Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (7)

7

Саранда чака следващия ход на Блакууд три дена. Всеки път, когато някой влизаше в стаята, тя подскачаше, очаквайки да е той. На баловете, дадени в чест на Уинстън и в нейна чест, напразно се взираше в навалицата с надеждата да зърне познатата фигура да се извисява над всички. Колкото и да се оглеждаше той не се появи на тези празненства. Докато Мейс се държеше настрана, неизвестността я изнервяше; очакваше да го срещне зад всеки ъгъл или да чуе гласа му всеки момент. Околните отдаваха нервността й на предсватбено напрежение. Но тя знаеше, че обяснението е друго. Откриваше, че той й липсва. Бе очаквала с нетърпение тези дни преди сватбата, когато истинската кампания за унищожаването му щеше да започне. Но остана странно разочарована от объркващия му отказ да се включи в играта.

Женската интуиция й подсказваше, че тук има и нещо друго. Че той се чувства сломен от тази игра не по-малко от нея. Че е разстроен от същия водовъртеж, объркал чувствата й в нощта на маскения бал. Нощта, когато той върза здраво ръцете й над главата и предяви претенциите си към нейното треперещо тяло, когато й даде урок какво значи да си безпомощен пред желанието. Какъвто и измамник да беше, тя почувства у него същата неудържима страст, същите съмнения, които я караха да се мята нощем в мокрите от пот чаршафи.

Искаше й се Бат да е още тук. Колко хубаво щеше да бъде да има на кого да каже… да има кой да й помогне да сложи нещата по местата им! Защото ако Блакууд чувстваше същия отчаян копнеж по нея… докъде щяха да стигнат?

Вечерта преди венчавката се състоя още един последен бал. Саранда се докара с бледорозова сатенена рокля с голи рамене; това бе нарочно отклонение от тъмните рокли, които бяха модни. В последната минута свали сатенените си гащи и ги захвърли гневно. Бе останала само една нощ и Блакууд щеше бездруго да направи заключителния ход тази вечер. Ако го стори, ръцете му няма да срещнат никакво препятствие. Тя реши: този път е неин ред да го шокира!

Липсата на бельо я караше да се чувства приятно и опасно женствена. Усещаше как бедрата й се трият едно о друго, когато вървеше. Наслаждаваше се на това усещане, то й напомняше как ръката на Мейс си играеше с разбърканите влажни косъмчета. По израза на околните разбра, че и те долавят състоянието й. Косата й бе вдигната високо в разкошен фонтан от падащи къдрици и Саранда цялата приличаше на някакво видение, сътворено да омае Блакууд.

Само че той изобщо не се появи.

Чака го цяла вечер, чудейки се каква ли изненада ще й сервира. Беше се подготвила за всички възможни ситуации; не на последно място и за пълното прелъстяване. Ако Блакууд успееше да я вкара в леглото си тази вечер, щеше да се добере до заветната си цел — да осуети сватбата.

Но той не се появи изобщо.

Същото стори обаче и бащата на годеника. Това веднага бе забелязано, защото за Джаксън не бе обичайно да отсъства от такава важна вечер. Той бе привързан към единствения си син и никога не пропускаше възможността да се покаже като предан баща. Но когато Уинстън обясни, че във вестника имало криза и баща му помагал на „Арчър“ да я овладее, разговорът бързо се прехвърли на други теми.

Цялата вечер Саранда правеше усилия да се съсредоточи върху глупавите разговори и танцува с всички присъстващи мъже. Забеляза, че Уинстън грееше от необичайна възбуда. Всички го потупваха по рамото и му честитяха, а той се пъчеше като надут паун.

Когато най-после успя да се докопа до танц с бъдещата си съпруга, той изглеждаше почти като пиян от щастие. И все пак я държеше свенливо, на цяла ръка разстояние, както се полага на обществено място. След грубото обладание на Блакууд прегръдката му бе хладна и без въображение. Следвайки стъпките му, тя се уплаши за момент. Опита се да си представи как ръцете на Уинстън се плъзгат нагоре по бедрата й, как би изглеждало лицето му, когато се докосне до голата й кожа или до влажната топлина, която даже в този момент туптеше от неутолена жажда.

Утре ще се омъжи за този човек. Тя си беше професионален измамник, но вярваше в лоялността. Веднъж произнесла клетвата, имаше намерение да преживее живота си като добра и вярна съпруга. В края на краищата това бе най-малкото, което можеше да даде на Уинстън. Но докато танцуваше с него и си спомняше любовната атака на Блакууд, тя започна да си дава сметка какво би означавал този брак. За нея. За живота й. Мислеше си за цената, която трябва да плати за победата, и се питаше за пръв път през живота си дали си струва труда.

Уинстън прекъсна мислите й:

— Чувствам се най-големият късметлия на света. Да те имам до себе си, скъпа Сара. Това е повече, отколкото някога съм си представял.

Цял живот ще трябва да играе ролята на Сара. Никой и никога няма да се обърне към нея с истинско й име. Никога повече няма да последва зова на природата си, да се изтръгне от условностите на обществото.

Докосна разсеяно бузата му и обеща:

— Ще бъда добра с тебе, Уинстън. И всичко ще бъде прекрасно.

Зад очилата очите му блестяха като морето в слънчев ден.

— Да можеше мама да е жива! За мен би било голяма радост тя да е тук. Щеше да те хареса. Толкова много приличаш на нея! Тъй добра и мила. Чаровна, умна и весела… Ти си всичко, което аз не съм, а бих искал да бъда. В известен смисъл приличаш на Арчър. И двамата прегръщате безстрашно живота. И все пак сте толкова добри към татко и към мен. Където и да е мама сега, сигурно е много щастлива.

Саранда се съмняваше в това, но неговите думи й дадоха куража, от който се нуждаеше. Накараха я да стъпи здраво на земята, напомняйки и причините, поради които щеше да се омъжи за Уинстън. Емоционалните причини извън жаждата й да отмъсти на Блакууд. О, тя ще се омъжи за него, даже и Мейс да напусне сцената. Думите на Уини й напомниха за баща й и за всички надежди, които той хранеше за нея. Внезапно усети присъствието му като топла прегръдка и в този момент почувства, че постъпва правилно. Баща й желаеше именно това. Макар че веднъж го бе разочаровала непростимо, сега можеше да поправи всичко, като се омъжи. Това бе единственият подарък, който можеше да му поднесе. Само това й беше останало за даване.

— Баща ми също би те харесал, Уини — каза искрено тя. — Ти си човекът, за когото той се надяваше да се омъжа. Даже нещо повече.

До полунощ Блакууд не се появи. Един слуга поднесе на годеника някаква бележка върху сребърен поднос.

— Татко иска да отидем при него у дома — каза Уинстън на Саранда. — Веднага.

— Звучи заплашително. За какво ли може да е?

— Може би проблемите на вестника са по-сериозни, отколкото мислехме.

По гърба на Саранда полазиха тръпки. Интуицията й надушваше опасност.

Когато пристигнаха, Джаксън ги чакаше в кабинета си.

— Уинстън, Сара, заповядайте.

Сякаш бе друг човек. Гласът му звучеше уморено и той изглеждаше внезапно остарял. Кожата на лицето му сякаш бе увиснала. Обичайната доброта на сините му очи бе угаснала. Беше без сако. Папионката му висеше развързана. През всичките месеци откакто го познаваше, Саранда го беше виждала само официално облечен. Даже на вечеря се явяваше стегнат като за бал. Какво бе предизвикало тази промяна? Наистина ли я гледаше студено или така й се струваше?

Тя се огледа наоколо. Търсеше някакъв знак. Веселият огън бе в рязък контраст с витаещото напрежение. Бумтеше в камината и осветяваше портрета на Лалита над нея.

Изведнъж Саранда разбра. Джаксън знае. Четеше го в очите му. Блакууд бе свършил мръсната си работа. Но какво ли бе казал?

Джаксън я фиксираше с поглед.

— Какво можете да ни кажете за млада жена на име Саранда Шъруин?