Ребека Брандуейн
Сърце под маска (17)

16

— Не ми харесва това, капитане — настояваше мрачно Беноа. — Не е редно да ограбваме моряци. Едно е да си контрабандист, но съвсем друго е да станеш пират!

— Така е — намеси се Рупърт. — Едва успях да се изплъзна от ръцете на един английски драгун, когато продавах стоката в Пензанс. Нямам никакво намерение да свърша в затвора или да ме хвърлят през борда.

Женевиев намръщено го изгледа.

— Пак ли си пил, Рупърт? — осведоми се язвително тя. — Престани да хленчиш като стара баба. Ако предците ти са били пирати като моите, щеше да разсъждаваш другояче. Много пъти са хвърляли разни бедняци като примамка за акулите, но те уверявам, че от никой свестен моряк не са се отървавали по този глупав начин. Кой пуска човека по гредата, за да се отърве от него? Пиратите, нали! А този път пиратите сме ние, глупако!

— Права сте, капитане. Не бях се сетил за това. — Очите на Рупърт заблестяха.

— Освен това — продължи остро Женевиев — ще ви кажа, че да ограбваш чужди моряци е почти същото като да крадеш от собствените си сънародници. Давид ми съобщи, че всички бъчви с коняк, които докарахме в Англия, са крадени!

— Вярно е — призна с неохота Беноа. — Но парите ни се бяха свършили, капитане. А англичаните много обичат нашия коняк.

— Прав си — отговори сухо Женевиев. — Получихме добри пари за него. Разделихме си печалбата и за общите разходи не остана почти нищо. Нямаме с какво да купим нови стоки, а да не говорим за парите, с които ще подкупим ония алчни гарвани от Консиержерията. Затова разберете, че трябва да ограбим някой кораб с ценен товар — нямаме друг изход.

— И аз така мисля — обади се Тибо. — Хайде, Беноа — настоя той — във Франция цари хаос, а в половин Европа се води война. Всеки ден французи убиват други французи, а имай предвид, че капитан Лафол не ни е заповядала да убиваме. Ще свалим екипажа на ограбения кораб в лодките и ще ги пуснем да си вървят. Това е много по-милостиво от онова, което биха направили с нас, ако ни заловят. Казвам ти, че ще ни оковат във вериги и ще ни захвърлят в трюма.

— Както кажете — съгласи се най-после Беноа. — Но трябва внимателно да изберем жертвата, за да не ни вдигнат във въздуха. Оръдията ни не са толкова големи, пък и са само четири.

— Значи решено? — Женевиев изпитателно изгледа наобиколилите я моряци. — Ще нападнем някой френски кораб и ще ограбим товара му.

— Да, капитане — извикаха в хор мъжете.

— Добре. Фабиен, вземи далекогледа и се изкачи на мачтата. Щом видиш нещо, веднага ми съобщи.

— Тъй вярно, капитане. — Мъжът се ухили и побърза да изпълни заповедта.

Женевиев разпредели задачите между останалите членове на екипажа. Всеки трябваше да знае задълженията си по обслужване на платната и на четирите шестфунтови оръдия. Мъжете бяха уверени, че ги очакват тежки часове, но се уповаваха на капитана си, който щеше да избере най-добрата жертва.

Щом се увери, че подготовката върви в пълен ход, Женевиев се оттегли в кабината си, седна на масата и скри лице в ръцете си. Имаше нужда да си почине.

Преди два дни Джъстин беше напуснал Блекхийт Хол. Само ден след него Женевиев беше изчезнала през тайния ходник и беше предоставила на Емелин да убеди персонала, че господарката на дома отново се е разболяла. Ала тъкмо отваряше тайната врата в ламперията, когато мисис Финчъм упорито затропа на вратата на спалнята й, изисквайки да я пуснат да влезе. Женевиев бързо се върна в стаята си, нахлупи едно боне на главата си и се загърна с дебел халат, за да не личи мъжкото й облекло. После се напъха в леглото, уви се с одеялото и помоли Емелин да отвори вратата.

Мисис Финчъм влезе забързано в спалнята и обясни, че е приготвила специално лечебно питие, което в миг ще излекува всичките й страдания. Женевиев простена от въображаема болка и мрачно изгледа Емелин, която едва не се задушаваше от смях. После увери икономката, че е изпробвала какви ли не средства, но всичко било напразно — болките в главата били направо непоносими. Олеквало й единствено когато лежала сама и необезпокоявана в затъмнена стая.

— Ще изпия лекарството, за да ви доставя удоволствие, мисис Финчъм — изхленчи тя. — Но ви моля да не ме тревожите отново.

Тази комедия разтърси нервите й също както и всекидневният театър, който разиграваше пред Джъстин.

Стана и си наля чашка коняк. Знаеше, че днес е взела съдбоносно решение. Корабът й можеше да пострада по време на нападението, някои от хората й също можеха да загинат.

Въпреки това не се съмняваше в правилността на решението си. Трябваха й много пари, за да събере информация и да подкупи пазачи и чиновници, които да й съобщят сведения за близките й.

Отначало възнамеряваше да продаде част от скъпоценностите, които беше получила при женитбата си с Джъстин, но бързо отхвърли тази идея. Мъжът й непременно щеше да забележи отсъствието им въпреки привидното си безучастие. Не можеше да рискува. Под хладната външност се криеше избухлив нрав и тя беше сигурна, че ще й поиска обяснение за изчезването на накитите и ще настоява да го получи.

Женевиев имаше право на свои пари, но Джъстин беше настоял сметките от покупките й да се изпращат направо на него. Сигурно се боеше, че жена му ще играе хазарт и ще затъне в дългове.

Женевиев въздъхна и изпи коняка на един дъх. Качи се на палубата и в този миг Фабиен изкрещя:

— Кораб на хоризонта! Кораб на хоризонта, капитане! — Мъжът размаха ръка и бързо слезе от мачтата. Скочи на палубата и подаде далекогледа на Женевиев. — Не съм много сигурен при това разстояние, но ми прилича на холандска рибарска лодка. Въпреки това съм почти убеден, че са вдигнали френско знаме.

— Холандска лодка? Чудесно! — извика Женевиев. — Имаме късмет!

Капитан Лафол познаваше този вид корабчета. Имаха кръгъл щевен и широка предна част. Нямаше да им се изплъзнат, защото шалупата беше много по-повратлива и побърза. Освен това дори тритонните кораби с дългата двадесет и четири метра имаха екипаж от дванадесет души, а на борда си носеха не повече от десет малки оръдия. Този тип кораби имаха твърде голям трюм. Ако бяха напълнили складовете си със стоки, плячката щеше да бъде значителна.

— Дали са ни забелязали?

Фабиен поклати глава. Очите му святкаха от напрежение.

— Чудесно. Да се приближим колкото се може по-незабелязано. Едва тогава ще открием огън.

Моряците веднага се хванаха на работа. Извадиха увитите във вълна патрони и барут от склада, подредиха гюллетата в близост до оръдията, за да са им под ръка и освободиха дулата от запушалките, за да могат веднага да стрелят. После напълниха всички ведра с вода, за да загасят веднага евентуално възникналите пожари и приготвиха брадвите, с които да отсекат строшените мачти и рей. Накрая навлажниха платната и изляха вода по палубите, за да не възникнат лесно пожари, ако имаха нещастието да ги улучи някое оръдие.

Женевиев беше сигурна, че мътната лунна светлина и блестящата пара, която се надигаше от морето, щяха да допринесат за това, неприятелят да забележи „Кримсън Уич“ едва в последния момент. Тогава смаяните моряци на холандската лодка нямаше да имат време да избягат.

Когато забеляза в далечината силуета на чуждия кораб, сърцето й заби от възбуда. Извика на Ив-Пиер, който държеше кормилото, да обърне шалупата така, че да се приближат към търговския кораб откъм дясната страна. После заповяда на хората си да отворят люковете и да приготвят оръдията.

— Стреляйте два пъти, веднага едно след друго — обърна се тя към Тибо. Лицето й беше мрачно. — Още с първия изстрел по корпуса трябва да ги уплашим до смърт.

Накрая нареди на Марк да вдигне знамето. За такива случаи беше приготвила кървавочервен флаг с избродирана женска глава, под която се кръстосваха две златни рапири.

Когато „Кримсън Уич“ наближи чуждия кораб, Женевиев пое кормилото, защото не си правеше илюзии относно уменията си да ръководи стрелбата. Оръдията бяха отлети от тежка стомана и бяха разположени върху подвижни лафети от брястово дърво, което се ценеше много поради своята издръжливост, трайност и съпротивителна сила. Силният откат се поемаше от дебели въжета и вериги, но системата все още не беше разработена добре и се случваше някое оръдие да отхвръкне на метър височина заедно с лафета си, след като беше даден изстрелът. Женевиев нямаше никакво намерение да се остави да бъде смазана от тежестта му. Само опитни моряци работеха като канонири.

Чакането беше мъчително. Внезапно мъглата се вдигна и тя разбра, че корабът е в обсега на оръдията им и че капитанът му е забелязал връхлитащата опасност. Той вече ревеше някакви заповеди и хората му тичаха към оръдията.

— Огън отдясно! — изкрещя Женевиев. — Огън!

„Кримсън Уич“ се разтърси от силния залп. После затанцува върху вълните, наклони се опасно настрани и през перилата плисна вода. Женевиев веднага овладя кормилото и се впусна да гони опитващия се да избяга кораб. Мирисът на барут я задушаваше. Обърна светкавично руля и корабът се завъртя така, че лявата му страна застана паралелно към десния борд на неприятеля.

— Огън отляво! — изкрещя дрезгаво Женевиев. — Огън!

Само след минути битката приключи. Холандският кораб претърпя доста сериозни повреди, а екипажът му не успя да даде нито един залп. Метнаха абордажните куки и двата кораба се доближиха плътно един до друг. Женевиев се прекачи през борда с осмина от хората си, снабдени с кървавочервени качулки, за да ни ги познаят и да сплашат още повече противниците си.

— Предайте се и ще пощадим живота ви! — изкрещя тя и скочи на палубата. Суеверните моряци застинаха по местата си и започнаха да се кръстят. Внезапно появилата се сред тях фигура приличаше на ангел на отмъщението, размахващ сребърната си шпага. Тази червенокоса пиратка със сигурност беше вещица.

— Искам само товара ви. Нямам интерес да ви убия.

Но матросите скоро се отърсиха от вцепенението си. Повечето от тях грабнаха оръжието, готови да се бият до смърт с пиратската орда. Капитанът и двама моряци паднаха убити в неравната борба, останалите след кратка съпротива бяха свалени в корабните лодки.

Женевиев и моряците се заеха да пренасят товара на „Кримсън Уич“. После побързаха да се отдалечат от бавно потъващия кораб, чийто корпус беше пробит от гюлле.

„Кримсън Уич“ пое курс към Довил. Там щяха да слязат на сушата и да потеглят към Париж, за да продължат опасното си дело.