Ребека Брандуейн
Сърце под маска (27)

26

Седнал в стаичката си в „Ред Роустър“, единствената гостилница в малкото селце Тависток, разположено близо до Нортчърч Аби, Вашел Сен Жорж замислено гризеше перодръжката си. За трети път през последните пет минути четеше писмото, написано до мис Катрин Мениринг, която познаваше под името Принда.

21 септември 1792 година

Скъпа мис Принда,

Много съжалявам, че не можах да се свържа с вас по-рано, но както вероятно знаете, животът на разбойника по пътищата е придружен от много опасности и за известно време трябваше да се укрия. Само преди ден се върнах в Девън и горя от желание да ви видя отново. След нощта, в която се срещнахме, непрекъснато мисля за вас и искам веднага да ви уверя, че намеренията ми са съвсем почтени. Ще бъда щастлив, ако днес дойдете при големия дъб край пътя, недалеч от мястото, където нападнах каретата. Ще ви очаквам в полунощ.

Сърдечно ваш…

Вашел смръщи чело, задраска думата „нападнах“ и я замени със „спрях“. Не искаше да напомня на любимата си, че е спрял каретата, за да я ограби.

Най-важният въпрос беше как да подпише писмото си. В никакъв случай не биваше да съобщава истинското си име.

Най-после Вашел завърши посланието, като написа в ъгъла „Френската крава“. Сметна, че е намерил най-доброто разрешение, защото „Вашел“ на френски означава „теленце“, макар че Принда не можеше да го знае.

Младата слугиня беше разбрала, че нощният разбойник е французин, защото акцентът му, макар и едва забележим, го издаваше. По това време Англия гъмжеше от емигранти и затова появата му й се беше сторила напълно в реда на нещата.

Вашел доволно пъхна писмото в плик, залепи го и грижливо написа адреса: Нортчърч Аби, за мис Принда, прислужница на мис Мениринг. После бързо слезе в гостилницата и даде на едно момче шилинг, за да го отнесе веднага.

 

Катрин Мениринг плесна с ръце и в самозабрава затанцува из стаята. Беше влюбена, Господи, беше истински влюбена! Миналата нощ беше най-прекрасната, най-вълнуващата в целия й досегашен живот. Разбойникът с ужасния прякор „френската крава“ беше завладял сърцето й без остатък.

След първата им среща Катрин не успя да го избие от главата си въпреки всичките си усилия. Вчера най-после се получи вест от него и Кити с треперещи ръце разтвори плика. През целия ден беше изпълнена с радостно очакване и толкова се вълнуваше, че едва запазваше самообладание. Струваше й се, че ще се пръсне, ако не сподели с някого тайната си. Но, слава Богу, успя да се въздържи.

Вечерта, след като всички в къщата заспаха, тя се облече и тихичко се спусна по задната стълба, за да излезе незабелязано през входа за прислугата. Хукна като сърна и достигна на един дъх огромния стар дъб, където нетърпеливо я очакваше героят на сърцето й.

Сега, затворила очи, Кити си тананикаше някаква песничка, полюляваше се в ритъма й и с усмивка си припомняше как младият мъж, наречен от нея Купър, я беше привлякъл към себе си и нежно я беше целунал. Изчерви се, припомняйки си собствената си гореща реакция, и сърцето й затупка бързо и неравномерно. Никога преди това не беше срещала мъж като този. Той беше всичко, което си беше представяла в най-смелите си и романтични момински мечти.

Само след миг обаче радостта й внезапно помръкна и плаха боязън се промъкна в сърцето й, когато осъзна в каква ужасна каша се е забъркала. Какво щяха да кажат леля Доминик и чичо Уилям, ако узнаят, че се е влюбила в някакъв уличен разбойник? Щяха да се разгневят и чичо Уилям непременно щеше да й забрани да се среща с Купър. А тя нямаше да понесе подобна забрана…

Внезапно й хрумна чудесна мисъл. Изтича навън и хукна надолу по стълбата към кабинета на чичо си Уилям. Огледа се плахо дали няма някой по коридора и притисна ухо към вратата. До преди малко тук разговаряха Джъстин и лорд Нортчърч, но те явно се бяха оттеглили. Кити открехна вратата и надникна в кабинета. Щом се убеди, че е празен, тя се вмъкна вътре и трескаво заразлиства книжата, натрупани по голямото писалище. Бързо откри онова, което търсеше — препис от завещанието на баща й — и седна да го прочете на спокойствие.

Нямаше късмет. Съдържанието беше точно такова, каквото очакваше. Не можеше да се омъжи без позволението на чичо Уилям, преди да навърши пълнолетие. Дори след това лорд Нортчърч имаше право да не одобри избора й и да запази управлението на цялото й имущество, което фактически я лишаваше от наследство.

Каква подлост! Баща й беше постъпил несправедливо с нея и Кити за кой ли път побесня от гняв при мисълта за ужасното му скъперничество. Беше живяла при невъзможни условия, а сега, когато порасна и се влюби в достоен мъж като Купър, щяха да й отнемат всички пари, които старият скъперник беше спестявал през целия си живот. Единствената й утеха беше, че Купър, който я смяташе за прислужница, не знаеше нищо за наследството й и я обичаше заради самата нея.

Е, добре, рече си Кити, и сърдито вирна глава. Щом трябва, ще жертвам парите и ще избягам с Купър! Ако това е единствената възможност да бъда щастлива, ще го направя и толкова. Тя решително пъхна документа обратно на мястото му и побърза да излезе от кабинета, за да не я завари някой там.

Гореше от желание да сподели проблемите си с някого и преди да се усети, вече чукаше на вратата на Женевиев.

— Влез! Ах, Кити, вече се питах къде си се скрила — посрещна я радостно Женевиев и вдигна очи от мострите, които разглеждаше. — Избирам платове за няколко нови рокли и шапки и намерих няколко цвята, които чудесно ще ти отиват. Ела да ги разгледаме заедно.

 

Но Кити не се интересуваше от нови рокли. Пък и тези, които имаше, бяха абсолютно неподходящи за бъдещия й живот с разбойник по пътищата.

— Мога ли да поговоря с теб, братовчедке Женевиев? Насаме? — попита плахо тя и едва забележимо кимна с глава към Емелин.

— Но разбира се — отговори изненадано Женевиев и даде знак на камериерката да ги остави сами. — Какво мога да направя за теб?

— О, като първо трябва да се закълнеш, че няма да издадеш нито дума от онова, което ще ти доверя. Обещаваш ли ми?

— Разбира се — отговори любопитно Женевиев.

— Добре тогава. — Кити закима с глава и без всякакво предупреждение проплака с жален глас: — О, Женевиев! Влюбена съм!

— Влюбена? — извика зарадвано Женевиев. — Но това е чудесно! И кой е щастливецът? Познавам ли го?

— Не — отговори тъжно Кити и плахо сведе очи. След малко тихо продължи: — Там е работата. Хора като него нямат познати в обществото. Той… той е необикновен човек — заекна страхливо тя, не смеейки да издаде тайната на любимия си. — И сега не зная какво да правя. Не мога да причиня болка на леля Доминик и чичо Уилям, които бяха толкова мили с мен. Но не мога и да се откажа от Купър! — Тя вдигна глава и очите й гневно просветнаха. — Аз… много добре знам, че не мога да се омъжа за човек като него, но… — Внезапно замлъкна и сърдито прехапа устни.

— Но въпреки всичко го обичаш — завърши тихо Женевиев. — О, Кити! Сигурна ли си, че този… Купър — всъщност, що за странно име? — не те ухажва само заради парите ти? Нали знаеш, че си богата наследница?

— Така е — потвърди Кити и очите й се напълниха със сълзи. — Тъкмо там е хубавото, Женет. Той не знае нищо за състоянието ми. Смята, че съм… бедна — прибави бързо тя, защото й стана ясно, че ще предаде любимия си, ако каже, че се е представила като слугиня. Роуз подробно беше описала нападението над каретата на всички в къщата.

Женевиев смръщи чело. Кити май не беше попаднала на най-добрия човек, който можеше да й даде съвет по тези интимни въпроси. Тя самата беше в ужасно положение и нямаше понятие как ще се справи с трудностите си. Въздъхна и предпазливо заговори:

— Честно казано, Кити, просто не знам какво да ти кажа. Лесно е да те посъветвам да следваш гласа на сърцето си, а не повелите на разума, ала… знам от собствен опит, че понякога това е извънредно мъчително. Не зная кое е по-страшно — да се разделиш с мъжа, когото обичаш, или да останеш с него, пренебрегвайки целия си досегашен живот. Размисли добре и тогава решавай.

— Да, зная и… и мисля, че не дойдох при теб за съвет. Просто исках да споделя с някого тайната си, нищо повече. Много ти благодаря, че ме изслуша, Женет. Толкова бях потисната. Слава Богу, вече ми олекна. Ако имаш нужда от приятелка, знай, че винаги можеш да разчиташ на мен.

За момент Женевиев усети изкушение да довери на Кити историята на своята тайна любов, но веднага се отказа. Кити не можеше да й помогне, пък и нямаше смисъл да я товари допълнително, след като момичето си имаше толкова много свои проблеми. Женевиев трябваше да запази тайната си.