Ребека Брандуейн
Дива кръв (10)

ГЛАВА ДЕВЕТА

На другата заран Рейчъл стана много рано, за да не може никой да я види как осъществява плана си за отмъщение. Отначало реши да даде на Слейд само малък урок заради държането му миналата вечер, но колкото повече се развиделяваше навън, толкова по-сложен ставаше планът й, дотам, че усети даже леко угризение на съвестта. Но само като си помисли за нагло ухилената му физиономия и подигравателните песнички, изсвирени с устната хармоника, забрави скрупулите и се залови, за работа.

Замеси тесто за хлебчета и остави встрани една порция, предназначена за Слейд Меверик. Намачка го безмилостно, докато стане жилаво като гума, после го разточи, направи и от него хлебчета и ги хвърли във фурната заедно с другите. После наряза сланина и я сложи в тигана. От напрежението изгори три парчета, но реши, че е добре дошло, защото изгорените резени ще даде на Слейд и ще се погрижи цялата му закуска да е несмилаема. Свари качамак и отдели в единия край на паницата няколко лъжици, които пресоли. После изпържи бъркани яйца и ръсна върху порцията на Слейд толкова черен пипер, че би отклонил и ловджийско куче от поетата следа. Стигна даже дотам, че изля малко оцет в чаша мляко, за да се вкисне и да й е под ръка, ако гостът не пие кафето си черно. После смели малко кафе, специално за Слейд, та да може и в него да сипе сол.

Като свърши всичко това, натрупа чиниите в единия край на масата, за да е сигурна, че само главорезът ще получи от разваленото ядене. Най-сетне викна, че масата е сложена.

Тя поздрави Слейд толкова мило, че ако я познаваше по-добре, той веднага би се усъмнил, че нещо не е в ред. Но неговите познания по женска тактика се ограничаваха с нацупени устнички, майсторски сложен грим, дантелени жартиери и топли легла. Той не подозираше каква война можеше да се води с тенджери, тигани, точилки и дървени лъжици. Самонадеяността му по отношение на жените беше толкова голяма, че беше уверен — Рейчъл ще му прости наглостта, както я бяха прощавали всички жени в неговия живот.

Просто не разбираше защо му скимна снощи така да я изтормози. Сякаш дяволът го беше побутвал. Но пък и тя му демонстрира такова презрение, така го разиграва, че го бяха засърбели ръцете да й понатрие носа. В едно отношение Бийчъм се оказа прав: Густав Оксенбърг беше прекалено бавен и тромав, за да обуздае чистокръвна кобилка като Рейчъл Уайлдър. Слейд не можеше да си обясни защо го ядоса толкова мисълта, че тя може наистина да се омъжи за шведа. Не беше поощрявала Гюс ни най-малко, но не можеше и да се очаква, че ще прояви чувствата си пред толкова хора. Въпреки всичко Слейд се усети неприятно изненадан, когато разбра, че тя си има ухажор, който е чест гост в дома й, а сега се е разположил преспокойно до камината. Затова просто не можа да устои на изкушението да го подиграе.

Слейд не разбираше какво става с него. Нямаше никакво намерение да си съперничи с когото и да било заради Рейчъл, нали така? Нито женската й привлекателност, нито качествата й на домакиня можеха да го накарат да забрави, че тя е капризна кобилка, която плаче за силна ръка на юздите и за остри шпори. Съпругът й щеше да си има с нея само главоболия. Не, Слейд не проумяваше как някой може изобщо да я иска за жена.

Но Гюс беше едър мъж, по-висок от Слейд и с доста килограми по-тежък. Шведът положително изяждаше огромни количества храна, за да не отслабне, а миризмите откъм кухнята подсказваха, че Рейчъл готви добре. На Слейд му потекоха слюнки само като си помисли, че след седмиците, прекарани на път, след като беше ял най-често манджи от тлъсто месо, най-сетне ще си хапне нещо вкусно.

Той седна на масата до Рейчъл и се позасмя на не особено смирената молитва, произнесена от Фремънт. После разгърна салфетката върху скута си и зачака благовъзпитано, но нетърпеливо Рейчъл да сипе и на него. Тя сложи на него последен и той втренчи гладен поглед в чинията си, докато тя му наливаше кафе, добавяйки скришом от соленото, приготвено специално за него. Когато Слейд каза, че си пие кафето черно, тя наля вкиснатото мляко в една чаша и я сложи до чинията му.

— О, божичко! — няма нужда да ме чакате! — възкликна тя, като видя, че Слейд, а по неговия пример и децата я гледаха с очакване, въпреки че дядото и Поук отдавна се бяха нахвърлили върху закуската.

Рейчъл си сипа с невинен израз пълна чиния, но без да изпуска Слейд от очи. Всички хлебчета бяха толкова меки, че едва не се разпадаха, когато ги разтваряха, за да ги намажат с масло. Само хлебчетата на Слейд бяха толкова корави, че трябваше да ги разреже с нож. Рейчъл с мъка сдържаше смеха си като наблюдаваше учуденото му лице. Охо, той още не подозираше какво му е приготвила. Като намаза хлебчетата си с масло, той отхапа от сланината и чак като задъвка, разбра, че е силно прегоряла от едната страна. Беше май и гранясала. Всъщност от препичането се беше засилил вкусът на скакалци, с които се беше тъпкало прасето. Очите й засвяткаха от удоволствие, когато Слейд пребледня, защото беше принуден да преглътне парчето несдъвкано. Идеше й високо да се разсмее, когато взе да бърка недоверчиво яйцата с вилицата, а като реши, че изглеждат нормално, пъхна едра хапка в уста и за малко не се задави от черния пипер. Всички го зяпнаха, с изключение на Рейчъл, която отчаяно се мъчеше да не се разсмее.

— Задавих се май… — изкашля се Слейд Меверик със сълзящи очи.

Той посегна припряно към кафето, изпи го на две глътки и чак тогава разбра, че е ужасно солено и проумя най-сетне, че Рейчъл хубавичко го е подиграла. Не му беше ясно как го е направила, след като сипваше на всички от една купа, а никой друг не се оплака от закуската.

Тъкмо обратното, всички ядяха с апетит, установи мрачно Слейд. Призля му при мисълта каква чудесна закуска е изтървал, да не говорим за това какво ставаше в стомаха му. Кой беше казал: „Никога не разгневявай жена!“? На собствения си гръб трябваше днес да го разбере. Сега горчиво съжаляваше, че е ядосал Рейчъл с хармониката, защото отмъщението й целеше да го отрови.

Изведнъж си спомни думите на Бийчъм, че е дяволска жена и вари какви ли не отровни напитки. Господи божичко! — помисли си Слейд — дали наистина не го е отровила? Та нали се беше опитала да убие Бийчъм с пушката си! Той я изгледа подозрително. Не, не може да бъде. Наистина, хлебчетата му бяха корави, а сланината прегоряла, но яйцата бяха само поръсени със силен чер пипер, пък и солта в кафето едва ли беше отровна. Видя как ъгълчетата на устните й потреперват и разбра, ядосан, че тя просто му се подиграва.

Проклетата идиотка! Охо, ще я сложи на място. Какво си въобразява? Него ли ще надвие? Той енергично стана, отиде мълчаливо до умивалника, изплакна си една чаша и си наля още кафе. Не искаше да се довери втори път на Рейчъл. После се върна на мястото си и се принуди да довърши отвратителното ядене. Преглъщаше мъчително пресоления качамак и едва не си строши зъб с едно хлебче, толкова кораво, че Югът положително щеше да спечели войната, ако беше използвало такива хлебчето като муниция. Слейд успяваше въпреки всичко да яде, а накрая се накара да изпие и вкиснатото мляко, но това вече го довърши. Стомахът му се раз бунтува и той разбра, че трябва да се предаде. Като ругаеше яростно Рейчъл, той изхвърча навън, подпря се на стената и повърна цялата отвратителна закуска.

А докато повръщаше, чу, за капак, как в къщата Рейчъл най-нахално си подсвирква „Жабокът станал ухажор“.

Ще я убия, с голи ръце ще я удуша! — мислеше си той. Господ да ми е на помощ… ще го направя.

С тази цел пред очи той закрачи към кладенеца да си измие лицето и да си изплакне устата. Водата беше леденостудена, от което ядът му стана безмерен. Целият мокър, с израз, който би накарал дори мъж да пребледнее, Слейд се върна в къщата, твърдо решен да извие врата на Рейчъл Уайлдър.