Клифърд Саймък
Паралелни светове (7)

7

Ан Картър каза на Уикърс:

— Един прекрасен ден, Джей, така ще се ядосам, че ще ти счупя главата. И тогава може би ще разбера с какво е натъпкана.

— Трябва да завърша книгата си. Имаш ли нещо против?

— Твоята книга може да почака. Винаги можеш да я напишеш. А тази, за която става дума — не.

— Продължавай, продължавай. Кажи, че съм изхвърлил на вятъра един милион долара — нали така смяташ?

— Можеше да получиш от тях огромна сума. Освен това да сключиш с издателя си такъв договор, че да си оближеш пръстите.

— Да оставя настрана моето най-велико произведение — възмути се Уикърс. — И като се върна към книгата да разбера, че вече не ми е по сърце…

— Всяка книга, която пишеш е твоето най-велико произведение. Джей Уикърс, ти си жалко подобие на писател! Съгласна съм — пишеш добре и твоите дяволски книги добре се продават, макар че понякога не ми е ясно защо. Ако не печелеше пари от това, нямаше да напишеш и ред. Кажи ми честно — защо пишеш всъщност?

— Ти сама си отговори — заради парите. Щом смяташ така, значи наистина е така.

— Е, добре. Аз съм заинтересовано лице.

— Боже мой, караме се, като че ли сме женени! И то отдавна!

— Това, че никога не си бил женен доказва какъв егоист си! Хващам се на бас, че никога не си мислил за брак.

— Мислих веднъж — въздъхна Уикърс, — но това беше много отдавна.

— Е… е, сведи глава и поплачи. Сигурна съм, че ще бъде впечатляващо. Сега разбирам защо в твоите романи се срещат сърцераздирателни любовни сцени.

— Ан, когато си пийнеш, ставаш зла!

— Принуждаваш ме да пия, просто ме тласкаш към това. Как само го каза: „Благодаря, че сте помислили за мен, но не ме интересува предложението ви.“

— Предчувствувах, че тук има нещо гнило — опъна се Уикърс.

— Само това знаеш — възнегодува Ан и отпи от виното. — Под предлог, че имаш предчувствие, ти не искаш да признаеш, че се отказа от най-доброто предложение в живота си. Ако ми бяха предложили такава сума, щях да плюя на всичките си предчувствия.

— Не се съмнявам — констатира Уикърс.

— Ето това вече не трябваше да го казваш. Плащай и да тръгваме. Ще те изпратя до автобуса и да не те виждат повече очите ми.