Нора Робъртс
Времената се менят (7)

Седма глава

Тръгна към нея бавно, безшумно. Вече нищо не можеше да го спре. В очите му тя видя отразени като в огледало собствените си желания. Сурови, първични и зрели желания, които отказваше да признае. Дори сега, когато бе изправена срещу тях лице в лице, Съни отричаше, че съществуват. Или поне не така силни. Нито така неотвратими.

Можеше просто да вдигне ръка и да каже една-единствена дума. „Не“. Това вероятно щеше да го спре. А може би не. Ръцете й продължаваха да стискат кърпата. Тя също нищо не каза. Абсолютно нищо.

С гърба си усещаше парата, излизаща от банята. А може би й беше топло от нетърпение? Пръстите й бяха здраво притиснати към нежната вдлъбнатина между гърдите. Очите й се впиха в неговите очи. А сърцето й препускаше бясно, все едно че току-що бе финиширала след изтощително надбягване на дълги разстояния.

Той не я докосна. Поне отначало. Знаеше, че ако го направи, нямаше да има връщане назад. И за двамата. Една част от разума му отчаяно копнееше да се обърне и да си тръгне, да осъществи докрай избрания план. Съни беше като опасен лабиринт, като комбинация от завои, които само щяха да го забавят и объркат.

Но, впил в очите й тъмен и напрегнат поглед, Джейкъб вече знаеше, че бе изгорил всички мостове зад гърба си.

Докосна лицето й… Обхвана го с ръце. Нежно проследи с пръсти чертите й, като че се опитваше да ги запечата в съзнанието си завинаги. Да я запомни такава, каквато беше в този момент, през всички векове, които щяха да ги разделят.

Усети я как затаява дъх и въздъхва, усети неуловимото, нежно трепване на все още сдържана страст. През цялото време преценяваше какво означава този поглед в очите й. Малко паника, малко предизвикателство. Бе невъзможно да й устои, както не би могъл да попречи на сърцето си да бие.

Преднамерено бавно разпери пръсти и очерта с длан брадичката, скулата, слепоочието и накрая зарови ръка в мократа коса и я стисна в юмрук. После повтори същото и с другата ръка.

Тя не отмести поглед от неговия. Не искаше да му позволи да продължи. Ала не успя да скрие тихата въздишка, която неволно се изтръгна от устните й, когато той отметна главата й назад. Устните й се разтвориха сами, подканващи, приемащи, когато Джейкъб се прислони към нея. Парата, която продължаваше да излиза от отворената врата на банята, ги обви като мъгла.

Устата му беше на един дъх разстояние. Спря и зачака. Това нямаше нищо общо с колебанието. В очите му също светеше предизвикателство.

Съни се наклони напред, за да го посрещне и лекото й движение покри малкото разстояние, което ги разделяше.

— Да — прошепна тя и вдигна устни към неговите.

Нито една друга дума не би могла да го възпламени по-бързо. Никакви изпитани методи на съблазняване не биха могли да разчупят последната крепост на неговия самоконтрол. Пръстите му се стегнаха в косата й, а устата му се плъзна върху нейната.

Беше невероятно. Той усещаше, че неговият глад напълно отговаря на нейния, отчаяният му копнеж — на нейния копнеж. Устата й беше като оазис, предлагащ последна капка живителна влага на умиращия от жажда, който отново трябваше да се върне под лъчите на знойното слънце. Съни го успокояваше и възбуждаше едновременно, обещаваща и изискваща. Беше като да пиеш от устните й мед — ароматен и гъст, но винаги съществуваше опасността от ужилване. Рискът правеше наградата още по-желана и сладка.

Никога не бе подозирал, че една жена може да го накара да страда и да облекчи болката му само с леко докосване на устните си.

Ръцете й се оказаха притиснати между телата им. Трепнаха, изгарящи от нетърпение, ала не за да се освободят, а да докосват, както правеха неговите ръце. Постави ги на гърдите му, готови да доставят удоволствие. Тихият й протест бе заглушен от устните му, преди да се слее с неговия стон.

Зъбите му дразнеха и захапваха нейните устни, езикът му се стрелна в устата й, прониквайки все по-дълбоко, все по-ненаситно. Глуха и сляпа за целия свят, тя също изцяло се потопи в целувката.

За миг ръцете й останаха без опора. Преди да успее да се вкопчи в него, светът се наклони и Съни се озова в ръцете му. Краката й също се оказаха без опора. В замаяното й съзнание прелитаха несвързани мисли. Нито един мъж преди него не се бе осмелявал да се държи по този начин. А и тя не би го допуснала. Сега усети как Джейкъб я притисна здраво към коравите си като желязо мускули и само с две крачки преодоля разстоянието до спалнята. Сгуши се в пуловера му и двамата се отпуснаха на леглото.

С едно трескаво движение той я освободи от хавлията, след което хвана търсещите й ръце в своите и пръстите им се преплетоха. През прозореца се промъкваше бледа зимна светлина и се разхождаше по кожата й като любовник.

Съни вече не се опитваше да си освободи ръцете от неговите. За миг имаше чувството, че дори бе престанала и да диша.

За разлика от нея Джейкъб дишаше дълбоко и ускорено. Но скоро се досети, че това, което преминаваше през тялото му, не беше движение на въздуха, а желание. Толкова остро желание, че чак го изправяше на нокти.

Тя беше бледа като луната, с дълги крайници и с добре оформени мускули на балерина или спортистка. Излъчваше едновременно сила и женственост. Изведнъж започна да трепери под нетрепващия му поглед.

Косата й беше тъмна от влагата. Очите й отново бяха замъглени, ала този път не от гняв. И също внимателно го наблюдаваха.

Без да пуска ръцете й, той сведе устни към нея. Съни се изви като дъга, не по-малко от него нетърпелива за допира му. Чак когато целувката му проникна в нея и я зашемети като наркотик, тя се опита да освободи ръцете си. Но той не отстъпваше. Беше безмилостен, все едно знаеше, че ако я пусне, силата щеше да изтече от тялото му. Задържа я в ръцете си не за да се наложи, а за да й достави удоволствие.

Съни простена, когато меката тъкан на пуловера му докосна кожата й. Искаше тялото му да се притисне към нейното. Ала Джейкъб използва устата си и само нея, за да я доведе до ръба на лудостта.

Бързо, почти диво, движеше устните си по тялото й, по лицето, шията, раменете. Тя извика името му, докато се мяташе като обезумяла в ръцете му, но той не спря.

Целуваше я с отворена уста в кръг около гърдите, с което измъчваше не само нея, но и себе си. Захапа едното зърно и започна да го дразни и гали с грапавия си език.

И друг път бе вкусвал аромата на жена, ала нейното ухание беше нещо съвършено ново, толкова лично нейно, че Джейкъб знаеше — никога нямаше да му се насити, нито след десет, нито след десет хиляди пъти. За пръв път срещаше жена, която толкова пълно да му подхожда. Измъчваше се само, че не можеше наведнъж да я обхване цялата.

— Джейкъб… — Името му прозвуча като молитва, която премина в трескав и накъсан стон. — Нека…

Думите й бяха прекъснати от вик на изненада, тъй като внезапно се бе издигнала в безвъздушното пространство. Полетя, усещайки как мислите и чувствата й се сливат и разделят, без да може да ги контролира. Ръцете му продължаваха да държат нейните в плен. Задъхана и замаяна, Съни затвори очи и отпусна напрегнатите си мускули.

Ако това беше удоволствието, значи го изпитваше за пръв път. А ако беше страст, вече разбираше защо жените бяха готови да умрат за нея.

Объркана, отвори очи. Яростният триумф в очите му отново ускори пулса й.

— Не мога… Не съм…

— Можеш и ще го направиш. Отново. — Наблюдаваше я като гладен вълк как се издига към върха на удоволствието.

Разтърсваха я тръпки. Всяко негово движение я тласкаше все по-близо до ръба на безумието. Вече освободени, ръцете й безсилно шареха по смачканите чаршафи. Пред очите й се спусна мъгла. Когато ръцете му се присъединиха към устата и започнаха да изучават всички извивки на тялото й, тя усети, че всеки момент можеше да се издигне във въздуха и никога повече да не слезе на земята.

— Докосвай ме.

Не беше сигурна, че наистина бе произнесла тези думи, или просто нейните желания отекваха в съзнанието й. През вълните на удоволствието Съни вдигна ръце и го привлече към себе си. И намери устата му със своята.

Силата бързо се върна в тялото й, още по-яростна след преживяната слабост. Нов изблик на отчаяно желание я накара трескаво да издърпа пуловера над главата му. Когато стигна до голото му тяло, две доволни въздишки прорязаха тишината.

Толкова топло, твърдо, нейно. Започна да гали и изучава тялото му също толкова подробно и безмилостно. Подтиквана от неутолим глад, тя се преобръщаше заедно с него по леглото, с устни, притиснати към неговите. Обезумелите й пръсти разкъсаха джинсите му и разгорещената плът се срещна с разгорещена плът.

Винаги бе мислил, че знае какво удоволствие може да достави женското докосване. Но не знаеше какво бе да го докосва Съни. Всичко, което бе изпитвал преди, избледня. И се оказа така незначително. Сега бе изпълнен с нейното тяло, разум и душа. Тя бе всичко, за което бе мечтал, без дори да го подозира. Всичко, което бе желал, без да знае, че го желае. Когато устните й пробягаха по тялото му, а в гърлото й се надигнаха тихи, накъсани звуци, желанието му премина в истинско безумие.

Движеха се бързо с преплетени тела и крака, като само внимаваха да не паднат от леглото. Битката, която водеха, бе съпроводена с омайващи милувки, които оставяха синини и натъртвания. Когато усети, че бе отнесена отвъд границата на разума, той я хвана за бедрата. Ала тя вече се надигаше, за да го поеме.

Проникна в нея и усети как първите тласъци, както нейните, така и неговите, преминават през тялото му на вълни. Краката й се сключиха около него. И двамата престанаха да разсъждават, движейки се в пълен синхрон.

Имаше чувството, че лети с ракета през пространството и времето. Знаеше само, че и Съни бе с него.

 

 

Тя лежеше напреки на леглото. Едната й ръка висеше надолу, другата бе заровила в косата на Джейкъб. Той също бе останал без сили и лежеше, отпуснал глава между гърдите й. Първата му мисъл бе, че ударите на сърцето й съвпадат с ударите на неговото. Преди разумът да му попречи, премести ръката си по топлите чаршафи и намери нейната ръка. Не бе в състояние да опише усещането, когато пръстите й доверчиво се сключиха в неговите.

Тежеше й. Но това не я притесняваше. Спокойно би могла да прекара остатъка от живота си на това легло, заслушана в неговото дишане и капчука под лъчите на слънцето.

Значи ето какво е да обичаш, мислеше Съни. Без да подозира, цял живот бе очаквала това усещане. По-рано й се струваше, че може да прекара живота си сама, независима и свободна да прави каквото и когато си иска.

Идеята да сподели леглото с мъж, на когото държи, когото уважава и разбира, й се струваше напълно естествена. Ала идеята да сподели живота си или да иска да го сподели, само защото не може без определена личност, винаги й бе изглеждала глупава и сантиментална. И нищо повече.

А Джейкъб беше толкова красив мъж. Силен и красив. Упорит и със собствено мнение. Точно от такъв имам нужда, осъзна тя. Ако не притежаваше някое от тези качества, досега да съм се нахвърлила върху него и двамата щяхме да бъдем нещастни. А понеже той ги притежаваше, Съни пак щеше да се нахвърля върху него. И щеше да е абсолютно щастлива.

Усмихна се и се улови, че го гали по косата. Въздъхна предпазливо и се застави да спре. Жена като нея не можеше да изпитва нежност, а само страст. Или поне сега беше така. Ами ако наистина бе попаднала във властта на онази мекушава потребност да го храни, да го обожава, да се грижи за него или просто да го обича? Как ли щеше да реагира един мъж като Джейкъб Хорнблоуър на подобен изблик на чувства?

Сигурно щеше да й се изсмее. Затвори очи и си призна, че преди няколко часа и тя самата щеше да изсумти презрително.

Но сега всичко бе съвсем различно. Или поне за мен е така, напомни си Съни. Ако имаше достатъчно смелост, би трябвало честно да си признае, че бе започнала да се влюбва в него още в първия момент, когато го видя и застана в бойна поза.

Ала Джейкъб… Сама го бе определила като костеливо орехче. Искаше да го разчупи, да провери дали ще намери вътре мека сърцевина, способна на нежност. Това изискваше известни усилия. Но не там беше проблемът. А в търпението. Това вече бе друго.

Нищо неподозиращ докъде се бе отнесла в мислите си, той леко извъртя глава и я целуна между гърдите.

— Боже, какъв вкус — промърмори.

— Хм?

— Отново съм гладен. — Одраска кожата й със зъби и се усмихна, когато усети, че сърцето й пропусна един удар. — Най-много те харесвам така. — Надигна се и лениво започна да изучава лицето й. — Гола и в леглото.

— Типично за един мъж. — Нарочно прокара пръст по бедрото му и забеляза как очите му веднага потъмняха. — Обаче да си призная, и аз те предпочитам в същото положение.

— Най-после постигнахме единомислие поне по един въпрос. — Размърда се и започна да изследва извивката на устните й с език. — Харесвам устата ти, Сънбийм. Толкова е упорита и секси.

— Същото мога да кажа и за твоята.

— Ето че пак има пълно съгласие.

— Нов рекорд. — Захвана долната му устна със зъби. — Карай нататък по списъка, Джей Ти. Какво още ти харесва в мен?

— Твоята… — Усмивката му стана още по-широка. — Непресекваща енергия.

— Пак улучи.

Той се засмя и задълбочи целувката. Беше също така сладка и силна като първия път.

— И тялото ти — осмели се да признае. — Определено много харесвам твоето тяло.

Тя въздъхна срещу устните му.

— Пълно съгласие, Джей Ти. Ала не спирай дотук.

Вниманието му се насочи към раковината на ухото й.

— Ето още едно хубаво местенце — промърмори той с пълна уста, докато и двамата не се почувстваха замаяни. — При тези обстоятелства е редно също да призная, че намирам ума ти за доста интригуващ.

— Интригуващ — повтори Съни, докато през тялото й преминаваше тръпка след тръпка на удоволствие. — Интересен подбор на думи.

— В момента ми се стори по-подходящо определение от „вбесяващ“, например. И аз… — Думите му секнаха, когато забеляза на рамото й няколко бледи синини. Постави пръсти върху тях, за да провери дали са от него. — Оставил съм белези по кожата ти — обяви след малко изненадан и донякъде ужасен. Нямаше да е толкова впечатлен, ако я беше наранил по време на бой. Но в леглото, докато се любеха… Това беше нещо различно. — Извинявай.

Тя извъртя глава, за да ги погледне. Нищо не бе усетила.

— Наистина ли?

Отново я погледна и видя как устните й се извиват в така наречената от него „типично женска усмивка“.

— Не, всъщност изобщо не съжалявам.

— Особено при тези обстоятелства — допълни Съни.

— Точно така. — Опита се да отвърне с някоя шега, ала изведнъж усети, че няма думи. Нещо в нейната усмивка, в присвитите й очи и извивката на надменната й брадичка превърна мозъка му в пюре.

Но това е просто смешно, каза си, докато се взираше смаяно в нея. Абсолютна глупост. Това, което изпитвам, не може да е любов, онова неразумно чувство, което превръща мъжете в глупаци и ги кара да извършват съдбоносни постъпки. Просто я харесвам, реши Джейкъб. Става дума само за привличане, желание и страст, подправени с известна доза интерес. Но любов? А той не искаше нищо подобно. Нито разполагаше с време.

Време. Действителността го удари като с юмрук. Най-големият проблем беше времето.

Отдръпна се, за да установи някаква дистанция и да може отново да разсъждава нормално. Все така усмихната, тя уви ръце и крака около него.

— Отиваш ли някъде?

— Сигурно ти тежа.

— Така е. — С усмивка очерта устните му с езика си. Краката й плавно се раздвижиха под неговите. С интерес наблюдаваше как очите му потъмняват и постепенно се замъгляват от страст. — Предлагам да направим малък експеримент.

Той разтърси глава, ала не успя да я проясни.

— Експеримент ли?

— Да. По физика. — Прокара пръст по гръбнака му. — А ти разбираш от физика, нали, Джей Ти?

Нямаше как, беше длъжен да разбира от физика.

— Доктор Хорнблоуър на вашите услуги — промърмори и зарови глава в шията й.

— Е, докторе, нали имаше някакъв закон за тяло, което се намира в движение, че продължава да се движи, докато…

Дъхът му погали ухото й.

— Сега ще ти го продемонстрирам.

 

 

Цялото тяло я болеше. Но никога не се бе чувствала толкова добре. С подпухнали от съня очи погледна ослепителната светлина, нахлуваща през прозореца. Беше утро. Отново утро, усети се Съни.

Не можеше да повярва, че бе прекарала в леглото част от деня и цялата нощ. И то почти без сън. Въздъхна тежко и се опита да се претърколи към края на леглото, ала се блъсна в коравото като скала тяло на Джейкъб. Спомни си, че от ранни зори той непрекъснато мърдаше. И се опитваше да я избута в края на леглото. Така че сега заемаше деветдесет процента от матрака и беше превзел всички чаршафи и одеяла. Досега не бе паднала от леглото само защото бе притисната от тежкия му крак. И от ръката му, преметната безгрижно, но в никакъв случай не любовно, през шията й.

Размърда се, но пак не успя да се справи с непреодолимата съпротива на тялото му и присви очи.

— Е, няма как, приятел — промърмори си под нос. — Налага се да научиш някои елементарни правила, защото не смятам да спя на пода до края на живота си. — Хладнокръвно и без следа от любовно чувство тя го сръга с лакът в стомаха. Джейкъб промърмори някакво проклятие и успя да я избута още няколко сантиметра към края на леглото. Съни реши, че всичко бе въпрос на тактика и трябваше да опита друг начин. Прокара интимно ръка по бедрото му. — Джей Ти — прошепна и го целуна по бузата. — Скъпи…

— Хъм?

Нежно го захапа за ухото.

— Джейкъб? Любими? — Той издаде още един нечленоразделен звук и я сграбчи за гърдите. Тя иронично повдигна вежди. Заради това движение бе изгубила още няколко скъпоценни сантиметра пространство. — Миличък? — продължи разтревожена, че всеки момент запасът й от нежни думи ще секне. — Събуди се, сладурче. Искам да направя нещо… — Леко и съблазнително докосна с устни рамото му. — Нещо, от което имам голяма нужда.

Устните му се извиха в усмивка и тогава… Съни го ухапа. Много силно.

— Оу! — Очите му бързо се отвориха. В погледа му се четеше едновременно гняв, болка и учудване. — Какво беше това, по дяволите?

— Искам си моята половина от леглото. — Доволна, тя се отпусна на възглавницата, която Джейкъб току-що бе освободил. Погледна го косо и със задоволство забеляза мрачния му израз. — Някой да ти е казвал, че спиш като пън? И че крадеш одеялата на хората? — Издърпа освободената завивка и се уви с нея.

— Ти си първата, която се оплаква.

Съни само се усмихна. Беше готова да се обзаложи, че бе и последната. Той се намръщи и разтърка ухапаното място. Под очите й имаше сенки. Изглеждаше толкова уязвима. Ала лекото туптене в рамото му напомни, че беше всичко друго, но не и безпомощна.

В това деликатно тяло кипеше цял вулкан от енергия. Всички резервоари на страстта, въпреки маратона, който бяха устроили, все още бяха пълни. Беше го отвела на места, за чието съществуване досега не бе подозирал. Места, в които копнееше да се завърне. Тя бе ненаситна, но и невероятно щедра. С готовност откликваше на всяко негово докосване. Същото беше вярно и за него — само един допир на ръката й и желанието го изгаряше отвътре.

Сега, на ярката светлина на утрото, Съни така се бе омотала в одеялата, че се подаваше само част от косата и лицето й. А Джейкъб отново я желаеше.

Какво да прави с нея? И за нея? Нямаше отговор.

Как ли щеше да реагира, ако й кажеше истината? Пак щеше да реши, че е неуравновесен. А ако й докажеше, че е прав? Тогава заедно трябваше да се изправят пред факта, че каквото и да се бе случило между тях през последното завъртане на Земята около нейната ос, бе преходно. А той не бе готов за това.

Поне веднъж в живота си искаше да се потопи в самозаблуда. Да се преструва. В най-добрия случай разполагаха с няколко седмици. А кой по-добре от него знаеше, че времето прелита като миг? Затова реши да го използва пълноценно.

Ала как? Седна в леглото и разтри чело. Не беше честно спрямо нея. И изключително несправедливо, особено след като инстинктът му подсказваше, че ставаше въпрос за нейните чувства. Ако сега нищо не й кажеше, щеше да я заболи, когато всичко свършеше. А ако й кажеше, щеше да я заболи, преди да бе започнало. Може би това бе за предпочитане.

— Отиваш ли някъде? — попита го небрежно. Спомни си кога за последен път му беше задала същия въпрос и докъде бяха стигнали след това. Сега трябваше да измисли начин как да й обясни колко далече заминава. Тя беше интелигентна. Беше достатъчно само да изложи фактите.

— Съни.

— Да? — Прокара ръка през ръката му. Реши, че бе постъпила отвратително, стана и целуна ухапаното място.

— Може би не биваше да стигаме дотук. — Усмивката й угасна и Джейкъб разбра, че бе започнал зле.

— Да, разбирам.

— Не, не разбираш. — Ядосан на себе си, той я хвана, преди да се бе претърколила от леглото.

— Не се тревожи. — Говореше с хладен тон. — Когато непрекъснато те уволняват, свикваш с мисълта да бъдеш отхвърляна. Ако съжаляваш за това, което се случи…

— Не съжалявам. — Не й позволи да довърши изречението, като здраво я разтърси.

Очите й, в които до преди малко имаше само остра болка, се замъглиха.

— Никога повече не го прави.

— Не съжалявам за нищо — повтори Джейкъб, като се стараеше да говори спокойно. — Би трябвало, но изобщо не съжалявам. Още повече, че мога да мисля само как отново да правя любов с тебе.

Тя издуха косата от очите си и си обеща да запази самообладание.

— Не зная какво искаш да кажеш.

— Нито пък аз. — Пусна я и зарови пръсти в косата си. — За мен е много важно — неочаквано призна той. Не искаше да каже точно това, ала беше самата истина. — Това, което се случи между нас, беше много важно за мен. Не очаквах да стане така, но е факт.

Ледът, в който съзнателно бе обвила сърцето си, малко се разтопи.

— Да не си разстроен от това, че беше повече от секс?

— Разстроен съм, защото беше много повече от секс. — Почувства се като истински страхливец, защото не й каза веднага, че всичко щеше да свърши много по-рано, отколкото всеки от тях би могъл да приеме. — И не зная какво да правя.

В първия момент Съни нищо не каза. Разбра, че бе ядосан на себе си. И не по-малко от нея объркан и смутен от това, което се бе случило, не, по-скоро експлодирало между двамата.

— Защо не изчакаме, докато му дойде времето?

Погледна я изненадано. Как му се искаше да повярва, че всичко бе толкова лесно и просто.

— А когато дойде време да си тръгна?

Ледът определено се бе разтопил, защото тя усети първата пронизваща болка в сърцето си.

— Тогава ще му мислим. — Внимателно подбираше думите си. — Джейкъб, и двамата не искаме да се обвързваме. Ала то се случи. И не искам от нищо да се отказвам.

— Сигурна ли си?

Вдигна ръка и го погали по бузата.

— Да. — Уплашена да не каже нещо излишно, Съни се сгуши под завивките. — Е, след като се разбрахме по този въпрос, твой ред е да приготвиш закуската. Извикай ме, когато свършиш.

Той премълча. Ако трябваше да избира дали да каже прекалено много, или прекалено малко, предпочиташе второто. Стана, навлече си дрехите и излезе от стаята.

Останала сама, тя зарови глава във възглавницата, която още пазеше неговата миризма. Въздъхна нещастно и се отпусна, за да си почине тялото й. Беше излъгала. Всеки път, когато я уволняваха от работа, изпитваше остра болка, беше нещастна и изпълнена с отвращение към себе си. А ако Джейкъб я отхвърлеше, щеше да е много по-лошо от това, да остане без работа.

Размърда се на възглавницата и се загледа в оскъдната слънчева светлина, която проникваше през прозореца. Какво щеше да прави, ако той поставеше край на връзката им? Щеше да го преодолее. Беше длъжна да вярва в това. Но знаеше, че нямаше да може да се възстанови, докато бе жива.

Затова не трябваше да допуска да я изостави.

Важното беше да не избързва. Съни знаеше, че изисква прекалено много от хората около себе си. Прекалено много обич, внимание, търпение и доверие. Ала този път щеше да е различно. Тя щеше да бъде търпелива. И да му вярва.

Знаеше, че бе също толкова объркан като нея. Нормално, като се имаше предвид скоростта и силата, с която бе започнала тяхната връзка. След като бяха стигнали дотук за толкова кратко време, какво ли щеше да се случи през следващите седмици?

Имаха нужда от време да се опознаят, да преодолеят търканията. Няма да стане с търканията, помисли си, вперила поглед в тавана. Затова ще ни е необходимо повече от един живот. Но на нея и така й харесваше.

Ала времето… То беше най-важното. Имаха нужда от време, за да свикнат с това, което се бе случило, и да приемат, че щеше да продължи и занапред.

Усмихна се. Самоувереността й се завърна. И ако се наложеше, беше готова да му го набие в дебелата глава. Вече знаеше какво иска. Това беше основното. Искаше Джейкъб Т. Хорнблоуър. А ако след като той се видеше с Кал, си събереше оскъдния багаж и тръгнеше да се връща на Изток, Съни просто щеше да замине с него.

Какво бяха няколко хиляди километра? Особено за влюбените?

О, не, Джейкъб нямаше да се отърве от нея без бой. Точно тук беше силата й. Щом тя го искаше, а Съни беше убедена, че е така, тогава той нямаше избор. Може би с повече късмет след петдесет или шестдесет години щеше да го пусне да си върви. Но междувременно щеше да му се наложи да се примири с нея.

— Съни! Прерових всичките ти тъпи кутии, но не мога да намеря кафето! — Тя се усмихна. Ах, сладкият глас на нейния любим прорязваше утринния въздух. Истинска музика за ушите, чуруликане на птички… — Чу ли какво казах? Не мога да намеря проклетото кафе!

Като рев на ранено магаре.

Безумно влюбена, Съни отметна купчината одеяла.

— Виж в шкафчето над печката, глупчо. Чакай, сега идвам.