Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (50)

52

След като се нахраниха до насита, Мейс и Саранда забързаха отново към края на града, където преди това бяха видели мъжа, предлагащ пътуванията.

Саранда се спря, когато осъзна накъде са тръгнали.

— Мейс, ти ми каза, че няма да правим нищо глупаво.

Мейс се хилеше.

— Не, скъпа. Казах ти, че няма да тръгнем за Ню Йорк с двуколка.

Тя го последва и двамата излязоха от сенките на сградите.

— Тогава какво…

Саранда изведнъж застина на място. Сърцето й сякаш скочи в гърлото, а крайниците й се размекнаха. Раираният плат, който бе взела за платно, сега беше издут и образуваше сфера, покрита с мрежа, която я свързваше с кошница отдолу. Това не беше летяща двуколка, а балон с горещ въздух.

— О, не!

Саранда дишаше трудно и така се разтрепери, че едва се държеше на крака. Това със сигурност беше някаква жестока шега, е която Мейс искаше да я изплаши до смърт. Той със сигурност нямаше да я вдигне във въздуха с това нещо. В небето! Тя, която не можеше да изкачи четириметрова стена, без да умре от страх!

— О, не!

Зави й се свят. Не забеляза как Мейс я хвана за ръка и я дръпна след себе си към събралата се тълпа. Токовете й се забиваха в земята, но той вървеше целеустремено напред, като я влачеше след себе си.

Човекът в сако на бели и червени райета, осъществяваше полетите. Той свали сламената си шапка, когато се приближиха към яркия балон, но Саранда въобще не го забеляза. Тя се бе втренчила в неговото чудовище, опитвайки се да си представи ужаса да се възнесеш в облаците.

— Нагорещен газ — казваше човекът с балона. — Това го държи във въздуха. По-точно, хелий.

— Нагорещен ли? — попита една жена от тълпата. — Означава ли това, че може да се запали?

— За щастие, не, госпожо. Но, господине, моля ви да не пушите, иначе всички можем да се запалим.

Саранда не можеше да свали поглед от чудовището и гледаше с паника в очите.

— Моля те, кажи ми, че изпитваш просто любопитство като акробат — каза тя на Мейс през здраво стиснати зъби — и нищо повече.

Той изобщо не й обърна внимание.

— Кажи ми, добри човече — извика Мейс на пилота. — Как караш това нещо да се издига?

— О, не — промърмори Саранда. — О, не!

— Радвам се, че питате, сър. Сигурно забелязвате, че балонът е напълнен само до половината с въздух. Така той се вдига по-бързо. Когато усиля пламъка на горелката „Бънсън“, тя превръща водата в хелий и кара балона да се вдига, без да губи ценен баласт.

— Великолепно — промълви Мейс, като обиколи балона и го огледа одобрително. — А как се управлява подобно нещо?

— Никак, приятелю. С балона караш накъдето те духне вятърът. Разбира се, познанията по метеорология са от полза. На различна височина се сблъскваш с различни въздушни течения. Ако имаш късмет, можеш да откриеш течението, духащо в желаната от теб посока. Разбира се, пилотът трябва да е много опитен, за да може да се ориентира в тези неща.

— Естествено. Но съм любопитен. А как се приземяваш?

— Е, това е опасната част, приятелю.

Пилотът продължи гордо да обяснява подробностите на професията си като човек, който наистина я обича. Но Саранда не го слушаше. Дълбоко в себе си бе убедена, че Мейс не разпитва просто така. И тя всячески се опитваше да измисли как да го разубеди от подобна лудост.

Мейс продължи да задава още въпроси — за оборудването, скоростта на въздуха, методите на навигация. Показаха му компаса, барометъра, алтиметъра. Интелигентните му въпроси сякаш подхранваха гордостта на пилота и го караха да обяснява с още по-голямо желание.

— Искате ли да се вдигнем и да видите сами как става?

— Само през трупа ми — промърмори Саранда.

Един мъж, застанал отзад, попита за безопасността на машината. Пилотът се обърна да го успокоява, а в това време Мейс отново обиколи балона. Той леко се поклащаше на лекия вятър.

Мейс облиза пръст и го вдигна във въздуха.

— Този вятър май духа на изток — каза той.

— Вярно, сър. На изток и леко на север, за да бъдем по-точни. Сигурно имате известен опит с въздушните течения.

— Едно време плавах — отвърна Мейс разсеяно.

— Разбира се, плаването е съвсем различно от летенето с балон. При плаването корабът е потопен само наполовина във водата. А балонът е изцяло обграден от въздух.

— Но как остава във въздуха? — попита една жена.

Саранда приближи до Мейс с разтреперани крака. Сърцето й биеше лудо в гърдите.

— Не можеш да ми сториш това. Бих умряла там горе. Просто ме предай и да свършваме с това. По-добре да умра, увиснала на въже на три метра от земята, отколкото от балон на петнайсет метра във въздуха.

— Петнайсет метра ли? — попита летецът, дочул края на коментара й. — Но, скъпа госпожо, ние се вдигаме на повече от деветстотин метра! Аз самият съм се качвал на хиляда и осемстотин метра височина! Е, долу-горе това е височината, на която носът ти започва да кърви.

Саранда се олюля на краката си.

— Но не се тревожете, скъпа. Днес няма да се качваме толкова високо.

— Освен ако не се блъснем в някои високи планини — каза тихо Мейс, който се забавляваше страхотно.

— Макар че колкото по-високо се изкачваш — додаде пилотът, — толкова по-добро е атмосферното налягане и по-гладък е полетът.

Саранда сграбчи Мейс толкова силно, че пръстите й се забиха през ръкава на сакото в мускулите му.

— Слушай ме сега. Аз не мога да се кача в това нещо. Кълна ти се, ще умра!

— Глупости! След първите няколко минути несъмнено ще се отпуснеш и ще се наслаждаваш на полета.

— Ти се наслаждавай на полета. Аз ще се предам.

Саранда се обърна да си тръгне, но Мейс я сграбчи в обятията си, запуши устата й с ръка и обърна лицето й към гърдите си, така че да не се вижда.

— Хубаво, че обичаш властни мъже — процеди той.

— В леглото — промълви тя, опряла устни до сакото му. — Не в проклетия бало…

Мейс я хвана още по-здраво. Саранда се опита да се бори, но когато пилотът и неколцина от тълпата се обърнаха да ги гледат, той я държеше прикована към гърдите си толкова здраво, че не можеше да помръдне.

— Дойде й множко май — обясни той с усмивка. — След малко ще се свести.

— Напълно разбираемо — каза пилотът. — Случва се постоянно.

Саранда зарита лудо.

— Ах — каза Мейс. — Вече се свестява.

— Е, кой ще е първият, който ще се качи с мен?

Пилотът тръгна към хората. Докато той беше с гръб, Мейс се придвижи към въжето, което държеше балона и го ритна крадешком. Сетне метна Саранда в коша, скочи вътре и усили пламъка. Когато газът се разшири, той взе масивната торба с пясък, която помагаше да се придържа кошът към земята и я метна настрани. Балонът се вдигна на петнайсет метра във въздуха.

— Хей! Спри, крадецо! Върни се!

Саранда се бе вкопчила в коша с треперещи пръсти, а Мейс събра остатъка от печалбата си на покер, зави я набързо в малка част от канапа на пилота, откъсна го със зъби и го метна надолу.

— Току-що купих балона ти, приятелю! Благодаря за урока.

Балонът се вдигаше бързо, а в това време пилотът разви пак и преброи банкнотите. Очевидно сумата го задоволи, тъй като той вдигна очи и извика:

— Не забравяй, ако горелката се развали, трябва да се приземиш. Имаш само четири торби с баласт.

— Няма да го забравим.

Увиснал надолу, Мейс радостно помаха с ръка. Балонът се разлюля. Вцепенена от страх, Саранда се отпусна на пода, прекалено ужасена дори за да се моли.