Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pride of Lions, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 39гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona(2009)
Сканиране
?

Издание:

Марша Кенъм. Сърце в опасност

ИК „Ирис“, 2000

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Алекс отмести стола й, но докато ставаше, тя се препъна в полите на роклята си и той обгърна кръста й със стоманена ръка. Тя се остави неохотно да я води през залата, докато не излязоха от полезрението на гостите му.

— Излишно е да ме придружаваш — заяви на стълбата. — Не искам да ти развалям вечерта.

— Много мило от твоя страна, но предпочитам да съм сигурен, че ще се озовеш в собственото си легло.

Тя залитна и спря.

— Не мислиш, надявам се, че съм пияна.

Алекс сподави с мъка усмивката си. Зениците й бяха неестествено разширени, бузите й пламтяха, тя едва се държеше на крака.

— Трябваше да те предупредя, че виното, от което Арчи ти наливаше така щедро, не е безобиден гроздов сок.

— Да не си въобразяваш, че досега не съм близвала алкохол? В Роузууд Хол бях свикнала с благородно бургундско, а не с вашето разредено винце — подразни го Катрин, въпреки че сама не си вярваше.

— В такъв случай тъгуваш по бургундското дори повече, отколкото по своя галантен старши лейтенант — ухили се Алекс. И той не беше съвсем трезвен и непрекъснато се улавяше, че наднича в деколтето й, притиска я по-плътно към себе си, отколкото е необходимо.

Тя се дръпна възмутена и намери като по чудо пътя към кулата. Алекс си запали пура и заизкачва стълбата след нея.

Спалнята й бе осветена само от синкаво лунно сияние.

— Диърдри! Диърдри! Майчице Богородичке, къде се е дянало пак това момиче?

— Не мога ли аз да ти услужа?

Катрин хвърли яростен поглед към нажежения край на пурата.

— Можеш да ми спестиш тази отвратителна смрад и да запалиш свещ. — А когато той продължи да стои неподвижен на прага, добави след малко с въздишка: — Моля те…

Миг по-късно бяха запалени всички свещи в стаята и тя въздъхна облекчено.

— Благодаря.

— Няма защо. Трябва аз на теб да благодаря.

— За какво?

— Задето се престори, че между нас всичко е наред. Мога да си представя как се чувстваше по време на политическата дискусия.

Тя го погледна недоверчиво. С този човек никога не знаеше дали иска да й направи комплимент или да я оскърби.

— След тази вечер всеки що-годе топлокръвен мъж само ще ми завижда — продължи Алекс, а черните му очи я оглеждаха от глава до пети. — Наистина си очарователна.

Ласкателства? Комплименти? Катрин не знаеше какво да мисли.

— Благодаря, че ме придружи — измърмори тя. — Сега вече ще се оправя и сама.

— Съвсем сигурна ли си? Чудесно се справям с дамски дрехи… и след като камериерката ти я няма…

Тъмните очи се бяха втренчили в бюста й и гореща вълна заля Катрин, защото си спомни какво си позволи той следобеда. Дали не искаше да събори пак защитните й бариери?

— Уверявам ви, сър Камерън — каза тя хладно, — че не се нуждая от помощ.

Алекс се поклони.

— Исках само да бъда мил… Та, ако промениш решението си, стаята ми е точно отсреща.

— Ако променя решението си, веднага ще се хвърля от прозореца и ще се оставя на вятъра той да ме съблече.

— Чудесно хрумване, но малко мелодраматично, както винаги… Лека нощ!

 

Веселият смях на Аликзандър заглъхна в коридора. Защо това проклето женище му замъглява непрекъснато ума? Катрин Ашбрук е глезена, горда, нафукана и упорита като десет мулета, тя непрекъснато го дразни, смята се за неотразима и си въобразява, че е имунизирана срещу примитивни инстинкти, каквито са плътските желания. Но от време на време ледената фасада се пропуква и тогава той долавяше, че тя има нужда от закрила и би желала да се опре на нечие силно рамо. На неговото?

Не! Той все още беше във властта на мъчителните си спомени. Дори след толкова години не можеше да надмогне чувството за вина. Ако не го беше обикнала, Ани можеше да е жива. Никой нямаше да я изнасили и убие, ако Кембъловци не знаеха, че любовта към Ани е Ахилесовата му пета. Не, не искаше никога, никога вече да е толкова раним…

Алекс изведнъж се усети уморен до смърт. Откакто се върна в Акнакери, не беше мигнал, и най-съкровеното му желание беше да вземе гореща вана и да спи двайсет и четири часа. Въздъхна и влезе в стаята си, но след няколко крачки спря като вцепенен.

Тя лежеше на кревата му, разперила червената си коса като ветрило върху възглавницата. Дрехите й бяха пръснати по пода, а тънката копринена риза, по която беше останала, не прикриваше нищо от чаровете й.

— Искаш ли чаша уиски? — изгука засмяна Лорън и посегна към шишето на нощното му шкафче. — Видът ти подсказва, че май имаш нужда от него.

Без да изчаква отговор, тя наля и му протегна чашата. Алекс я пое автоматично, загледан в пищния й бюст и силно се изкашля.

— Смея ли да попитам какво търсиш в моето легло?

Лорън присви устни и му хвърли сластен поглед.

— Нали ме покани…

— Канил съм те?

— И бих казала, неведнъж. Впрочем само очите ти говореха, но на масата друго едва ли беше възможно.

— Ти си хубава жена, Лорън, и деколтето ти беше главозамайващо. Естествено беше да надничам в него, но без каквато и да било задна мисъл.

— Хъм… — Лорън коленичи на ръба на леглото, разкопча сребърната брошка и смъкна наметалото от рамото му.

— Аз съм женен — напомни й той.

— Знам… Но защо тогава не спите с жена си в едно легло? — Пръстите й разкопчаха чевръсто жилетката му и погалиха широките гърди. — Добре зная от какво имаш нужда…

— Имам нужда от сън! — натърти Алекс, въпреки че тайничко се питаше дали няма да е най-разумно да се позабавлява с тази прелъстителна вещица и да забрави Катрин. Не беше ли все едно кой ще задоволи глада му и кой ще стене името му, стигнал на върха на насладата?

— После ще можеш да заспиш, Алъсдеър… — тя обгърна шията му с ръце, притисна се към него и почна страстно да го целува. Езикът й се опита да овладее устата му, но тази еротична волност силно го отврати и той я отблъсна.

— Какво има? — стрелна го разочаровано Лорън. — Или още не си готов? Но и за това си има начини… — И тя пъхна ръце под полата му.

Алекс я хвана за китките, изви й ръцете назад.

— Лорън, смъртно съм уморен и малко пиян, иначе още преди десет минути да съм ти насинил задника и да съм те натирил през вратата.

— Но не го направи — засмя се Лорън. — Ти имаш нужда от мен, Алъсдеър, а аз имам нужда от теб. Трябва ми истински мъж, мъж, който ще ме отведе надалеч. Мястото ти не е тук, Алъсдеър, нито моето. В този грозен порутен замък ти никога няма да бъдеш щастлив, а твоята кльощава жълтокоса англичанка никога няма да те задоволи…

— Достатъчно, Лорън!

— Знаеш ли как се прекарват вечерите тук? Всички сядат около камината и си приказват за добрите стари времена, за отдавна забравени крале и славни битки. Те живеят в миналото и си въобразяват, че могат да завоюват света с ръждясалите си мечове. Нека избягаме заедно Алъсдеър, преди да е станало късно! Махни ме оттук. — Очите й святкаха диво и тя пак се опита да посегне между краката му. — Уверявам те, няма да съжаляваш!

Алекс отиде мълчаливо до скрина и си взе две пури, после се обърна отново към Лорън.

— Намерила си лесно пътя дотук, та предполагам, ще намериш лесно и пътя към стаята си! — Той посегна към шишето с уиски и понечи да излезе.

Лорън кипеше от гняв.

— В обятията на сладката си женичка ли мислиш да се спасиш? Вярваш ли, че тя може да ти даде онова, от което имаш нужда?

Алекс се обърна на прага.

— Онова, от което имам нужда е гореща баня, а като се върна, да не съм те сварил тук, разбра ли? В противен случай ще бъдеш доста грубо наторена.

Тя сви ръце в юмруци.

— Ти си свиня! Никой мъж не се е отказвал да легне с мен.

— В такъв случай се радвам, че съм обогатил опита ти. — Празната чаша за уиски профуча съвсем близо до главата му и се строши в стената. — Лека нощ — измърмори саркастично Алекс и затвори вратата зад себе си.

 

Катрин не беше свикнала да се съблича сама и беше доста ядосана, когато най-сетне нахлу нощницата и се накани да си измие ръцете и лицето.

— О, Диърдри! — простена тя с горчивина, защото легенът и каната бяха празни.

Тя отиде в отоплителното помещение да вземе вода и забеляза прекалено късно, че Аликзандър лежи във ваната. Беше затворил очи и отметнал глава, с чаша уиски в едната ръка и пура в другата.

Катрин затаи дъх и се чудеше какво да направи. Разбира се, най-разумно ще е веднага да се махне, пак така безшумно, както е влязла…

Черните дъги на миглите потрепнаха, тежките клепачи бавно се повдигнаха и тъмните очи я приковаха там, където беше застанала.

Алекс беше почти сигурен, че Лорън ще го последва. Вместо това видя Катрин по нощница, притиснала към гърди порцеланов леген. Само за половин час две привлекателни жени в предизвикателни одежди… стори му се почти като съзаклятие.

— Ако си дошла да ми попречиш да се изкъпя, бих те посъветвал да изчезнеш, преди да прибягна към насилие. През целия ден очаквах с нетърпение да се отпусна тук и бих излязъл от ваната само при земетресение или друго природно бедствие. — Той смукна от пурата и затвори очи.

— Но ако желаеш да ми правиш компания…

— Моля?

Той вдигна ухилен чашата си.

— Само за едно питие… Тук някъде сигурно ще се намери още една чаша…

— Не — отвърна рязко Катрин, — нямам никакво желание да ти правя компания в пиенето.

— Много благоразумно! Тази вечер пи повече, отколкото трябваше.

Катрин изпита изкушението да запокити легена в главата му.

— Мислех, че си се върнал на тържеството.

— Горещата баня и хладните чаршафи бяха по-привлекателни.

— Хладни чаршафи? След толкова внимание, което ти беше оказано тази вечер, предполагах, че някой вече ги е стоплил!

Тъмните очи се отвориха малко по-широко. Катрин се приближи към камината, без да подозира, че така нощницата й става почти прозрачна. Алекс изпъшка нечуто и отново затвори очи.

— Кавга ли търсите, уважаема госпожо? В такъв случай ми налейте преди това още една чаша. Шишето е върху плота на камината.

— Бих предпочела да поговорим, докато си що-годе трезвен.

— Съгласен, но ако искаш да те слушам, трябва да си смениш мястото, в противен случай много ще се разсейвам.

Катрин се погледна и веднага отстъпи в сянката.

— Благодаря… Та за какво искаш да разговаряш с мен? Надявам се не за навиците ми, когато спя.

Тя остави легена и скръсти ръце на гърдите.

— Настоявам най-сетне да разбера кога ще ме изпратиш у дома?

В ъгълчетата на устните му се появи усмивка.

— Та настояваш значи?

— Да — отсече тя упорито. — Ти даде честна дума не само на мен, но и на брат ми. Обеща да ме върнеш вкъщи, още щом пристигнем в Арчбъри. Сега сме тук, ти си на сигурно място, за колко време, е наистина още въпрос след всичките ви приказки за въстание.

Камерън пусна облак дим.

— Може би ще се зарадваш да чуеш, че Доналд се съмнява в здравия ми човешки разум, защото тъкмо в сегашния критичен момент съм довел за съпруга една съселка. Не се изрази, разбира се, толкова драстично, но при него човек трябва винаги да подразбира между думите… С това искам да кажа следното: дори ако беше наистина моя любеща съпруга, дори ако бяхме страстно или отчаяно влюбени един в друг, всеки би проумял, че е разумно да те върна в Дерби, докато положението се изясни — по един или друг начин.

Катрин хапеше устна.

— Искаш значи да се престориш, че желанието ти е да ме пратиш на сигурно място?

— Такова е логичното решение.

— Но тогава и след като си тръгна, семейството ти ще продължи да вярва, че сме женени.

— Не твърдя, че това логично решение е съвършено.

Тя го наблюдаваше как изтърсва пепелта и си спомняше първата им среща на поляната. Мускулестите му голи гърди бяха накарали тогава дъха й да секне. Той беше опасен мъж, целият изтъкан от противоречия мъж, който умее елегантно да танцува, и пак така елегантно да се дуелира. Красив див хищник… Вратата към нейната стаята й се стори изведнъж много далеч.

— Кога… кога ще е логично да ме отпратиш?

Той не отговори.

— Ако ти самият нямаш време да ме придружиш до границата, можем да пратим известие на Деймиън. Той сигурно се тревожи за мен и с радост ще дойде да ме вземе.

— Забрави ли милицията, на която се натъкнахме?

— Как бих могла някога да я забравя? До края на живота си ще помня онези зловещи мъже.

— Мислиш ли, че брат ти би имал повече късмет?

— Аз… не те разбирам.

— Ти наистина не знаеш галски, но сигурно си разбрала какви бяха намеренията на онези мъже. Някакъв идиот англичанин и съпругата му… за тях това означаваше малко развлечения и разнообразие. Обир, изнасилване и убийство — а после щяха да припишат тези срамни дела на бунтовниците. Изглежда, в наши дни това е всекидневие.

— Хамилтън положително ще придружи Деймиън, а в случаи на нужда ще доведе и цял полк драгуни.

— Не се съмнявам, че твоят кибритлия ухажор с огромно удоволствие би подпалил войната, но не става дума за това. — Алекс търкаляше пурата напред-назад между дългите си пръсти и наблюдаваше сипещата се пепел. — Да ти е минавало някога през ума, че междувременно всеки Кембъл, всеки милиционер и всеки английски войник разполага с описанието на твоята личност? Дори ако брат ти стигне тук здрав и читав, на връщане ще се озовете в някой капан. Херцогът на Аргайл би разпратил всичките си хора да заловят съпругата на Аликзандър Камерън, не го ли проумяваш?

Катрин пребледня.

— Но защо…защо ме довлече тук, щом си знаел, че ще съм като в капан?

Алекс избегна погледа й.

— Съвсем честно казано, откакто пресякохме границата, и аз си задавам този въпрос.

Разкаянието в гласа му не смекчи Катрин, тъкмо обратното, боеше се, че това е само нов трик, за да я обезоръжи.

— Е, и? Намери ли отговор на този въпрос?

Той си пое дълбоко дъх.

— Не.

— Нямаш отговор — прошепна Катрин. — Значи просто си си играл на господ бог и си опропастил живота ми. Отне ми всяка възможност да бъда щастлива, а сега… сега си седиш чисто и просто тук и…

Заслепена от сълзите, тя тръгна заднешком към вратата.

— Ти си зловещ и безсърдечен. Използваш безсрамно хората и се забавляваш със слабостите им. Направи за посмешище чувствата ми към Хамилтън Гарнър, защото ти самият си неспособен да обичаш. Изобщо не знаеш какво означава тази дума. Да те обикне човек, ще е проклятие, което не пожелавам и на най-големия си враг, защото освен едно разбито сърце няма да остане нищо друго.

Алекс излезе неочаквано от ваната и тръгна чисто гол към нея. След първите секунди на ужас тя хукна да бяга, но той беше по петите й и затръшна вратата, преди тя да успее да се измъкне. Притисна я към студената каменна стена, а тя, напълно безпомощна, скри лице в шепи и вече очакваше да бъде брутално изнасилена.

Той стоеше разкрачен, толкова близо зад нея, че тя усещаше парата, която още се вдигаше от тялото му. Ръцете му обгърнаха нейните, а тя беше сякаш вцепенена и не можа да му се опре, когато той я обърна към себе си. Очите му пламтяха от гняв, а на устните му играеше хладна усмивка.

— Значи мислиш, че съм зловещ и безсърдечен, така ли? — От ледения му глас по гърба й полазиха тръпки. — Имаш право, години наред полагах всички усилия, за да потисна чувствата си и признавам, че понякога съвсем не ми беше лесно. А ти, тъкмо обратното…

— Пусни ме! — Това трябваше да прозвучи заповеднически, но беше само хленч и от устата й се откъсна мъчителен стон, когато усети члена му между бедрата си. — Не… ти обеща да не ми причиняваш зло!

— Обещах да не те принуждавам за нещо, което не желаеш.

— Аз…аз не го искам…

— Не ти вярвам. — Устните му докоснаха слепоочието й и се плъзнаха от косата към ухото.

— Не… моля те… недей…

Устните му задушиха слабите й протести, а когато езикът му завладя устата й, тя престана да се съпротивлява. Свитите й юмруци се разтвориха пряко волята й, а пръстите загалиха гъстите къдрави косми по гърдите му. Целувката му събуди страстта й, горещи вълни заляха цялото й тяло и тя напразно се опита да се пребори с всичко това.

— Ти си жена, Катрин… Дръж се като жена… Кажи ми какво искаш…

— Не желая това да става.

— Напротив, желаеш го.

Алекс пое гърдите й в дланите си и усети, че зърната вече са се превърнали в напращели пъпки. Когато развърза презрамките на нощницата, Катрин се опита за последен път да го отблъсне, но то не беше истинска съпротива, защото ръцете й искаха да опознаят това мускулесто голо тяло, което занимаваше въображението й, откакто го зърна край потока. На терасата на Роузууд Хол тя се подчини на властта му. В Уейкфийлд устоя на изкушението. Цели десет безкрайни дни и нощи се държа така, сякаш той не съществува… Беше греховно и безсрамно, но този път нямаше сила да възпре желанията на тялото си. Искаше да усеща устните му върху кожата си. Копнееше да се остави на силата му. Беше готова да му се отдаде.

Той свали нощницата от раменете й, а тя имаше чувството, че не кръв, а гореща лава пулсира във вените й. Ако не я беше прегърнал през кръста, тя сигурно щеше да се свлече безсилна на пода.

Алекс долепи устни към гърдите й. Сладкият вкус на този зрял плод го беше преследвал целия следобед, цялата вечер го беше усещал на езика си. Сега смучеше бялата плът, поемаше я дълбоко в себе си, тихичко изстена, когато тя зарови пръсти в косата му, за да го привлече още по-плътно към себе си.

Покорена от насладата, Катрин едва ли забеляза, че й е свалил нощницата. Алекс коленичи, сложи ръце върху бедрата й, загали с палец златните й срамни косми. Тя нададе сподавен вик, но не посмя да погледне надолу. Онова, което той правеше, беше безсрамно и тя понечи да му викне да спре, но сега езикът му изследваше смело гънките между нейните крака и се бавеше упорито на едно особено чувствително място, за чието съществуване тя не беше и подозирала. Тя се свлече разтреперана на пода до него, а езикът й закопня да проникне между зъбите му.

Той разпалваше все повече с ръце и устни нейния огън и вместо да се вцепени от страх, тя се кротна в очакване, когато той разтвори най-сетне краката й и проникна внимателно в нейната пещера.

Катрин се вкопчи здраво в мускулестите му гърди, а очите й се разтваряха все по-широко, докато той проникваше бавно с коравия си член, а после спря пред някаква преграда. Алекс усети страха й, обгърна с две ръце лицето й, нежно я целуна. В очите му тя за пръв път не прочете нито арогантност, нито гняв, а само желание и топлота. Насърчена от това, тя сложи пръсти върху неговите бедра и се огъна насреща му. Няколко секунди имаше чувството, че я пронизват с меч и тихичко извика.

После болката отмина и тя помисли, че с това е свършил и актът, който я превърна от момиче в жена.

Но сега Алекс почна да се движи напред и назад в нейната пещера, отначало внимателно, после постепенно все по-бързо и по-силно. Насладата, която тя бе изпитала досега от милувките му, избледня пред могъщите прииждащи вълни, които я отнасяха. Тя мяташе глава от една на друга страна, раздра с нокти гърба му и затрепери с цялото си тяло. Дългите й крака се обвиха около кръста му, за да го усети още по-добре и тя се понесе неудържимо към пропастта, която заплашваше да я погълне…

Тя не съзнаваше, че изрича, стенейки, името му, но Алекс я чуваше и това беше достатъчно, за да го накара да загуби самообладанието си. Обгърнат от потрепващите й мускули, той изживя едновременно с нея един екстаз, от който прекалено дълго се беше лишавал.

 

Лорън Камерън се беше облегнала със затворени очи на грапавата каменна стена, бузите й пламтяха, ръцете й бяха свити в юмруци, сърцето й преливаше от безмерна омраза, докато се вслушваше в сподавените викове на наслада, които идваха от помещението с ваната.

Как се осмели така да я унизи? Как се осмели да я пренебрегне и да се отдаде на удоволствия със своята англичанка?

Беше сигурна, че не е изтълкувала погрешно погледите, които той й хвърляше по време на вечерята. И притискането на бедрото му не беше нейна фантазия, нали видя и как тънките му пръсти галят чашата за вино, сякаш е нейната кожа. Беше видяла обещаващите пламъчета в черните му очи и беше тръпнала от очакване.

Твърдението, че не я е канил, бе повече от абсурдно. На трапезата той я беше изнасилил с погледи. Каква игра се играеше тук сега? Как стана така, че превзетата англичанка, която се изчервяваше за щяло и нещяло, се държеше изведнъж като разгонена кучка?

Когато излезе от стаята на Алъсдеър, Лорън чу двамата да се карат. Дали не се е похвалил с нейното посещение, за да накара жълтокосата вещица да ревнува? А сладострастните погледи, които й хвърляше по време на вечерята, не са ли преследвали единствената цел да разпалят чувствеността на онази нахалница?

Очите й хвърляха искри, когато най-сетне преодоля вцепенението си и изтича по витата стълба. Вече долу, чу откъм залата музика и смях, но се беше облякла толкова набързо в стаята на Алъсдеър, че беше невъзможно да се върне в залата, без това да се хвърли в очи.

Освен ако… Можеше да се втурне вътре и да твърди, че той се е опитал да я изнасили…

Не, няма да стане! На такава история може да се повярва само веднъж и ако обвини сега брата на Лохийлс, той може да реши, че не е бил прав, като е обесил преди две години Макгрегър.

По дяволите, какво да направи? Сляпата омраза и объркването я отведоха в онова крило на замъка, където бяха настанени гвардейците. С треперещи пръсти натисна дръжката на вратата на третата стая и въздъхна с облекчение, когато установи, че резето не е сложено. Помещението беше тясно и тъмно и тя спря за миг, докато очите й свикнат със слабата лунна светлина.

Стрюън Максорли си беше в леглото, с една ръка под главата, а другата на гърдите.

— Не знаеш ли, че е опасно да се промъкваш при заспал мъж? — изръмжа той. — Можеше да си изпросиш един кинжал между ребрата, преди да осъзнаеш какво става.

— Защо те нямаше на празничната вечеря? Липсваше ми — изгука Лорън.

Тя разтвори корсажа си.

— Ето нещо много по-добро…

Той отметна подканващо одеялото и Лорън се загледа за миг почти благоговейно в могъщия му член. Слуховете, които беше чувала, в този случай не бяха преувеличение…

Великанът й подари удоволствието, на което се беше надявала, и тя не съжали, че му се е отдала. За разлика от мнозина глупаци, с които беше спала, този наистина си разбираше от занаята.

Още по-важно беше, че знаеше — отсега нататък той ще е като восък в ръцете й. Като брат на Ани сигурно таеше гняв срещу Аликзандър Камерън, задето е допуснал друга жена в сърцето си. Тя ще използва ловко този гняв… Стрюън ще е в най-близко бъдеще не само неин любовник, но и неин съюзник, и смъртен враг на Алъсдеър!