Вирджиния Хенли
Прелъстен (17)

Глава седемнадесета

Как, по дяволите, се бе озовала в тази ситуация и какво правеше в „Джентълмен Джил“? Очевидно последната лудост на контетата бе боксът, тъй като негово кралско височество Уелският принц се бе пристрастил към този спорт.

Боксовият ринг даваше възможност на представителите на аристокрацията да се съблекат до кръста, да сложат ръкавици и да изиграят няколко рунда с професионални боксьори. Съвсем малко имаха смелостта да опитат; останалите бяха зрители. И, разбира се, това осигуряваше още едно развлечение, където можеха да се залагат солидни суми.

Тони стоеше прегърбена, измъчвана от ужасен махмурлук. Повдигаше й се от миризмата на мъжка пот.

Принц Джордж склони на увещанията на Шери и Едмънд Бърк и реши да ощастливи близките си приятели с демонстрация на своята храброст. Помогнаха му да се съблече, така че да остане само по белите си панталони.

Принцът направи достойна за похвала демонстрация със своя треньор Анджело, който на няколко пъти падна на коляно, поразен от удара на Негово височество. Всички бяха наясно, че инструкторът можеше да го зашемети без усилия, но аплодираха куража на кралската персона.

Подканиха други също да застанат на ринга, но нямаше желаещи. Савидж побутна крака на своя повереник от пейката, където го беше качил.

— Хайде, момче, нека да видим от какво си направен.

Тони не можеше да повярва на ушите си. За миг я обзе ужас. В никакъв случай не можеше да се разголи до кръста, а последното, което желаеше, бе някой недодялан треньор да разкраси лицето й. Тя се намръщи.

— Тази сутрин съм по-муден дори от плужек.

Леденосините очи на настойника й се изпълниха с презрение.

— Искаш да кажеш, че не ти стиска да изгубиш.

В този момент Тони го мразеше. Гневът й беше толкова силен, искаше й се да издере изпълнените му с подигравка очи; знаеше обаче, че трябва да се сдържа, тъй като към тях бяха насочени доста погледи. Побутна шапката на главата си и заяви провлечено:

— Целуни ме по задника, Савидж. Щом си падаш толкова по скапания спорт, нека пък ние да видим ти от какво си направен.

Всички присъстващи се ентусиазираха толкова при това предложение, че лично Негово височество го помоли да не им отказва. Младият мъж се съблече неохотно по бричове. Щом видя тръпнещите по широката му гръд здрави мускули, Анджело реши да не смекчава ударите си. А след като изпита поразяващия ефект на дългите му ръце, се отказа и от намерението си да следва правилата на маркиз Куинсбъри.

Внезапно Тони с интерес започна да следи двубоя. Кой знае как Савидж съумяваше да предугади движенията на своя противник. Когато успееше да го изненада, боксьорът неизменно го удряше безмилостно и винаги под кръста. Адам искаше да играе джентълменски, но всичко си имаше граници. Когато усети изгарящата болка от поредното кроше в бъбреците, задръжките му се изпариха. И процеди през стиснати зъби:

— Ще махнем ли ръкавиците?

Борбата с голи юмруци бе много по-вълнуваща за зрителите и те започнаха да залагат възбудено, докато Савидж се зае методично да нанася удари по лицето на треньора.

Антония потръпна при вида на кръвта и бруталността, но не затвори очи, привлечена от великолепното тяло на своя настойник. Дори професионалният боксьор не можеше да се мери с него.

Продължи да го наблюдава изпод полуспуснатите си клепачи, докато той се обличаше. Нямаше как да не се впечатли от мъжествеността, от мъжката сила, които се излъчваха от него.

— Човек трябва да може да се защитава на този свят, Тони. Ако не с юмруци, тогава с меч или пистолет. Изборът на оръжие оставям на теб, но настоявам да започнеш да вземаш уроци по самоотбрана.

Даваше си сметка, че съветът му е мъдър, но мразеше да я поучават.

— Горкичкият — рече подигравателно тя. — Доста тежка задача ти се е паднала — да направиш мъж от мен.

Погледът на пронизващите му очи й каза ясно какво мисли той по този въпрос. В този миг тя усети унижение не само заради себе си, а и заради брат си Антъни. Обзе я решимост. Настойникът й бе казал да полудува. Добре тогава, така да бъде. Щеше да обърне всичко с главата надолу! Колкото до Савидж, е, той щеше да пожъне онова, което тя бе посяла.

Преди да си тръгне, принцът заяви:

— Тази вечер ще видя и двама ви в Карлтън Хаус.

Антония разбра, че това бе равносилно на заповед. След като Негово височество и неговият антураж излязоха, тя се обърна към Адам:

— Най-малко пък от теб съм очаквал да следваш така безропотно нечии заповеди.

— Искам да купя някои от чистокръвните му коне. Вечерята в Карлтън Хаус е съвсем малка цена за такова нещо. — След това смени темата: — Искаш ли да дойдеш с мен, за да ми помогнеш при избора на тапети за Идънуд?

— Избирай сам проклетите си тапети — отвърна му грубо. — Имам среща.

Веждите на младия мъж се повдигнаха:

— В такъв случай, милорд, ви оставям на вашите… пороци.

„Срещата“ бе с баба й, която нямаше търпение да научи подробности за случилото се в Девъншир Хаус.

— Видя ли нещо от негово кралско височество?

При този спомен Тони се разсмя:

— Видях повече от това, за което съм се пазарила. Какво кара един мъж да се разсъблича и да се сравнява с всеки друг от присъстващите в стаята мъже?

Баба и внучка се спогледаха и се заляха от смях.

— О, скъпа, мисля, че току-що отговори на въпроса си.

— За съвсем кратко време научих достатъчно за мъжете, за да не искам да бъда един от тях, въпреки привилегиите, на които се радват.

— О, скъпа, постъпихме толкова глупаво! Трябваше да ти намерим богат съпруг, вместо да прибягваме до подобна измама.

— Роз, моля те, не се чувствай виновна. Не бих понесла да ме продават на пазара за бракосъчетанията. А и новооткритата свобода ми харесва. — Очите й светнаха. — Освен това е толкова забавно да бъдеш мъж. Негово височество ме покани да взема любовницата си, когато отидем на конните състезания.

Розалинд примигна. Девойката приемаше всичко това като шега, като лудория, но нея самата започваха да я обземат опасения. Реши да поговори сериозно по този въпрос с господин Бърк.

— Доколкото разбрах снощи, Негово височество е на път да се сдобие с нова любовница — заяви Тони.

— Така ли?

Роз беше жадна за повече подробности, които след това да сподели с приятелката си Франсис Джърси.

— Името й е Мария Фицхърбърт.

— Но аз я познавам! Сигурна ли си за името, скъпа? Тя е уважавана вдовица, далечна роднина на Изабела Сефтън. Божичко, тя трябва да е поне с шест-седем години по-възрастна от Джордж. Със сигурност наближава трийсетте.

— Твоята позната ходи ли с не напудрена коса? И има ли… ъ-ъ, пищна фигура?

— Същата е! Руса коса с цвят на царевица. Тази жена не е глупава! Вече втори съпруг погребва, като и двамата й оставиха добри парички.

— Между другото, днес съм поканена на вечеря в Карлтън Хаус. Негово височество и приятелите му говорят по най-непочтителен начин за краля и кралицата. Представят открито краля като лунатик, а Ричард Шеридан рече, че кралицата изстреляла като кутрета петнайсет деца.

— И изглежда така, сякаш ги е носила всичките наведнъж — отбеляза сухо Розалинд.

Антония се засмя и я смъмри.

— Възприела си резкия език на лейди Джърси.

— Много си мила с мен, скъпа. Аз съм тази, която й дава уроци.

— Уф, уроци! Савидж е твърдо решен да ми дава уроци по самоотбрана. Честно казано, струва ми се, че е решил да ме смачка и после да ме направи по свой образ и подобие. Толкова ме ядосва, че се тревожа непрекъснато дали няма да се изпусна и да разваля цялата работа.

— Ще трябва да се научиш да се владееш, скъпа.

 

 

Когато господин Бърк обяви пристигането на Адам Савидж, Розалинд отиде да го посрещне.

— Съжалявам, но Тони замина за Карлтън Хаус още преди няколко часа. — Пое си дълбоко дъх и решително изрече: — Господин Савидж… Адам, ако разрешите… доста се тревожа за него. Не мислите ли, че там ще срещне порочни хора?

Младият мъж присви леко вежди.

— Порочни ли? Не мисля, лейди Рандолф. Може би малко диви и шумни, но твърдо вярвам, че Тони ще има само полза от престоя си сред мъжка компания. Не се притеснявайте, ще го наглеждам.

В това време Антония се забавляваше лудо и безразсъдно. Тази вечер бяха поканени само мъже. Вратите към залата бяха широко отворени, полилеите и свещниците — запалени, а оркестърът свиреше подходяща за вечеря музика.

„Декорът на Карлтън Хаус“, както наричаха приятелите на Джордж, привлече вниманието на Тони. Освен Шеридан, Бърк и Есекс, които вече познаваше, присъстваха и други известни хора, например Чарлз Фокс. Смятаха го за най-близкия приятел на принца. Именно той в момента настояваше да бъдат дадени регентските пълномощия.

Фокс бе поне с десет години по-възрастен от Джордж и този факт накара Антония да се замисли кое ги привличаше толкова един към друг. Реши, че Фокс трябва да бе бащинска фигура, макар и доста странна.

Винаги, когато я представяха на някое ново лице, Шери бе до нея, за да я осведоми за свързаните с него мръсни историйки. Пиеха диаболеньос, най-новата мода. Шери настоя тя също да го опита.

— Мисля, че си съвсем трезвен. Ще трябва да пийнеш порядъчно от него; само така можеш да се надяваш да ни догониш.

Присъстваха още две особи с царска кръв: Фредерик, херцог Йорк, по-малкият брат на принца, и Хенри Фредерик, херцог Къмбърланд, чичото на принца.

— Това ли е грешният чичо? — попита девойката.

— Ъхъ, внушителна личност. Може да пирува от мръкване до зори. Познават го навсякъде, където се стремят към удоволствия. За пръв път принц с кралска кръв се появява в съда за развод. Лорд Гровнър го призова като автор на нецензурните писма до съпругата му, които разкриваха страстната им връзка. Гровнър получи развод, а на него това му струваше десет хиляди лири. А щастливата стара свиня взе, че се ожени за оная красива писанка Ан Хортън. Много обичаме новата херцогиня Къмбърланд. Тя е очарователно вулгарна и изключително либерална, когато раздава благосклонността си.

От всички присъстващи най-много й се понрави Хенри Лътръл. Вече познаваше сатиричните му поеми, а краткото описание, което му направи само с няколко изречения Шери, възбуди любопитството й.

— Той е добре дошъл тук единствено заради ума си. Син е на ирландски благородник и дъщерята на неговия градинар. Няма нищо, но винаги вечеря в луксозна обстановка някъде навън. — Шери потупа Лътръл по рамото. — Ето един твой обожател, Хенри — Тони Лам. Кажи ни нещо от твоите петстишия, старче.

— Добре, нека помисля — отвърна провлечено Хенри.

Внезапно се чу изстрел, който привлече вниманието на всички.

— Кълна се в сатаната, сега ще имаме малко занимания по стрелба с пистолет. Джордж притежава една от най-добрите колекции в града.

В другия край на стаята вече се правеха сериозни залагания.

Негово височество каза на един от лакеите да донесе портрет на краля; всички се изредиха да стрелят, а залозите бяха за умопомрачителни суми. Тони избра един от пистолетите; той се оказа доста по-тежък от очакванията й. Възхити се от изкуството на занаятчията, измайсторил гладко полираната дръжка от маслиново дърво и дългото сребърно дуло.

— А, този и на мен много ми допада — възкликна Негово височество. — Обичам да усещам пистолета в ръката си. Но спусъкът му реагира на съвсем леко докосване.

Предупреждението дойде със секунда по-късно. Девойката неволно докосна спусъка и оръжието изгърмя. Куршумът сряза телта, на която висеше портретът и той падна с трясък върху пода на трапезарията. В първия момент Антония се ужаси, че бе пробила дупка в гипсовата мазилка. В следващия миг обаче се разнесоха овации и лорд Лам бе обявен за безусловен победител. Тя се отпусна пребледняла на близкия стол, докато пъхаха в ръката й двеста гвинеи.

Забавляващите се се преместиха в балната зала, за да имат по-голям простор на действие. Не след дълго случаен куршум накара музикантите да се разпръснат из стаята, търсейки прикритие. Гостите се държаха като непослушни ученици. Принц Джордж поизтрезня малко, когато един от лакеите бе ранен в рамото. След като отнесоха слугата, Негово височество се обърна към своя приятел Чарлз Фокс:

— Не може да продължаваме така. Добри лакеи се намират трудно. След вечеря отиваме в твоето стрелбище.

— Какво стрелбище? — попита Тони.

— Закрито стрелбище — отвърна Шери. — Не си ли тренирал според правилника за дуелите? В последната си пиеса изобразих един дяволски добър дуел, но проклет да бъда, ако мога да се сетя за заглавието й.

Нещо накара Антония да погледне към входа на балната зала. Савидж стоеше до вратата; лицето му изразяваше презрение — очевидно бе отвратен от по-подходящите за незрели юноши забавления.

 

 

Адам Савидж наблюдаваше с присвити очи всичко, което ставаше в Карлтън Хаус. Решително бе преценил всички присъстващи, като безполезни прахосници. Красивият Уелски принц имаше чаровни и непринудени маниери и беше покровител на изкуството, но не виждаше, че приятелите му го използват. Савидж знаеше, че няма да бъде подписано решение за встъпването му като регент, защото Джордж отделяше много повече време и внимание на своя шивач и обущар, отколкото на държавните дела.

Чарлз Фокс бе несъмнено най-влиятелната личност сред неговото обкръжение. Той пиеше много и можеше да остане с дни наред край игралната маса, обикновено в собственото си заведение. Шегобийците казваха, че чарът му идвал от неговия прадядо, Чарлз II. Савидж обаче виждаше, че той е и безпътен, и разсипник.

Ричард Шеридан беше развратен. Двамата с Едмънд Бърк често се охулваха един друг в Долната камара и се мислеха за господарите на Англия.

Савидж бе твърдо решен да направи някои промени. Те нямаше да станат като с магическа пръчка, но с гений като Пит на държавното кормило Англия имаше по-голям шанс от когато и да било да направи нещо за подобряване съдбата на обикновените си граждани. Несъмнено щеше да му се наложи да използва подкупи и протекции, които действаха неизменно още от времето на Джордж I, но ако беше достатъчно настоятелен, решителен и енергичен, щеше да осъществи тези промени.

Именно Фокс, Шеридан и Бърк бяха предложили проектозакон за лишаване на Ийст Индия Къмпани от нейните правомощия и търговски привилегии. В резултат на това правителството падна и Пит стана главен министър. Глупаците успяха да обвинят в държавна измяна Уорън Хейстингс, губернатора на Бенгалия. Изказваха се по въпроси, по които не знаеха нищо. Най-големият лицемер беше Бърк, а семейството му бе натрупало богатствата си, бъркайки в индийския буркан със злато.

Внезапно погледът на Адам попадна върху младия му повереник. Някаква особа с вид на развратник бе преметнала ръка през раменете на юношата. Това го обезпокои. Савидж се замисли. Антъни беше красив младеж с дълги крака и замечтани зелени очи. Апетитен плод, от който не би се отказал никой разпътен прелъстител.

Да не би това да бе причината за липсата на интерес на Тони към жените? Не, момчето бе невинно, още не бе омърсено, но колкото по-рано го запознаеше с подобните на наркотик прелести на женската плът, толкова по-добре. Реши да се погрижи лично за това. Когато се запъти към своя повереник, гостите започнаха да се разотиват.

— Нима си тръгваш толкова рано? — попита безгрижно Савидж и повдигна едната си вежда.

Антония остана с впечатлението, че я подлага на някакъв тест, и отвърна арогантно:

— Отиваме в едно закрито стрелбище, ако искаш да знаеш. Избрах своето оръжие, както вече ми предложи. А то е — пистолет.

Адам се загледа замислено в присъстващите. Кръчмите в Лондон бяха сигурно хиляда, а публичните домове варираха от най-луксозните заведения край „Ковънт Гардън“ до мръсните бордеи на лондонския подземен свят. Игралните къщи бяха известни, като се започне с уважавани клубове като „Уайт“ и „Уейтиър“ й се стигне до такива като „Геймкок Спърс“ в бедняшките квартали. Савидж реши, че все пак има вероятност наистина да стигнат до казиното на Чарлз Джеймс Фокс.

Изчака да стане два часът сутринта, преди да влезе и да вземе заровете. Видя Тони, съвсем пиян, с празни джобове. Нахлупи шапката ниско над очите си, пожела лека нощ на останалите и изправи младия Лам на крака.

Господин Бърк отвори вратата и като видя картинката, реши, че е негов дълг да протестира. Адам прие безмълвно обвинението и си тръгна. Икономът още не бе успял да затвори, когато Тони промълви:

— Донеси кофата.