Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (60)

63

— Да не си се побъркал? — извика Ланс, кръстосвайки нервно из същия ъглов кабинет с изумителен изглед към Парк роу, който някога принадлежеше на брат му.

Маклауд беше седнал в ъгъла.

— Спри да крачиш, моля те! И недей да викаш. Да не би да искаш всички да разберат с какво се занимавам?

Ланс спря и го загледа втренчено.

— И ти ще захвърлиш всичко само защото някаква си гледачка ти е казала да го сториш?

— Вече ти казах. Тя не е просто някаква си гледачка. Тя е…

— Това е измама!

— Какво искаш да кажеш?

— Мамят те! Майката на Саранда Шъруин също гледаше.

— Да не би да искаш да кажеш, че са способни да ме измамят? Казвам ти, че баща ми е бил при нея преди много години. Той ми я описа. Това е мадам Зорина.

— Ако е тя, значи е вътре в играта.

— Имам лично доказателство, че мадам Зорина е истинска гледачка. Не знам откъде ти е хрумнала подобна нелепа идея!

— Защото старият ти приятел Арчър е този, който ти пробутва измамата!

— Невъзможно. Първото нещо — как би могъл да се добере до мадам Зорина толкова бързо?

— По хиляди начини. Какво знаеш ти за тази жена, а? Не смяташ ли, че е малко подозрително да се появи точно сега? И как стана така, че съобщението за пристигането й се появи единствено в „Глоуб“ и никъде другаде? Ти одобри ли тази статия? Аз със сигурност не съм. Е, питам те: откъде, по дяволите, се появи тя?

— Откъде да знам? Не проверявам всяка статия, която излиза във вестника. За това наех теб.

— Можеш да си дяволски сигурен, че отсега нататък ще проверявам абсолютно всичко.

— Тя ми каза подробности, предсказа неща, които никой не би могъл да знае. Съвсем лесно ще открия измамата, ако предсказанията й не се сбъднат.

— Уточни ли кога ще се случат?

— Не.

— Изпържила те е, това е.

— Защо толкова настояваш?

— Защото е замесен Арчър, сигурен съм.

— Арчър е…

— Арчър — прекъсна го Ланс, — е един от най-великите мошеници, които някога са стъпвали по тази дяволска земя.

Сандър се изправи, заинтригуван.

— Откъде знаеш това?

— Защото Арчър ми е брат.

Сандър замълча шокиран. Той се загледа в лицето на Ланс, сякаш се чудеше как така не е видял приликата досега.

— Твой…

— Казва се Мейс Блакууд. Моят по-голям брат.

Маклауд стана със зачервено лице.

— Защо не ми каза за това по-рано?

— От лоялност към семейството ми. Но тя не важи, когато те правят на идиот и глупак. Той направи всички в този град глупаци, мами ги цели три години.

— Арчър… мошеник?

— Това е то, приятелче. Но не просто някакъв мошеник. Възможно най-добрият.

Сандър се въртеше из стаята, чешеше се по бакенбардите замислено.

— Мадам Зорина каза, че не бил такъв какъвто изглеждал…

— Измамиха те, глупако!

Маклауд мисли цяла минута.

— За всеки случай дай да пуснем статията. Ще изобличим Арчър и ще обясним кой е той всъщност. Ще подлудим обществеността!

Ланс се ухили.

— За мен ще е удоволствие.

Когато Сандър излезе, Ланс се облегна на стола на брат си и качи крака на бюрото. Като се изтегна, той сложи ръце зад главата си и се усмихна.

— Знам, че ти стоиш зад това, братко. Но със сигурност няма да ти се размине. Не и този път.

* * *

На следващата сутрин им донесоха „Глоуб джърнъл“ заедно със закуската. Саранда го взе от подноса и се канеше да го подаде на Мейс, когато заглавието привлече вниманието й.

— О, Боже!

— Какво има?

Тя преглътна, като се чудеше как да не му го покаже. Мейс се приближи и Саранда вдигна очи към него, като й се искаше да скрие вестника зад гърба си и да го помоли да не го чете.

— Лоши новини ли? — попита Мейс.

— Най-лошите.

Той взе вестника и прочете заглавието.

# РАЗОБЛИЧЕНА ИЗМАМА. ВЕСТНИКЪТ Е БИЛ ЗАБЛУДЕН.

Измамник се представя за главен редактор цели три години.

Обществеността разярена.

Мейс прочете статията, а Саранда го наблюдаваше. Тя забеляза проблясък на ярост, сетне втвърдяване на чертите му, когато прочете смесицата от факти и лъжи. Накрая лицето му не изразяваше.

— Без съмнение това е дело на Ланс.

— Мейс, извинявай.

Той сви рамене.

— Рано или късно щеше да се случи.

— Очаквал си го?

— А ти не си ли?

— Тогава от какво се тревожиш?

— Прочети проклетата статия. Той ме описва като евтин мошеник. Дори не споменава за Оксфорд, нито това, което сторихме на Ланкашър. А то бе майсторски измислено!

Саранда се отпусна.

— А! Значи си се подразнил от професионална гордост.

— Никога не съм виждал по-слабо написан боклук. Повечето факти са сгрешени. Ако все още бях главен редактор, тези драсканици изобщо нямаше да стигнат до вестника. А ако я бях написал аз… На какво се смееш?

Саранда го прегърна и го целуна по устните.

— На теб. Тревожиш се за репутацията си. А аз си мислех, че ще си съкрушен, задето са те лишили от прикритието ти. Докато ти се гневиш единствено, че са те изкарали некадърен измамник.

Мейс я притисна здраво.

— Само почакай, принцесо. Когато си върнем вестника, ще поместя статия, в която ще опиша двама ни не само като най-великите мошеници на земята, но и като истински герои. Само почакай да водиш какво ще стане, когато разярените хора от Ню Йорк открият как измамниците са спасили своя любим „Глоуб“ от лапите на злостния шотландец. Ще викат „ура“ за нас и ще ни понесат по Пето авеню още преди да съм свършил!

Саранда се смееше, но изтрезня при мисълта за всичко това.

— Ако всичко мине добре — предупреди го тя.

— А сега — към следващата точка от плана!

 

На следващия ден в „Глоуб джърнъл“ се появи съобщение за земетресение в Боливия, което отнело живота на трима души и затворило за дълго производството на няколко от цинковите мини в околността.

— Ами това? — избухна Сандър, като трясна вестника на бюрото на Ланс. — Това земетресение току-що помете една трета от доходите ми. Първото предсказание на мадам Зорина се сбъдна!

— Дай ми го — Ланс грабна вестника и прегледа набързо информацията. — Не съм чел материала, преди вестникът да се пусне в печат.

— Е, кой е минатият сега? Ти така си свикнал да играеш игрички, че не разпознаваш истинската статия, когато я видиш. Благодарение на теб току-що изгубих цяло състояние.

— Не прибързвай със заключенията, човече! Знам, че Мейс стои зад това. Просто не знам как го прави. Ще проверим и ще видиш, че ти говоря истината.

Когато Ланс излезе, пред сградата на вестника чакаше Бат Мастърсън. Тежко въоръжен, Бат го проследи от разстояние. Когато Ланс спря в телеграфната станция, Бат го изчака да започне да пише телеграмата си, сетне открехна вратата и заслуша. Ланс нареди да изпратят телеграмата до Боливия и помоли незабавно да донесат отговора в редакцията. Когато Ланс излезе, Бат се бе скрил в близост до сградата, за да не го види.

След половин час Бат влезе в телеграфната станция и се насочи към чиновника.

— Господин Блакууд ме изпрати да проверя дали е пристигнала очакваната телеграма.

Чиновникът изглеждаше нервиран.

— Не. Аз му казах, че ще отнеме известно време. Доколкото знам, сега в Боливия е нощ. Освен това, ако е имало земетресение, може да са повредени линиите. Аз му обясних всичко това…

Бат се наведе над тезгяха с гримаса.

— Да си остане между нас, но търпението не е силната черта на господин Блакууд. Ще изчакам, ако не възразявате. Може да ми коства работата, ако се върна с празни ръце.

— Чакайте, ако искате. Предупреден сте, че ще отнеме много време.

Мина още час, преди да дойде телеграмата. Чиновникът я прочете отново, след като я бе записал, и промърмори:

— Ами, това е странно…

Бат извади няколко златни монети от джоба си.

— За да не излиза оттук — обясни той.

Чиновникът изглеждаше обиден.

— Никога не разкривам съдържанието на телеграмите. Не ме интересува кой пита.

Но въпреки всичко взе монетите.

Мейс прегледа телеграмата, в която се казваше, че в Боливия няма земетресение и се изразяваше учудване от запитването. Сетне я подаде на Стъбс.

— Използвай връзките си да я преправиш. „Земетресението се потвърждава. Тотална разруха. Рудниците затворени завинаги. Отчаяна нужда от финансова подкрепа.“ Нещо подобно.

— Да, шефе.

— Веднага я достави в редакцията. Сетне, като се преоблечеш, потърси Маклауд и му предложи да купиш вестника. Нека просто да видим какво ще каже.

Същата вечер Стъбс се върна от срещата с руса перука и намазани с восък мустаци, облечен в скъп костюм. Той свали сивите си ръкавици и ги хвърли настрани, отпускайки вкочанените си пръсти.

— Той се държи предпазливо. Казва, че дори да реши да продава, няма да го продаде на първия срещнат. Иска първо да ме проучи. Промених си гласа възможно най-добре, но той все ме гледаше странно. Май че долавя долнопробния ми акцент.

— Ако той провери Стъбс, с нас е свършено — каза Саранда.

Но Мейс само се ухили.

— Никога не е свършено, преди да си постигнал целта си. Време е за следващия ни ход. — Той взе броя на вестника със статията, в която го разобличаваха. — Нарича ме долнопробен мошеник, моля ти се — промърмори той. — Маклауд, проклет кучи сине! Не знаеш с кого си имаш работа!