Джаки Колинс
Светът е пълен с женени мъже (13)

13

— Но какво става, мили мой? — гласът на Клаудия беше нервен и студен, докато говореше по телефона. — Искам да кажа, че те вече са тук от десет дни, и ти вече трябва да си разбрал нещо.

Агентът й отговори уклончиво:

— Не мога да получа никаква определена дата от ТЯХ.

— Но аз подписах контракт за двудневна работа — контракт, помниш ли?

— Да, знам. Но те ти платиха за работата, която трябваше да вършиш. Не им трябва да те използват.

Тя изръмжа гневно:

— Какъв агент си ти? Аз трябва да участвам в този филм. Това е голям филм и ще ми дойде много добре — много по-добре, отколкото тия статистки дреболии, които все ми предлагаш. Ако не можеш да го направиш, кажи ми, и ще си намеря някого, който може!

Гласът на агента й стана смирен:

— Правя всичко, което е по силите ми.

— Явно силите ти не са достатъчно. Остави тая работа, сама ще се заема. Аз ще се обадя на Конрад Лий. — Тръшна слушалката.

Апартаментът беше в ужасна мръсотия. Новата чистачка беше напуснала на следващия ден след партито. Всъщност, партито беше продължило и на сутринта, когато тя пристигна. Хвърли ужасен поглед на отворилото вратата червенокосо момче, което по някакъв начин беше облякло гащеризона на Клаудия, и напусна.

Партито беше добро — беше продължило три дни. Клаудия не си спомняше много от него, но Джайлз я увери, че е било като жив наркотичен екстаз.

Дейвид не се беше върнал. Не се беше обадил по никакъв начин, въпреки, че срамежливата му секретарка беше дошла след около седмица да събере пощата му и да каже, че за в бъдеще тя следва да бъде изпращана в офиса му.

Клаудия не чувстваше, че й липсва. Дори се радваше, че си е отишъл. Беше много ограничено да се живее с някой, който постоянно следи всяка твоя стъпка. Беше се хванала с него, защото бе лесно и защото беше напуснал жена си и защото просто така се случи. Беше наистина по-скоро добре, че някой плащаше всичките й сметки и безбройните нови дрехи и в това отношение нямаше никакви проблеми.

Сега трябваше да се замисли да се върне пак на работа — тайната работа, която винаги й беше давала достатъчно пари да живее комфортен, независим живот.

Естествено, по-добре беше да участва във филма на Конрад, да стане звезда и по този начин да направи много пари. Но не изглеждаше, че ще стане така. Тайният й начин на правене на пари й доставяше познато, тръпнещо удоволствие. Никой от приятелите й не знаеше за него. Винаги го беше пазила като съкровена тайна. Преди да живее с Дейвид всеки се беше чудил, но никога не беше разбрал, как тя успяваше да бъде толкова финансово осигурена. Работата й беше вълнуваща. Слагаше си перуки и си нанасяше специален творчески грим, което напълно дегизираше отличителните й черти. Когато се увереше, че е станала достатъчно различна, играеше главни роли в порно филми. За около четири години се беше появявала в трийсет такива филми, заработвайки доста пари по този начин. Толкова успешно се дегизираше, че беше позната като три съвсем различни момичета, които бяха постоянно търсени от почитателите, които гледаха крайния продукт. Ако искаше да работи пак, всичко, което трябваше да направи, беше да се обади по телефона. „Тук е Ивет — или Кармен — или Мария“ — и се договаряше накратко. Плащаха й в брой и обажданията правеше тя — те нямаха никакъв начин да се свържат с нея. Този начин наистина беше много добър.

Въпреки това обаче, не беше сигурна дали иска отново да го прави. Понякога партньорите й в главните роли не й бяха много приятни и тогава, ако не беше в добро настроение, сцените щяха да са доста мрачни. Но не — да се снима във филма на Конрад щеше да е най-добре и ако агентът й не можеше да го уреди, тя определено можеше. Конрад навярно щеше да остане много зарадван да я чуе отново.

Свърза се с хотела, в който той беше отседнал предния път, но не беше регистриран. Обади се до студиото и говори със секретарката, която записа името й и каза, че ще предаде нейната бележка на мистър Лий. Опита се да открие къде живее той — момичето беше вежливо, но категорично:

— Не ни е разрешено да разкриваме адреса на мистър Лий — каза то. — Определено ще се погрижа той да получи бележката ви.

Не се получи задоволително. Клаудия искаше да се добере лично до него. Джайлз щеше да може да го намери. Джайлз имаше способността да се добере до всеки. Обади му се по телефона в неговото студио, но никой не отговори.

— По дяволите! — измърмори тя и накрая стана от леглото.

До входната врата имаше купчина бележки за плащане на различни сметки. Дейвид беше спрял да плаща всичко, откакто си беше заминал, и бележките постоянно се натрупваха. Не можеше да го задължи с никоя от тях, тъй като апартаментът и плащанията на услугите бяха всичките на нейно име. Явно трябваше да открие Конрад, да се хване за него и да стане звезда.

 

Линда остана в провинцията при своите родители и децата по-дълго, отколкото очакваше. Беше толкова спокойно, тихо, децата играеха навън по цял ден, а тя седеше в къщата с майка си, която все се суетеше край нея. Беше извънредно отморяващо, и знаейки, че завръщането в Лондон, щеше да е начало на един нов живот, тя се отдаде на краткото удоволствие да бъде на спокойно и сигурно място при своите родители и мислено се вкопчи в приятните спомени от времето, когато живееше с тях.

Майка й поиска тя да остане при тях за постоянно.

— Продай си къщата — настоя тя. — Тук има достатъчно място за теб.

Линда отхвърли предложението. Родителите й бяха само временно убежище, и въпреки че мисълта беше изкушаваща, оставането щеше да е грешка. Щеше да се погребе там, да се задуши, да угасне. Майка й щеше да се грижи за всичко, дори за възпитанието на децата. Линда щеше да се превърне в голямата дъщеря на семейството.

Един съботен следобед на прага на къщата се появи Дейвид. Виждаше го за пръв път, откакто се разделиха.

— Опитах се да ти се обадя в къщата. Бях се притеснил — каза той. — Помислих, че си тук и дойдох.

Тя отвърна с приповдигнат и студен тон:

— Защо първо не се обади? Защо дойде така изведнъж?

Той се почувства много неловко. Странно беше Дейвид да търси думи да се изкаже — той, който обикновено беше толкова уверен в себе си.

— Исках да видя децата. — В гласа му се появи нотка на възмущение. — Мога да ги виждам, както знаеш. — Изглеждаше отслабнал и уморен. — Напуснах Клаудия — смотолеви той.

Тя го погледна безстрастно:

— Нима?

— Изглеждаш страхотно — каза той.

Наистина изглеждаше. Кожата й беше добила приятен тен от разходките на открито, а косата лъщеше на слънцето — беше несресана и хваната небрежно отзад с панделка. Беше елегантна в леките летни панталони и небрежната си риза.

Тя посочи навън и каза:

— Децата са в градината. Ще ги извикам тук.

Той сложи ръка на рамото й и каза:

— Казах, че напуснах Клаудия.

Тя отхвърли ръката му неспокойно.

— Чух те още първия път, като го каза, Дейвид. Ще доведа децата. — Бързо излезе от стаята.

Той остана целия следобед, бъбрейки си приятелски с родителите й, развличайки децата с всякакви игри.

Дейвид пак се прави на очарователен, помисли си Линда потиснато. Иска ми се да си отива.

Накрая той си тръгна в шест часа. Майка й поиска да го покани да остане за вечеря, но Линда й изсъска:

— Да не си посмяла. — „Очарованието“ му й беше въздействало.

— Той наистина те иска пак — каза майка й, след като той си тръгна.

Всъщност тя казваше — защо ти не се върнеш обратно при него. Линда разбираше.

Баща й беше по-малко прям:

— Това момче се нуждае от баща — рече той, когато Стивън си играеше с него преди да си легне.

Майка й каза по-късно:

— Горкият Дейвид, изглежда толкова нещастен. На Линда вече й дойде много. Те просто не разбираха. Мислеха й доброто, но тя се беше наситила достатъчно.

На другата сутрин — понеделник — им каза, че се връща в Лондон. Опакова багажа си и с децата се качи на влака, докато майка й плачеше, а баща й нареждаше грубовати мъдри съвети.

Беше радостна, че се върна отново в къщата си. Децата също бяха радостни, че отново са със своите книги и играчки и отново викове като „супер“ или „това си е мое“ звънтяха из цялата къща.

Ана й даде списък с бележки, оставени от телефонни обаждания, между които имаше две обаждания на Джей Гросман. Беше си оставил номера. Тя не му се обади. Поразмисли, но реши, че ако той наистина иска да я види, ще звънне отново.

Беше се обаждала и Моника. Не бяха разговаряли от развода, защото тя и мъжът й бяха приятели на Дейвид. Обади й се.

Моника остана много зарадвана:

— Мила — възкликна тя, — давам малко вечерно парти и бих изпитала най-голямо удоволствие, ако дойдеш.

Линда се поколеба:

— Кога?

— Утре вечер. Трябва да те видя, мина толкова много време. Ще дойдеш ли?

Тя се поколеба отново:

— Не знам. Поканила ли си Дейвид?

— За каква ме взимаш? Разбира се, че не. Сега вече не искам други извинения. Ще се видим утре, в осем часа. Не закъснявай.

Линда реши, че може да бъде весело. Моника винаги канеше интересни хора. Щеше да отиде на фризьор и после да си купи нова рокля. Наставаше време да започне да излиза отново.

 

Клаудия влезе в задната част на студиото на Джайлз и се изтегна небрежно на едно канапе: Той усърдно фотографираше някаква безлична брюнетка, облечена единствено в дълги сребристи чорапи.

Клаудия се прозя:

— Защо, по дяволите, не вдигаш слушалката на проклетия си телефон? Можеше да ми спестиш идването дотук.

Джайлз не отклони поглед — беше се концентрирал изцяло върху модела. След няколко минути спря, каза на момичето да си почине и отиде при Клаудия. Запали цигара и я пъхна в устата й.

Тя дръпна дълго, задави се и се закашля.

— Исусе Христе! Да пушиш марихуана по това време на деня! Прекаляваш!

Той се засмя, взе цигарата обратно и каза:

— Какво искаш ти?

— Дойдох да те видя — отговори тя свенливо. — Щото те обичам.

— Зарежи тия дрънканици. Зает съм. Какво искаш?

— Всъщност… — протегна се тя, — трябва ми номера на Конрад Лий… и си помислих, че ти можеш да ми го намериш.

— Нещата трябва да са сериозни, щом го преследваш отново.

— Нещата не са сериозни — каза раздразнено тя; понякога не можеше да търпи Джайлз, — аз не преследвам никого.

Той се засмя:

— Не забравяй, че разговаряш с мен, мила.

— Как въобще мога да забравя?

Размениха си втренчени погледи.

— Добре — каза той, — спокойно, ще ти го намеря. — Обади се по телефона на няколко души и го откри.

Тя си го записа и се усмихна.

— Благодаря ти, мили — измърка тя.

— Няма защо, любима моя… Сега се пръждосвай оттук по дяволите. Имам страшно много работа.

Клаудия излезе и отиде да пазарува. Купи си рокля от бяло-златисто копринено жарсе и златисти обувки с остри токчета, модерни и секси. Отиде на фризьор и грижливо си направи прическа с косата отгоре. Върна се в къщи, взе си вана, като изля половин шише мускусно масло във водата. Отдели два притеснителни часа за гримирането си и накрая гримът се получи превъзходен.

Докато се облече стана седем часа. Набра номера, който Джайлз й беше дал. Отговори глас с познат акцент, който несъмнено беше този на Конрад. Тя се усмихна. Всичко тръгваше чудесно. Заговори хладно и делово:

— Мистър Лий?

— Да — отговори той с груб глас.

— Обаждам се от списание „Стар“. Вероятно знаете, че тази седмица ще публикуваме ваша фотография на корицата и се попитах дали можете да отговорите на няколко кратки въпроса за вас.

Той продължи с приятелски тон:

— Моя снимка, а? Добре, ще отговоря на няколко въпроса.

Измамено прасе! — помисли си тя

— Благодаря ви много, мистър Лий, просто ми дайте вашия адрес и аз веднага ще дойда при вас. Ще ви отнема съвсем малко време.

Той остана изненадан:

— Не мога ли да отговоря по телефона?

— Не, мистър Лий, важно е да чуя вашите коментари лично. Толкова съм запалена по вас!

— Добре, добре. — Даде й адреса си.

Сдържайки смеха си, тя затвори. Отново се възхити на отражението си в огледалото и звънна но домофона на портиера да извика такси.

Конрад живееше във внушителна къща в Белгрейвия^[1]. Вратата беше отворена от прислужник с бяло сако, който я въведе в библиотеката. Тя изчака търпеливо петнайсет минути, докато накрая Конрад влезе с тромава походка. Не беше се променил. Дебела пура стърчеше между големите му устни и беше облечен с познатото зелено копринено смокингово сако.

Тя стана, заемайки бавно и самоуверено поза, така че тънката копринена рокля да й прилепне още по-плътно. Знаеше, че никога не е изглеждала така добре.

— Здрасти. — Усмихна се провокативно.

Той изведнъж загуби ума и дума. Тя успя да разбере, че не я е познал. Той дръпна пурата от устата си и попита смаян:

— Ти ли си жената от „Стар“?

— Приличам ли на дама журналистка?

Пронизващият му поглед се спусна по тялото й.

Паметта му се раздвижи.

— Хей… ти си мацето от партито, което дадох. — Гласът му се промени. — Хей… какво става тук… какво е всичко това?

— Ти си човек, който трудно може да бъде намерен. Оставих много бележки за теб.

— Е, и?

— Помислих си, че е настанало време отново да се съберем заедно. Само не ми казвай, че си забравил всичкото шоу, което си направихме последния път.

В очите му постепенно започна да се надига интерес.

— Слушай какво, имам гости. Стой тука, а аз ще видя какво мога да направя.

Излезе от стаята и тя се усмихна триумфираща. Беше удивително какво можеше да направи едно приказно тяло.

Той се бави дълго време. Прислужникът влезе с пиене и няколко списания. Тя ги прелисти разсеяно, защото мислеше единствено кога той ще се появи и как утре сутринта тя щеше да бъде Филмовата Звезда Клаудия!