закатери с разтуптяно сърце по стълбата, опряна в балите сено. После се опита, коленичила, да издърпа стълбата след себе си, но за неин ужас Слейд вече се беше вкопчил в първите пречки, а беше толкова тежък, че Рейчъл не можеше да го отблъсне от стълбата. Опита се поне да я отдалечи от балите, но тя само леко се олюля и пак се залепи за ръба на сеновала.

Сега Рейчъл грабна една бала и я тласна с все сили надолу. Пое си дъх, когато тя се стовари право върху главата на Слейд Меверик. Изненадан, той падна на земята. Рейчъл изобщо не надникна да види дали е ранен, а веднага се вкопчи в стълбата и я заизмъква нагоре. Слейд се надигна с мъка и се хвърли върху бавно изчезващата стълба. Успя да хване долната летва и сега двамата почнаха борба за стълбата.

— Само да те докопам! — съскаше той със стиснати зъби, а очите му святкаха от гняв като същински сапфири. — Дълбоко ще съжаляваш, че ти е минало през ума да ме тровиш, вещице проклета!

Тъкмо от това се боеше Рейчъл и тя задърпа още по-упорито стълбата. Колкото и да я беше страх, заплахите на този тип отново я вбесиха и не можа да се сдържи да не му хвърли презрително:

— Не съм имала намерение да ви тровя, иначе щяхте да се стоварите мъртъв под масата. Само ви развалих закуската и не ме убеждавайте, че не си го заслужихте с хармониката снощи, невъзпитано говедо такова!

— Моля за извинение, госпойце — отвърна й саркастично Слейд. — Само се опитах да посвиря на вас и на стария Окс, та белким се поразмърда малко. Поощрението не беше излишно за вашия ухажор. Не че се хваля, но в тази област имам много по-голям опит. Трябваше само да предположа, че няма да сте ми благодарна за малката серенада в подкрепа на унилото ухажване, на което станах свидетел.

— А-а-ах, нахалнико! — изсъска Рейчъл, пламнала от яд.

Беше толкова бясна, че не усети как пусна стълбата. Слейд веднага го използува и я дръпна, а после се заизкачва със светкавична бързина. Рейчъл напразно се опита още веднъж да го блъсне, а после взе да го бомбардира отчаяно с балите сено. Той пазеше с една ръка главата си, псуваше ядно при всяко нейно попадение, но упорито продължаваше да се качва.

Рейчъл изпищя от страх, когато въпреки всичките й усилия, главата му се подаде над ръба и той се качи на сеновала. Понечи да избяга, но Слейд се нахвърли върху нея и успя да се вкопчи в бедрото й.

— Хванах ли те! — извика той победоносно, когато Рейчъл се препъна и падна на пода, покрит със сено.

— Пусни ме, проклетнико! Пусни ме! — извика тя и заудря диво във всички посоки, с надеждата да се отскубне. — Пусни ме, грубиян такъв!

Бранеше се със зъби и с нокти, но Слейд я притисна безмилостно към себе си, после умело я повали по гръб, както конникът поваля биче на родео и коленичи над нея. Рейчъл също се бранеше като тигрица със зъби и с нокти, но всичко беше напразно. На неговата сила просто не можеше да излезе насреща. След кратка борба той сграбчи двете й китки и сега държеше здраво ръцете й над главата.

— И така, госпожице Уайлдър — изсмя се той и тихият му глас я накара да изтръпне от страх, но и от някакво непознато чувство, от което също я побиха тръпки. — Сега, госпожице Уайлдър, ще свършим заедно една работа.

По начало Слейд искаше просто да я напердаши, но сега гневът му постепенно се изпари, изместен от по-различно и по-силно чувство. Той пое дълбоко въздух и изведнъж видя Рейчъл със съвсем други очи.

Докато се боричкаха, косата й се беше измъкнала от кока и Слейд чак сега видя колко е дълга и гъста, същински водопад от мека, лъскава коприна. Стигаше и до коленете, обгръщаше я, обхващаше като позлатена рамка на портрет нахалното й, сърцевидно лице. В този миг наистина беше като портрет, неподвижна, онемяла, с широко отворени зелени очи, уплашена, със зачервени бузи и леко отворена влажна уста. Само гърдите й се повдигаха задъхано и му се струваше, че вижда как сърцето й тупти забързано под корсажа. Въпреки свежия утринен въздух, след боричкането лицето й блестеше от пот, кожата й излъчваше аромата на сапун и люляк, който напомни на Слейд за близката пролет. Изведнъж пред погледа му се появи, невикана, представата за Рейчъл, как тича боса през цъфтящите цветя и треви на прерията, а косата й се развява на вятъра, устните й се разтварят за усмивка.

Беше странно, но си помисли, че би желал да я види такава, дива и свободна като сърна, необременена от грижите на ежедневието. Хартланд изисква прекалено много от своите жени помисли си той. Тази земя беше убила Индия, а сега се усети потиснат при мисълта, че същата съдба може да споходи и Рейчъл, чието младо и жизнено тяло трепереше под неговото.

Той измърмори нещо, сигурно някоя псувня, помисли си Рейчъл, но не беше съвсем сигурна, защото го каза на френски и тя нищо не разбра. Видя само как по красивото му лице преминава сянка.

Беше като хипнотизирана от очите му, беше като малко животинче, което вижда как хищникът се готви за скок. Не можеше да откъсне погледа си от неговия. Никога през живота си не се беше озовавала толкова близо до мъж. Усещаше неговото дълго, мускулесто и кораво тяло върху своето и въпреки страха и унижението, че я е уловил и сега е толкова безпомощна пред него, трябваше да признае, че усещането не беше неприятно. Тялото й тръпнеше, защото неговото беше топло, много по-топло от нейното. Топлината струеше на талази от него, сякаш идваше от огнище, а това беше толкова мъжко.

Рейчъл си представи студената постеля, в която лежеше всяка нощ и изведнъж си помисли колко хубаво би било, ако можеше да я сподели с този мъж. Изчерви се, защото на една дама не биваше да й минават подобни мисли през главата. Въпреки всичко не можа да ги отпъди. Имаше чувството, че се дави в тъмносините води на неговите очи, беше сигурна, че ако сега се потопи в тях още веднъж, никога вече няма да е същата жена.

Сега Рейчъл видя неща, които не беше забелязала, прекалено заета с мисълта да му развали закуската. Може би снощи, или тази заран, той си беше обръснал брадата и беше оставил само черните мустаци, обрамчващи, плътни и меки, чувствени устни. Беше се изкъпал и миришеше на сапун и лавандула, а също и на сеното, върху което лежаха сега и двамата сред почти осезаемата тишина, нарушавана само от учестения им дъх, който се издигаше на облачета в студения утринен въздух и се сливаше над тях като устните на влюбени.

През процепите в тавана проникваше утринната светлина и ги обвиваше в кълбо от слънчеви лъчи и прах, а наоколо им цялата плевня още беше в сянка. Времето сякаш бе спряло и сякаш на този свят бяха само те двамата — един мъж и една жена. Въздухът беше наелектризиран и заредената атмосфера щеше сякаш всеки миг да експлодира и да даде простор на нещо първично, диво и опияняващо, нещо, което не можеше да бъде овладяно. При тази мисъл Рейчъл потрепера и единственото й желание беше да избяга и да се скрие, но Слейд още се колебаеше дали да я пусне.

Вместо това, за огромно учудване и на двамата, изведнъж я попита най-безцеремонно:

— Ще се омъжите ли за Окс Оксенбърг?

— Струва ми се, че това изобщо не ви засяга — отговори тя високомерно, веднага щом преодоля шока от подобен въпрос.

— Госпожице Уайлдър, след като сте поела грижата за моите племеннички и племенници, всичко, което правите ме засяга, — заяви той кратко — и аз не мога да предположа, че плановете ви за брак с този швед могат да включват изграждането на още една стая в неговия дом, която да приюти осем сирачета.

— Аз също не бих могла да си го представя, дори ако имах подобни намерения, само че ги нямам — отвърна тя. Просто не можеше да откъсне погледа си от неговия, а близостта му караше сърцето й лудо да бие.

— Не ви разбирам, какво става? — попита той жлъчно. — Помислих, че Окс ви ухажва от месеци. Или идва тук само за да се натъпче, та гледа да поотложи деня, в който ще поиска ръката ви? Небеса! Ако е така, бас държа, че той още не ви е целунал… или, може би, все пак?

— Господин Меверик! — протестира Рейчъл, но Слейд я прекъсна, широко ухилен:

— Охо, още не го е сторил, нали? Ами че какво чака? Писмена покана? Велики боже, той бил по-голям идиот, отколкото предполагах — същински позор за мъжкия пол. Добре, че се намират все пак и умни мъже. На мен подобно нещо просто не може да ми се случи. Да пелтеча и да се въртя на пета покрай някаква женска, упорита като магаре? Аз да чакам писмена покана, за да я целуна!

— Сигурно не, защото не мога да си представя, че жена, инатчийка или не, може да ви отправи подобна покана! — ухапа го жлъчно Рейчъл, забравила за миг в яда си колко е уплашена.

— Е, това, госпожице Уайлдър, беше наистина глупава забележка, особено от страна на жена в сегашното ви положение — заяви подигравателно Слейд и обгърна с безсрамен поглед тялото й. — Да си призная, исках само да ви напердаша заради вкусната закуска, но вие ме засегнахте на мъжка чест и се боя, че сега ще трябва да настоявам за подобаващо удовлетворение — с или без разрешение.

— Слушайте, само да сте посмял! — изпелтечи Рейчъл и цялата пламна, когато разбра, че той иска да я целуне.

— Не се хващайте на бас, че няма да посмея — каза той и очите му злобно засвяткаха. Въпреки нейния вик, въпреки яростната й съпротива, той хвана със свободната си ръка брадичката й, вдигна я към себе си. — Е, госпожице Уайлдър, искате или не, сега ще бъдете целуната.

Погледът му беше толкова мрачен, че на Рейчъл й спря дъхът, а той я целуна диво, безмилостно. Толкова яростно, че нежната кожа на долната й устна се разкъса и тя усети вкуса на кръв, горчиво-сладък вкус на мед. Все още продължаваше отчаяно да се съпротивлява. Досега мъж не я беше целувал, поне не така и тя не бе предполагала, че изживяването е толкова разтърсващо, че ще събуди в нея чувства, за чието съществуване не беше и сънувала. Те я правеха несигурна, плашеха я, но в същото време я възбуждаха толкова силно, че с недоумение разбра, че не е в състояние да си събере ума в главата. Просто не можеше да знае, че устните на Слейд са толкова горещи и лакоми, че езикът му ще повтаря така майсторски и толкова съблазнително очертанията на нейните устни, докато я накара най-сетне да ги разтвори. Откъде можеше да знае, че езикът му ще проникне толкова нахално и безсрамно и в най-потайните кътчета на устата й, ще я накара да трепери ту от треска, ту от ужасен студ.

Объркана и уплашена от собствената си реакция, тя отново се противопостави отчаяно на устата и езика на Слейд Меверик, но усилията и бяха напразни. Той стисна безмилостно брадичката и шията й и сега тя лежеше спокойно в обятията му, вцепенена и затаила дъх след това нападение срещу всичките й сетива. Сега Слейд я целуваше по-нежно, наслаждаваше се на неволните стонове, с които, за свой ужас и срам, Рейчъл отвръщаше на целувките му.

Божичко, колко сладка е тази жена! — мислеше си той. До този миг не беше подозирал колко може да му хареса, не си беше давал сметка как е жадувал да притежава тази уста, да я научи на език по-сладък от обикновения. Устните й бяха меки и трепереха под неговите, усещаше тялото си обзето от страстно желание.

Сега Слейд вече знаеше, че се е лъгал относно характера на интереса си към Рейчъл Уайлдър. Защото той наистина я желаеше. Пръстите го сърбяха да смъкне тази нейна маска на хладно безразличие и да види какво се крие под нея. Разбираше, че ако беше възможно, щеше да я обладае сега и тук, върху покрития със сено под. Тази мисъл го възбуди още повече и той отново овладя устата й. Насърчен от мълчаливото й поощрение, плъзна свободната си ръка по шията й, а после и по-надолу, обгърна гърдата й през плата на роклята.

Рейчъл изстена, възбудена и тя от интимното докосване. Божичко, идеше й да умре сто пъти от срам, защото това докосване я унижаваше, защото на подобно нещо не би се решил никой джентълмен, а тя изпитваше вместо възмущение нещо непознато, което беше спало до този ден дълбоко в нея. То се надигаше, прекрасно и застрашително като гърмяща змия, готова за смъртоносното си ухапване и, както вече подозираше, беше също тъй смъртоносно. Въпреки, въпреки всичко някаква тъмна, предателска част от съществото й искаше да усеща пръстите му върху кожата си. При тази мисъл тих страстен стон прониза въздуха в плевнята, а тя осъзна смътно, че звукът идва от нейното гърло.

Под опитните пръсти на Слейд зърното на гърдата й набъбна, изпъна плата на корсажа и вълни на удоволствие, каквото не бе изпитвала, сякаш заструиха от пъпката. Шокът беше толкова силен, че Рейчъл направо се вцепени от ужас пред това, което ставаше. Тя не знаеше докъде щеше да я доведе, или, още по-лошо, до къде нямаше да я доведе. Защото Слейд Меверик не беше човек, за когото можеше да се омъжи, дори ако той се изхитри някак да събере парите, даващи възможност на един мъж да направи семейство.

Тази унизителна мисъл сякаш заля Рейчъл със студена вода и я накара да дойде на себе си. Господи, какво й стана, та можа да позволи такива волности на мъж, когото познаваше от два дена. Ако продължи така, той скоро ще се осмели да й запретне полите над кълките, както се постъпва с обикновените курви, с които сигурно си прави кефа из плевните. Не, наистина, какво става с нея? Полудя ли, та му позволи да я целуне, не стигаше това, ами трябваше да си признае, че й беше приятно! Беше достатъчно честна да си го каже, колкото и да беше засрамена.

Ужасена от собственото си държане, Рейчъл почна отново ожесточено да се брани.

— Не се дърпай, миличка — мърмореше успокоително Слейд. — Не се бори с мене, зная, че си темпераментна кобилка, но когато поискам, мога да държа и съвсем нежно юздите. Нека ти покажа…

Устните му отново завладяха нейните и тя изостави протестите и молбите. И понеже не виждаше друг начин да си помогне, сега Рейчъл впи толкова силно зъби в долната му устна, че веднага усети с удоволствие вкуса на кръвта му, бликнала от раничката. Ужасен, Слейд я пусна с вик на болка и скочи на крака. Хвана се за устната и изпсува, когато видя окървавените си пръсти.

— Вещица — изсъска той тихо, а очите му засвяткаха, като погледна пълната й със сено разчорлена коса, бледото й уплашено лице, големите зелени очи и набъбналите й от целувките му устни, разтрепераната й гръд.

Вече не изглежда толкова целомъдрена, тази чудесна госпожица Уайлдър — помисли си доволен, — прилича по-скоро на страстна и многообещаваща жена. Видът й толкова силно го възбуждаше, че Слейд с огромна мъка се сдържа да не се нахвърли върху нея и брутално да я обладае. Беше готов да го направи — призна си той смутено, — ако не беше му разранила така силно устната. Не, изглежда наистина беше загубил всяко присъствие на духа. Защото бранещите се девствени дяволици изобщо не му бяха по вкуса, а изнасилването не беше между неговите начини да съблазнява.

— Госпожице Уайлдър… — подхвана Слейд и й подаде ръка, за да й помогне да стане.

Но тя разбра погрешно намерението му, скочи на крака и му залепи оглушителен шамар. После го отблъсна с все сила, както беше още замаян от удара. Слейд беше толкова изненадан, че политна и се опита инстинктивно да се хване за Рейчъл, за да си възвърне равновесието. Двамата се отърколиха през целия сеновал, а тъй като се озоваха до самия ръб, силата на инерцията ги изхвърли във въздуха и двамата се стовариха върху пода на плевнята.

За щастие няколко от балите, с които Рейчъл бомбардира Слейд, се бяха развързали, те омекотиха удара при падането и двамата не получиха сериозни травми. Слейд пострада повече, беше си навехнал крака, а Рейчъл само си беше натъртила задника и беше сигурна, че поне седмица няма да може да седи. Надигнаха се с пъшкане и се изгледаха ядосано.

— Проклета побъркана женска! — мърмореше Слейд. — Същинско чудо, че не си строших врата! На всичкото отгоре и едва стъпвам.

— Ами аз, ами моя… моя задник — изпелтечи Рейчъл, побесняла от яд. — Сега как ще яздя, бихте ли ми казали? Трябва да се грижа за фермата и за осем деца — забравихте ли, господин Меверик?

— Слейд — подчерта той енергично и не можа да не се ухили, защото тя продължаваше да държи на етикета, въпреки че само допреди малко я беше докосвал повече от интимно. — Името ми е Слейд. След тази сутрин бихме могли, струва ми се, да изоставим формалностите, не си ли съгласна, Рейчъл?

— А-мии… хъм… да-а — мисля, че да — съгласи се тя и цялата пламна, когато погледът й скришом, но толкова непокорно се впери в устата му, напомни й за ласките му и за вкуса на неговата кръв върху устните й. — Съжалявам, че те ухапах и че те удрях — призна си тя разкаяно.

— Аз също съжалявам, че те принудих да го направиш. Нямам навик да… хъм, е, да принуждавам жени, които не желаят… Аз май наистина… хъм, съм се забравил. Млъкна за миг, а после продължи: — Виж какво, Рейчъл, струва ми се, че от самото начало подхванахме всичко не както трябваше, а сега мисля, че поне в името на децата трябва да почнем всичко от начало и да се опитаме, доколкото ни е възможно, да се търпим. Ти какво ще кажеш? Приятели сме, нали?

— Добре — изрече тя бавно, но добави хапливо: — Ако обещаеш, разбира се, че никога няма да ме целуваш.

— Толкова лошо ли беше? — вдигна подигравателно вежди Слейд и безсрамно се захили.

— Мустаците ти ме гъделичкаха — каза Рейчъл, без изобщо да се замисля какво говори.

В същия миг си даде сметка, че прозвуча като признание, че иначе целувките са й харесали. Тя се завъртя на токове и изхвърча от плевнята. Слейд погледна замислено подире й, прокара ръка по брадичката си и се ухили като мъж, който току що е хванал най-хубавата кобилка в стадото.