Джаки Колинс
Светът е пълен с женени мъже (11)

11

Когато Дейвид пристигна в къщи и пъхна ключа в ключалката на входната врата, тя не се отвори. Драсна клечка кибрит, за да се увери, че не е сбъркал ключа, но макар че той пасваше, вратата оставаше плътно затворена. Разбра причината — Линда я беше залостила отвътре.

Заобиколи и отиде до задната врата, но тя също беше здраво залостена. У него се надигна силен, едва сподавен гняв. Върна се при входната врата и натисна звънеца продължително. Раздрънканият звук беше силен. Продължи да натиска настойчиво. Но никой не отвори. Опита отново като остави пръста си върху звънеца няколко минути.

Един прозорец на горния етаж светна. Там беше стаята на прислужницата. Зачака с нетърпение Ана да слезе и му отвори, но нищо не се случи и след малко светлината изгасна.

Той се вбеси — Линда положително беше станала и казала на Ана да не обръща внимание на звънеца.

Диво ритна вратата, но успя само да си натърти крака.

Това е невероятно, помисли си той. На кого, по дяволите, си мислеше тя, че принадлежи проклетата къща?

— По добре ме чуй, Линда — извика той. — Не прави така с мен. Отвори вратата или ще извикам полиция.

Къщата се издигаше пред него, спокойна и тъмна. Започна да удря по вратата с юмруци — нищо. Отново натисна силно и продължително звънеца — пак нищо. В този момент от горния етаж се чу слаб детски глас.

Той стоеше и не знаеше какво да предприеме. Почувства вина за това, че е събудил децата, но все пак на Линда бе грешката, че не го пусна. Натисна звънеца продължително и настойчиво за последен път и за негова изненада резетата бяха дръпнати и вратата се открехна няколко инча. Той я натисна рязко да се отвори — тя иззвънтя с металически звук, потрепери, но не се поддаде — верижката я държеше здраво.

Линда се бе втренчила в него, пребледняла и ядосана.

— Върви си, ужасен си ми. — Гласът й беше равен и отпаднал.

— Хайде де, пусни ме, ще поговорим за това. Няма нищо — бях пиян.

— Не искам, да говоря с теб, не искам да те виждам. Върни се при твоята малка уличница и ме остави на мира.

Затръшна вратата под носа му.

Той изруга, удари по вратата и извика:

— Ще съжаляваш, Линда. Ще се махна, по дяволите, и никога няма да се върна!

Тя не се върна. Разгневен, той отиде до колата, качи се и я подкара яростно.

 

Веднага щом Дейвид напусна партито, Джей телефонира на Линда и я предупреди. После улови Лори, която танцуваше, плътно притисната до някакъв мургав посланик, и я отведе да седне в ъгъла.

— Ти видя Дейвид да извежда оная мадама на терасата. Какво ти се е раздрънкала голямата уста? Защо каза на Линда?

Тя погледна безлично.

— Не разбирам за какво говориш, мили — провлечено рече тя. — Случило ли се е нещо?

— Да, случило се е. — Той сви рамене с досада. — Наистина ли си толкова тъпа, колкото се преструваш?

Тя се намръщи:

— Ти си лош с мен, Джей. Не знам защо се ожених за теб.

— Ако се отървеш от мен с две палта от норка, едно от самур, къща и няколко коли, ще поумнееш ли?

Тя се изправи, приглаждайки с длани въображаеми гънки на роклята си, и каза:

— Ще отида пак да танцувам, защото ме прекъсна преди малко. Този, с когото танцувах, беше много мил и важен тип. — Отдалечи се, красива и студена.

Джей поклати отчаяно глава. Беше идиотка или кучка или хитра комбинация от двете.

Шумът от масата, на която бяха Конрад и компанията му, постепенно се увеличаваше. В обстановка на пиянски изблици на смях и разлети чаши Клаудия се качи на масата и започна да танцува, а всички мъже забиха погледи в полата й и разбраха, че отдолу няма бельо. Окуражавана от пиянски викове, тя започна да смъква роклята си.

Джей наблюдаваше сцената. Беше напълно трезвен. Всички те се държаха като стадо диви маймуни. Почувства отвращение.

Около масата се струпа голяма тълпа, която зяпаше ококорено импровизираното шоу на Клаудия. Чуждестранният посланик също връхлетя, заедно с Лори. Стриптийзът беше бърз, тъй като Клаудия трябваше да свали само роклята си. Изрита я на масата и започна да танцува под звуците на музиката, друсайки се и кълчейки се. Тялото й гордо се издигаше и мъжете в тълпата се притискаха все по-близо, докато жените, станали внезапно ревниви от такова съвършенство, започнаха да се опитват да ги отдръпнат.

Един мъж с много измъчен вид, облечен с панталони на тънки райета и черно яке, си пробиваше път към масата. Той беше от управата. Шокиран и ужасен, той приближи Конрад, който му махна пиянски с ръка да се отдалечи.

— Ще трябва да извикаме полиция, ако тази… тази… жена не се облече веднага.

Клаудия веднага му се изплези. Езикът й беше единствената част от тялото, която не беше публично показана.

Естествено, накрая пристигна полицията. Увиха Клаудия в одеяло, закараха я в участъка и вписаха името й в регистъра за публично показване на срамни части.

На другата сутрин се появиха заглавията. Клаудия беше звездата на деня. Беше фотографирана и интервюирана, а Конрад незабавно се възползва от вълната на популярност, като съобщи, че тя ще се появи в новия му филм. Свърза се с агента й и подписа с нея договор за двудневна работа.

Тя остана доволна. Завърна се от полицейския участък на обяд, триумфираща. Даде журналистически прием, позира за още безброй снимки и после я откараха в студиото с кола с шофьор, за да я гримират и фризират и направят пробни снимки на лицето. Тя не се видя с Конрад. Ръководството на снимките поеха добри професионалисти. Беше доволна, че той бе изпълнил прякото си предназначение.

Когато вечерта се върна от студиото, Дейвид беше пред вратата й.

Сега, когато беше трезва, и внезапният успех я беше замаял, той вече не й изглеждаше подходяща партия.

— Какво искаш — попита хладно тя, а после добави в изблик на ентусиазъм — Хей, видя ли ме в днешните вестници?

Той я завлече в апартамента, бутна я ядосано вътре и веднага си наля пиене.

Тя хвърчеше наоколо и говореше възбудено, забравила предишната си студенина. Все пак Дейвид принадлежеше на друга, а идваше при нея.

— Мисля да те изведа на вечеря тази вечер, къде искаш да идем? — попита той.

Тя се засмя:

— О, разбирам. Изведнъж ставам звезда и ти искаш да те видят с мен. А женичката ти? Не се ли страхуваш да не те открие някой от нейните шпиони?

— Няма защо да се тревожиш за Линда. Напуснах я.

В стаята се възцари тежко мълчание, след което Клаудия бавно се приближи и го целуна продължително. Очите й блестяха.

— Напуснал си я заради мен?

— Заради теб. — Плъзна ръце надолу по гърба й и ги сключи върху задника. — Когато те видях във вестника тази сутрин и прочетох какво се е случило, разбрах, че не можем да продължаваме така, ако не сме заедно. Така че съобщих на Линда. Казах й, че искам развод, и ето ме сега тук.

Тя поклати недоверчиво глава.

— Наистина ли си я напуснал заради мен? Не е ли това лудост?

— Ще се разведа и ще се оженя за теб — каза уверено той.

Тя започна да се суети из стаята.

— Не искам да се женя, но все пак, благодаря за намерението ти. Хей, миличък, можем да правим каквото си поискаме, да отидем, където си поискаме. Това е толкова много!

Той я следваше из стаята.

— Не разбираш ли? Казах, че ще се оженя за теб.

Тя се засмя:

— Но аз не искам.

— Но аз искам. — Сграбчи я в ръцете си. Беше облечена с прилепнал оранжев пуловер, всекидневни спортни панталони в същия тон и лъскави бели ботуши.

Тя се изплъзна от ръцете му.

— Чуй ме, бейби — нека си изясним нещата. Нямам, повтарям — нямам никакво желание да участвам в сватбена сцена с камбани, затова спри да ми го предлагаш, сякаш е кой знае какво. Не искам да се омъжвам за теб.

И той вече почти викаше, но разбрал разположението й, смени темата.

— Къде ще идем? — попита той. — Можем да идем, където поискаш.

Тя се протегна, приличаща на котка в оранжевото си облекло.

— Изморена съм. Не ми се ще да се обличам и излизам.

Той остана изненадан:

— Винаги се оплакваш, че не ходим никъде — а сега, когато можем да идем, където поискаш — ти не искаш да излизаш.

Тя се отпусна на един стол и преметна небрежно крака върху страничната облегалка.

— Чувал ли си приказката за детето, което искало сладкиши — то плакало и се молило, докато накрая ги получило — и тогава изяло толкова много, че се разболяло? — Изкикоти се. — Разбра ли?

— Какво, по дяволите, ти става? Не разбираш ли какво съм сторил заради теб днес?

Тя сви рамене:

— Заради мен? Бих си помислила, че си го сторил заради себе си. Къде ще живееш сега?

— Ще наема апартамент. Мислех междувременно да остана при теб, а после можем да се преместим заедно в новото жилище.

Тя огледа маникюра си, възхищавайки се на перления блясък.

— Той пентхауз^[1] ли е?

— Кой да е пентхауз?

— Апартаментът, който наемаш. — Последва пауза. — Е, такъв ли е?

— Не знам. Какво значение има това, по дяволите? Ще намерим и пентхауз, щом искаш.

Най-после тя се усмихна, доволна и мъркаща.

— Да, искам. Мога ли да започна с избора на такъв апартамент още утре? Тук е толкова тясно за нас. — Протегна ръце към него. Съжалявам, че се държах като кучка, но днес ми беше натоварен ден.

Той се отпусна в ръцете й и я целуна, чувствайки как познатото желание се надига внезапно в него.

Тя го целуна силно, прокарвайки език по зъбите му и одрасквайки врата му с острите си нокти. Той започна да опипва тялото й, но тя го отблъсна и се отдръпна.

— Не сега, мили. Нека излезем за вечеря, и след това — помисли си — можем да се върнем заедно у дома. Това ще бъде съвсем различна сцена.

Тя включи стереограмофона и музиката на „Стоунс“ изпълни стаята. Започна да танцува наоколо като захвърли пуловера и се измъкна от панталона си, извивайки тялото си в такта на музиката. Остана само по тесен изрязан бял сутиен и лъскави бели ботуши.

Той я погледна хипнотизиран:

— Никога ли не носиш бикини?

— Защо да развалям линията? — Засмя се. — Тревожи ли те това? Никога не съм получавала оплаквания.

Тя изчезна в банята и той чу как пусна водата да напълни ваната. Влезе след нея. Тя се беше навела над ваната и разбиваше налетия шампоан на пяна. Беше захвърлила сутиена и беше останала само по ботуши.

Сграбчи я изотзад. Тя оказа слаба съпротива, смеейки се тихо. Той се опита да я задържи и в същото време да се освободи от дрехите си, но тя се изплъзна и падна във ваната. Не можеше да спре да се смее. Беше мокра и покрита с пяна. Вдигна крака над ръба на ваната, все още обута с ботушите.

Той бързо се съблече и скочи във ваната. Водата се разплиска.

— Мисля, че започва да ми харесва да живея тук — каза той.