Джаки Колинс
Светът е пълен с женени мъже (5)

5

Събирането у Моника и Джак вървеше на пълни обороти, когато Линда и Дейвид пристигнаха. Имаше всякакви хора, тъй като Моника харесваше „груповата разнообразност“, както самата казваше. Самата Моника беше едра жена, отправила се бързо към четирийсетте и опитваща се отчаяно да изглежда точно обратното. Имаше гъста, силно лакирана червена коса на малки къдрици, а лицето й, въпреки че беше с дебел слой мазила от „Елизабет Ардън“^[1], беше доста недодялано, грубовато, дори конско. Използваше свръхсилен мускусен парфюм, който омирисваше всички наоколо, и й говореше с писклив глас, като речта й винаги беше подсолена с „миличка“, „захарче“ и „ох, Господи!“.

Джак, за разлика от нея, беше по-скоро резервиран. Беше малко по-възрастен от Дейвид, но двамата бяха близки приятели от много години. Пушеше лула и имаше засукани мустаци. Винаги носеше късо шведско кожено яке без ръкави или някаква подобна спортна дреха. Човек би си го представил до някаква голяма къща, закътана сред някоя селска провинция на Англия, да се разхожда с голямо куче из своите обширни имоти. Притежаваше верига от гаражи и на по-млади години му бе харесало да бъде автомобилен състезател. Дори сега често правеше пробни обиколки на пистата, за да поддържа форма.

Моника сграбчи Линда, когато тя пристигна, прегърна я и с горда, енергична крачка я въведе във всекидневната, където обяви театрално:

— А това е нашата знаменита забранибомбаджийка!

Линда се почувства ужасно неловко. Моника я представяше като някакъв нов тип самолет! Линда познаваше повечето от присъстващите и те всички направиха по някакъв знак за поздрав. Имаше една двойка, която не беше срещала досега — нисък, набит, много мургав здравеняк и сребристорусо, високомерно изглеждащо момиче. Когато Моника свърши драматичното си обявление, я запозна с тях:

— Бих искала да се запознаеш с Джей и Лори Гросман, мои приятели от Америка. Джей е тук да режисира новия филм на Конрад Лий.

— Наистина — рече Линда, — колко интересно. Тази вечер се запознах с едно момиче, което ще участва в него.

Джей повдигна вежди озадачен.

— Това наистина е интересно. — Говореше с кратък, остър, нюйоркски акцент. — Въобще не сме правили подбор на актьорите, освен за главната мъжка роля.

Линда се усмихна:

— Вероятно тя страда от халюцинации.

— Как й е името, все пак?

Линда се намръщи замислено:

— Не мога точно да си спомня. Съпругът ми трябва да знае, тя току-що участва в една реклама за неговата компания.

Точно в този момент Моника влезе с Дейвид и отново направи подобно изложение. Откакто напусна другото парти, той беше в много добро настроение. Прегърна Линда и започна лек, приятелски разговор със семейство Гросман.

— Мили — прекъсна го Линда, — как беше името на момичето, което изпълни „Красивата Девойка“?

— Какво? — попита той, чувствайки се внезапно гузен. — Защо искаш да знаеш?

Линда го погледна странно или поне той си помисли, че е така.

— Трябва ли да имам някаква причина? — попита тя.

Той почувства как последвалата кратка тишина се изпълва с напрежение и след това се засмя слабо и каза:

— Естествено, не. Клаудия Паркър. Защо?

Джей поклати глава отрицателно:

— Никога не съм чувал за нея.

— Какво има? — попита любопитно Дейвид.

— Ами — каза Линда, — нали си спомняш, че тя каза, че ще участва в новия филм на Конрад Лий. Джей е режисьорът, така че си помислих, че я познава. Очевидно не е включена и дори няма да бъде.

— Тя не каза, че е съвсем сигурно — каза хладно Дейвид. — Каза, че е била на среща с Конрад Лий, и че той я е харесал, това е всичко.

Джей се засмя:

— А, това обяснява объркването. Конрад винаги се среща с тези клети жени и ги залъгва с нещо. В действителност, поверително казано, момичето е вече определено. Някакво неизвестно италианско хлапе на шестнайсет години. Ако разгласим обаче във всички посоки, че търсим момичето, което ни трябва, това ще възбуди ненужен интерес навсякъде, а Конрад обича да ги интервюира сам, така че всеки да остане доволен.

Дейвид намръщено се обърна към него:

— Всеки остава доволен, освен момичетата, чиито надежди той подхранва.

Джей сви рамене:

— Това е шоубизнес. Повечето знаят резултата, а онези, които не го знаят, го научават скоро. — Обърна се към своята жена, която досега не беше отворила уста. — Нали така, любима моя?

Лори Гросман кимна утвърдително. Лицето й изглежда никога нямаше изражение. Напомняше красива, но твърде безлична, нарисувана кукла.

— Ето как Лори и аз се запознахме — продължи Джей. — Тя беше актриса, дойде за една роля и вместо нея, получи мен. Лори е третата ми жена. Другите две също бяха актриси. Май и с тях се запознах по същия начин. Сега дори не си спомням.

Накрая Лори проговори с плътен, южняшки провлачен акцент:

— С удоволствие бил изпила още една чаша, мили.

— Разбира се, мила. — Джей стана. — А вие, мисис Купър?

— Моля, наричайте ме Линда. Бих предпочела джин с тоник.

Джей се отдалечи да донесе напитките. Моника се върна, повика Линда и я замъкна, където се бяха събрали повече хора, за да се изфука с героинята от знаменитата снимка, която си беше изрязала от вестника.

Лори кръстоса дългите си стройни крака.

Очите на Дейвид я огледаха бързо.

— От коя част на Америка сте? — попита той любезно.

— Произхождам от Джорджия^[2], миличък. — Премигна лениво към него. — Но от пет години живея в Холивуд.

Той я огледа. Беше по-голяма от Клаудия, на около двайсет и седем години, пресметна той. Приличаше на един от онези модели от списание „Вог“, у които всичко беше съвършено. Почувства, че изпитва влечение към нея. Съвършенството й го накара да се попита как ли е в леглото.

— За колко време сте тук? — попита той.

— За няколко месеца, предполагам — провлечено рече тя. Очевидно не водеше никакви разговори, освен да отговаря на въпроси.

Последва тишина, след което Дейвид каза:

— Вие и вашият съпруг трябва да се отбиете до нашата къща някоя вечер да вечеряме заедно.

— Би било забавно. — Тя се усмихна, показвайки два реда равни, бели, очевидно преминали старателна стоматологична намеса зъби.

Джей се върна с чашите.

— Къде е тая твоя прекрасна жена? — попита той.

— Миличък, в това пиене няма никакъв лед — каза Лори кисело.

— Зарежи леда — рече Джей. — Трябва да запомниш, че тук е Англия, бейби. — Обърна се към Дейвид. — Слушай, скоро ще трябва да се срещнем с едни приятели в „Кенди Клуб“. Какво ще кажеш ти и Линда да дойдете с нас?

— Това е второто ни парти тази вечер и не знам дали Линда няма да е много уморена, но на мен ми звучи като добра идея — рече Дейвид. — Ще я попитам.

— Трябва да дойдете — ентусиазирано каза Джей. — Лори може да танцува по най-лудия начин, който някога си виждал. Сам ще отида да попитам Линда. — И отиде.

Лори каза:

— Ей, миличък, как я карате без лед?

Дейвид се засмя:

— Обикновено имаме лед, не сме толкова нецивилизовани. Предполагам, че са го свършили.

Тя навири нос.

— Обичам в пиенето ми да има лед — заяви тя и после погледна безучастно в пространството.

Той хвърли поглед към часовника си. Минаваше дванайсет. Клаудия сигурно си лежеше спокойно, на топло и сигурно място в леглото. Беше обещала, че ще се прибере право в къщи след партито за сапуна.

— Оставяш ме негодна за нищо! — се бе пошегувала тя. Той се попита дали да й се обади по телефона, но бързо реши, че е твърде късно. Не искаше да я събужда, а и нямаше друга интимна приятелка, на която да се обади. В същото време „Кенди Клуб“ звучеше като добра идея, а танцуването на Лори Гросман като още по-добра.

Джей се върна с Линда, широко усмихнат.

— Никога като отговор не получавам „не“ — каза той, намигайки. — Всички сме навити. Да се размърдаме ли?

Моника стана съвсем недружелюбна, като разбра, че Дейвид и Линда си тръгват с Гросманови.

— Съвсем честно, мили мои — оплака се тя, — та вие бяхте тук само две секунди!

Но те вече излизаха и не й обърнаха внимание. Всички се натъпкаха в Ягуара на Дейвид, смеейки се.

Лори се беше загърнала с дълго колкото нея черно палто от норка с диаманти, което напомни на Дейвид, че беше обещал на Клаудия подобно късо палто. Щеше да й го купи на другия ден — тя се бе представила толкова мило. Дали мило беше точната дума?

Линда и Джей се погаждаха много добре. Бъбреха си за разликите между Англия и Америка, за училищата и къде е най-добре да се възпитават децата. Джей имаше три деца, всичките от предишните му бракове. Накрая той се обърна към Дейвид:

— Хей, жена ти е красива и интелигентна, страхотна комбинация.

Линда започваше да се чувства по-добре — главоболието изчезна и беше изпила достатъчно алкохол, който да разчисти всяка умора. Отмести Пол на по-заден план в съзнанието си и се отдаде на удоволствието да разговаря с Джей.

Когато пристигнаха в нощния клуб, Джей пожела да бъде отведен на масата на Конрад Лий.

Великият Конрад Лий беше висок, словоохотлив мъж, наполовина французин, наполовина руски белогвардеец, завършващ петдесетте си години. Беше изцяло плешив, със силен слънчев тен и очи с пронизващ поглед, които като че ли виждат през теб, дори в неясното осветление на нощния клуб.

Той седеше на маса с шест души. Скочи на крака и целуна Лори. Когато Линда беше представена, целуна ръката й. Той миришеше силно на чесън.

Сервитьорите усърдно започнаха да сместват допълнителни столове около и без това претъпканата маса, докато Джей се опита да се запознае с присъстващите, но това беше повече или по-малко безнадеждно, защото музиката беше толкова силна, че дори сам не можеш да се чуеш какво говориш.

Дейвид погледна втрещено и яростно момичето до Конрад. Това беше Клаудия Паркър. Косата й беше разрошена, едната презрамка на роклята й беше паднала от рамото и цепката на бюста й се показваше с пълни сили. Беше много пияна. Когато Конрад седна, ръката му погали рамото й, сваляйки другата презрамка на роклята. От другата страна на Конрад имаше още едно момиче — закръглена брюнетка. Той я прегърна с другата си ръка, пощипвайки плът от месестия й гръб.

— Тук си имам две готини мили момиченца — каза Конрад на Джей, смигайки. — Май ще можем да ги използваме във филма.

Джей повдигна вежда към Линда.

— Видя ли какво ти казах — рече той с усмивка.

— Това е момичето, за което говорих — прошепна Линда.

— Добре — каза Джей. — Има шанс да попадне във филма толкова, колкото една муха!

Тъкмо тогава Клаудия забеляза Дейвид. Беше твърде пияна за да се изненада или шокира. Просто махна весело с ръка и каза:

— Хей, колко е малък светът!

Дейвид си спомни как му каза точно тези думи първия път, когато се срещнаха. Намръщи й се.

Конрад поведе Лори да танцуват, след това Джей покани Линда и двамата също отидоха на дансинга. Дейвид седна на опразнения стол до Клаудия.

— Ах ти, крастава кучка! — каза той с нисък глас. — Щяла да си ходи право в къщи в леглото. Е, предполагам го правиш понякога.

Тя остана изненадана от думите му.

— Бейби, какво има? Аз наистина се прибрах в къщи и тогава Конрад ми се обади по телефона и каза, че би искал отново да ме види, така че да може да вземе решение за ролята. Трябва да мисля за кариерата си, нали така?

— Ти си пияна — каза той с отвращение. — Държиш се като евтина курва. Искрено ли вярваш във всичките тия лайнени дрънканици, с които Конрад ти пълни тиквата, че ще те вкара във вонящия си филм? Мислех, че имаш повече ум в главата.

Тя втренчи в него студен поглед:

— Защо не вземеш да млъкнеш. Става ми лошо от теб. Просто ревнуваш, това е всичко. Единствено постъпваш мило, когато ти се е надървил!

Прииска му се да й зашлеви една силна плесница, както беше седнала, облещила очи към него. За миг му се привидя не неговата красива Клаудия, а някакво грубо, хитро, пресметливо лице върху добре развито, силно разголено тяло.

— Циците ти стърчат навън — каза той.

— И какво от това? — отвърна тя. — Защо не? Само ти ли си този, който трябва да ги гледа?

Закръглената брюнетка от другата страна на Дейвид го дръпна за ръката.

— И ти ли си филмов продуцент? — попита тя. Очите й бяха големи, кръгли и силно зачервени.

— Не — отвърна той.

Конрад и Лори се върнаха на масата. Дейвид стана. Лори беше много висока. Тя стоеше надменна и хладна. Той успя да забележи, че Клаудия я гледа ревниво и бързо хвана Лори под ръка.

— Какво ще кажеш за още един танц? — попита той. — Искам да видя твоето диво танцуване.

Клаудия го простреля с презрителен поглед, но после отново фокусира своя чар върху Конрад.

— Добре, миличък — рече провлачено Лори и двамата се отправиха към дансинга. Тя танцуваше изящно. — Бях шоугърла във Вегас — сподели тя.

Вечерта се проточи. Клаудия ставаше все по-пияна и по-пияна и все по-близка и по-близка с Конрад. Закръглената брюнетка очевидно беше забравена. Линда и Джей продължаваха да си бъбрят. Лори седеше мълчаливо и проговаряше само когато някой я заговореше. Дейвид се беше изтегнал в стола мрачно замислен, наблюдавайки Клаудия и Конрад и опитвайки се от време на време да флиртува с Лори, когато Клаудия се загледаше в него.

Към два часа Линда каза, прозявайки се:

— Мисля, че е по-добре да си тръгваме. Напълно съм изтощена.

Никой друг от компанията не прояви интерес към тръгване. Клаудия махна с ръка за довиждане с пияна усмивка и после се обърна, за да се съсредоточи отново върху Конрад, който вече беше пиян колкото нея.

Джей настоя да дойде с тях до колата, където си размениха телефонните номера и си обещаха пак да се съберат всички заедно.

Най-накрая двамата бяха сами. Потеглиха. Линда се облегна на седалката и затвори очи. Дейвид каза, без наистина да го мисли, но с желание да излее лошото си настроение на някого:

— Ти и тоя съмнителен режисьор май станахте големи приятели.

Тя отвори очи.

— Не по-големи приятели, отколкото ти и оня курвенски сапунен модел.

Той я стрелна с яростен поглед:

— — Дори не разговарях с нея. Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Да-а, Дейвид, точно така — въздъхна тя. — Не разговаря с никого, толкова беше ядосан, че тя е с Конрад Лий. И най-глупавия можеше да го забележи. — Спря за малко, после добави с любопитство — Ходил ли си някога с нея?

Той заби гневно поглед в пътя пред тях.

— Що за глупав въпрос?

— Просто се попитах. Изглеждаше толкова заинтригуван от нея. Дори на първото парти си шушукаше нещо с нея.

— Тя работи за нас, Линда. Опитвах се да разбера дали нещата по рекламата вървят добре, това е всичко.

Умълчаха се. Той включи радиото в колата.

— Мили — каза бързо и колебливо Линда, — какво има?

— Какво искаш да кажеш с това „какво има“?

— Искам да кажа, какво става с нас? Кое не е в ред между нас? Защо така изведнъж се озовахме толкова далеч един от друг?

Той изключи радиото и каза:

— Не знаех, че сме толкова далеч един от друг.

Тя погледна през прозореца навън — минаваха през парка. Дърветата изглеждаха мрачни и зловещи, докато ги подминаваха с голяма скорост.

— Странно, Дейвид, това изглежда продължава с нас вече четири години, и въпреки това нито един от нас не го осъзнава, нито един от нас не се опитва да го спре. Сега сме почти като непознати и единственото нещо, което ни свързва, са децата.

— Мисля, че си преуморена, говориш много глупости.

— Много глупости — повтори тя. — Това ли наистина мислиш? — Сълзи започнаха да се спускат тихо по страните й. — Кога за последен път прави любов с мен? Кога за последен път го пожела?

— А, значи такъв бил проблемът.

Тя се опита с усилие да сдържи сълзите си.

— Не, това не е проблемът, но е част от него.

Той отклони колата до бордюра и спря. После се обърна и я погледна в лицето. Какво можеше да каже? Че вече не я намира интересна? Че Клаудия беше по-добро парче? Беше права, наистина, бяха далеч един от друг.

— Спомняш ли си нашия меден месец? — попита тя.

Да, той си спомняше техния меден месец. Испания — гореща и задушна и дългите приятни нощи с Линда — една невинна млада Линда, която събуждаше всякакъв вид желание и амбиции у него.

— Да, спомням си медения ни месец — каза той тихо.

— Защо нещата не могат да са такива, каквито бяха тогава? — Погледна го жално.

— Линда, и двамата сме с десет години по-стари. Нещата не стоят на едно място, както знаеш.

— Да, знам. — Пол ме кара да се чувствам десет години по-млада. Кара ме да се чувствам привлекателна и желана. Кара ме да се чувствам търсена.

Дейвид каза:

— По-добре да се прибираме в къщи. Утре сутринта трябва да съм рано в офиса.

— Да, добре. — Защо не ме грабнеш в ръцете си? Защо не ме тръшнеш на задната седалка и не направиш любов с мен? Защо не те е грижа за това, от което аз се нуждая?

Продължиха до къщата в неловка тишина, и двамата разбиращи добре, че неказаното беше повече, отколкото казаното.

Къщата изглеждаше студена и мрачна. Линда отиде да погледне децата. Джейн спеше свита на топка с палец, пъхнат изцяло в устата. Стивън беше изритал всичките си завивки и почти щеше да падне от леглото. Зави го и го целуна леко по челото. Те бяха толкова невинни, техните скъпоценни деца. Толкова млади и чисти.

Дейвид отиде да си вземе душ. Линда се съблече и настани в леглото. Почуди се какво я бе накарало да спомене, че той би правил любов с нея тази вечер.

Той не го стори. Върна се от банята, легна в леглото, изгаси нощната лампа, избоботи „лека нощ“ и изглежда веднага заспа дълбоко.

Тя остана да лежи, натъжена и разстроена. Опитах се, помисли си тя, наистина се опитах да разговарям с него. Но на него изглежда не му пука какво става с нас, дори сякаш въобще не се интересува. Просто не дава пет пари.

 

Утринната зора беше студена, дъждовна и неприветлива.

Дейвид стана в седем часа. Обръсна се, взе си душ и се облече без да събуди Линда. Излезе към осем.

Тя се събуди бързо след това. Джейн стоеше до леглото.

— Мамо, моля те, мога ли да дойда при теб да ме гушнеш? — попита умолително момиченцето.

— Да, разбира се, мила.

— Мразя Стивън — сподели Джейн, след като легна. — Той е лошо, грубо момче. Искам момчетата да бяха момичета!

— Да, това е много добра идея — рече Линда усмихната.

Утрото премина в суетнята на домакинството. Децата отново започваха училище на следващия ден и имаше безброй неща за вършене. Училищни униформи за приготвяне, учебници за откриване из къщата, дрехи за изпиране и какво ли не за почистване.

Не й остана време дори да се погледне в огледалото. Следобеда реши да си отдъхне като заведе децата на кино. Когато се върна с тях, остана разочарована като разбра, че Пол въобще не се е обаждал. Въпреки това се почувства едновременно засегната и облекчена. Обади се на Дейвид. Той не беше в офиса си и тя каза да му предадат да й се обади. След това позвъни на Джей Гросман, който се беше обадил и оставил някакъв телефонен номер.

— Питахме се дали ти и Дейвид ще можете да дойдете с нас утре за вечеря? — попита той. — Лори просто едва се удържа да отиде на „Савой Грил“. Чула, че принцеса Маргарит ходи там и си мисли, че непременно трябва да сме на съседната маса!

Линда се засмя:

— Ще трябва да говоря с Дейвид. Можеш ли да ни се обадиш по-късно?

Не бе чувала и виждала Дейвид от снощи. Минаваше седем часа вечерта. Точно тогава той се обади по телефона:

— Ще закъснея — каза той лаконично.

— Колко?

— Не знам, вероятно до около дванайсет.

— Къде трябва да ходиш?

Гласът му беше гневен:

— Какво става, кръстосан разпит ли правиш?

Тя отговори студено:

— Не, не е кръстосан разпит, но мисля, че имам право да знам защо ще закъсняваш.

Последва мълчание, след което:

— Извинявай, разбира се, че е така. Май съм много уморен. В действителност имам късна среща с Филип.

— Защо не го доведеш тук и ще ви сервирам вечеря и на двамата.

— Не, няма нужда, ще хапнем по един сандвич наблизо и ще се захванем с работата си.

— Тогава до скоро.

— Не ме чакай. — Поколеба се, после попита — Как са децата?

— Много са добре. Много се вълнуват за училище утре.

— Целуни ги от мен. Чао.

— Чао. — Тя постави слушалката и се прозя. Още е рано да си лягам, помисли си тя и после изведнъж си спомни, че Джей ще се обажда пак да уговорят вечерята утре. Бързо вдигна слушалката и набра личния номер на Дейвид в офиса. Телефонът му звъня и продължи да дава свободно дълго време без никакъв отговор.

Затвори слушалката, отвори телефонния указател и потърси номера на Филип. Дейвид навярно беше в неговия офис. Не можа да намери служебния му номер, но видя домашния и го набра. Отговори Мери, неговата съпруга.

— Извинявай, че те безпокоя — каза Линда, — но можеш ли да ми дадеш личния номер на Филип в офиса му?

— Да, разбира се — каза Мери с тон на лека изненада. — Очаквам го да се върне всеки момент, така че не мисля, че някой ще ти отговори.

На свой ред и Линда се изненада:

— Но той няма ли да работи с Дейвид до късно?

— Не, той определено ще се прибере у дома. Майка му ще идва за вечеря. Той ще е тук всеки момент.

— Ох — каза тихо Линда, — трябва да съм се объркала.

— Задръж една секунда — рече Мери. — Мисля, че го чувам на вратата.

Линда остана като онемяла със слушалката в ръка. Почувства се смаяна и шокирана. Значи Дейвид лъжеше. Защо лъжеше? Откога лъжеше? И защо едва сега, когато тя му изневери, трябваше да го открие? Очевидно имаше друга жена. Почувства, че й прилошава.

Резкият, дрезгав глас на Филип изгърмя в слушалката:

— Здравей, Линда. Какъв проблем имаш?

С усилие тя накара гласа си да звучи безгрижно:

— Няма никакъв проблем, Филип, просто се опитвам да открия Дейвид. Мисля, че той каза, че ще работи с теб, но трябва да съм го разбрала неправилно.

Филип изглежда се притесни:

— Не мога да ти помогна. Дейвид излезе от офиса по-рано днес. — След като поразмисли малко, добави — Навярно е с мистър Смитсън или някой друг от гостите. Тази седмица май сме много заети с една голяма група хора в града.

— Благодаря ти, Филип — каза Линда. А на себе си каза: „Няма нужда да се опитваш да се извиняваш вместо него“. После продължи — Сигурна съм, че е така. Дочуване.

Значи това беше отговорът на въпросите й. Всичко заставаше на мястото си. Късни прибирания у дома, отсъствия през уикенди по работа, никакъв физически интерес към нея. Това трябваше да е подсъзнателната причина защо се намери в леглото с Пол. Казват, че във всеки брак настъпва момент, когато жената е на кръстопът дали да легне в леглото с някой друг или не, и в зависимост от състоянието на нейния брак в момента, тя прави своя избор.

Наистина, мислеше си Линда, ако нещата между Дейвид и мен бяха наред, аз нямаше никога да се загледам в Пол.

Всичко изглеждаше толкова объркано, и за да се прибави и оскърбление към душевната рана, Пол дори не беше й позвънил. Почувства се използвана като вещ. И от двамата. И не знаеше какъв да бъде следващият й ход. Сълзите напираха заплашително и безполезно.