Ребека Брандуейн
Сърце под маска (21)

20

Събуди я някакво равномерно тропане. Шумът бавно проникна в съзнанието й, тя затрепка с мигли и с мъка отвори очи. Забеляза, че лежи в леглото си, и се запита откъде ли идва този странен шум. Разумът й бавно се възвърна и тя проумя, че работи помпата в трюма. Припомни си изминалата нощ и потрепери при мисълта, че корабът й е сериозно повреден.

Моряците се бяха хванали на работа, за да го задържат над водата, докато достигнат английския бряг. Там щяха да се заемат с големия ремонт.

Женевиев бързо отметна завивката, седна и се огледа. Прониза я силна болка и лицето й се разкриви в гримаса, когато опипа челото си и откри огромна цицина от дясната му страна.

Стана от леглото и се олюля. Но трябваше на всяка цена да излезе на палубата и да разбере какво се е случило, докато тя е лежала в безсъзнание в каютата си. Посегна към ботушите си и приседна на леглото да ги обуе.

Умът й работеше трескаво. По дяволите! Защо трябваше да нападне точно кораба на Ноар? Какво ли си е помислил за нея? И — което беше най-страшното — какво ли е станало с него?

В този момент на вратата се почука. Женевиев промърмори едно „Влезте“ и в каютата се втурна Оливие.

— Е, слава Богу, че сте жива — отбеляза сухо корабният лекар. — И без това не вярвах, че тази малка цицина ще ви извади за дълго време от строя.

Женевиев предпазливо кимна с глава и попита:

— Какво стана, след като паднах на палубата?

— Онзи Дяволски капитан, командирът на „Блек Мефисто“, се втурна като луд по палубата, като ви видя да падате. Тибо реши, че е искал да ви нанесе смъртоносен удар, и го цапна по тила с едно дърво. Дяволският капитан се просна по лице на палубата, Тибо го сграбчи за врата и допря ножа си до гърлото му. Заплаши, че ще го прониже, ако не заповяда на хората си да се отдръпнат. За щастие капитанът беше в съзнание и нареди на хората си да прекратят съпротивата. И слава Богу, бих добавил, защото те са доста повече от нас. Щяха да ни избият като пилци.

После натоварихме екипажа на „Черния Мефисто“ в лодките и ги пуснахме да си вървят. Бяха толкова много, че се уплашихме да не се върнат. Естествено на тях не им хареса да изоставят кораба си, затова взехме Дяволския капитан за заложник. Събрахме колкото се може повече от товара в трюма, включително ковчеже с луидори от капитанската каюта. През целия си живот не съм виждал толкова злато накуп. Видях, че екипажът на „Блек Мефисто“ се върна на кораба, а сега се движат на около миля и половина зад нас и като луди изпомпват водата от трюма, за да предпазят шхуната от потъване. Мисля, че засега няма да ни създадат неприятности. Но никой не може да каже с точност какво смятат да правят. Хич не ми се вярва да откарат „Черния Мефисто“ до брега. Дяволският капитан е окован и е затворен в склада. Сигурни сме, че именно той е Шпионинът, когото преследва Събранието. Носи черна маска и въобще всичко съвпада. За главата му е обявена голяма награда, нали знаете?

— Точно така — кимна Женевиев. — Въпреки това не е редно да го предадем на френските власти, Оливие. Той е привърженик на краля, също като нас. Не можем да предадем хората, които са на наша страна.

— Бяхме сигурни, че ще реагирате така, капитане — призна лекарят. — Затова не предприехме нищо. Какво ще правим с него? Трябва по някакъв начин да се отървем от присъствието му на борда, нали?

— Доведете го в кабината ми — нареди кратко Женевиев. — Ще го разпитам лично. После ще решим как да го отпратим. Може би не е лошо да поискаме откуп от екипажа му. Ако моряците са му верни — а по всичко личи, че това е така, — ще дадат всичко, което имат, за да си го върнат.

— Отлична идея, капитане. Ей сега ще го доведа — отговори с, усмивка Оливие и тръгна към вратата.

— Добре. Не забравяйте едно, Оливие — извика подире му тя. — В присъствието на Дяволския капитан всички трябва да носите качулки. Не искам да види лицата ви.

Корабният лекар наведе глава в знак на съгласие.

— Винаги сме били предпазливи, капитане. Не сме произнесли нито едно име в негово присъствие. Той не видя почти нищо от „Кримсън Уич“ и екипажа и няма как да ни предаде.

— Много добре — похвали го Женевиев.

След като Оливие излезе, младата жена бързо седна пред огледалото, за да се подготви за срещата с Ноар.