Ребека Брандуейн
Сърце под маска (36)

ЕПИЛОГ
БИС

В открито море, 1792 година

Най-после Джъстин беше разказал на Женевиев цялата объркана история на любовта им. Беше описал срещата с родителите й и бягството на Вашел и Кити.

Най-после двамата маскирани, освободени от миналото си, можеха да се любят без маски.

Навън хладният вятър нашепваше тъжни есенни предчувствия в платната на „Черния Мефисто“ и „Кримсън Уич“.

— Мисля, че съм те обичала още от първия си ден — призна тихо Женевиев. — Обичах те още когато бяхме деца и ти непрекъснато се заяждаше с мен.

— А как другояче да се отнасям с тебе, Женет? — подразни я нежно той и с любов плъзна поглед по великолепното й тяло. — Такова проклето и опърничаво същество не бях виждал никога досега! Но накрая все пак те укротих, нали, скъпа Катерина? — В гласа му прозвуча част от някогашното огорчение.

— О, разбира се, любими Петручио! Направи го и още как! — излъга Женевиев. У нея винаги щеше да има нещо, което не се поддава на обяснение, нещо, което да го привлича с неотслабваща сила и да поддържа любовта му жива. Тази тайна съществува от векове и е част от същността на всяка жена, която обича. — И какво ще правиш сега с мен? Ще ми позволиш ли да попитам? — прошепна с премрежени очи тя и на устните й грейна усмивка.

— Ще те любя, разбира се — промърмори той и наведе глава към устните й.

Женевиев се ухили като хлапак, изплъзна се от жадните му устни и скочи от леглото.

— Първо трябва да ме хванеш — подразни го тя и хукна да бяга.

— Женет, спри! — извика подире й Джъстин. — Какви са тия работи? Върни се веднага, горски дух такъв! По дяволите! Почакай само да ми паднеш в ръцете! Пак ще те вържа за леглото и този път се заклевам, че няма да те отвързвам дни наред! Вещица, истинска вещица!

— А ти си самият Сатана, Джъстин! — извика през смях Женевиев. — Хвани ме, скъпи, този път очаквам с нетърпение да ме вържеш.