Хедър Греъм
Интриги (9)

ОСМА ГЛАВА

Замъкът Дефорт, семейното имение на Пиърс беше обляно от слънчева светлина. Бе построен скоро след пристигането на Уилям, нормандския завоевател, в Англия и представляваше грамада от камъни и пръст, достатъчно яка, за да обезкуражи англосаксонците, които се бяха изпокрили по горите след битката при Хейстингс. Господарите на замъка бяха извършили редица промени. След като опасността от неприятелски нападения отмина, в дебелите стени бяха избити прозорци. Семейството се възползва от богатството си, за да обзаведе дома си с удобни и красиви мебели. Елегантни гоблени красяха студените стени, персийски килими покриваха подовете, пъстри стъклени прозорци придаваха особен блясък на дъбовите и махагонови мебели.

Дефортови бяха преживели кървавото господство на последните Плантагенети, Тюдорите, та чак до времето на Стюартите, и бяха успели да запазят голяма част от земите си. Дори когато Кромуел стана лорд-протектор, а бащата на Пиърс трябваше да плати с главата си за верността към краля, именията и къщите на семейството останаха недокоснати. Ако бяха посмели да прогонят красивата и добра майка на Пиърс от дома й, народът щеше да въстане. Кромуел беше достатъчно умен, за да си затвори очите — надарен с онзи остър ум, който беше осигурил на буржоазията господството над цяла Англия. Той остави лейди Дефорт на мира. Тя продължи да управлява семейното имущество и да пише редовно на сина си, който последва Чарлз II в Шотландия, а после и на континента, за да го информира за събитията в Англия.

Едва при триумфалното завръщане на краля и възкачването му на трона Пиърс узна за болестта на майка си. Като че ли беше чакала само завръщането му. Тя излезе насреща му в голямата зала на замъка и падна в ръцете му. През нощта получи силен пристъп на треска и му заяви, че вече може да умре на спокойствие и да отнесе на небето при баща му радостната вест за завръщането на сина им. Той я притисна отчаяно до гърдите си и я държа така, докато тя престана да диша.

Вероятно Пиърс и Чарлз се разбираха толкова добре и защото бяха загубили най-милите хора на сърцето си. Това беше направило връзката им още по-здрава.

Кралят ми е истински приятел, каза си иронично Пиърс. Затова ме принуди да се оженя…

Вече бяха минали няколко дни, откакто беше съпруг на Роуз Удбайн, и чувствата му бяха по-объркани от всякога. В момента стоеше до прозореца на кабинета си и се взираше замислено в далечината. Предпочиташе да стои тук, вместо в частните си покои. В тази стая се пазеха всички документи за имущественото му състояние, за сделките, които правеше, зададените под аренда земи и броя на добитъка, за добивите и корабите. Винаги когато търсеше убежище, идваше да седне зад огромното писалище от дъбово дърво. Когато беше уморен, вдигаше крака на плота, отпускаше се назад в креслото и затваряше очи. Чекмеджетата бяха пълни с прибори за писане и благородни питиета от цял свят. До стената имаше диван с тапицерия от златен брокат, подарък от принц Орански, девера на Чарлз. Някои от картините бяха излезли под четката на Ван Дайк и бяха подарени от Чарлз I на баща му.

Пиърс огледа замислено любимата си стая, после се обърна бавно към мъжа, който току-що беше влязъл.

Джефри Дараунт — на ръст почти колкото него, с тъмни очи и кафява коса — беше роден в Брюге и беше служил като наемник в различни армии. Той дължеше живота си на Пиърс, който по време на една битка беше пронизал със сабята си неприятеля, който тъкмо се готвеше да му пререже гърлото.

По-късно Пиърс доведе интелигентния, честен до мозъка на костите си мъж в Англия и го направи своя дясна ръка.

— Капитанът на „Лейди Феър“ е потеглил на запад — съобщи Джефри. — Скоро след като напуснал Лондонското пристанище, настигнал „Янси“. Екипажът потвърдил, че прислужницата на вашата съпруга наистина се намира на борда и е на път към Вирджиния. Морето било много бурно и той не посмял да я вземе със себе си. Чаках на пристанището и когато получих тази вест, побързах да ви я предам.

— Носиш ми добри вести — засмя се Пиърс. — Джеймисън Брайънт е подъл негодник. — Той говореше открито пред Джефри, защото приятелят му познаваше благородническия кръг, в който се движеше. — Да не говорим за Джером! Понасях го само заради Ан. Но сега…

— Камериерката е жива и здрава. Сигурен съм, че Джером няма да стори нищо лошо на собствената си сестра.

Пиърс не беше толкова уверен в братската обич на Джером. Знаеше, че момъкът е жаден за пари и власт и гори от нетърпение да получи семейните имения. Той беше готов да посегне на живота й, макар да знаеше, че ще му се наложи да отстъпи част от наследството на съпруга.

— Какво друго откри? — попита глухо той.

Джефри поклати глава.

— Засега най-полезното сведение е онова, което получихте вие, милорд, в малката кръчма южно оттук. Гостилничарят спомена за трима ездачи, които набързо поискали храна за из път и после препуснали в посока към Ламанша.

— Все пак нямаме представа накъде са отишли. — Пиърс скръсти ръце на гърба си и отново се загледа през високия прозорец. Никога не се насищаше да наблюдава меко закръглените хълмове, зелените ливади и гори, безкрайните поля с пшеница и далечната линия на хоризонта. Имението му беше само на един час път от Лондон, а до Ламанша се пътуваше много часове.

Изведнъж Пиърс видя непозната фигура в дълга наметка с качулка да препуска към гората. Ездачът спря коня и хвърли бърз поглед през рамо. Ездач ли? По дяволите, това е жена ми, каза си той, ядосан и едновременно с това развеселен.

— Прощавай, Джефри, ще се върна след малко.

Той изскочи навън, спусна се по каменната стълба и се втурна към оборите. Махна с ръка на притичалия коняр и каза:

— Ще се справя сам, приятелю. — После откачи сбруята на Беоулф от обичайното й място на стената. — Херцогинята ли излезе преди малко?

— Да, милорд, каза, че иска да разгледа земите ви.

Земите! По-скоро се е интересувала от корабите, които ще отплават към колониите.

— Прощавайте, ако съм направил някоя глупост, милорд — продължи страхливо момъкът.

— Не, не бива да се обвиняваш — усмихна се Пиърс. Защо я подцених, прокле се наум той. За да не губи време, той не оседла коня си, а само му метна юздата и го възседна. Жребецът усети нетърпението на господаря си и препусна в галоп към портата.

Преднината на Роуз беше значителна, но той имаше предимство, защото познаваше терена, а и тя не знаеше, че е преследвана. Много скоро Беоулф прекоси полето и навлезе в гората. Гъстите храсталаци го принудиха да намали скоростта. Отчупените клони му сочеха пътя, поет от жена му. Той продължи под хладните тъмнозелени сенки и най-после я откри. Беше спряла на една полянка, за да се ориентира.

Когато чу тропота на конските копита, Роуз изпадна в паника. Без да погледне назад, тя смушка кобилата си и полетя в галоп.

— Своенравна малка глупачка! — промърмори с усмивка Пиърс и се втурна да я преследва. Едрият жребец настигна без усилие малката кобила.

— Ще се убиеш! — изкрещя Пиърс и препусна редом с нея. Тя се извърна и го погледна със страх. В същия момент уплашената кобила се втурна право напред, без да обръща внимание на огромните дървета, които препречваха пътя й. Роуз беше най-добрата ездачка, която беше виждал някога, но в тази ситуация не можеше да стори почти нищо, за да обуздае полудялото животно.

— По дяволите! — изрева той, грабна я с две ръце и я изтегли на гърба на жребеца си. Кобилата продължи бесния си галоп, но Беоулф спря послушно. Всичко щеше да бъде наред, ако Роуз не се отбраняваше с всичка сила срещу прегръдката му. Двамата полетяха към земята и Пиърс се приземи по гръб на твърдата земя. Роуз падна върху него.

— Какво правиш? — изпъшка обвиняващо тя.

Мъжът я погледна изумено.

— Позволих си да ти спася живота.

— Ако не се беше втурнал да ме преследваш…

— А ти защо се опита да се измъкнеш тайно?

— Исках само да се поразходя. — Това беше лъжа и двамата го знаеха. Бузите й пламтяха тъмночервени.

Пиърс изкриви подигравателно устни.

— Какво възнамеряваше да направиш?

Тя се опита да се изправи, но ръцете му я притискаха безмилостно.

— Исках да разгледам околността.

Без да я пуска, Пиърс се изправи бавно и предпазливо. Имаше чувството, че половината му кости са изпочупени. Изпитваше ужасни болки в гърба, но Роуз не биваше да го узнае. Ако не внимаваше, тя щеше отново да го нарече стар мъж. Едва бе успял да се изправи, когато чу някакъв звън. Тя се възползва от помощта му, скочи и инстинктивно се отдръпна назад. Той направи няколко крачки към нея и лицето му помрачня.

— Какъв е този шум, скъпа?

— Нищо няма!

Той разгърна наметката й и видя, че е облечена в проста памучна рокля. Звънът идваше изпод полата. Пиърс посегна и измъкна малка кесия. Роуз извика сърдито и се опита да му я отнеме, макар да знаеше, че не е достатъчно силна да го стори.

Мъжът се засмя, вдигна кесията към ухото си и я разклати.

— Господи, колко много пари!

Тя се изчерви още повече, но издържа на погледа му.

— Парите са мои.

— Може би. А може би не.

— Аз съм богата. Много богата.

— Може би. А може би не. Баща ти ми дължи голяма зестра. Всъщност, това няма значение. Накъде се беше запътила? Към Лондон ли? За да се качиш на борда на първия кораб, който ще отплава към Новия свят?

Кръвта отново нахлу в бузите й и издаде истината. Пиърс се опита да овладее гнева и още повече страха си. Може би техният брак не беше сключен на небето, но Роуз беше негова жена. Само за няколко дни бе успяла да го завладее с магията си.

Като си представи какви опасности я дебнеха в Лондон, как щеше да се скита из улиците сама, без придружители — една толкова красива млада лейди с кесия, пълна със злато. Направо му прилоша.

— Знаеш ли, би трябвало да те напердаша, докато посинееш, а после да те затворя в най-високата кула.

Тя се разтрепери, но не отстъпи нито крачка.

— И защо? Ти обикаляш земите си, а аз не мога, така ли? Може би наистина не съм имала друга цел, освен да пообиколя наоколо.

— С кесия, пълна със златни монети?

— Определих ги за бедните. Ето че отново ме обвини несправедливо! — Той я погледна и се възхити на артистичния й талант. — Свали ме грубо от коня, а сега ме обвиняваш в нечестни намерения и…

— Трябваше да те сваля! — прекъсна я сърдито той.

— Ти просто отказваш да приемеш, че яздя по-добре от теб!

— Също толкова малко вярвам във великодушния ти план да раздадеш тези пари на бедните.

— Как си позволяваш? Аз съм наистина великодушна.

— Сериозно? — Той улови ръката й и посочи към изхода на гората. — Тогава ела с мен.

— Къде искаш да ме отведеш?

— Качи се на коня и ще разбереш.

— Къде отиваме? — попита недоверчиво тя.

Пиърс я вдигна на седлото и се метна зад нея. Посегна към юздата и неволно помилва хълбоците й.

— Аз си имам кон — възпротиви се Роуз. — Бедната кобилка е толкова уплашена…

— Надявам се да намери пътя към къщи.

— Къде ме водиш?

— Ще ти помогна да разпределиш парите между бедните.

— Но аз… — започна Роуз и бързо млъкна.

Пиърс се ухили триумфално. Вероятно в кесията бяха всичките пари, с които жена му разполагаше. Тя не беше излъгала, когато каза, че е много богата. Но ако нямаше тези пари, нямаше да има с какво да си плати пътуването до Америка.

Той препусна бързо през гората и скоро двамата пристигнаха в малко село, което принадлежеше към земите му. В средата на селото се издигаше дървена черква. Торфените огньове пред къщите разпространяваха отвратителна миризма. Между схлупените къщи се разхождаха крави, кози и кокошки. Преждевременно състарени мъже и жени работеха и наглеждаха мръсните си парцаливи деца. От църквата излезе млад свещеник, облечен целият в черно с изключение на бялата якичка.

— Милорд Дефорт! — извика той и се усмихна любезно. — Каква чест? Какво ви води при нас?

— Искам да се запознаете с жена ми, отец Флагърти — отговори Пиърс, без да слиза от коня си. — Представям ви лейди Роуз Дефорт. Тя пожела да направи подарък на тези добри хора — обясни той, вдигна торбичката и я хвърли в ръцете на свещеника.

Роуз едва не извика. Това бяха всичките й пари!

Отец Флагърти отвори кесията и онова, което видя, отне дъха му. Когато отново вдигна глава към Роуз, очите му бяха пълни със сълзи на благодарност и тя изпита дълбок срам. Какво от това, че беше загубила златото си — видът на тези бедни хора я накара да разбере, че парите ще послужат за благородна цел. Може би трябваше да благодари на Пиърс, макар че той го беше направил само за да й попречи да избяга.

— Благодаря ви, милейди! — промълви трогнато отец Флагърти и се поклони дълбоко. — Много мило от ваша страна, че сте подтикнали херцога към тази благородна постъпка…

— Парите принадлежат на жена ми, отче — прекъсна го нетърпеливо Пиърс.

— Тогава още веднъж ви изказвам най-искрената си благодарност, милейди. Ще моля Всемогъщия да ви закриля.

Роуз много искаше да се скрие зад гърба на мъжа си.

— О, моля ви, отче… Давам ви тези пари от цялото си сърце. Използвайте ги за доброто на тези бедни хора.

— Заповядайте в дома ми, милорд, милейди, и споделете скромния ми хляб…

— За съжаление нямаме никакво време, отче. Чака ме много работа. Сбогом, добри хора! — Пиърс обърна рязко жребеца си и препусна обратно към замъка. — Щастлива ли си сега, мила моя? — попита предизвикателно той.

Тя се опита да се отдръпне от него, за да не усеща с гърба си мускулестите му гърди. Щастлива! Можеше да му отговори, че по цели нощи лежи будна, измъчвана от горчиви самообвинения и непознати досега чувства, именно защото се чувстваше толкова абсурдно щастлива.

Роуз не разбираше какво става с нея. Двамата се любеха всяка нощ, но още на разсъмване Пиърс скачаше от леглото и изчезваше. Тя беше убедена, че мъжът й търси лейди Ан. Макар да й желаеше само най-доброто, тя започна да се ядосва. Не можеше да понесе копнежа, който я обземаше при приближаването на нощта, нетърпението, с което чакаше да чуе стъпките му. Той я бе нарекъл утешителна печалба. Сърцето му все още принадлежеше на Ан.

— Парите ми попаднаха в ръцете на добри хора, които се нуждаят от тях — отговори спокойно тя.

— Това ли беше твоето намерение?

— Исках само да изляза на езда и не разбирам защо ми попречи да се поразходя, след като ти прекарваш дните си в…

— В какво? — прекъсна я сърдито той.

— В търсене на друга жена! — изфуча ядно тя и зачака с трепет избухването му. Но Пиърс остана мълчалив и мрачен.

Двамата се върнаха в обора и той насочи Беоулф към обора. Младият ратай се втурна да ги посрещне.

— Милорд, кобилата на милейди се върна сама! Така се уплашихме…

— Милейди е добре — увери го с усмивка Пиърс. — За съжаление тя не познава земите ми и за в бъдеще ще излиза само с мен.

Той скочи от коня и протегна ръце към жена си. Роуз го погледна с безпомощна ярост. Слезе от седлото, обърна му гръб и се запъти към входа на главната кула.

— Роуз! — извика подире й Пиърс, но тя не му обърна внимание и продължи пътя си. Мъжът успя да я настигне едва в залата. — По дяволите…

— Нали съм твоя пленница? — изсъска разярено тя. — Господи, колко си отвратителен! — Тя се нахвърли върху него, готова да му издере очите. Пиърс усети огромно желание да я удари, но се въздържа. Не можеше да се отнесе грубо към жена си в присъствието на Джефри, Гарт и другите слуги, които бяха дотичали в залата, за да видят какво става. А сълзите в очите й затрогнаха сърцето му.

— Стига с тези глупости, Роуз! — заповяда властно той и сграбчи китките й. — Да, ходих да търся Ан. Но също така бях в Лондон и възложих на капитаните си да се осведомят за съдбата на камериерката ти. Днес получих отговор. Мери Кейт е жива и здрава и пътува към Вирджиния.

Роуз го погледна смаяно и отстъпи крачка назад. Забеляза Джефри и другите слуги и се изчерви цялата.

— Лордът наистина получи този отговор, милейди — намеси се Джефри Дараунт и се усмихна. Пиърс се облегна на каменната стена, скръсти ръце пред гърдите си и погледна втренчено младата си жена.

Гарт се покашля, за да привлече вниманието му.

— Ако вече не се нуждаете от нас, милорд…

— Благодаря, Гарт, можеш да си вървиш — отговори спокойно Пиърс, без да изпуска от очи жена си. Слугите побързаха да се оттеглят.

Роуз не смееше да се помръдне от мястото си. Двамата живееха в замъка вече почти седмица. Той прекарваше дните си навън, но вечер се връщаше в леглото й. И всяка нощ беше различна. Два пъти тя се опита да се скара с него, два пъти се престори на заспала и два пъти направи всичко възможно да лежи като мъртва и да не показва чувствата си. Предстоеше им следващата нощ. Все едно какво щеше да бъде поведението й при появяването му — той я желаеше и щеше да я има. Дори тревогата за съдбата на Ан не можеше да намали желанието му да се люби с Роуз. След първата нощ бе решил да осъществява съпружеските си задължения редовно, за да види кога ще изчезне магията на привличането й. Нищо такова не стана. Дори напротив, желанието му растеше с всяка нощ.

Тя сведе глава за миг, после отговори на погледа му.

— Наистина ли си изпратил корабите си да търсят Мери Кейт?

— Наистина. Каквото и да мислиш за мен, аз те смятам за своя жена. И ако нещо те тревожи или измъчва, ще се старая да реша проблема. Макар че ти непрекъснато се опитваш да вгорчаваш нощите ни.

Роуз побледня.

— Много съм ти благодарна за Мери Кейт — промълви тихо тя, после рязко му обърна гръб и се втурна нагоре по стълбата.

Пиърс я проследи с поглед и изведнъж усети, че не е сам. Гарт стоеше под арката, която водеше към кухнята.

— Искам да вечерям — уведоми го Пиърс. — Донеси ми храната в кабинета.

— Ако позволите, милорд… — Гарт се покашля многозначително. — Бихте могли да вечеряте горе, на масичката от черешово дърво, която стои до леглото. Херцогинята винаги вечеря там.

Пиърс забеляза неодобрението в погледа на стария си слуга и се намръщи грозно. Да вървят по дяволите всички! Тези глупаци също бяха попаднали под властта на красивата му съпруга.

— Ще вечерям в кабинета.

— Както желаете, милорд — отговори Гарт и си придаде измъчено изражение.

Пиърс изруга тихо и отиде в любимото си помещение. Отвори едно от чекмеджетата и извади бутилка от най-добрия си карибски ром. Почти не се докосна до гъстата агнешка супа, която му сервира Гарт, но изпи половин бутилка. Беше към полунощ, когато най-после стана от масата, излезе в залата и се изкачи по голямата извита стълба.

Какво ли го очакваше тази нощ? Беше вече късно и Роуз сигурно се преструваше, че спи. Когато я докоснеше, тя щеше да стисне здраво зъби и да диша дълбоко и равно. В крайна сметка обаче той щеше да се наслади на безмълвния си триумф, защото, колкото и решително да се бореше тя, той познаваше признаците на насладата по лицето й, чуваше тихите й стонове, усещаше буйните движения на хълбоците й. Тя не искаше да го разбере, но беше по природа чувствена и не можеше да потиска страстта си.

Пиърс беше уморен от тази игра. Влезе с въздишка в спалнята и затвори тежката стара врата зад гърба си. В камината гореше огън. На голяма меча кожа бяха поставени две кресла с високи облегалки, заобиколени от етажерки с книги. Мъжът свали жакета си, метна го на креслото до вратата и седна на края на леглото, за да изуе ботушите си.

Когато стана, на лицето му се изписа обърканост. Роуз не беше в леглото. В гърдите му пламна гняв и той се огледа. Нима тази малка глупачка беше предприела нов опит за бягство — посред нощ? Сърцето му заби като безумно, но преди гневът да го е овладял, откри къде е жена му — свита на кълбо в едно от креслата пред камината, загърната в халат от тъмносиньо кадифе. Блестящата кестенява коса беше разпиляна по облегалката, книгата, която беше чела, лежеше на пода до креслото.

Невероятно — тя го беше чакала. И по изключение не се преструваше, а наистина спеше. Пиърс коленичи пред нея.

— Роуз! — прошепна меко той и нежно приглади назад разкошните къдрици. — Не бива да спиш тук. Ще се събудиш с ужасни болки в гърба. — Тя се размърда и той стана, за да я вдигне на ръце. При това забеляза, че е гола под халата.

Роуз се беше изкъпала и измила косата си, от кожата й се излъчваше свеж аромат на цветя. Умората на Пиърс отлетя веднага. Нима жена му е имала намерение да го прелъсти?

Когато усети прегръдката му, Роуз отвори очи и го погледна уплашено, после за негово безкрайно учудване уви ръце около шията му. Той я отнесе до леглото и нежно я положи върху завивката. Докато събличаше ризата и панталона си, тя скочи. Отиде при него, прегърна го и халатът се разтвори. Той усети триенето на меката й гръд, притискането на силното младо тяло. Устните й се плъзнаха по рамото му и го накараха да потрепери.

Пиърс не смееше да се помръдне. Стоеше като омагьосан и чакаше. Роуз се надигна на пръсти и върхът на езика й очерта контурите на устата му. Това сякаш го събуди, той я грабна в прегръдката си, целуна я с луда страст и я остави да усети нарастващото му желание. Напорът да я вземе веднага беше много силен, но той се овладя. Трябваше да остане неподвижен и да изчака по-нататъшните й действия.

Устните й се плъзнаха по шията му, пръстите й милваха мускулестите гърди, последвани от изкусителния танц на езика. Тялото му пулсираше от желание. Той свали халата от раменете й и синьото кадифе падна на пода. Помилва гърба й, усети горещия й дъх на гърдите си, разроши копринената коса. Простена задавено. Искаше да й каже, че е най-изкусната прелъстителка, искаше да я притисне до себе си и да я хвърли на леглото, но беше в плен на възбуждащата игра на езика й и не смееше да се помръдне. Тя помилва корема му, после бавно падна на колене. Започна да го гали интимно с ръце и устни, отначало колебливо, после все по-смело.

Лицето й се скри в черните косъмчета между бедрата му. Той беше толкова смаян, че не успя да сдържи задъхания си вик. Топлият й, трептящ език му доставяше невероятна наслада и само след минута той достигна до оргазъм. От гърлото му се изтръгна дрезгава ругатня, той издърпа жена си да стане и я погледна недоверчиво.

Разкривеното му лице я уплаши.

— Исках да те зарадвам — прошепна плахо тя. Тялото й, обляно от оранжевата светлина на огъня, беше като златен пламък в ръцете му.

Тя му беше дала толкова много, но той искаше още и още. Близостта й го изпълни с властно желание, което му вдъхна нови сили. Положи я върху леглото и изведнъж разбра, че няма търпение за дълга предварителна игра. Нещо в него напираше да се потопи дълбоко в нея, да се забрави. Затова разтвори краката й и проникна устремно в очакващата го утроба. Дивият глад заплашваше да надделее, но той го овладя и започна да се движи бавно и равномерно, за да има възможност да наблюдава лицето на Роуз, да следи ускоряващото се дишане, да възприема всички движения на тялото й. Опрян на лакти, той видя как тя потърси погледа му и бързо сведе ресници. После обърна очи към мястото, където телата им се съединяваха, за да се възхити на съвършено оформените й хълбоци. Неспособен да се сдържа повече, той се задвижи в луд ритъм и отметна глава назад. Тя се надигна насреща му и от устните й излезе задавен вик, който премина в тихо хълцане. Докато тялото му се разтърсваше от тръпките на екстаза, той я държеше в обятията си. Стигна втори път до върха на страстта, не с такава експлозия като преди, но със същото разтърсващо усещане.

Без да я изпуска от обятията си, той се вслуша в дишането й, което бавно се успокояваше в нощната тишина. Когато стаята утихна, той се надигна от леглото и отиде до камината, за да запали една свещ.

Роуз се уви в кадифения си халат. Чувстваше се ужасно неловко. Усети погледа на мъжа си, сведе бързо глава и прехапа устни.

Той отиде при нея, вдигна я на ръце, отнесе я пред камината и се отпусна в едно от креслата. Настани я удобно в скута си и вдигна брадичката й към лицето си.

— Прощавай, но любопитството не ми дава мира. Досега се държеше така, сякаш гореше от желание да ми прережеш гърлото, а тази нощ ме отведе в рая. Какво се крие зад тази внезапна промяна?

Той пусна брадичката й, тя обърна глава настрана и се загледа в огъня.

— Ти си наредил да търсят Мери Кейт…

Обляно от трепкащата светлина на свещта, лицето й му изглеждаше по-красиво от всякога. Колко млада беше тази негова натрапена съпруга, колко омайващо красива и изкушаваща… Може би двамата имаха бъдеще, въпреки всички неблагоприятни обстоятелства около женитбата им.

— Значи си искала да ми благодариш? Тогава ще направя всичко, на което съм способен, за да си осигуря вечната ти благодарност.

Роуз се изчерви и сведе глава.

— Ти не ме разбираш…

Пиърс сложи пръст на устните й.

— Напротив.

— Мери Кейт живее у нас от най-ранното ми детство и означава много за мен. След като ти ме увери, че тя е жива и здрава и пътува към Вирджиния, баща ми вероятно ще пожелае да изрази признателността си, като ти подари един кораб. Но ти си имаш достатъчно.

Пиърс се засмя развеселено, погледна я изпитателно, без да може да разбере дали тя се опитва да го дразни, или говори сериозно.

— Не забравяй, че уважаемият ти баща ми дължи поне един кораб и цял куп пари. Не знам подробностите, но очаквам значителна зестра. Но както и да е — благодарността, която изрази тази нощ, е много по-важна.

— Не се подигравай с мен! Исках само да ти покажа, че умея да ценя усилията ти.

— И успя напълно. — Той помилва нежно меката й буза. — Толкова ли е страшно да се живее с мен?

— Моля те, недей…

— Искам да чуя истината, Роуз.

Тя избегна погледа му и вдигна несигурно рамене.

— След като все още не съм си прерязала вените…

— Господи, какво невероятно обяснение в любов! — провикна се развеселено той.

Роуз пламна от срам, но той не я видя, защото главата й беше облегната на гърдите му. Блестящата кестенява коса скриваше лицето й. След известно време Пиърс стана и я отнесе на леглото. Този път я люби бавно и с много нежност, остави си време, милваше я и я възбуждаше постепенно. Искаше да увеличи желанието й до сладко, непоносимо мъчение. Искаше екстазът да я отнесе в невъзможни досега висини. Искаше да я люби напълно безкористно, без да иска нищо за себе си…

Въпреки това магията го завладя с нова сила. Роуз будеше дивите демони в душата му. Беше неспособен да остане безкористен.

— Кажи името ми! — прошепна настойчиво той.

— Пиърс… — Тя се извиваше като змия под тялото му. — Пиърс, моля те…

Вплел пръсти в нейните, той се сля с нея и задуши сладостния й вик с гореща целувка.

Тази нощ Пиърс Дефорт спа дълбоко и спокойно, притиснат до топлото, коприненомеко тяло на жена си. Смарагдовият огън на очите й го преследваше и в сънищата му, но той не осъзнаваше, че е завладян завинаги.