Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 86гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona(2009)
Сканиране
?

Издание:

Фела Скот. Бялата дева

ИК „Бард“, 1998

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от ivkaiva3)
  3. —Добавяне на анотация (пратена от ivkaiva3)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Колин почука на вратата на брат си и го изчака да отговори. Беше пропуснала да му занесе закуската и реши, че трябва да провери как е. Отговор не последва. Тя тихо отвори вратата.

— Какво, по дяволите…

Емет вдигна очи и срещна ужасения поглед на Колин. Тя влезе вътре и затвори вратата зад себе си. Колин познаваше жената. Казваше се Хуанита. Мнозина смятаха, че е вещица и се страхуваха от вълшебните й способности. Колин само се ядоса.

— Какво прави тя тук, Емет?

По устните му се появи една подигравателна усмивка, докато Хуанита си събираше пудрите и мехлемите.

— Мисля си, че е очевидно, сестричке.

Колин се обърна към Хуанита.

— Махай се.

— Няма нужда да се ядосваш. — каза Емет.

Тя отново погледна брат си е отвращение, а после отиде до масата до леглото му и сграбчи една бутилка, която стоеше там.

— Тук е да си упражни магьосничеството, а ти смяташ, че не трябва да се ядосвам.

— То ще ми помогне да проходя — измърмори през зъби Емет.

Погледът в очите му беше убийствен. Колин разбра, че е познала истината. Тя захвърли бутилката през стаята и я счупи в стената.

— Никога няма да проходиш, Емет. Знаеш това.

— Не го знам! — изкрещя той. — Хуанита може да ми помогне, а ти най-добре престани да се месиш!

— Колко ти плаща? — Колин почти се задавяше от гняв. Бяха почти без пукнат грош, а Емет пилееше пари за магьосничество. Тя отиде и застана пред Хуанита. — Колко ти плаща?

Хуанита просто й се присмя.

Колин се протегна и изви ръката зад гърба й Хуанита закрещя от болка и изненада. Недоволството и гневът дадоха сила на Колин да избута по-едрата жена през вратата и надолу по дългите стълбища. След като излязоха навън, Колин силно блъсна магьосницата.

— Махай се и не се връщай. Няма да има повече пари за ненужните ти церове.

Хуанита си оправи полата и опъна блузата си.

— Хубаво ще направиш да не ме разгневяваш, Колин. Аз имам силата да разкривам тайните в сърцето ти.

Тя небрежно се приближи до Колин, а лицето й беше само на сантиметри от нейното.

— Мога да разкрия тайната, която лежи в утробата ти.

Хуанита си сложи ръката на корема й и Колин изведнъж се уплаши.

Хуанита се усмихна.

— Аз може да се окажа единствената ти приятелка, когато дойде време да се освободиш от това проклятие.

— Остави ме на мира — промълви Колин вече по-спокойна, но все още слаба и трепереща.

Смехът на Хуанита я накара да потрепери, а той продължаваше да се чува, дори и след като вече беше изчезнала. Колин изтича вътре, за да се скрие от него.

Чу, че Емет крещи името й и знаеше, че трябва, ще не ще да се изправи пред него. Бавно изкачи стълбите и се върна в стаята му.

— Какви лъжи си наговорил на тази жена, Емет?

Очевидно беше, че той е извън кожата си от яд, чак лицето му беше изкривено от вълнение.

— Не говоря лъжи. Ти криеш истината от мен.

— Аз! — Колин се изуми от начина му на мислене. — Ти харчиш и малкото пари, които имаме за магьосничеството на тази жена, и си пропиляваш живота с нейните магии и мехлеми. Тя не може да те накара да проходиш. Нищо не може да те накара да проходиш.

Смехът му беше зъл и жесток.

— Не съм глупак. Знам какво ме чака в бъдеще. Но се опасявам, че ако престана да се опитвам, ще умра. Ще си умра жалък и сакат.

— Аз… — Колин не знаеше какво да каже на съкровената му изповед.

— Бих предпочел да ми се гневиш, отколкото да ме съжаляваш, Колин. Не ме съжалявай!

Колин почувства, че сълзи парят в очите й, но се опита да ги спре.

— Понякога те мразя.

Той се усмихна като чу това.

— Да, така е по-добре.

— Тази жена ме плаши — призна си тя и веднага съжали, че го е казала.

— Добре ще направиш да се боиш от нея. Много е зла.

— Не мога да й позволя да се връща отново тук.

— Заплаши ли, че ще каже за детето, което носиш?

Ужас обзе Колин. Първо, точно брат й беше насадил тази идея в главата на Хуанита. Второ, това не беше просто стихче на един луд. Сутрешното неразположение. Подуването на корема й. Тя щеше да си има бебе. Бебето на Ян Блекстоун.

— Ти не знаеше ли това, Колин?

Тя не беше разбрала. Не, не можеше да бъде.

— Ти как разбра? Не, Джейкъб как разбра?

Емет захихика по обичайния си дразнещ начин.

— Толкова си наивна. Нели е доста загрижена от липсата ти на апетит, от сутрешните ти неразположения. Не е нужно да си гений, за да събереш две и две. Дори се изненада от новогодишното ми предсказание?

Тя отново не отговори, но въпреки това той сякаш четеше мислите й.

— Такова дете си, сестричке. Да настоявам ли той да се ожени за теб?

— Няма нужда да се безпокоиш, скъпи братко. — Тя нервно прочисти гърлото си. — Аз сама ще се погрижа за проблемите си.

— Както се грижиш за Черния вълк? — Думите му бяха пълни с презрение. — Ти нарочно не го уцели тази сутрин, когато копелето дойде да се помирява с теб. Нали?

— Не е вярно.

— Така ли? Колко пъти друг път си се опитвала и не си успявала? Спала си с него, за да го убиеш, и все пак си се провалила? Защо?

Тя не помръдна, страх я беше дори да диша, за да не разбере той истината.

— Защо не го уби, Колин? Искаш ли Черния вълк, бащата на копелето, което носиш, да умре?

Колин искаше да се обърне и да избяга. Да отиде колкото се може по-далеч от Емет. Но да избяга би означавало да си признае вината. Тя отстояваше територията си.

— Кажи ми, толкова ли беше хубаво, че забрави обещанията си? Накара ли те да се гърчиш и крещиш от желание? Извика ли за още?

— Копеле такова — Колин изкрещя. Тя отиде до леглото на брат си и вдигна ръка да го удари по лицето, но неговата ръка беше по-бърза от нейната. Жестоко я стисна, но от това не болеше толкова, колкото от думите му.

— Мръсница такава. Спала си с него и ти е харесало.

— Не! — отрече тя.

— Да!

Устата му беше близо до ухото й, когато прошепна с горещия си дъх във врата й:

— Докосваше ли ти гърдите?

Колин се изви, опита се да се изскубне от него. Ръката му се беше вкопчила в нейната и я държеше до себе си.

— Целуна ли те по тила?

Колин открито зарида.

— По свое желание ли си вдигна краката, или те изнасили?

Колин изпищя:

— Не.

Емет отхвърли Колин от себе си.

— Най-добре научи как да се държиш добре със скъпия си сакат брат или ще накарам магьосницата да махне това копеле от тебе.

— Не би го направил.

— Забравяш с кого си имаш работа, Колин. Само ме разгневи и ще се погрижа не само копелето да умре, но и Андрю също. С голямо удоволствие ще изпратя и двата трупа на Черния вълк. Може би дори и твоя.

Колин не можа да сдържи горчивината, която се надигна в гърлото й. Тя изпразни стомаха си на пода му.

— Махай се преди да съм повърнал! — изкрещя той.

Тя избяга от стаята му.

 

Колин почти събори Нели, която беше тръгнала към стаята й.

— По-бавно, момиче. Ще се нараниш, както си се разтичала така.

Самият глас на Нели подейства успокоително на Колин.

— Ще се погрижиш, ли да приготвиш някои от нещата на Андрю? Ще го заведа за малко при отец Макклауд.

— Почти се стъмни. Не можеш ли да почакаш до утре сутрин, чедо?

— Не — каза тя и се опита да не показва безпокойство. — Обещах на отеца, че ще отида при него тази вечер. Не погледнах кое време е. Църквата не е толкова далече.

— Ще се погрижа за това. — Нели се затича, а после спря. — Почти щях да забравя. Предадоха ми това за тебе.

Колин взе бележката, върху която нямаше печат, и тя нямаше представа от кого може да бъде. Тя отиде в стаята си преди да я отвори.

В нея пишеше:

Знам, че Лин, момичето от кръчмата, и Колин Макгрегър са едно и също лице. Ела довечера там, където житото беше подпалено.

Джеф.

Колин бавно събра смелост и се опита да мисли. Най-напред ще заведе Андрю при отец Макклауд. Той ще закриля Андрю. После ще се срещне с Джефри. Вероятно той ще я убие и ще сложи край на този кошмар.

 

— Да не би нещо да не е наред, чедо?

По лицето на отец Макклауд личеше загрижеността му дори и в лошо осветения параклис.

— Трябва да си уредя живота, отче. По-малко ще се тревожа, ако Дрю е с вас, отче. Знам, че ще го пазите.

— Да се тревожа ли за твоята безопасност, Колин?

— Погрижете се за Дрю. — Тя му предаде спящото дете и тръгна да си върви. — Кажете му, че го обичам. Повече от самия живот.

— Бог ще бди над теб, Колин Макгрегър.

— Да, отче.

 

Колин наблюдаваше как луната си проправя път на небето и хвърля бледата си златно-сребърна светлина в околната тъмнина.

— Не знаех дали ще дойдеш.

Гласът на Джефри беше плътен и тих, в него нямаше заплаха. Колин се надяваше това да е добър знак.

— Нямах друг избор, освен да дойда.

— Отне ми известно време да разбера, че ти и Лин сте една и съща жена. Не ми беше приятно да го науча.

— Трябва да си призная, че и аз не бях доволна.

Тя чу как той въздъхна.

— Какво да направим по този въпрос, Колин Макгрегър?

Колин се изненада от въпроса му.

— Защо трябва да правим нещо?

— Ти се опита да убиеш Ян, нали? В нощта, когато бяхте заедно?

— Не — излъга тя, но гласът й превърна отговора в грак, а в гърлото й заседна буца.

— Възнамерявала си — настоя Джефри.

— Не знам.

Изведнъж Джефри я сграбчи, ръката му обви гърлото и й спря въздуха.

— Лъжеш ме. Опитала си се да убиеш Ян, както се опита тази сутрин. Би трябвало още сега да те убия и да приключа с тази работа.

Тя мълчаливо се помоли той да го направи.

— О, Боже — прошепна той, а после я пусна и я взе в обятията си да я успокои.

Колин заплака.

— Защо плачеш? Няма да ти навредя.

Колин се дръпна и избърса сълзите си, засрамена от слабостта си.

— Плача, защото исках да ме убиеш.

Джефри изведнъж рязко си пое дъх, а от неловкото мълчание, което последва, стана ясно, че е учуден.

— Не бих убил жена, независимо какво си направила.

— Дори и за да защитиш Ян Блекстоун?

Той отново замълча.

— Честта ме задължава да убия Ян — каза тя.

— Ти три пъти се опита и не успя — напомни й той.

— Не мога да се проваля отново.

— Какво да правя, Колин?

Колин усети мъката му.

— Нищо.

— Трябва да му кажа истината.

— Защо? — попита тя. — Защо да му казваш, че жената, която той е любил, е негов враг? Точно тази жена, която той мрази. Би ли казал такова нещо най-добрият му приятел?

— Не знам.

— Като че ли и двамата трябва да направим труден избор.

Колин си тръгна и остави Джефри да направи своя.