Ребека Брандуейн
Сърце под маска (22)

21

— Какво смяташ да правиш, Руж? — започна веднага Ноар, след като двама от екипажа на „Кримсън Уич“ го доведоха в кабината на Женевиев. — Нима искаш да потопиш кораба ми? Или да избиеш хората ми? За Бога! Ако не те беше улучила онази рейка, щях да те напердаша както заслужаваш! Виждам, че си се отървала леко — добави кисело той. — Същинска котка с девет живота, която се приземява винаги върху краката си.

— Разбира се — отговори тихо Женевиев. — Ако не играем, за да спечелим, какъв е смисълът на играта? Не се тревожи, Ноар, положението не е чак толкова лошо. „Черният Мефисто“ плава на две мили зад нас, а екипажът му е на борда и изпомпва водата от трюма. Натоварихме ги в лодките, но те се върнаха на борда веднага, след като ние напуснахме кораба ти. Не ме смятай за убийца. Нямаше да те нападна, ако не беше преследвал „Кримсън Уич“. Ако знаех, че си ти, никога нямаше да дам заповед за стрелба.

— Реших, че имам насреща си пирати — призна мрачно Ноар. — Не бяхте вдигнали флага си. Много ми се щеше да се запозная с командира на този призрачен кораб, боядисан също като моя. Плъзгахте се пред нас като сянка, като отражение на вълните… Е, няма нищо. — Той сви рамене. — Направих глупост и си плащам за това. Разбрах, че е твоят кораб в момента, в който ти откри огън.

— Ти също не беше вдигнал флаг и моите моряци те сметнаха за пират — отговори с усмивка Женевиев.

Ноар се ухили и белите му зъби проблеснаха под черната маска. Странно, че никому не беше хрумнало да я свали, макар че ръцете му бяха завързани. За миг Женевиев усети силно изкушение да го стори, но се въздържа, въпреки че много й се искаше да види истинското лице на непознатия, който така устремно беше завладял сърцето й.

Остана неподвижна пред него, втренчила очи в лицето му, питайки се кой е този човек и с какво я привлича толкова силно. Лицето на Ноар — или поне онова, което се виждаше от него — не беше по-красиво от лицето на съпруга й. Тялото му също не беше по-силно от гъвкавата, мускулеста фигура на Джъстин. Може би тайната се криеше в излъчването му, в буйната жизненост, която напълно липсваше у хладния, сдържан Джъстин с неговата надменна небрежност. Ноар беше дързък до безумие и това я възхищаваше. Женевиев не можеше да си представи съпруга си на борда на кораб в бурно море — с развени от вятъра коси, изпръскан от морска пяна, с разкъсани, мокри от пот дрехи. Джъстин не се радваше на живота, установи мрачно Женевиев, той приличаше на студен, твърд глетчер с остри, заплашителни ръбове. Ноар, напротив, беше пламтящ огън, с внезапно сменящи се настроения, непредвидим и затова още по-опасен.

Ноар би дал много да можеше да прочете мислите на Женевиев. Не разбираше какво се крие под този странен поглед. Дали жената срещу него не проумяваше именно в този момент онова, което за него беше безспорна истина — че двамата бяха предопределени един за друг? Ако успееше да се освободи от въжетата, които стягаха ръцете му, щеше да й го докаже, ей сега, веднага.

Както седеше на стола с ръце зад гърба си, той се опита да разхлаби въжетата, които се впиваха в китките му. Завъртя ръце, задърпа възела и въжетата изведнъж се поддадоха.

За да отклони вниманието на Женевиев, той продължаваше да я гледа с премрежени очи и да дава неясни отговори на въпросите, които му задаваше. Възхищаваше се на дързостта и интелигентността й. По челото му избиха капки пот, но Женевиев беше вдълбочена в разговора и не забелязваше усилията му.

По дяволите с тази вещица! Нима не осъзнаваше как го измъчва, като се разхожда пред него с разпуснати коси и излага на показ гъвкавото си тяло, още по-съблазнително в тясното мъжко облекло? Очевидно не си даваше труд да се прикрива, когато беше на своя кораб, защото не носеше домино и гърдите й не бяха пристегнати. Тънката талия беше подчертана с широк копринен шарф, тесният черен панталон обгръщаше плътно красиво закръгленото задниче и стройните дълги крака. Само яркочервената маска пред лицето й придаваше тайнственост.

Ноар гневно я проклинаше наум. Беше го привлякла със смарагдовозелените си очи и рубинени устни, а сега се подиграваше с него. Един или два пъти му беше позволила да се наслади на сладостта на устата й, а след това не само му отказа това лакомство, но и нападна кораба му и сигурно щеше да го прати на дъното и да избие екипажа му, въпреки че твърдеше противното. Вече много нощи магьосницата владееше сънищата му и той не можеше дори да погледне в очите студената си, глупава жена, която му досаждаше до смърт с детинските си приказки и непрекъснато го гневеше.

Макар че се беше оженил за нея по принуда, в един кратък миг беше повярвал, че двамата могат да бъдат щастливи. Веднага след това нещата се объркаха и с течение на времето връзката им бавно, но сигурно се влошаваше. Двамата вървяха по свой път и почти не се виждаха. А откакто Руж се втурна в живота му и очарованието й го завладя напълно, той започна дори да се отвращава от мисълта, че е обвързан за цял живот с едно лекомислено, повърхностно същество.

След минути Ноар почувства, че възелът най-после се е развързал и ръцете му са свободни. Ухили се триумфално и бързо хвана шнура, за да не падне на пода и да го издаде.

— Кажи ми истината, негоднико! Или наистина ще те предам на събранието и ще получа откупа за главата ти! — изкрещя Женевиев, когато получи поредния неясен и объркан отговор.

Ноар бавно се изправи. В мътната светлина на лампата приличаше на демон, издигнал се от ада.

— Исусе! — извика смаяно Женевиев. — Как успя да се освободиш?

— Успях — отговори триумфално той. — Край на глупавите приказки. Цял час крещиш насреща ми като сврака, а усилията ти не дадоха никакъв резултат. Разбери, Руж, ти също като мен знаеш, че трябва да запазим тайните си за себе си. Времената са несигурни и още утре могат да заловят някого от нас. Мъчителите са опитни и надали ще издържим, а това ще застраши живота на десетки хора. Затова ти предлагам да уважиш правото ми да остана с маска пред теб, както аз уважавам твоето. Няма да разкриваме тайните си един пред друг, но това съвсем не означава, че няма да бъдем приятели, дори… любовници. — Гласът му се превърна в шепот и Женевиев почувства горещия му дъх до ухото си. Мъжът пристъпи към нея и я грабна в обятията си.

— Вече ти казах, че това не може да стане — отговори сковано тя.

— Още тази нощ ще станеш моя. Ще го направя преди да напусна кабината ти, кълна ти се! — прошепна в ухото й той и притисна устни в косата й.

— Не! — извика тя и се изтръгна от прегръдката му, влудена от парещото докосване. — Забравяш, че тук си на моя кораб! Ще повикам хората си да те вържат отново и да те хвърлят в трюма.

— И какво ще направиш после? — изфуча ядно Ноар. — Ще ме предадеш на Събранието, нали?

Женевиев поклати глава.

— Смятам да те върна на екипажа ти срещу солиден откуп. Нужни са ми пари, за да подкупвам стражите на Консиержерията, да купувам товар и хранителни припаси. Мъжете ми трябва да ядат и в джобовете им да дрънкат пари, иначе ще си потърсят друг капитан.

— Разбирам — изръмжа Ноар. После дрезгаво се изсмя и вдигна едната си вежда. — По дяволите, ти си страхотна! Значи наистина искаш да ме продадеш! Няма да успееш, вещице! Ти си тази, която ще плаща, и то сега!

— Не се приближавай! — изсъска Женевиев и светкавично измъкна рапирата си. — Ще те пробода. Не желая да те наранявам, Ноар, но ако стане нужда, ще се защитавам.

— Така и предполагах. Ти няма да се предадеш, Руж — промърмори полугласно мъжът. Преди Женевиев да осъзнае какво има предвид, той дръпна една от рапирите, окачени на стената под един стар щит. — Гард! — Отдаде чест и дръзко се изсмя. — Сега ще видим наистина ли те бива в дуелирането.

Полудели сме, мислеше си Женевиев, и двамата. Как можем да се дуелираме в тази тясна кабина! Единият непременно ще бъде тежко ранен, може и да умре. Представи си Ноар, проснат на пода на кабината, и под него кървава локва, и остра болка прониза сърцето й. Не искаше да се бие с него.

— Не говори глупости — отбеляза хладно тя. — Няма да се бия с теб. Ще повикам хората си да те отведат отново в трюма, докато екипажът ти плати откуп.

— Страхливка — произнесе подигравателно Ноар.

Женевиев се изправи като свещ. Не можеше да понесе такава обида и той много добре го знаеше. Гордостта и честта й изискваха удовлетворение. Погледна го и надменно отметна глава.

— Е, добре, щом така искаш — извика тя. — Но те уверявам, че не съм начинаеща в дуелите.

— Думи, само думи — продължи все така подигравателно Ноар. — Чувам от теб какво ли не, но досега нищо не си доказала с дела.

Женевиев цялата се изчерви, защото знаеше, че мъжът насреща й говори не за битки, а за целувките, които й беше откраднал и за начина, по който се беше помъчила да го отблъсне от себе си.

— Гард! — изръмжа вбесено тя. — И се пази, защото скоро ще служиш само за храна на рибите.

— Щом си толкова сигурна в себе си, може би ще се осмелиш да сключиш с мен малък облог — предложи развеселено той.

— Какъв облог? — промърмори сърдито Женевиев.

— Много просто: ако спечелиш, ще правиш с мен каквото искаш, а аз няма да се опитвам да бягам.

— А ако загубя?

— Тогава ще бъде почтено да ми позволиш същото.

Женевиев затаи дъх. Изразът на лицето му ясно показваше какво ще направи с нея, ако излезе победител в дуела. Без да иска, хвърли поглед към леглото и Ноар тихо се изсмя.

— Защо не отговаряш? — попита предизвикателно той и когато Женевиев не реагира, сви рамене. — Така и предполагах. Страх те е от мен.

— Не ме е страх! — изкрещя тя и мъчително преглътна. — Съгласна съм с облога, макар че не го смятам за особено почтен.

— Та ти изобщо не знаеш какво ще направя с теб, Руж. Да не мислиш, че ще те взема насила? Засрами се! Ще поискам откуп от екипажа ти — също както и ти. Вярвам, че моряците държат повече на теб, отколкото на ковчежето с луидори, които сте намерили в кабината ми.

— По дяволите! — заекна засрамено Женевиев.

— Ако все пак настояваш, аз с удоволствие ще се подчиня и ще направя с теб онова, което очакваш — продължи със святкащи очи Ноар, без да крие желанието си. — Ще ти кажа дори, че много искам да го сторя!

Той застана в гард и започна предпазливо да обикаля около нея. Бързите сигурни крачки и позата показаха на Женевиев, че си има работа с опитен дуелист. Трябваше да бъде много предпазлива и да не прави грешки.

Раздвижи се като тигър, който се промъква към плячката си, и впи очи в противника си.

Двете острия се кръстосаха, металът прозвънна и противниците веднага направиха крачка назад. После оръжията отново се срещнаха, този път с по-голяма сила, въпреки че всеки все още изпитваше силата и умението на другия. И двамата се усмихнаха мрачно, установявайки, че са попаднали на достоен противник. Най-после битката стана сериозна, сякаш по безмълвно споразумение. Всеки беше твърдо решен да победи другия.

Дяволското дрънчене, с което закалените стоманени острия се кръстосваха, отекваше в тясната кабина. Женевиев и Ноар нападаха и се оттегляха, приближаваха се и се раздалечаваха и с всяко елегантно, умело нападение и всяка умна, заплашителна контраатака уважението и възхищението им към противника нарастваха.

По челото на Женевиев избиха капки пот, които се стичаха под маската право в очите й. Затова размаха рапира във въздуха, принуди Ноар да отскочи назад и бързо ги изтри с ръкав. После прокара език по пресъхналите си устни и отново впи очи в противника си.

Ноар се усмихна — подигравателна, надменна усмивка, която болезнено й напомни за Джъстин и оня полузабравен ден преди много години в двора на Шато Сюр Мер. Колко й се искаше да изтрие от лицето му тази ужасна усмивка!

Рапирите отново се кръстосаха и дуелът продължи с неотслабваща сила. Женевиев много добре разбираше, че е в неизгодно положение, защото Ноар имаше по-голям обхват, а тясната кабина не позволяваше прилагане на хитрост. Непрекъснато се натъкваше на стена или на някаква мебел. По едно време се блъсна дори в печката и въглищата се изсипаха на земята.

Ноар спря и изненадано вдигна вежди.

— Защо искаш да горим в пламъците на ада, Руж? — промълви подигравателно той. — Имам по-добро предложение как да се стоплим.

Женевиев смръщи вежди и по лицето й се изписа желание за убийство. Вместо отговор, тя се втурна право напред и му нанесе силен удар. Ноар обаче беше подготвен за атаката и умело се защити. Женевиев и този път трябваше да се оттегли.

Силите й изневеряваха. Дишането й се ускори и тя разбра, че няма да издържи още дълго. Трябваше веднага да измисли нещо, иначе беше загубена. Отчаяно се втурна напред и го нападна с последните си сили. В този миг проумя, че досега противникът й се е въздържал да покаже цялата си сила. Ето че се нахвърли срещу нея и без усилие отби отчаяните й атаки. Женевиев не можеше да се справи с него. С умел удар мъжът разкъса ръкава на ризата й, без изобщо да нарани кожата й. После с тих вик на радост отряза къдрица от огненочервената коса. Сграбчи я със свободната си ръка и едновременно с това изтласка назад противничката си. Женевиев се спъна в скрина и падна. Ноар изби рапирата от ръката й. Захвърли самодоволно своето оръжие, скри къдрицата в джоба си и се наведе над Женевиев. Сложи ръце на раменете й и я притисна здраво. Тя го заудря отчаяно и се опита да се изправи. Усилията й останаха напразни. Осъзнаваше безплодността им и смешното положение, в което беше изпаднала, и с последни сили впи гневни очи в противника си. Когато Ноар има наглостта дори да се изсмее, Женевиев окончателно загуби самообладание. Гласът й се възвърна и от устата й излязоха някои съвсем неподобаващи за една дама изрази. Ноар се изсмя повторно и яростта й избухна с нова сила.

— Какви са тия ругатни? — проговори през смях мъжът. — Веднага си личи, че прекарваш времето си сред грубите моряци. Загуби облога и сега трябва да плащаш. — Очите му потъмняха, погледът му се плъзна с възхищение по стройната й фигура и спря като прикован на гърдите й, които конвулсивно се вдигаха и отпускаха. — Толкова отдавна искам да видя какво криеш под проклетото мъжко облекло…

Женевиев едва си поемаше дъх.

— Ти си измамник! Нали каза, че ще искаш откуп!

— Казах, че при известни обстоятелства бих могъл да направя и това — поправи я меко той. — Но сега решавам друго. Ти си много по-ценна от ковчеже с луидори. Сигурен съм, че ще ти хареса да те любя.

— Не! В никакъв случай!

— Наистина ли? — попита той все така меко. — Не ме лъжи, Руж. Да не мислиш, че не усещам лудото биене на сърцето ти? Искаш ме също така силно, както аз теб.

— Не! В никакъв случай — повтори отчаяно тя, макар да знаеше, че Ноар говори истината. Прав беше, разбира се. Дори само близостта му я подлудяваше и чувствата й избликваха с невероятна сила.

— Искам да стана! — извика тя.

— Ще спазиш ли уговорката ни?

— Не!

— Тогава ще се отнеса към теб като към всеки друг, който не изпълнява договор — заяви той.

Преди Женевиев да разбере какво е имал предвид, Ноар издърпа от скрина дълъг копринен шал и го уви около китките й.

— Престани! Какво правиш? — изпищя тя и лудо зарита с крака. — Какво искаш от мен?

— Искам да си получа наградата… Нали спечелих облога — процеди през стиснати зъби мъжът. В този миг Женевиев успя да освободи едната си ръка и му залепи оглушителна плесница.

Мъжът ядосано я сграбчи отново и затисна ръцете й над главата. Женевиев успя да се освободи повторно и го заудря с юмруци. Двамата потънаха сред разпилените дрехи от скрина, без да обръщат внимание на хаоса, който цареше в стаята. Ноар успя да стисне китките й, а с другата ръка издърпа от краката й ботушите и чорапите.

После здраво завърза копринения шал около единия й глезен. Женевиев сърдито го изрита с другия си крак в слабините, но той сръчно избягна удара.

— Ти си била същинска дива котка, Руж — отбеляза тихо той. — Само зъби и нокти. Трябва някой да те научи на маниери.

— Доколкото разбирам, ти си онзи, който трябва да го стори — изсъска тя и от очите й изскочиха светкавици. Усещаше силно желание да му издере очите.

— Но разбира се, Руж — промърмори небрежно той. — Иначе бих ли си губил времето с теб?

— О! Почакай само да ми паднеш! — изкрещя тя и лицето й се разкриви от ярост.

Ала Ноар само се изсмя и безсрамно се загледа в тялото й.

— Струва ми се, че това е текст от моята роля, Руж — ухили се той. — С нетърпение чакам да ми паднеш в ръцете. Най-отговорно твърдя, че отдавна ме провокираш.

Погледът й неволно се насочи към тесния му копринен панталон и тя разбра, че мъжът казва истината. Пламна от срам и прехапа устни. Внезапно й хрумна отлична идея. Протегна се и се опита с вързани ръце да достигне месинговото кълбо върху капака на скрина. Надигна се колкото можа, но не успя да го докосне. Не можа да повтори опита си, защото Ноар приключи с привързването на глезените й, сграбчи я и без предупреждение я метна на рамото си.

— Веднага ме пусни! — изкрещя Женевиев и заудря с юмруци по гърба му. — Пусни ме, негоднико!

Ноар изпълни желанието й и я метна на леглото. Преди да успее да се извърне и да скочи, той се хвърли отгоре й. Посегна към дългия край на шала, с който бяха завързани китките й, и го завърза за рамката на леглото. После хвана краката й, разтвори ги и ги завърза за двата края на леглото. Женевиев ядно изруга и почувства, че я обзема паника.

— О, моля те, Руж — промърмори с изкуствена тревога в гласа Ноар. — Никак не ми се искаше да стигаме дотам, но се боя, че не ми оставяш избор. Ако продължаваш да крещиш, екипажът ще заподозре нещо.

Той натъпка копринена кърпичка в устата й, скочи и спусна резето на вратата.

— А сега, Руж, ще разбереш какво правя с жени, които с очи и устни дават обещания, а после не ги изпълняват — промърмори той.

Женевиев отчаяно задърпа оковите си — без успех. Опита се да изблъска с език кърпата от устата си, но тя не помръдна. Опита се да изпищи, но от гърлото й се изтръгна само задавено хълцане.

— Няма полза да се опитваш. Няма да ми се изплъзнеш — шепнеше в ухото й Ноар. — Този път няма да ти се удаде да ме докараш до прага на лудостта и после да изчезнеш.

Женевиев трепереше от страх. Макар че мъжът над нея владееше мислите и сърцето й от много време насам, той си оставаше напълно чужд за нея. Беше спасил живота й, но тя не знаеше нищо за него. Откъде идваше? Познаваха го като опасен шпионин и за главата му беше обявена награда. Може би беше брутален убиец или перверзно чудовище… Всичко беше възможно! Страшни картини пробягаха през съзнанието й и тя едва не полудя, когато мъжът се настани върху нея с шпага в ръка.

Ноар видя ужаса, изписан в очите й, и сърцето му омекна.

— Не бой се, Руж — прошепна той. — Няма да ти причиня болка. Точно обратното, повярвай ми!

Въпреки нежните му уверения Женевиев направо подскочи, когато острата шпага разкъса всички дрехи по тялото й. Скоро се озова под него съвсем гола.

Ноар впи поглед в голото й тяло и от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Беше много по-красива, отколкото си я беше представял. Кадифената кожа блестеше като злато, а там, където облеклото я предпазваше от слънцето, беше кремавобяла. Гъвкавите млади гърди потръпваха под горящия му поглед. Розовите им зърна се свиха под милувката на хладния нощен вятър. Разтворените бедра трепереха и разкриваха част от онова тайнствено място, скрито под кестеняви кичурчета, което беше предмет на най-пламенните му желания.

Ноар едва издържаше. Дишането му се ускори и кръвта зашумя в ушите му. Слабините му бяха напрегнати до краен предел. Тази жена беше всичко, за което беше мечтал — и много повече…

— Желая те, Руж — пошушна дрезгаво той. — И ще те имам. Още сега, тази нощ! Не — отговори на неизреченото предизвикателство в очите й. — Няма да те изнасиля. Ще ме пожелаеш също така силно, както аз теб. Обещавам ти, че ще се разтопиш в обятията ми.

Женевиев с мъка си пое въздух и с трепет се вгледа в пламналите от желание очи на Ноар. Знаеше, че й предстои да изтърпи страшни мъчения, макар и не брутални, както си ги беше представяла. Тези щяха да бъдат сладки, но не по-малко опасни. Ноар измъкна фин копринен шал от скрина и само след секунда хладният, нежен плат се плъзна по голата й кожа.

Женевиев затвори очи и пламна от срам, усещайки бурната реакция на тялото си.

Ноар се взираше в лицето й. Пълните червени устни неотразимо го привличаха. Гореше от желание да ги целуне, но не го направи, защото трябваше да махне кърпата, с която беше запушил устата й. Не биваше да рискува тя да изпищи за помощ. Шумовете, които проникваха през стените на кабината, му подсказваха, че екипажът полага огромни усилия, за да задържи „Кримсън Уич“ над водата. Но това съвсем не означаваше, че матросите ще оставят без внимание виковете на капитана си. Не биваше да я целува — още не.

Плъзна шала надолу по врата й и спря на мястото, където пулсираше вратната вена. Женевиев се отбраняваше отчаяно, но не можеше да се освободи от въжетата си. Трябваше да понесе нахлулите в тялото й чувства. Простена тихо, сякаш го молеше да престане, и цялата се изчерви. Ноар сигурно си мислеше, че се наслаждава на милувките му и, о, Господи! — точно така си беше! Колко страшно беше да застане очи в очи с тази ужасна истина!

Струваше й се, че в тялото й лумват пламъци, а все още кипящият гняв и смущението сякаш само усилваха желанието й. Точно така. Тя желаеше Ноар. Нямаше как да го отрече. Кръвта бучеше в ушите й, а физическите сили и съпротивата сякаш се оттичаха от тялото й и вместо тях оставаха покорност, копнеж и мекота. Вече не можеше дори да се помръдне, лежеше така като парцалена кукла без кости, с която мъжът можеше да прави каквото си поиска.

С края на шала Ноар улучи точно чувствителното място, където шията преминаваше в рамото, и започна безмилостно да го дразни. По вените на Женевиев пробягаха електрически искри и събудиха в тялото й още по-силен копнеж и желание. Тя потръпна и безпомощно се заизвива настрани, но нямаше как да се изплъзне. Ноар тихо се изсмя.

Без да бърза, мъжът прокара шала между гърдите й, после описа нежни кръгове около тях. Женевиев захапа здраво кърпата в устата си, надявайки се болката да заглуши всички останали усещания. Опита се да лежи неподвижно и напрегна цялата си воля да не реагира на нежното докосване по връхчетата на гърдите си. Но не успя. Против волята й зърната се свиха и щръкнаха нагоре. Насладата се разпространи на дълги вълни по цялото й тяло.

Почувства, че неволно се надига срещу мъчителя си, без да може да направи нищо, за да спре предателската реакция на тялото си. Милувките продължиха и мъчението стана толкова сладостно, че й се стори, че полудява.

Зелените очи молеха за милост, а от ъглите им се стичаха кристално бистри сълзи. Ала Ноар не забелязваше солените капчици, които се събираха под маската й и се губеха в буйните червени коси. Беше зает с измисляне на все нови и нови движения, освен това беше погълнат от собствената си страст, която все повече се разгаряше.

Женевиев чувстваше, че очите й са приковани от въздушните движения на копринения шал, който меко се плъзгаше по тялото й. Усети лудо желание да се изсмее с глас, защото шалът беше на яркочервени и черни шарки и линиите им се преплитаха като влюбени.

Дали не го е избрал нарочно? — питаше се тя. Вероятно да, защото подбираше реквизитите си с умението на истински артист. Шалът отговаряше на усета му към иронията на живота. Руж и Ноар…

Коприната се плъзна по тялото й, описа кръг около корема й и мускулите му се втвърдиха, за да й попречат да се спусне още по-надолу. Само след секунди Женевиев усети как платът се увива около бедрата й и нежно докосва кестенявите кичурчета в интимната част на тялото й. За малко не изпищя, понесена от вихъра на мъчителен екстаз, който прониза опънатите й до скъсване нерви. Желанието й стана почти непоносимо, утробата й пламна, готова да приеме своя мъчител. Без да забелязва какво прави, тя се замята по леглото, опитвайки се да намери облекчение. Ноар обаче не се остави да бъде заблуден и продължи да разгаря страстта й до краен предел.

С безкрайно бавни движения шалът се плъзгаше по вътрешните страни на бедрата й и тя трепереше от едва сдържано желание. Опита се инстинктивно да стисне бедра, но въжетата й пречеха. Макар че се срамуваше от желанието си, тя най-после призна пред себе си, че ще се отдаде доброволно на мъжа, който я подлагаше на тези сладостни мъчения. Ноар сякаш усети готовността и в същия миг, защото запрати шала някъде надалеч и измъкна кърпата от устните й. Преди Женевиев да успее да извика, той впи устни в нейните.

Бавно, сякаш лениво езикът му се плъзна по очертанията на устните й. Почувства как нежните женски устни потръпват под неговите и с готовност се разтварят да го посрещнат. Целувката стана страстна и настойчива. Женевиев захвърли всякакви задръжки и горещо отговори на целувките му, мечтаейки единствено ръцете й да са свободни, за да може да помилва тялото му.

Внезапно почувства окосмените мъжки гърди върху своите. Кога беше разкопчал ризата си? Не знаеше и не я интересуваше. Усещаше единствено разгарящата се в тялото й страст, възпламенена от целувките му. Зъбите му нежно хапеха устните й, мустаците му я гъделичкаха.

Устните им безкрайно се милваха, езикът й се виеше около неговия и тя едва си поемаше дъх. После мъжките устни се плъзнаха по лицето й, сякаш искаха да го обсебят. Горещи целувки се посипаха по страните, слепоочията и миглите й.

Ноар зарови маскираното си лице в гъстите червени коси и нежно захапа ухото й. Горещият му дъх милваше кожата й и Женевиев трепереше от вълнение. Мъжът дрезгаво нашепваше любовни клетви и със страстни слова описваше онова, което щеше да направи с нея. Женевиев беше забравила срама и тялото й потръпваше от удоволствие.

Трябваше да преживее всички тези неща през първата си брачна нощ. Тази мисъл бегло премина през ума й. Джъстин трябваше да й разкрие тайните на физическата любов, не този чужд мъж! Но съпругът й не я искаше — никога не беше я искал. Образът му бързо избледня и потъна в обкръжаващия ги мрак. Ноар беше единственият, когото обичаше — нейният тайнствен, маскиран любовник. Не знаеше нищо за него, но това вече нямаше значение. Нищо нямаше значение освен Ноар и нещата, които той правеше с тялото й.

Пръстите на мъжа се заровиха в косите й, притиснаха лицето й до неговото, а устните му се плъзнаха надолу по стройния й врат. Женевиев отметна глава назад и простена от удоволствие. Усети как езикът му изследва мястото, където неравномерно пулсираше вратната вена, а после се плъзга по очертанията на ключиците й. Мъжът нежно хапеше раменете й и изследваше с устни всички чувствителни места по врата й. Тялото на жената под него се разтапяше от желание. Зърната на гърдите й се втвърдиха като цветни пъпки, готови да разцъфнат под галещите му ръце.

Ноар едва не извика, когато усети под пръстите си съвършените форми на женското тяло. Женевиев се притисна до него и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик. Въобще не й идваше на ум, че устата й е свободна и може да повика за помощ. Вече не искаше да се спаси. Искаше сладостният миг да продължи цяла вечност.

Главата на Ноар и ръцете му се преместваха все по-надолу. Пръстите му се сключиха около тънката й талия, устните му изследваха нежната вдлъбнатина на пъпа, мустаците му галеха чувствителната й кожа. После дланите му замилваха бедрата й. Устните му също слязоха по-надолу и потърсиха отвора между краката й под къдравите кестеняви косъмчета.

— Не — прошепна Женевиев и стреснато отвори очи. — Недей!

— Тихо, Руж — пошепна мъжът. — Не говори! Пръстите му се плъзнаха в интимните й части и за миг младата жена си помисли, че ще умре от срам. Опита се да затвори бедрата си, но все още беше вързана за леглото и не можеше да се съпротивлява. Не можеше да спре ръцете и устните му — а само след минута вече и не искаше. Никога не беше преживявала подобно нещо. Връхлетя я буря от чувства и тя забрави всичко около себе си, когато опитната мъжка ръка се плъзна дълбоко в утробата й и ритмично я замилва. Пръстите му се потопиха в нея и палецът намери невидимата тайна точка, докосването до която отприщи нова буря от усещания. Женевиев простена от наслада, когато мъжките устни отново се плъзнаха по тялото й и сякаш изпиха докрай аромата на мускус като най-сладката амброзия. Бедрата й трепереха и някъде дълбоко в тъмната, влажна от желание утроба се надигна изпепеляваш пламък. Без всякакво предупреждение във вътрешността й избухнаха милион огнени искри. Земята остана някъде далеч под нея и това, което я заобикаляше, беше само небето, толкова ясно и красиво, че Женевиев затаи дъх.

Тя извика и по лицето й се изписа такава наслада, че Ноар спря и я загледа смаяно.

— О, Ноар! Какво направи с мен? — прошепна тихо тя. — Не биваше да го правиш. Не е честно, че ме накара да те пожелая толкова силно. Не разбираш ли, че никога няма да си принадлежим изцяло?

— В любовта всичко е позволено, Руж — отговори също така тихо той. — А аз те обичам истински, повярвай ми. Боже Господи, колко те обичам! Повече от живота си! Готов съм да дам всичко, което имам, за да те получа. Но ако не искаш да станеш моя, трябва само да ми кажеш. Ще си отида и никога вече няма да те видя.

— Не! Не бих могла да го понеса. Зная, че не бих могла — пошушна Женевиев. — Вземи ме. О, вземи ме още сега, Ноар! Сърцето ми прелива от любов към теб.

За миг мъжът затвори очи. Сърцето му направи огромен скок.

Ще намеря начин да я задържа завинаги, обеща си той. Непременно ще го направя.

После хвана шпагата, която беше захвърлил настрани, и преряза въжетата, които стягаха ръцете и краката й. Смъкна набързо дрехите си и нежно легна върху нея. Слабините му трепереха от възбуда и желание.

Женевиев се вкопчи в него и ръцете й трескаво замилваха тялото му. Искаше да навакса пропуснатото досега. Зарови пръсти в разрошените тъмни коси, притисна тила му, после плъзна ръце по гърба му и здраво обгърна кръста му. Върхът на члена му се притисна към входа на утробата й и Женевиев потрепери, когато горящото острие се потопи в топлото, очакващо го лоно. Прониза я момински свян и тя неволно се напрегна, очаквайки неизбежната болка.

Ноар стреснато отвори очи, когато почувства, че жената под него е още девствена. Невъзможно! — помисли си той. Нали беше омъжена! Господи, защо не му го каза? Щеше да бъде по-мек, по-нежен… Но вече беше много късно. Желанието му да я има беше толкова силно, че прогонваше всички разумни мисли от съзнанието му. Продължи устремния си натиск и задуши вика на болка с устните си, усещайки как нежната ципа се разкъсва под напора му.

— Няма да боли дълго — промърмори той с лице до нейното. — Не биваше да го премълчаваш, Руж! Защо не ми каза?

— Това нямаше да промени нищо — прошепна в отговор тя и призна: — Радвам се, че беше първият.

Сърцето на мъжа потръпна от радост и прегръдката му стана още по-силна. Известно време лежа неподвижен, очаквайки Женевиев да свикне с новото усещане в тялото си. После внимателно се раздвижи. С дълги, бавни тласъци проникна още по-дълбоко в утробата й. Женевиев почувства как по тялото й се разливат сладостни вълни и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик на страстна отдаденост. Надигна се срещу любимия си и телата им се залюляха в онзи прастар ритъм на любовта, който ги изпрати далеч във висините на насладата. Накрая и двамата се задъхаха и почувстваха как вътрешностите им се разкъсват на хиляди частици, които се понасят някъде в пространството. Женевиев усети експлозията в тялото си и в същия момент Ноар спря буйните тласъци. По тялото му премина тръпка и от гърдите му се изтръгна дрезгав стон на върховна наслада.

Женевиев остана да лежи тихо под него, вслушвайки се в задъханото си дишане и в лудото биене на сърцето си. Вече знаеше със сигурност, че за нея никога няма да има друг мъж. Този непознат беше завладял сърцето и тялото й и щеше да го задържи завинаги.

Ние с Ноар сме като морето и пясъка, мислеше си тя, всеки е безкраен и сам без другия.

Ноар безмълвно се отдръпна и я притегли в обятията си. Нежният мускусен дъх от тялото й се смесваше с финия парфюм от цвят на лилия. По кадифената й кожа блещукаха капчици пот. Тази жена беше негова, сега и завинаги. Никога нямаше да я пусне да си отиде. Трябваше да намери някакъв изход от безизходното им положение. Не можеше да живее без нея.

— Що за човек е съпругът ти? — попита тихо той и погледът му невярващо се плъзна по кървавите следи по бедрата й. — Дори не те е докоснал… По дяволите! Сигурно е сляп или някой идиот!

— Нито едно от двете — възрази решително Женевиев. — Вече ти казах: просто не се интересува от мен.

— Тогава явно е луд. Безчувствен, самонадеян глупак! Не те заслужава. Ти си предопределена за мен, мила, и го знаеш, нали? Кога ще те видя пак?

— Не зная… — Женевиев измъчено прехапа устни. — Ще дойда при теб веднага щом успея да се измъкна незабелязано. Ще те намеря където и да си. Ще го направя, повярвай ми. А дотогава ще броя часовете, любими.

— Аз също, мила. Аз също.

— Ами корабът ти? Сега ще се върнеш на борда, нали? — попита колебливо тя, надявайки се да го задържи поне още малко.

— Знаеш, че трябва да го направя. На мое място и ти би постъпила така.

Тя кимна.

— Кажи на хората си, че съм избягал — усмихна се Ноар. — Жалко, но ще трябва да ги разочароваш за големия откуп.

Той я целуна нежно, после неохотно стана и започна да се облича. След минута вече беше изчезнал. Женевиев затвори очи и се вслуша в тихия плясък на водата, който й подсказваше, че Ноар плува към своя кораб.

— Желая ти щастие, любими — пошушна тя. — Сбогом. Искаше й се да остане да лежи така, за да се наслади докрай на спомена и да вдъхне мириса на мъжкото му тяло. Ала знаеше, че е крайно време да излезе при хората си.

Стана бавно, изтри кръвта с гъба и вода от каната и облече чисти дрехи. После повика Ив-Пиер.

— Дяволският капитан избяга — съобщи спокойно тя. — Кажи на останалите, че им давам своя дял от луидорите. Това ще ги обезщети за загубата на откупа.

Ив-Пиер безмълвно огледа разхвърляната каюта и погледът му спря като прикован на леглото.

— По дяволите! — прошепна той и моментално проумя какво се беше случило. — Вие сте полудели, мадам! Какво ще кажат другите, когато узнаят истината?

— Все ми е едно — отговори хладно Женевиев. — В края на краищата капитанът съм аз. Нямам нужда да се оправдавам пред никого — продължи предупредително тя, за да предотврати напиращите на устните му укори. — Дай им парите и мълчи. Тази нощ завоювах богатство, по-ценно от всичкото злато на света.