Линда Хауърд
Сърцето на амазонката (8)

7.

Свалячески номера! Бен скърцаше със зъби всеки път, щом се сетеше за този презрителен израз. Добре де, наистина се опитваше да я обработва, но тези уж неволни докосвания караха сърцето му да бие лудо и го възбуждаха невероятно. Само от едно леко докосване членът му ставаше болезнено твърд! Не се беше чувствал така от ученик — сякаш се опитваше да открадне някакъв забранен, но страшно вкусен плод. О, боже мой, беше луд по нея, чувстваше се като последен глупак, а тя се държеше толкова студено и невъзмутимо, като че ли се опитваше да пропъди някоя досадна муха. Дали хладината й бе истинска или престорена? Знаеше, че е способна на буйна страст, защото я бе виждал беснееща от гняв, беше почувствал, че се възбужда от целувките му, въпреки че отказа да му отвърне. Освен това го бе държала цяла нощ буден, като изтърси, че е правила любов в хамака на балкона си — точно нещото, което един мъж иска да чуе от жена, по която си пада — как се е любила с някой друг.

Тялото му, инстинктът му крещяха, че тя е страстна жена, ала разумът му не можеше да представи никакво доказателство. Тя го караше да се съмнява в себе си, отблъсквайки опитите му за флирт сякаш бяха детска шега. Може и да беше така, но само на пръв поглед. Дълбоко в себе си, Бен бе страшно сериозен. Отношенията му с жените бяха весели и забавни, никога не се задълбочаваше, но към Джилиън не се отнасяше лекомислено. Желанието му да я притежава се усилваше с всеки изминат ден.

По дяволите, какво толкова намираше в нея? Външно не беше привлекателна, среден ръст, нито следа от пищни форми. Правата й гъста кестенява коса беше лъскава и привличаше погледа, но заради една коса… Имаше хубави зелени очи с дълги тъмни мигли. Но всъщност най-много го привличаше живата интелигентност, която излъчваше лицето й, но откога, по дяволите, бе почнал да си пада по умни жени? Това беше добра тема за статия в някое лъскаво женско списание, но нямаше кажи-речи нищо общо с реалната действителност. С очите и разума си той виждаше и съзнаваше, че тя просто е привлекателна, но хормоните му настояваха, че тя е най-очарователната и съблазнителна жена на земята.

Това изобщо не му се нравеше. Винаги бе обичал жените и секса; предпочиташе да прекара времето си с някоя мацка, отколкото да се шляе по кръчмите с пиянска компания, но в същото време без никакви угризения зарязваше приятелките си в търсене на нови. Не искаше да допуска една-единствена жена изцяло да занимава мислите му, особено жена, която не изпитва никакво желание да спи с него.

Това изобщо не му харесваше и през следващите няколко дни Бен непрестанно си втълпяваше, че всичко е само внушение, предизвикано от обстоятелството, че Джилиън е единствената жена на мили околовръст. Ако Тереза беше тук, изобщо нямаше да погледне надутата археоложка. Но тя не беше тук и той не преставаше да мисли за Джилиън. Такова нещо никога не му се беше случвало: откажеше ли му някоя женска, той просто отминаваше нататък в търсене на следващата. Да, но тук не можеше просто ей тъй да отмине. Този факт, съчетан с яростната й съпротива, още повече засилваше желанието му. Беше сигурен, че ако прекара с Джилиън няколко нощи, тя щеше да загуби привлекателната си сила и страстта му щеше да отзвучи.

* * *

На шестата вечер, когато пристанаха на брега, Бен раздаде няколко заповеди и бразилците скочиха на брега с мачетета в ръка. Джилиън ги наблюдаваше как разчистват свободно пространство сред обилната растителност, която заемаше всеки инч от твърдата почва и надвисваше застрашително над водата, сякаш искаше да превземе и нея. Бен говореше твърде бързо, за да може да го разбере, затова се приближи до него и го попита:

— Защо го правят?

— Ще вечеряме на брега — отвърна Бен. — Писна ми от тая лодка, както сигурно и на всички останали.

През последните няколко дни го гнетеше мрачно настроение, Флориано и Висенте непрекъснато се джафкаха, а един Господ знаеше какво е положението в другата лодка, като се има предвид каква весела компания пътуваше там. Всяка вечер от онази посока се дочуваха псувни и скандали, макар че спорещите се стараеха да не повишават тон, за да не ги чуват от другата лодка. Тя погледна отново към брега и забеляза, че Дутра не прави нищо и гледа другите с презрителна усмивка.

Това не убягна и от вниманието на Бен.

— Дутра, грабвай мачетето и почвай да сечеш! — Тонът му бе спокоен, но не търпеше възражение; Джилиън никога не бе го чувала да говори така и го погледна крадешком. Погледът му бе твърд и непреклонен, без следа от обичайната насмешка.

Дутра се изхрачи демонстративно и се облегна на едно дърво.

— Ти що не сечеш?

Шестимата мъже на брега спряха да работят, впериха погледи в Бен и зачакаха мълчаливо.

Бен се усмихна, но изразът на лицето му изобщо не можеше да бъде наречен приятен.

— Чудесно. В такъв случай се омитай от лагера! Щом не работиш, няма да ядеш, пък повече от сигурно е, че кракът ти повече няма да стъпи на лодката! Утре сутринта ще продължим без теб!

— Я си дръж устата, Луис! — Стивън Кейтс скочи на брега с изкривено от гняв лице. — Дутра е мой наемник, какъвто си и ти. Аз решавам кой ще работи и кой не.

— Ти не си шефът тука, Кейтс! — Бен обърна озъбеното си лице към него. — Откакто напуснахме Манаус, аз командвам парада. Нося отговорност за всички, докато трае пътуването, точно както хирургът отговаря за операцията и пилотът — за самолета. Ти ми плащаш, за да си върша работата, но аз решавам как да стане това. Дутра или ще работи, или остава тук. Няма да влачим храна и екипировка за човек, който безделничи.

Джилиън забеляза как малките подли очички на Дутра лъщят като на хищник, готов за атака. Тя бавно се отдалечи от Бен и клекна до раницата с личните си вещи. Ако някой я наблюдаваше от брега, щеше да забележи само главата й. Никой не я следеше: вероятно всички предполагаха, че иска да избегне опасността. Тя дръпна полека ципа на раницата и плъзна ръката си вътре. Напипа метал и дланта й полека обхвана оръжието.

Дутра отново се изхрачи и измъкна мачетето от торбата, преметната през рамото му.

— Май само ти ще останеш тук — заплашително рече той и бавно тръгна към лодката, оголвайки вълчите си зъби.

— Може и да не остана. — С гладко като коприна движение и невъзмутимо лице Бен бръкна под ризата на гърба си и измъкна огромния си автоматичен пистолет. Джилиън го изгледа полуслисано, полувъзхитено. Изобщо не бе заподозряла съществуването на това оръжие, както вероятно и Дутра, който замръзна на мястото си.

— Престанете и двамата — изсъска Кейтс, пристъпвайки напред.

— Ако бях на твое място, нямаше да се навирам в обсега на оръжието — предупреди го Бен.

Кейтс спря. Рик скочи на брега, препъна се и падна на колене. Изправи се с мъка.

— Ей! — войнствено изрева той. — Ей! Какво, по дяволите, става тук?

Беше пиян. Джилиън сви устни, но не помръдна от мястото си. Надяваше се, че той няма да падне в обсега на оръжието, но не искаше да влошава положението, хвърляйки се да го измъква оттам.

— Взе ли решение, Дутра? — шеговито попита Бен. — Ще работиш ли или по-добре да прострелям капачката на коляното ти? Така няма да могат да ме обвинят в убийство, пък и полицаите в Манаус не дават и пет пари за теб. Може и да ми стиснат ръка. Просто ще те оставя тук на брега. Може и да успееш да се качиш на някоя лодка за Манаус, преди да ти изгният краката, но може и да не успееш. Нямаш особено много приятели по реката. А и миризмата на свежа кръв сигурно ще привлече някой ягуар още първата нощ.

— Отиваш прекалено далеч, Луис! — каза Кейтс. Кипеше от гняв, лицето му бе тъмночервено от яд, защото този гаден водач се опитваше да узурпира позицията му на лидер.

— Определям основните правила на играта, Кейтс! Тази експедиция е моя. Работата ми е да ви заведа до мястото и да ви върна здрави и читави, а за да успея, всички трябва да правят каквото кажа и когато го кажа. В джунглата само част от секундата дели живота от смъртта и, ако смяташ, че твойто приятелче Дутра е достатъчно печено, за да оглави експедицията, много се лъжеш. Той си няма хабер от тази река и от района, в който отиваме. Опитът му се свежда до скитосване по Амазонка и до убийства в задни дворове и тъмни улички. Може би ти е казал, че знае да се оправя в джунглата, но от мен да знаеш — излъгал те е.

Джилиън погледна към Бен. Той съзнаваше, че Кейтс е наел Дутра само защото е наемен убиец. Тя също го разбра веднага, щом го погледна. Нека Кейтс повярва, че Бен си мисли, че Дутра е излъгал Кейтс относно опита си. По този начин убиецът опираше пешкира. Докато не разбереше за подозренията, които хранеха Джилиън и Бен, опасността не бе толкова голяма. Но досетеше ли се, че са прозрели мръсния му замисъл, щеше да нареди на Дутра да ги пречука при пръв удобен случай.

Много по-просто би било, ако Бен застреляше главореза. Но щом се върнеха в Манаус, го очакваше обвинение в убийство. Кейтс, вбесен, че е изтървал плячката, моментално щеше да го предаде на полицията. Властите може би тайно щяха да бъдат благодарни на Бен, задето ги е отървал от един злосторник, но според закона той трябваше да бъде наказан за деянието си.

Ако Дутра направеше още една крачка към лодката, Бен имаше право да стреля в него като самозащита. Защо не бе го направил, когато убиецът измъкна мачетето и тръгна заплашително към него? Тя си спомни обаче, че Дутра не бе изрекъл нищо, което би могло да бъде сметнато за директна заплаха и Кейтс щеше да се закълне, че протежето му е извадило мачетето, за да изпълни разпореждането на Луис.

Рик се втурна напред и отново се спъна.

— Спрете го — спокойно нареди Бен и Кейтс машинално се извърна да хване Рик за ръката.

Шърууд го избута и изкрещя:

— К’во става тука, бе хора?

— Рик, млъкни и не мърдай от мястото си! — Гласът на Джилиън изплющя като пленница.

Той обърна към нея лицето си, изкривено от уродлива гримаса.

— Ти ли ще ми казваш да мълча? Тебе никой не те иска тука!

— Но тя е тук въпреки всичко. — Бен не сваляше погледа си от Дутра, а пистолетът в ръката му не трепваше. — И никой от нас не може да стигне там, закъдето сме тръгнали, без нея. Вече кръстосахме шпаги и тя спечели. Без мен и без нея тази експедиция е обречена на провал. Всички други са заменими.

— Не ти липсва самочувствие — прошепна Джилиън.

— Опитвам се да мисля за всичко — тихо отвърна Бен и повиши тон, за да каже: — Е, Дутра, какво избираш? Нямам намерение да стоя тук цяла нощ и да те чакам. Или започвай да работиш, или ще прострелям коляното ти и ще те оставя на брега.

Дутра постоя още две секунди, с див блясък в погледа и наведена напред глава, готов за атака. От мястото си Джилиън забеляза как пръстът на Бен се стяга върху спусъка. Дутра вероятно реши, че няма да спечели тази битка, защото рязко се извърна и яростно размаха мачетето. С видимо облекчение и останалите се хванаха на работа.

— Той ще чака по-изгоден случай — прошепна тя.

— Знам. Но може би на Кейтс му стига акъла да разбере, че има нужда от мен, поне докато стигнем до мястото. — Те разговаряха тихо, така че онези на брега да не могат да ги подслушат. Бен й се усмихна. — Хитро постъпи, че се отдалечи.

Тя измъкна ръката си от раницата, колкото да му покаже дръжката на пистолета си, сетне бързо го пусна обратно и дръпна ципа. Бен дълго се взира в нея, сякаш преценяваше дали тя наистина е възнамерявала да използва оръжието. Джилиън го гледаше право в очите, без да мига. Ако той се съмняваше, че е преувеличавала, твърдейки, че знае да борави с пистолет или че й се е налагало да го използва, крайно време бе да преосмисли мнението си. Жената, която не сваляше поглед от него, нямаше да се поколебае да защити себе си или другите. Джилиън видя как в очите му се появи признание.

Лека-полека лицето на Бен грейна в усмивка. Мрачното настроение, което го гнетеше дни наред, изчезна в миг. Неизвестно защо Джилиън не се довери на тази сияйна усмивка. Щом Бен Луис изглеждаше толкова щастлив, сигурно си бе помислил нещо, което сигурно нямаше да й се хареса особено много.

Подсвирквайки си, Бен скочи на брега, като внимаваше да не попадне твърде близо до мачетето, което Дутра размахваше със смъртоносна сила. Джилиън току-що му бе казала много повече, отколкото си мислеше, и той едвам се удържа да не се засмее ликуващо.

Точно в този момент обаче се налагаше да разреши някои сериозни проблеми, затова се приближи до Кейтс с безизразно лице.

— Ела с мен — рече той и тръгна към другата лодка — далеч от Дутра. Кейтс неохотно го последва, а Рик се заклатушка подире им.

— Можеш ли да се справиш с Дутра? — рязко попита Бен. — Ако не успееш, ще го оставя при следващото спиране. Не мога непрекъснато да следя дали някой не ме дебне изотзад и същевременно да мисля за всичко останало, освен това ми писна да размахвам пистолет под носа му, за да го накарам да работи.

— Сигурно си забравил кой плаща пътя. Не ми пробутвай отново онези лайнарски лафове за „капитана на кораба“. — Кейтс си запали цигара и издуха дима в лицето на Бен.

— Точно тези лайнарски лафове трябва добре да ти влязат в главата. Щом не ти харесва как си върша работата, изчезвам, а ти се оправяй сам.

— Чудесно — изсъска Кейтс. — Махай се! Дутра познава джунглата и ще се справим и без теб.

Бен изсумтя.

— Тогава заслужавате да ви зарежа с него. Направете си една хубава разходчица, но те предупреждавам, че ако изобщо се върнете, ще бъдете с празни ръце.

— Ти така си мислиш, а всички ние добре знаем колко струва твойто мнение — заядливо подметна Рик.

Никой дори не го и погледна.

— Ще се оправим сами — уверено заяви Кейтс.

— Не и без Джилиън.

Кейтс сякаш си глътна езика, приятното му лице застина.

— Какво каза за Джилиън?

— Тя тръгва с мен. Да кажем, че не е очарована от Дутра.

— Че тя да не е във възторг от тебе, бе? — изрева Рик. — Смята те за пълна отрепка!

Бен си позволи да се усмихне снизходително.

— Да, но мисли, че съм добър в леглото!

Кейтс го изгледа с преценяващ поглед.

— Блъфираш, Луис!

— Какво те кара да мислиш така?

— Джилиън иска да открие онова място повече от всички ни, за да възвърне доброто име на баща си — каза Кейтс. — Няма да изостави такъв шанс, само защото я чукаш.

Рик се намръщи.

— Сестра ми ли? Това ми прилича на майтап. Джилиън не е съвсем в ред. Малко е смахната като дъртия.

Шърууд късаше нервите на Бен, но той продължаваше да не му обръща никакво внимание.

— Не е само заради това, разбира се — съгласи се той. — Ама я погледни Дутра — ако беше жена, щеше ли да тръгнеш някъде с него? Защо си мислите, че настоявах Джилиън да бъде на моята лодка? Просто тя категорично отказа да пътува в една и съща лодка с него.

Естествено, че блъфираше. Познаваше достатъчно добре Джилиън, за да разбере, че второто й име е „инат“.

Твърдо беше решила да открие древния град и Бог да е на помощ на онези, които се изпречеха на пътя й. Бен смяташе, че Кейтс и брат й я подценяват. Сега, след като бе станал свидетел на буйния изблик на гнева й и бе прочел хладната решителност в очите й, когато му показа пистолета, представата му за нея се бе променила напълно. Но му вършеше работа другите да я подценяват. Той небрежно сви рамене.

— Питай я, щом не ми вярваш!

— Ей, Джилиън! — извика Рик. — Вярно ли е, че Луис…

Бен отгатна какво възнамерява да изтърси тъпакът части от секундата преди думите да излязат от устата му и точно толкова трябваше на юмрука му да го улучи в корема. Дъхът на Рик напусна гърдите му със свистене и Бен го удари отново. Шърууд се стовари на колене и започна да повръща. Луис и Кейтс отскочиха назад.

Щом спазъмът завърши, Бен хвана Рик за ризата и грубо го изправи на крака.

— Вземи да изтрезнееш — посъветва го той с тон, не търпящ възражение. — И стой трезвен. Ако кажеш на Джилиън нещо, което не ми хареса, ще ти завра задника в калта, независимо от това дали ще бъдеш в състояние да се съпротивляваш или не. Ясно ли е?

Рик се опита да отблъсне ръката на Бен, но не успя и залитна.

— Питам, ясно ли е? — излая Луис.

— Д-да — заекна Рик. — Д-да.

— Добре запомни думите ми. — Бен го блъсна и впи присвитите си като цепки очи в Кейтс. — Е, взе ли решение?

Стивън Кейтс не хареса този въпрос — всъщност нищо в тази проклета експедиция не му харесваше от мига, в който напуснаха Манаус, но онова, което прочете в присвитите очи на Луис, го накара да отстъпи. Закле се, че добре ще подреди нафукания водач, щом се докопа до диаманта. Тогава вече нямаше да има нужда нито от него, нито от Джилиън Шърууд. О, как щеше да му се смее самонадеяният Луис с прерязано гърло! Но първо щеше да го накара да погледа как Дутра се забавлява с оная малка мръсница.

— Добре — измърмори той. — Ще говоря с Дутра.

— Май ще се наложи не само да говориш с него. Погледне ли ме лошо, с него е свършено. — Бен се отправи към първата лодка, усещайки върху себе си любопитния поглед на Джилиън. Той й беше много благодарен, задето бе останала в лодката, а не бе пожелала да дойде на брега, за да разбере за какво е спорът. Вероятно е искала да наблюдава Дутра. Мисълта, че тя го е охранявала, стопли душата му.

Рик и Кейтс го наблюдаваха как се отдалечава. Лицата им изразяваха различни степени на гняв и омраза.

— Кучи син! — изруга Рик и обърса устата си. — Ще го убия!

Кейтс му метна унищожителен поглед. Рик Шърууд бе малодушен страхливец и некадърник, макар че се перчеше и се правеше на закоравял бандит. Хленченето му късаше нервите на Кейтс; с удоволствие щеше да се отърве и от него, но засега трябваше да го изтърпи.

— Ти си толкова пиян, че не можеш да убиеш и муха. Оня е прав. Защо наистина не вземеш да изтрезнееш? Такъв не ми вършиш работа.

— Скучно ми е по тая тъпа река — намръщено заяви Рик. — Няма какво да правиш по цял ден, освен да седиш и да зяпаш дърветата.

— Дори и Дутра не пие. Може би наистина ще се наложи да те оставим.

Все още жестоко обиден от наглото поведение на Луис, Кейтс се отправи към Дутра, който размахваше мачетето с неистова злоба.

— Искам да говоря с теб — каза той и му даде знак да се отдалечат — всички бразилци говореха малко английски и можеха да ги подслушат.

Дутра направи няколко крачки встрани. В очите му гореше леден огън, лицето му изразяваше дива ярост. Дори и Кейтс се уплаши.

— Нощес ще го убия — изсъска главорезът и разтърси мачетето. Горната му устна се изви и отдолу се показаха маймунските му зъби. — Само един удар и главата му ще се търколи на дъното на лодката.

— Не още, по дяволите — прошепна Кейтс. — Женската няма да иска да ни покаже пътя, ако утрепем проклетото копеле. Трябва да изтраеш, докато пипнем дрънкулката. Сетне прави, каквото си искаш и с двамата.

— Ще я принудя да покаже пътя — отвърна Дутра и погледна с присвити очи към стройния силует на Джилиън.

На Кейтс му омръзна да се разправя с тъпанари.

— Ще правиш, каквото ти кажа — изсъска той и се отдалечи. Леденият поглед на Дутра се заби като свредел в гърба му, а дебелите му устни се изкривиха в сатанинска усмивка.

* * *

— Каква беше тази разправия? — тихо попита Джилиън.

— Трябваше да уредим някои неща.

— Какви неща?

— Ами например кой ще командва.

— Ти ли удари Рик? Той какво искаше да каже?

Бен погледна към нея и проницателните й очи го пронизаха. Можеше да я излъже, но тя щеше да усети.

— Искаше да те пита дали е вярно, че… сме… правили любов…

По начина, по който се изкривиха устните й, Бен разбра, че тя е прозряла как той е сменил израза в последния момент.

— Откъде-накъде ще пита такова нещо?

— Аз им казах, че сме спали заедно — невъзмутимо й обясни той.

Вместо да избухне, както предполагаше той, тя насочи погледа си към работещите мъже.

— Имаше ли някаква причина да го направиш или просто реши да се изфукаш?

— Искаха да ме разкарат. Казах им, че няма да продължиш без мен.

— Хитро, но това не е пътят към палатката ми.

— От време на време ще се наложи да влизам при теб, пък какво ще правим вътре, си е наша работа.

Погледът й сякаш го прикова към несъществуваща стена.

— Мислиш си, че си ме надхитрил, нали? Винаги мога да инсценирам скарване и да ти бия шута пред всички.

Той сложи ръка на сърцето си.

— Значи искаш да изложиш живота ми на опасност?

— Ти си голямо момче и можеш сам да се оправяш.

— Помни — ухилено заяви той, — че трябва да избираш между мен и Дутра.

— Ще избера куршума пред него.

Мъжете разчистиха достатъчно пространство, така че всички да могат да се настанят удобно и да бъдат в безопасност. След около месец буйната тропическа растителност щеше да е заличила следите от присъствието им, но засега джунглата бе на разстояние. Пепе свали от борда спиртника, лампите и продуктите за вечеря.

Джилиън тръгна да му помага и дребният жилав индианец смутено започна да й се кланя и да й благодари на португалски — за първи път го чуваше да говори на този език.

Бен беше изключително доволен от изминалия ден. Беше натрил носа на Дутра и бе овладял ситуацията, докато откриеха древния град — ако го откриеха. Кейтс беше достатъчно хитър, за да озапти наемника си, докато смяташе, че все още се нуждае от Бен и Джилиън.

Но най-много се радваше, че най-сетне бе прозрял истината за Джилиън. Външно изглеждаше хладна и безразлична, но жена, която не изпитва нищо към мъж, няма да извади оръжие, готова да извърши убийство, за да спаси живота му. Една студена безстрастна жена нямаше да събере достатъчно смелост и плам за такава постъпка. Тя се преструваше, зад хладното безразличие се криеше огнена натура, но Бен я бе хванал натясно. Беше го разбрал още в мига, когато го удари с чантата, беше го усетил с тялото си, но разумът му бе отказал да повярва. Тялото му бе прозряло истината още първия път, когато я бе срещнал.

Добрата стара химия беше странно нещо. Кой би предположил, че Бен Луис ще се подпали по тази кльощава, опърничава жена, която, отгоре на това, сякаш бе сляпа за неотразимия му мъжки чар?

Да, но тя бе готова да застреля Дутра, за да спаси живота му. Подобна постъпка сгрява сърцето на мъжа.

Вечерята на брега мина гладко, може би защото всички се радваха, че стъпват на твърда земя и защото думите на Кейтс изглежда бяха оказали нужното въздействие върху Дутра. След като се нахраниха, всички останаха по местата си, тъй като не им се качваше на борда. Джилиън измъкна няколко тестета карти и мъжете възкликнаха от задоволство. Тя не пожела да се включи в играта и седна настрани. Искаше й се само да се наслаждава на огъня. Бен също реши да не играе карти и се намести до нея.

— Страхотна идея. Не предполагах, че носиш карти. Защо не ги извади по-рано?

— Защото досега на всички вече щеше да им е писнало да играят. Сега ще си имат занимание за няколко дни.

— Значи си била и психолог отгоре на всичкото.

— Знам го от опит. Участвала съм в разкопки, продължили с месеци, така че скуката ми е стара позната.

— На тебе не ти ли е скучно?

Пламъците на огъня, танцуващи по лицето й, осветиха леката усмивка в ъгълчетата на устните й.

— Малко. Този живот ми харесва. Понякога ми липсват книгите, но не се нуждая от телевизор и телефон.

— Защо не си взе книги тогава?

Погледът й изразяваше недоумение.

— И без тях имам достатъчно багаж — два фотоапарата, филми, касетофон, касетки, батерии, бележник и моливи.

— Да не забравяме и малката играчка — Бен шеговито й напомни за пистолета.

— Не я забравям, не се безпокой.

— За какво са ти два фотоапарата?

— Ами единият може да се повреди. Това често се случва.

— Какви други съкровища включва личната ти екипировка?

Широка усмивка светна на лицето й.

— Метличка и лопатка.

— Моля?

— Нали чу?

— За какво ти е метла, по дяволите?

— Това са стандартните оръдия на труда на археолога. Ти какво си мислиш, че използваме — белове и екскаватори ли?

— Някак си не свързвам разкопките с метличка. Доста време ще ти отнеме да изкопаеш нещо, метейки пръстта с метла.

— Така е — съгласи се Джилиън. — Но по този начин се нанасят възможно най-малко щети на находката. Човек се научава да бъде предпазлив, защото всеки съсипан предмет е незаменим. Всъщност в този случай няма да копаем. Просто искам да открия града.

В погледа й гореше истинска любов към работата й, макар че Бен не виждаше какво толкова интригуващо има в старите кокали и паници. Виж, златото и скъпоценните камъни са съвсем друго нещо.

— Наскоро в Източна Африка бе направено голямо археологическо откритие — рече Джилиън. — Уозала е изключително добре запазено древно селище от преди няколко хиляди години. Бях готова на всичко, само и само да бъда включена в разкопките, но ми отказаха. Дори не разгледаха кандидатурата ми. Толкова много неща за древния живот ще бъдат открити на онова място, с толкова нови находки ще бъде обогатена археологическата наука.

— Защо те отхвърлиха? — попита той. — Заради баща ти ли?

— Да. — Блясъкът напусна очите й, които се втренчиха в огъня. Бен съжали, че е засегнал болното й място, но му се искаше да разбере защо е тръгнала на толкова рискована експедиция. След няколко минути тя му пожела „Лека нощ“ и се качи на лодката.