Ребека Брандуейн
Сърце под маска (30)

29

Невъзможно! — мислеше си Джъстин. Прочете за кой ли път изпратеното от Паркър съобщение и едва не го накъса на парченца. Станала е някаква грешка! Руж — Женевиев — не може да е била във Франция, както го уверяваше Паркър. През последните четиринадесет дни тя не беше напускала стаята си в Блекхийт Хол. Джъстин беше уверен в това, защото беше наредил на първия подофицер на „Черния Мефисто“ да застане на пост край входа на пещерата, за да бъде сигурен, че Женевиев няма да излезе през тайния тунел. Слугата му Ферди не напускаше обора и всеки ден съобщаваше, че кобилата е на мястото си. Уентуърт, личният му камериер, беше получил строга заповед да не изпуска от очи вратата на спалнята й, а самият Джъстин всеки ден навестяваше жена си. Тя не беше напускала къщата.

Въпреки това Паркър беше видял Руж! Баронът многословно го уверяваше, че е стоял съвсем близо до нея и прилагаше към писмото си последната сатира, изпратена на Клод Рамбуйе. Червената вещица пак беше помогнала на двама аристократи да избягат.

Джъстин беше абсолютно сигурен, че Женевиев и Руж са едно и също лице, и сега не можеше да понесе мисълта, че се е излъгал. Струваше му се, че ще полудее от ярост и болка. Толкова се надяваше, че Женевиев е Червената вещица, защото я беше обикнал с цялата си страст. Колко просто щеше да бъде всичко, ако любимата и съпругата му бяха една и съща жена…

Сега обаче трябваше да почне отначало. При тази мисъл стомахът му се преобърна. Какво ще каже баща му, като узнае за новото развитие на нещата? Със сигурност ще поиска от него да скъса веднъж завинаги с Руж и да се помири със съпругата си. Но как да се откаже от Руж, как да погребе половината от сърцето си? Джъстин беше сигурен, че това е невъзможно. Нямаше да го направи. По-скоро би умрял…

 

Женевиев беше толкова объркана, че вече не знаеше какво да предприеме. През последните седмици Джъстин беше мил и нежен с нея и тя почти беше повярвала в любовта му. Това разкъсваше сърцето й, защото проумя, че зад хладната, надменна фасада се крие мъж, способен да изпитва и да дава любов. Беше опитала да прогони всяка мисъл за Ноар от съзнанието си и постепенно беше започнала да отговаря на опитите за сближение на съпруга си.

Сега обаче Джъстин внезапно се оттегли отново в студената, непроницаема черупка и тя отчаяно се питаше дали цялата му нежност и внимание не са били само игра на въображението й.

Най-после й беше предложил да се преместят в градската му къща в Лондон, разположена в елегантния квартал Мейфеър. След пристигането им в града сякаш беше загубил всякакъв интерес към жена си. Не можеше да предположи, че вътрешно той се разкъсва също като нея, че непрекъснато се измъчва от болезнената мисъл, че жена му в никакъв случай не е любимата му Руж.

Гордостта на Джъстин и съвестта изискваха от него да спазва брачните си клетви, но влюбеното сърце и душата му копнееха за свобода, за съединение с жената на неговите мечти.

Дните минаваха и мъжът въобще не се опитваше да промени държанието си. Женевиев започна все по-често да си припомня нежността и страстта на тайнствения си любовник. Копнежът по него ставаше все по-силен. Питаше се дали се е възстановил от болестта си и дали е заподозрял, че онази нощ при него не е била тя, а някой друг. Най-сетне реши при първия удобен случай да замине отново за Франция с надеждата, че пътищата им ще се срещнат. След всичко, което й беше казал Вашел, тя беше сигурна, че Ноар е в Париж и я очаква.

Прозорецът на спалнята й гледаше към тясната уличка зад къщата. Беше помолила Ив-Пиер да й донесе няколко дълги въжета от борда на „Кримсън Уич“, за да се спусне по тях, без да я забележи прислугата.

Погледна се в огледалото и въздъхна. Макар че лицето й беше бледо и издаваше умората от дългите безсънни нощи, нищо не можеше да затъмни красотата му. Медноцветните къдрици бяха напудрени и вдигнати в сложна фризура, наречена Квесако, украсена със зелени и златни пера. Беше гримирана обилно, макар и не твърде очебийно, и беше поставила няколко бенки по бузите и шията си. Роклята й беше от зелена италианска тафта, корсетът обшит със злато и изрязан достатъчно дълбоко, за да разкрие част от пълните й, добре оформени гърди. Набраните ръкави оставяха раменете открити и стигаха само до лактите, където се съединяваха с дългите златни ръкавици. Кринолинът още повече подчертаваше тънката й талия.

Скоро след като избра подходящи накити и ветрило, в стаята й влезе Джъстин и недоволно изгледа букета от пера, който беше затъкнала в косата си.

— Мила моя — проговори сухо той, — надявам се, че не си сложила перата, за да извършиш атентат срещу мен. Непременно ли трябва да вдигаш косите си в стил Квесако? Как беше? — Това е последният вик на модата, нали? Естествено ролята ти изисква да участваш във всички новомодни лудости.

— Разбира се — отговори хладно Женевиев, почувствала се неловко от неучтивите му думи и странния поглед, с който я измерваше.

Въпреки че полагаше усилия да не му обръща внимание, присъствието му ужасно я изнервяше. Много й се искаше да замине и да я остави на спокойствие. Беше стигнала до извода, че опитите му за сближение са били точно онова, което беше казал Вашел. Искал е да я заблуди, за да направи някоя грешка, а сега явно се гневеше, че не е постигнал целта си.

Тази представа я плашеше, защото трепереше при мисълта, че Джъстин може да узнае истината и да я изложи на общественото порицание.

— Готов ли си? — попита равнодушно тя, макар че много й се искаше барон Хейдли и жена му Нел да не са ги поканили за тази вечер.

— По всяко време, стига ти да си готова — отговори Джъстин и хвърли поглед към часовника си. — Впрочем каретата ни чака най-малко от петнадесет минути.

Двамата тръгнаха надолу по стълбата и скоро след това каретата зави по Кинг Стрийт, където се намираше Алмейк.

Алмейк беше основан от група дами под ръководството на мисис Фицрой и лейди Пемброк. Цената за членство в него беше скромна — само десет гвинеи. След като узна, че дори късно вечерта не се сервира нищо по-силно от бадемово мляко и чай, освен това се подават само сандвичи и сладкиши, Женевиев си рече, че при такава кухня разходите спокойно можеха да бъдат и по-ниски. Гости бяха най-вече безброй млади дами без придружител, момичета, току-що завършили училище, които идваха тук с надеждата да си намерят съпруг. Скоро Алмейк стана известен под името „Пазар за женитби“.

Женевиев знаеше колко е трудно да получат покана от домакините за една вечер в клуба, но въпреки това й се искаше Нел Хейдли да беше взела билети за театър Лицеум, вместо за тази глупава забава. След като поздравиха семейство Уескот, което ги очакваше във фоайето, Женевиев послушно излезе напред, за да танцува със съпруга си менуета, с който се откриваше вечерта. Последваха няколко танца с други партньори, естествено на първо място с барон Хейдли, който през цялото време я зяпаше много особено. Тя обаче се държеше образцово въпреки вътрешната си напрегнатост. Почувства нужда от почивка и с облекчение прие предложението му да й донесе освежително питие. Приседна на един от столовете покрай стената и скоро завърза разговор с група млади дами и господа, които оживено обсъждаха предстоящия турнир по карти. Впуснаха се да спорят за предимствата и недостатъците на различните игри и някой попита Женевиев коя е любимата й игра на карти. Без да се замисля, тя отговори: — Руж и Ноар.

Това беше една от най-популярните игри по онова време и никой не видя нищо особено в думите й — никой, освен собственият й съпруг. Джъстин, който идваше да я покани за следващия танц, беше толкова смаян, че забрави намеренията си и остана да стои като вкаменен, втренчил невярващи очи в жена си.

 

Джъстин се взираше в смарагдовата обица, която грееше на дланта му. Цветът беше същият като очите на Руж — но и тези на Женевиев. Той стисна обицата в ръката си и решително почука на вратата, която свързваше спалните им.

Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да замръзне на мястото си. Женевиев седеше пред тоалетната си масичка и се приготвяше за лягане. Беше извадила всички игли от дългите си коси и те се разстилаха буйни и гъсти чак до бедрата. Внезапно му хрумна, че за първи път вижда жена си с разпуснати коси. Тя ги беше изчеткала и медноцветните къдрици блестяха в светлината на свещите, свободни от пудра. Нямаше съмнение — това бяха същите коси, но които се беше възхищавал в прегръдките на Руж.

Женевиев беше облечена в прозрачно неглиже, което разкриваше великолепното й тяло. Слабините на мъжа потръпнаха от желание и погледът му жадно се плъзна по тялото, което веднъж вече беше лежало под неговото, пълно със страстна отдаденост и гореща любов. При тази мисъл Джъстин шумно си пое въздух и с усилия се принуди да насочи поглед към лицето й, все още неосвободено от грима.

Въпреки това с разпуснати коси тя вече нямаше почти нищо общо със скованата приказна фея, а и чертите на лицето й бяха сходни с тези на Руж.

Двете бяха едно и също лице. Не можеше да бъде другояче! Джъстин нямаше и понятие как Женевиев беше успяла да го заблуди, но увереността му беше по-силна от всякога. Трябва да я накарам да се разкрие, помисли си той, иначе ще полудея. Не можеше да издържи да живее единствено със спомена за нощта на „Кримсън Уич“ и да се въздържа да докосва жена си. Боеше се, че… От какво всъщност се боеше? Тя беше негова съпруга и той имаше пълното право да я направи своя. Нямаше нужда от каквито и да било скрупули.

— Какво желаеш, Джъстин? — попита плахо Женевиев, защото не й беше убягнал жадният копнеж, изписал се по лицето му. Остави четката за коса, стана и наметна плътен халат.

— Загубила си обицата си в коридора — отговори небрежно той и я хвърли на масичката. — Тя е много ценна и те съветвам за в бъдеще да правиш като мен и да внимаваш повече за онова, което е твоя собственост. Аз не допускам да ми се изплъзне онова, което е мое — завърши с понижен глас той.

Узнал е! — помисли си виновно и уплашено Женевиев. Узнал е за мен и Ноар!

Не ставай глупачка! — изсъска в главата й гласът на разума. Как би могъл да го узнае? Отново се опитваше да й играе номера. Искаше да я примами в капана. Стегни се, Женевиев! Не се оставяй да те обърка, защото можеш да кажеш неща, за които по-късно ще съжаляваш.

Тя си пое дълбоко въздух и се извърна, за да не вижда лицето му.

— Благодаря — проговори студено тя и гласът й прозвуча почти нормално. Взе обицата и я прибра в ковчежето със скъпоценности. — Търсих я, но не можах да я намеря. Желаеш ли още нещо, Джъстин? — попита колебливо тя.

Разтревожи се, защото мъжът й се приближи и застана непосредствено зад нея. Ръцете му леко се плъзнаха по разпуснатата коса и тя едва не подскочи.

— Никога не съм виждал такива коси — прошепна с дрезгав глас той. — Бих желал винаги да ги носиш така. Цветът е несравним. Защо непрекъснато ги пудриш? И без това пудрата вече не е на мода.

— Аз… открай време ги нося така — излъга Женевиев. — Кралица Мария-Антоанета често пудреше косата си и преди въстанието всички дами във Франция й подражаваха.

— Разбирам — промърмори едва чуто той и зарови лице в буйните медноцветни къдрици, за да вдъхне дълбоко замайващия аромат на лилии, който струеше от тях.

Лилии… Господи, лилии! Този аромат му беше направил впечатление още в нощта на покрива на Консиержерията. Джъстин нежно притисна устни в косата й и целуна копринените къдрици. После обърна лицето й към своето и я погледна в очите.

Нервите не Женевиев бяха обтегнати до скъсване. Внезапно не издържа и се изтръгна от ръцете му.

— Моля те, Джъстин! — Гърлото й беше пресъхнало. — Боя се, че ти… имаше право. Не трябваше да позволявам на Емелин да ми прави Квесако-фризура. Толкова ме боли главата! Ако не искаш нищо друго от мен, моля те да…

— Напротив, Женет — прекъсна я спокойно той. — Искам да ти обясня, че ми омръзна да живея като монах и имам намерение най-после да създам стабилна основа на нашия брак. Надявам се, че нямаш нищо против. Още в началото каза, че си съгласна да ми подариш наследник, когато пожелая. Така ли беше?

— Да — заекна тя, — но… Но не знаех… Искам да кажа… Трябва ла да започнем точно днес, Джъстин? Чувствам се ужасно зле…

Господи! И насън не беше помисляла, че след толкова време мъжът й все пак ще реши да се сближи с нея. Тя обаче не биваше да го допуска! Със сигурност щеше да забележи, че е загубила невинността си, и само Бог знаеше как ще се отнесе към нея след това разкритие. Най-вероятно беше със сила да й изтръгне истината и да й забрани да вижда отново Ноар. Нали само преди малко й каза, че никога не изпуска онова, което му принадлежи? А тя беше точно това — негова собственост.

— Отказваш ли ми, Женет? — попита с измамна мекота в гласа Джъстин. После без предупреждение сграбчи здраво китката й. Притегли я към себе си, притисна я до гърдите си и почувства как лудо бие сърцето й до неговото. — Няма да допусна да ме отблъснеш, не разбираш ли? — промърмори задавено той. — Ти си моя. Мога да упражня правата си върху теб, когато си поискам.

— Нима ще ме изнасилиш? — попита сковано тя.

— Уверен съм, че няма да се съпротивляваш дълго, Женет. Аз съм по-силен от теб и за да те укротя, бих могъл да използвам копринената си вратовръзка и да те вържа за леглото. — Той бавно свали вратовръзката и усмихнато я нави на пръста си. — Тогава спокойно ще направя с теб някои неща, които ще надминат и най-смелите ти момински мечти. — Коприната се плъзна по бузата й. — Неща, които ще те накарат да ме пожелаеш с цялото си тяло и ще отнемат и последната искрица разум от съзнанието ти. — Очите му диво святкаха.

Той наистина знае! — проплака вътрешно Женевиев. Знае всички подробности на станалото между мен и Ноар!

— Пусни ме!

Тя отчаяно се опита да се изтръгне от прегръдката му, но той я държеше здраво.

— Виждаш ли? — Джъстин заплашително вдигна вежди и сурово се изсмя. Смехът му прозвуча като животински рев или по-скоро като вик на дяволско изчадие. — Не можеш да избягаш от мен.

Погледът му се плъзгаше дръзко по тялото й, решен да го изследва докрай. Беше му ясно, че тя се страхува, но от какво? Внезапно му хрумна верният отговор. Естествено. Вече не беше девствена и се боеше как ще реагира съпругът й, когато узнае. Ъглите на устата му се изкривиха в лека усмивка.

Джъстин пусна вратовръзката на земята, сграбчи с една ръка косата на Женевиев и грубо притисна устни в нейните. О, да, да! Вече беше целувал тези меки, чувствителни устни, които се разтапяха под неговите. Езикът му се плъзна нежно по тях, после едва ли не брутално ги принуди да се разтворят, за да го завладее изцяло.

— Колко хубаво… прекрасно — мърмореше с дрезгав глас той.

Женевиев усети, че й се завива свят, и отчаяно се опита да се отбранява срещу нахлулите в сърцето й чувства. Обзе я страх. Вече беше преживяла това, в един друг свят, когато Ноар я целуна и я направи своя. Тя обичаше Ноар! Защо тогава предателското й тяло се възпламеняваше от докосванията на Джъстин? Защо съпротивата се стопи бързо и на нейно място остана само сладка умора, а краката й се подкосиха от слабост?

Силните ръце на Джъстин се плъзнаха по гърба й и я притиснаха към тялото му. Устните му се впиваха в нейните и тя му отговаряше, безволна и забравила всичко наоколо.

Изобщо не забеляза, че ръцете й са прекратили безсмислената съпротива. Юмруците й се разтвориха и треперещите пръсти колебливо докоснаха къдравите черни коси. Изгарящата уста на Джъстин се плъзна по бузата към слепоочието й и дъхът му опари кожата й. Мъжът зашепна неразбрани любовни думи в устата й и Женевиев замря в прегръдките му. Вече беше чувала тези слова, макар и на френски. Сърцето й направи огромен скок в предчувствие на най-лошото, но в тялото й се надигнаха радостно очакване и възбуда.

Не можеше да бъде! Защо непрекъснато я обземаше чувството, че вече е преживяла тази любовна нощ?

Устните на мъжа замилваха врата й и нежно се спуснаха към гърдите. Още преди да осъзнае какво става с нея, Джъстин я вдигна на ръце и с лекота я отнесе на леглото, сякаш все още имаше пред себе си приказната фея с напудрени коси, с която беше живял досега. Косите й се разпиляха по възглавниците — наполовина блещукащи огнени къдрици и наполовина посипани със сняг кичури.

Джъстин застана на колене над нея и Женевиев впи поглед в недостъпните сиви очи. Въздухът помежду им беше наситен с електрически искри. Като животно, което знае, че е на крачка от смъртта, Женевиев потръпна от ужас и зелените й очи безмълвно помолиха за милост. Но мъжът се отпусна върху нея с триумфална въздишка, забравил всичко наоколо си, докато кръвта шумеше в ушите му и слабините му пулсираха от мъчително желание.

— Моля те, Джъстин, недей! — изплака Женевиев и се опита да се изплъзне.

Без да обръща внимание на тихите й стонове, Джъстин задърпа нетърпеливо копчетата на ризата си и посегна към нощницата й. Разкъса тънката коприна и разголи гърдите й. От устните му се изтръгна кратък вик на задоволство и той с копнеж и възхищение впи поглед в твърдите млади гърди, които потръпваха, а връхчетата им се свиха и се изправиха, сякаш докоснати от студения есенен полъх, който призрачно шепнеше край затворения прозорец и жално искаше да го пуснат в стаята.

Женевиев отчаяно се опитваше да успокои лудото биене на сърцето си, да се пребори с предателската реакция на плътта. Но тя беше млада и жизнена, а Джъстин беше силен и заслепен от желание. Сладкото мъчение продължи.

Мъжът простена и нежно захапа твърдото зърно на гърдата й. След дълги милувки устните му се плъзнаха към другата мека заобленост, която също изискваше внимание. Пръстите му играеха с връхчето на едната гърда, докато устните му се впиваха в другото и го караха да потръпва от възбуда.

Женевиев изплака и отново се опита да се изтръгне от прегръдката му. Но мъжът само се засмя и дрезгавият, ироничен смях отекна болезнено в ушите й. Джъстин брутално издърпа надолу скъсаната нощница, за да освободи голото й тяло, и захвърли надалеч халата, който все още загръщаше раменете й.

— А сега, скъпа, ще ти покажа какво означава да бъдеш омъжена жена — промърмори той и се наведе жадно над нея.

Женевиев прехапа устни, за да задържи страстния си стон, когато коленете му безмилостно разтвориха бедрата й и ръката му се плъзна във влажната, очакваща го утроба. Пръстите му ритмично замилваха вътрешността й, а палецът безпогрешно напипа скритото място, където беше ключът към сладострастието. Женевиев потръпна от удоволствие. Вече не мислеше, че съпругът й я докосва толкова интимно, колкото и Ноар. Господи, как беше копняла за това!

Когато Джъстин проникна в нея, тя шумно си пое дъх. Тласъците ставаха все по-бързи и по-мощни и тя забрави целия свят. Остана само Джъстин, който проникваше все по-навътре в нея, ръцете му, които обгърнаха бедрата й и я принудиха да се задвижи в същия ритъм, устните, които не изпускаха нейните.

Младата жена с ужас почувства как страстта я издига в непознати досега висини и тялото й пламти от напора на усещанията. Когато напрежението стана почти непоносимо, дойде оргазмът, който едва не я разкъса. Пръстите й се впиха в гърба му, и тя замря, докато семенната течност се изливаше в утробата й и тялото на Джъстин се разтърсваше от освобождаващи тръпки.

След известно време той се отдръпна от нея, обгърна я с ръце и зацелува солените сълзи от страните й. Женевиев остана да лежи като вкаменена, очаквайки острите укори, които щяха да се излеят върху нея. Когато не стана нищо подобно, тя усети огромно облекчение, казвайки си, че съпругът й може и да не е забелязал нищо.

Най-после Джъстин заговори:

— Нали виждаш, че нямаше защо да се страхуваш. Сега си моя, скъпа, във всяко отношение.

— Не — прошепна едва чуто Женевиев и затвори очи, защото не смееше да го погледне. — Сърцето ми никога няма да ти принадлежи, бъди сигурен в това! Онова, което направи с мен, сложи край на всичко, което може би съществуваше помежду ни.

— Не ти вярвам, любов моя — отговори с усмивка Джъстин. — По-скоро бих казал, че днес сложихме ново начало.

После тихо се засмя на смаяния израз, изписал се върху лицето й, обърна се и я притисна във възглавниците, за да продължи любовната игра.