Джаки Колинс
Холивудски интриги (49)

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМА

Джой се мотаеше из новопостроената модерна билярдна зала на булевард „Сънсет“. Повечето от мъжете бяха погълнати от играта, с изключение на неколцина, които бройкаха наредените на бара момичета.

Джой беше нервен — за първи път в живота си той осъзнаваше, че му пука за някого, и това абсолютно го объркваше. Как се беше случило? В мига, в който бе видял Лара, бе разбрал, че ще бъде нещо различно.

И въпреки това я използваше — живееше в дома й, агентът й го представляваше, бе я оставил да му издейства роля в „Отмъщение“. Преди това винаги беше имал причина — независимо с коя жена беше. Сега всичко беше различно. По дяволите! Той не искаше да я използва по никакъв начин.

Какво трябваше да направи? Да се отчужди от нея? Да вкара всичко в релси?

Огледа женската част на бара. Имаше няколко хубави момичета, но нито едно от тях не можеше да се сравни с Лара.

Погледът му се спря върху най-хубавичката — къдрокоса брюнетка, оскъдно облечена в бяла рокличка и посръбваща от коктейла си „Маргарита“. Беше много малка… прекалено малка.

— Здрасти — приближи я той.

Тя го огледа с одобрение.

— По-добре не се занасяй с мене — предупреди го тя, без обаче да спира да флиртува. — С гаджето съм и той може наистина да се вбеси.

— Кой ти е гадже?

Тя посочи един нисък, оплешивяващ тип насреща, концентрирал се върху играта.

— Виждал съм първокласна стока — усмихна се Джой, — но нямам усещането, че и той е такава.

Тя се изкикоти, потрепна с дългите си мигли, възбудена от оказаното й внимание.

— Аз съм Тина, а ти как се казваш?

— Боб — излъга той.

— Здрасти, Боб — тя прокара предизвикателно розовото си езиче по ръба на високата чаша.

— Здрасти, Тина — той я прободе с очи.

Дали тази сексапилна малка брюнетка можеше да го накара да забрави Лара? Дали можеше да го накара да я разлюби?

Искрено се съмняваше.

— Кажи ми телефонния си номер, Тина! — каза той, решил така или иначе да се пробва.

— Не мога да ти го дам! — изцвили тя. — Казах ти, че съм с гадже.

— Какво ще стане, ако се разделиш с него тази вечер? — той отново я прониза с поглед. — Няма ли да съжаляваш, че не си ми дала телефона си?

Тя се замисли.

— Е… добре, но ако той ме види, ще ме убие. И тебе също.

Крадешком надраска номера си на някакъв кибрит и му го подаде.

Едно на нула. Може би никога нямаше да й се обади. На кого изобщо му пукаше?

Излезе от билярдната зала и отиде в някакъв стрийптийз бар няколко пресечки по-надолу; на вратата плати безбожен куверт.

Погледите на стрийптизьорките бяха мътни и изпълнени с презрение към постоянните посетители. Люшкаха се и се увиваха около пилоните някак си вяло, безсилно. Той се концентрира върху една блондинка с пробождащ поглед, която търкаше потръпващите си бедра нагоре-надолу по стоманения пилон; беше само по жартиери и сутиен, отворен на зърната. Не го и поглеждаше.

— Хайде, котенце, свали го — дереше се един дебелак от дясната му страна. — Съблечи го, за да мога хубавичко да огледам тия огромни балкони.

Момичето се плъзна към крещящия мъж.

— Сто кинта и получаваш танц само за тебе — и предизвикателно прокара език по нацупените си устни.

— Котенце, имаш ги! — изграчи дебелакът и над горната му устна изби пот.

— В задната стая, десет минути — каза стрийптийзьорката и косо изгледа Джой. За миг погледите им се срещнаха. — Ами ти, скъпи? — припя тя малко дрезгаво. — Искаш ли да посетиш рая?

Той не си направи труда да й отговори. Стрийптийзьорки. Всичките бяха еднакви. Онези, които познаваше, хранеха неимоверна омраза към типовете, които седяха и ги бройкаха — смятаха ги за неудачници и комплексари, хора, които не можеха да се възбудят по нормалния начин.

Зачуди се какво ли прави Лара сега. Сигурно вече се е прибрала и е видяла, че го няма. Знаеше, че ще се разтревожи.

Защо се отнасяше така с нея? Тя беше добра с него и не заслужаваше такова нещо.

За да се презастрахова. Да бъде сигурен, че поддържа интереса й.

Тръгна си от бара, без дори да погледне пищната червенокоска с огромни гърди, която правеше невероятни неща с един стол с метална облегалка.

В колата на Лара извади кибрита с надраскания телефон на Тина. Отвратен от самия себе си, го запрати в канавката.

Защо да разваля нещо толкова хубаво?

 

Седнала отзад в лимузината си на път за вкъщи, Лара се опита да се успокои. Не стига, че трябваше да мине през ужаса на сцената с изнасилването, но и когато я връхлетяха спомените, почувства неистова мъка и отчаяние. С годините се бе приучила да спира кошмарите си, да се затваря в себе си в мига, в който мислите й тръгнат в неправилната посока — трик, който бе усвоила, за да се съхрани. Но днес този трик не беше свършил работа.

Стига! — крещеше един глас в главата й. — Стига! Няма повече да мисля за това.

Огледа ръцете си — и двете бяха лошо натъртени от грубостта на Айдън. Може би Джой беше прав. Може би не трябваше да се съгласява да участва в „Отмъщение“. И все пак… беше абсолютно нечестно от негова страна да й се разкрещи така.

Когато пристигна, кучетата я посрещнаха, втурнали се от къщата с лай и въртящи опашки, скачаха, за да й оближат лицето, радостни, че я виждат. Поигра си мъничко с тях, докато си мислеше, че животните никога не те безпокоят — те просто те обичат… въпреки всичко.

Госпожа Креншоу се появи на вратата.

— Всичко наред ли е, госпожице Лара?

— Да, благодаря, госпожо К.

— Тази вечер вкъщи ли ще вечеряте?

— Да. Бих желала да ми донесете вечерята в стаята. Господин Джой горе ли е?

— Не, още не се е прибрал.

— О — възкликна разочарована тя. — А обаждал ли се е?

— Доколкото ми е известно, не е.

Изведнъж я обзе чувство на празнота. Защо Джой не я посрещна, за да й се извини за държанието си и да й каже, че я обича? Нямаше желание да прекара вечерта сама — имаше нужда от него.

Разтревожена не на шега, се качи горе в банята си и започна да пълни ваната, като бавно сипваше пяна под течащата вода. После запали ароматизирани свещи и пусна диск на Шаде. Под звуците на „Smooth Operator“ вдигна косата си на кок и се плъзна във ваната, оставяйки топлата вода да облекчи измъчената й плът.

Съзнанието й се замъгли.

 

Когато Ники влезе вкъщи, от телефонния секретар я посрещнаха три гневни послания от Ричард — всяко следващо беше по-яростно от предишното. В основата на гнева му беше фактът, че бил дочул колко драматична била сцената с изнасилването и как са могли тя и онзи неин режисьор-аматьор да подложат Лара на такова нещо.

Сякаш Ричард изобщо не беше наясно с нещата. Не живееха заедно, тя планираше развод и въпреки това той се държеше така, сякаш се бяха разделили временно и все още можеше да й казва какво да прави.

Нямаше никакво желание да му се обади. Всъщност докато не приключеше с филма, нямаше и да си мръдне пръста за него. Вярно, че й беше самотно, но пък така беше по-добре, отколкото да се примирява с изневерите му.

Нямаше търпение да види снимките; задачата й сега беше да защитава Лара в монтажната и имаше намерение през цялото време да наднича иззад рамото на Мик.

Телефонът звънна. Вдигна го.

— Какво ти става, по дяволите? — изкрещя Ричард и я принуди да отдръпне слушалката от ухото си. — Да не би да се опитваш да съсипеш кариерата на Лара?

— На тебе какво ти става, по дяволите? — гневно повтори тя. — Точно за тази роля ще я номинират.

— Ти не знаеш какво говориш, Ники. Нито пък какво правиш.

— Не ми говори така — студено му отговори тя. — Напомняш ми за Шелдън.

— Аха, разбирам. Всеки път, когато кажа нещо, което не ти харесва, ти напомням за бившия ти съпруг.

— Не ми е приятно да ми казват какво да правя. Аз сама си решавам.

— Да, точно така. Решение номер едно: да проваля кариерата на Лара Айвъри.

— Защо ми повтаряш това?

— Защото целият град знае, че тя си показва прелестите в мръснишкото ти филмче.

— Моля?

— Не се ли сещаш, че на снимките сигурно е имало някой папарак, който е снимал тайно? — присмя й се той. — Снимките със сигурност ще бъдат на първа страница на таблоидите още другата седмица. Мислиш ли, че това ще се отрази добре на моя филм? На моя прекрасен, нежен романс… я вижте Лара Айвъри с вирнати крака.

— Глупости.

— За Бога, Ники, още ли не ти е станало ясно? Това е Холивуд през деветдесетте години, навсякъде има шпиони. Боже! Предполага се, че Лара ти е приятелка. Защо й причиняваш това?

— Опитвам се да направя филм, Ричард. Ще ти бъда много благодарна, ако ме оставиш на мира.

— Толкова си наивна! — продължи той напълно отвратен. — Бях останал с впечатлението, че знаеш какво правиш, но излиза, че си аматьорка.

— Повече не искам да те слушам.

— Тогава недей — и той тресна телефона, което я вбеси още повече.

Deja vu — помисли си тя. — По-възрастният мъж, който ме укорява. Точно като Шелдън.

Защо въобще се омъжих за двама възрастни?

Шелдън винаги ми е казвал, че търся бащата.

Тъкмо щеше да се обади на Лара, когато някой позвъни на външната врата. Дали не беше самият Ричард от плът и кръв, дошъл да я смъмри още малко?

— Кой е? — извика тя.

— Айдън.

Отвори вратата и Айдън Шон пристъпи бавно вътре. Изглеждаше изпит и изтощен и въпреки това доста привлекателен — като някоя гръндж рокзвезда. Някаква смесица между младия Мик Джагър и Томи Лий.

— Знаеш ли какво — започна той гневно, като потъркваше небръснатата си брада. — Аз също участвах в онази сцена днес.

Не беше в настроение да слуша Айдън и оплакванията му.

— И? — попита разсеяно.

Хладният му поглед обходи лицето й.

— Всички „Лара, та Лара“, сякаш е жената на президента. Аз съм този, който прави сцената истинска. Аз й вдъхвам живот. Е, няма ли да си получа дължимото?

Актьори! Беше забравила да го похвали и той се бе скапал.

— Ти беше страхотен, Айдън — измърмори утешително. — Ти си идеалният изнасилвач.

Той се изсмя дрезгаво.

— Благодаря.

— Каква е тази миризма? — набърчи тя нос.

— От мене е — отговори той абсолютно невъзмутимо. — Нямах време да се прибера вкъщи. Мислех си дали не мога да си хвърля един душ у вас.

Тя се намръщи. Ама той наистина се държеше необичайно.

— Изминал си целия този път до Малибу, за да си вземеш душ?

— Не, за да те видя.

Ники се опита да разбере дали той флиртува.

— А и за да ти кажа колко страхотно си играл? — небрежно подхвърли тя.

— Исках да те видя — да не би да не е разрешено? — той я фиксираше с изгарящия си поглед.

За миг тя потъна в него и усети как волята й омеква. Да, той я привличаше — въпреки че тя се опитваше да потисне инстинктите си.

— Ъ-ъ… Айдън — започна тя, изведнъж ясно осъзнала ситуацията, — не знам как да ти го кажа, но ъ-ъ… аз съм омъжена.

— Разделена — поправи я той, като все още я пронизваше с хипнотичния си поглед. — Всички го знаят.

— Е, предполагам, че нищо не може да остане скрито от екипа — натъжи се тя.

— Нищо — потвърди той, като се протегна и прозина. — Днес бачках здравата и сега се чувствам абсолютно скапан. Ще мога ли в края на краищата да ползвам банята ти?

Поведението му беше странно и тя знаеше, че трябва да каже „не“, но сърце не й даваше да го изгони. Сърцето й по-скоро копнееше за тръпка и приключение — нещо, което той можеше да й даде.

— Един душ и после си тръгваш — предупреди го тя.

На устните му се появи тънка усмивчица.

— Защо не бъдеш добро момиче и не приготвиш и за двама ни по едно питие, докато аз се изкъпя?

— Защо не бъдеш добро момче и не ни приготвиш по едно питие, когато излезеш от банята?

Той се засмя и съблече работната си риза.

— Покажи ми къде е банята, Ники. Вече дори сам не мога да понасям вонята си.

Тя осъзна, че онова, което щеше да последва, е неминуемо.

 

Ричард Бари крачеше гневно из хотелския си апартамент. Как така се получаваше винаги — той да се озове в хотел, а съпругите му да се наместят в къщата, която той е купил? Първо на първо, той въобще не трябваше да се жени за Ники — тя беше прекалено твърдоглава, замаяна от собствената си значимост сега, когато се смяташе за „продуцент“. Доколкото той можеше да прецени, тя не беше в състояние да продуцира и едно блудкаво филмче. Негова беше грешката, че й беше пуснал тази муха — трябваше да знае, че изобщо не я бива.

Трябваше да не се развежда с Лара. Раздялата с нея беше най-голямата грешка в живота му. Сега тя си губеше времето с Джой Лоренцо — първокласен неудачник. А той, Ричард Бари, седеше самотен в някаква хотелска стая.

Мисълта за Джой му напомни за един телефонен разговор, който трябваше да проведе. Затършува из джоба си за листче с телефонен номер, вдигна слушалката и го набра.

Обади се женски глас.

— Госпожица Франсис? Обажда се Ричард Бари — меко изрече той. — Извинете, че ви безпокоя в дома ви. Надявам се, че асистентката ми ви е предупредила, че ще позвъня.

— Няма нищо, господин Бари — отговори Маделин Франсис, докато се чудеше за какво ли се обажда. — Всъщност за мене е чест, че се обаждате. Какво мога да направя за вас?

Той прочисти гърлото си.

— Разбрах, че вие сте били агент на Джой Лоренцо за „Мечтателят“?

— Да, така е. — Кратка пауза. — Разбира се, аз не съм отговорна за нищо, което е направил след това, защото той напусна агенцията ми.

Ричард усети напрежение в гласа й.

— Актьори… — промълви с разбиране той. — Само малко да ги изпуснеш от око и те се качват на главата на тези, които са им помогнали да стигнат дотам. Виждал съм хиляди подобни случаи.

— Казахте го точно на място — отвърна Маделин с горчивина в гласа.

— Е, такъв е животът — съчувствено продължи Ричард. — И така, госпожице Франсис… какво точно можете да ми кажете за Джой Лоренцо?

— Искате да го включите в някой от филмите си? — попита Маделин. — Защото има други, които бих могла да ви препоръчам. Имам касети с няколко изключително талантливи млади актьори… Бих ви била благодарна, ако ги видите.

— Джой в момента работи в Лос Анджелис — отбеляза Ричард.

— Не знаех това — Маделин съзнаваше, че не трябва да звучи прекалено заинтригувана, но умираше от любопитство да узнае къде ли се е озовало онова лайненце. — И какво по-точно? — попита тя небрежно.

— В някакво евтино филмче. Нищо особено.

— Аха. Разбирам.

— Имам предложение, госпожице Франсис — каза Ричард отривисто. — Ще ви платя, за да дойдете тук. Донесете касетите с вашите актьори и ще седнем и ще обсъдим всичко. Имам няколко проекта в ход и съм сигурен, че ще мога да ползвам някои от вашите клиенти.

— С… с най-голямо удоволствие — тя все още се опитваше да проумее защо Ричард Бари беше толкова заинтересуван от Джой Лоренцо.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре — продължи Ричард. — Един от моите асистенти ще уреди всичко. Моят екип е първокласен, но от време на време ми доставя удоволствие да се срещам и с агенти и по-специално агенти от Ню Йорк, които имат информация за всички млади таланти.

— Много хубаво, че мислите така, господин Бари. Повечето режисьори не са на същото мнение.

— Очаквам с нетърпение срещата ни, госпожице Франсис.

— Аз също, господин Бари.

Той затвори и кимна сам на себе си. Беше крайно време да научи нещо повече за господин Лоренцо.

* * *

Мексико сити ме посрещна с отворени обятия — мене, убиеца, наркомана, пропадналия американец. В самолета заспах с помощта на половин бутилка водка и няколко джойнта. Всичко беше сюрреалистично. Едно адско, злощастно пътешествие на забавени обороти. Пред очите ми постоянно беше лицето на Хадли, изненадата в очите й, когато натиснах спусъка. Дали някой ме беше видял в къщата? Дали имаше някакви очевидци? Дали щяха да ме заловят?

Първото нещо, което направих, беше отново да си сменя името. После започнах работа в една бензиностанция край града. Наех стая и започнах да се боря с навика. Абстиненция. Най-сетне сам със себе си. Без жена, която да ме държи за ръката и да ми плаща сметките. Исках точно това. Исках отново да се почувствам жив.

След няколко месеца започнах да се чувствам като нормално човешко същество. Самонаказвах се заради онова, което бях сторил. Никакви наркотици. Никакъв алкохол. Никакъв секс. Работех някаква помиярска работа. Спях, когато не работех.

Това ми беше наказанието.

То ми проясни главата.

Бях на двайсет и осем години — абсолютен, шибан неудачник.

Срещнах една жена. Американка, туристка, жадна за приключения. Отидохме до Акапулко. Аз си платих моята част. На нея й беше мъчно за съпруга й. Бяхме заедно две седмици; нищо особено.

След това отново се концентрирах върху себе си. И именно тогава започнах да правя равносметка на живота си — на моя тъжен и окаян живот. И се заклех, че всичко ще се промени. Всичко.

Когато най-накрая се върнах в Лос Анджелис, бях решил, че ще стана абсолютно нов човек.