Кони Мейсън
Черният рицар (15)

14

Тръгнаха на път в нощта, без някакви признаци някой да ги преследва. Рейвън спеше на седлото, свита до Дрейк. Бяха излезли от гората и яздеха през тресавищата, покрити с изтравниче, и край скали, в които водата се разбиваше с гръмовен звук. Рейвън се размърда в прегръдките на Дрейк. След малко се събуди, смутена и объркана.

— Къде сме? — запита тя, поглеждайки към любимия си. По лицето й се бяха отпечатали сенки от изтощение, чудеше се как е могла толкова време да се задържи на седлото.

— Достатъчно далече от Чърк, за да спрем и да си починем — отвърна той. — Малко по-нататък има село, а точно зад него и един поток. Минах тук при първото си пътуване до Уиндхърст. Можем да се отбием в селото да купим храна, а после да си починем няколко часа край потока. Мястото, което имам предвид, е закътано и никой пътник няма да ни забележи. Зевс ще се напие с вода и ще си отпочине, докато и ние се освежим.

— Мога ли да се изкъпя? — запита нетърпеливо Рейвън. — Сърби ме кожата. Мръсна съм от пълзенето през тунела.

— Водата ще е студена.

— Няма значение.

Дрейк се усмихна.

— И аз мисля така. Искам час по-скоро да махна от себе си мръсотията от тъмницата.

Той подкара Зевс встрани от скалите.

След малко стигнаха до селото. Беше пазарен ден. Тесните улици бяха препълнени с народ, продавачите се надвикваха да предлагат стоките си. Те купиха два пая с месо, изгълтаха ги веднага, после купиха още пай, малко сирене, хляб и бира, достатъчно, за да им стигнат до Уиндхърст, ако ги разпределят пестеливо. Останаха достатъчно пари и да купят една шарена кобила за Рейвън, наметало за Дрейк и по един кат бельо за двамата. Продавачът погледна изцапаните им лица и прибави един калъп сапун към покупките им.

След като Дрейк привърза торбата с провизии и меха с бира на седлото си, той настани Рейвън на седлото на кобилата й и двамата излязоха от селото. Лесно намериха потока. Дрейк сякаш знаеше накъде отива, водейки Зевс и кобилата към един завой на потока, където китка дървета ги закриваше от минувачите.

— Веднъж лагерувах тук — обясни Дрейк, докато слизаше от седлото и сваляше Рейвън на земята. — Тук мястото е тихо. Можем да си накладем огън, никой няма да го види. В тази част на Уесекс минават малко пътници.

— Мислиш ли, че Уолдо вече е разбрал, че ни няма? — запита Рейвън.

— Да. Без съмнение ни търсят от тази сутрин, когато са ти донесли закуската. Не вярвам моето отсъствие да бъде открито, преди стражите да дойдат в кулата да ме бият пак, както беше наредил Уолдо. Когато Уолдо се сети какво става, целият замък ще заприлича на разбунен кошер. Ще му трябват един-два дни, за да претърси кулата и пристройките наоколо, преди да прати хора да търсят из гората. Ще е минала седмица, може би и повече, преди Уолдо да разбере как сме избягали.

Рейвън намери едно тревисто място край потока и седна. Дрейк разседла конете и ги отведе до водата. След като се напиха до насита, Дрейк ги върза да пощипват свежата трева и се отпусна до Рейвън.

— Готова ли си да се изкъпеш?

Рейвън събу пантофите и чорапите си и потопи крак във водата.

— Студена е.

— Много ли е студена?

— Не — Тя стана и свали дрехите си, с изключение на тънката риза. — Много съм мръсна, за да ме е страх от студена вода. Освен това слънцето е достатъчно топло.

Дрейк не можеше да отмести погледа си. Красотата й го омайваше въпреки следите от мръсотия по лицето й. Видя му се по-грациозна от върба, докато нагазваше безстрашно в студената вода. Потокът беше плитък. Тя стигна до средата и седна на пясъчното дъно, като потръпна, щом водата стигна до гърдите й.

— Забрави сапуна — повика я Дрейк. — Не мърдай. Ще ти го донеса.

Той намери сапуна във вързопа с чистото бельо. Взе и одеялата от седлото си и се върна при потока. Бързо се съблече и развърза превръзката от счупените ребра, а жадният му поглед не се откъсваше от Рейвън.

— По дяволите! Ама че е студено! — възкликна той, газейки във водата, за да стигне до нея.

Тя се засмя. Дрейк не можеше да си спомни някога да е чувал по-предизвикателен звук. Напоследък двамата с Рейвън почти не бяха имали на какво да се смеят. Страшно му се искаше да може да промени всичко това и с изненада разбра, че когато прави Рейвън щастлива, това и за него е извънредно важно.

— Стани — каза той, хвана я за ръката и я издърпа да се изправи. — Изпитвам огромна необходимост да измия всяка част от това прекрасно малко тяло.

— На Черния рицар не му прилича да се прави на камериерка — пошегува се тя.

— Черният рицар прави това, което му харесва — отвърна Дрейк, хвана ризата й, издърпа я през главата й и я хвърли на брега.

— Липсваше ми — прошепна Рейвън, отпускайки се в прегръдките му.

Ръцете му се спуснаха по раменете, гърба и седалището й. Плътта й беше топла и жива под пръстите му. Мъжествеността му се раздвижи неспокойно до корема й и от устните й се изплъзна стон. Тя обичаше този изключителен мъж с цялото си сърце и душа и тръпнеше от мъка, че не може да го провъзгласи пред света или дори да го признае на самия Дрейк. Тя нямаше право да обича Черния рицар, понеже принадлежеше на друг мъж.

Внезапно той замря. Пръстите й бяха напипали подутини по гърба и раменете му, каквито преди нямаше.

— Обърни се, Дрейк.

Той я погледна косо.

— Защо?

— Гърбът ти.

— Няма значение.

— За мене има. Обърни се.

Той нерешително обърна гърба си към нея. От устните й се откъсна болезнен вик, когато видя кървавите резки по кожата му.

— Заповядал е да те бият! — извика тя. — Уолдо те е бил! Виж си и лицето.

Не беше го споменала преди, но вече не можеше да сдържа гнева си пред това, което му бе направил съпругът й. После тя забеляза и другите наранявания, които преди й бяха убягнали.

— Очите и устата ти са подути, кожата ти е цялата в рани. Видях те да развиваш някаква превръзка от кръста си, преди да влезеш във водата. Какво още ти е направил Уолдо?

— Всичко ще оздравее! — настоя Дрейк.

— Имаш ли счупени ребра?

— По дяволите, Рейвън, казах ти, нищо ми няма. Едно-две пукнати ребра не са кой знае какво. Драскотините по лицето ми са от боя, тези по гърба също. Сега знаеш всичко.

— Мразя го! — изхлипа Рейвън. — Той е чудовище. Ти пострада заради мене.

— Забрави Уолдо, скъпа. Нека те измия, преди и двамата да сме умрели от студ.

Той взе сапуна, направи гъста пяна и покри тялото на Рейвън с нея. Водата беше студена, но ръцете на Дрейк бързо затоплиха плътта й, докато се спираха върху всеки сантиметър от тялото й, от челото до върховете на пръстите. Тя вече трепереше от желание, когато той изплакна сапуна от нея и я помоли да наведе глава, за да насапуниса косата й.

— Мога да го направя.

— Не, нека аз.

Тя задиша ускорено и затвори очи, докато ръцете му се движеха нежно в косата й. После той я настани да седне, за да може да потопи глава във водата и да измие сапуна.

— Сега е твой ред — каза Рейвън, вземайки сапуна от ръцете му. — Обърни се да ти изтрия гърба.

Когато той се поколеба, тя добави:

— Обещавам, че няма да те заболи.

— Сега не усещам точно болка — каза Дрейк с глас, натежал от желание. Той хвана ръката й и я притисна към слабините си. — Искам те, Рейвън. Толкова чаках. Трябва да бъда в тебе, да почувствам как топлината ти ме обгръща.

Ръката й го обхвана. Беше твърд като камък, ерекцията му се изправяше гордо от черните косми между краката му. Тя потръпна, но не от студ. Искаше отново да почувства екстаза от неговата любов, преди да й го отнемат.

— И аз те искам — каза Рейвън. — Но първо ще те изкъпя. — Тя прокара сапуна по гърдите му и тръгна надолу към слабините, когато той я хвана за ръката.

— Не. Аз сам ще го направя. Студено е. Изсуши се на слънце. Ще дойда при тебе, когато свърша.

Рейвън колебливо му остави сапуна и излезе на брега. Намери одеялата, които Дрейк беше донесъл, и се изсуши с едното. После седна на слънце и зачака Дрейк да се изкъпе. Жадният й поглед поглъщаше тялото му и тя си помисли, че е отслабнал. Тялото му беше като изпъната струна, мускулите и сухожилията си личаха по-ясно под плътта. Тя примря при вида на белезите и резките и благодари на Бога, че Дрейк е силен мъж с тренирано тяло на боец.

Дрейк се изкъпа и излезе при Рейвън.

— Ще стъкна огън, за да седнеш до него и да си изсушиш косата.

— Не ти ли е студено? — запита Рейвън, докато той намяташе одеялото на раменете си.

— Не, свикнал съм на студа.

Дрейк бързо събра сухи дърва за огъня и скоро над огнището се издигна весел пламък. Рейвън извади гребена и четката от джоба на изцапаната си туника и седна по-близо до огъня. Разпусна косата си и започна бавно да реши дългите си кестеняви къдрици.

Дрейк седна зад нея и я придърпа в скута си. После взе четката от ръката й и бавно я прокара през косата й.

— Имаш красива коса — прошепна той на ухото й. — Като нежна коприна.

— Много си добър в комплиментите — забеляза Рейвън.

— Добър съм не само в това.

Гласът му беше натежал от чувственост, малко грапав и страшно възбуждащ. Той отметна косата й на една страна и целуна тила й. Рейвън потрепна в предчувствие. Той нетърпеливо смъкна одеялото от нея и започна да запечатва горещи целувки по гърба й, чак до ямката, разделяща двете полукълба на седалището й. Леко я захапа там и се върна нагоре по гръбнака с недоловими облизвания.

— Кожата ти е гладка като сметана и има невероятен вкус. — Той я обгърна и я притисна до себе си. Докосна заоблените й гърди и потърка с пръсти зърната, докато те щръкнаха. Ръката му се спусна по-ниско по гръдния кош, още по-ниско и се притисна до пулсиращата й женственост.

Тя почувства неговия нарастващ възбуден член, който се притискаше към седалището й, и се опита да се обърне към него. Но Дрейк не я пусна, задържа я на място и разтвори краката й. Когато изкусните му пръсти се вмъкнаха в гънките на нейния пол, Рейвън се навлажни.

— Обичам да те усещам как се навлажняваш за мене — прошепна Дрейк в косата й. — Искам да ти доставя удоволствие най-напред с ръце, после с уста. Когато извикаш на висок глас насладата си, ще вляза в тебе и ще отведа и двама ни в рая.

Думите му я накараха да се облее отвътре с гореща течност, която намокри пръстите му. Те проникнаха в нея и тя изстена. Докато я измъчваше от наслада с едната ръка долу, с другата той дразнеше зърната й. Сърцето й заби ускорено, кръвта застина във вените й. Движенията на умелите му пръсти, толкова възбуждащи, накараха възбудата й да прелее. Тя изкрещя името му и се строполи върху него.

Дрейк я остави да си почине няколко минути, после я положи на одеялата. Рейвън се вгледа в него, а зелените й очи горяха от страст. Нямаше представа какво ще направи сега Дрейк, но не искаше да го спира. Той като че ли не бързаше, изтегна се до нея и посвети няколко дълги минути на устата И, целувайки, облизвайки и изследвайки я с езика си.

— Мечтаех за такава любов, докато лежах в тъмницата — прошепна Дрейк срещу устните й. — Страхувах се, че никога вече няма да те прегърна, че тъмницата ще стане моят гроб.

— Знаех, че няма да умреш — отвърна Рейвън. — Не ти е присъщо да се предаваш. Молех се за живота ти и Бог отговори на молитвата ми.

Дрейк се замисли дълго, после каза:

— Нямам право да те искам, скъпа. Но ако можех…

Той прекъсна внезапно изречението си, но смисълът му остана да витае помежду им.

Рейвън сложи пръст на устните му.

— Моля те, не казвай нищо. Не бива. Достатъчно е, че сега сме заедно. Съдбата ни е в ръцете на Бога.

Макар че Рейвън не знаеше как Бог ще я накаже, тя знаеше, че нито Бог, нито църквата приемат изневярата.

— Да — съгласи се Дрейк. — Сега сме заедно.

Тъжният му отговор не донесе успокоение на Рейвън. Той явно знаеше, че един ден ще трябва да се разделят.

Целуна я по устата, после се плъзна надолу по тялото й до онова място, където бе съсредоточена топлината й. Очите му потъмняха, когато разтвори бедрата й и се вгледа в нея. Рейвън изпусна стресната въздишка, когато той зарови лице в гънката между краката й и я целуна там. С двата палеца раздели гънките на скритите й устни и навлажни мястото с езика си.

Тя изстена, хвана главата му и се разтърси, докато той ту смучеше твърдата изпъкналост на нейната женственост, ту нежно я облизваше. Носейки се върху облаците, Рейвън се запита дали и тя може да даде наслада на Дрейк по такъв начин, както той й я даваше, и дали той ще й позволи. Решавайки, че сега е най-подходящият момент да разбере това, тя го търкулна по гръб и седна върху него. Той изглеждаше учуден, но не протестира.

— Сега е мой ред — каза тя с гърлен шепот.

Отдаде се на изучаването на тялото му, целуваше, захапваше и облизваше всички места, които се надяваше да го подлудят. После тя хвана мъжественост, вгледана в очите му, поднесе я към устните си и отвори уста.

Дрейк нададе гърлен вик, стегна слабините си и отпрати цялата дължина на твърдия си член към дъното на устата й.

Тя не знаеше как стана така, но изведнъж се видя простряна под него и той беше дълбоко в нея. Краката й се обвиха около кръста му, докато той навлизаше на тласъци в нея, отново и отново. Тя се притискаше към него, вече не й беше студено, а ужасно горещо. Тялото й бе прилепнало към неговото, сетивата й плуваха в любовта към Черния рицар. После всичките й мисли се изпариха, когато силен спазъм разтърси тялото й. Тя чу Дрейк да вика името й, докато се възнасяше заедно с нея към онова неповторимо място, което обитават любовниците.

 

Замъкът Чърк

— Изчезнала е! — изкрещя с пълно гърло Ларк, излизайки от всекидневната, докато се спускаше стремително по стъпалата.

Всички в залата я погледнаха така, сякаш си е загубила ума.

— Кой е изчезнал, жено? — изрева Уолдо, ставайки от пейката, когато Ларк нахлу в залата с обезумели очи. — Човек не може ли да закуси на спокойствие?

— Тя е изчезнала. Не разбирате ли, не разбирате ли, милейди Рейвън.

Уолдо хвана Ларк за раменете и здравата я разтърси.

— Успокой се. Сигурно си се объркала. Няма как Рейвън да избяга от стаята си. Върви горе и провери пак.

— Изчезнала е, казвам ви! — настоя Ларк, усуквайки нервно ръба на туниката си. — Претърсих навсякъде. Стаята е празна.

Уолдо бутна Ларк настрана и заизкачва стъпалата две по две. Стражът стоеше пред покоите, смутен и разтревожен. Уолдо блъсна вратата и нахлу в стаята. На пръв поглед тя изглеждаше празна, но той знаеше, че не може да бъде така. Коленичи и погледна под леглото, нямаше я там. Претърси скрина, опрян до стената, разхвърля дрехите наоколо, без да го е грижа за нежните сатени и коприни. Потърси под завивките и зад завесите на леглото, а гневът му растеше забележимо.

— Рейвън не може да се е изпарила във въздуха — изрева той.

Лицето му потъмня от гняв и Ларк предпазливо отстъпи назад.

— Повикай стражите — нареди Уолдо.

Ларк се обърна и се затича надолу. Стражът, който стоеше пред вратата, влезе разтреперан. Всички се страхуваха от сприхавия нрав на Уолдо и повечето от хората му се стараеха да не го предизвикват.

Уолдо погледна мъжа със сурово и безмилостно изражение на лицето.

— Блейк ъф Йорк, какво знаеш за това?

— Бях на поста си през цялата нощ, милорд — отговори Блейк. — Ако милейди Рейвън не е в покоите си, значи е излязла от някакъв друг изход. Не може да е излязла през тази врата.

— Да, изхвръкнала е през прозореца — излая саркастично Уолдо. — Ти си един от най-доверените ми хора. Как стана това?

— Не съм ви предал — каза Блейк. — Милейди Рейвън не е излязла през тази врата.

Уолдо изрева едно проклятие. Не вярваше на Блейк. Рейвън не можеше да е излязла през прозореца, защото падането щеше да я убие. Зла усмивка изкриви лицето му, когато му хрумна едно правдоподобно обяснение.

— Признай си, Блейк. Развратната ми съпруга те е съблазнила, за да я пуснеш да избяга. Дано си й се насладил, защото ще умреш заради предателството си.

— Милорд! Не е така! Не съм ви предал.

Двама войници нахлуха в стаята с побелели от страх лица. Усмивката на Уолдо стана още по-зла. Той разбра, че няма да хареса новините, които му носеха тези двамата.

— Лорд Уолдо — избъбри единият мъж, — Черният рицар е избягал!

— Не! — изрева Уолдо. — Не може да бъде!

Уолдо изхвърча вън от стаята, спусна се по стълбите, а войниците го следваха по петите. Спря чак пред отворената врата на тъмницата.

— Тъмно е. Какво се е случило с факела? — запита Уолдо, взирайки се в празния светилник.

— Нямаше го, когато дойдохме да го бием, както заповядахте — каза стражът. — Той сигурно го е взел със себе си, защото не го намерихме в тъмницата.

— Внимателно ли претърсихте? — запита Уолдо.

— В тъмницата няма къде да се скрие човек, милорд — отговори мъжът.

Неспособен да повярва, че двама души могат да изчезнат едновременно от две отделни заключени помещения, Уолдо хукна надолу по стълбите, за да претърси сам тъмницата.

— Дайте ми факел.

След малко някой сложи факел в свещника на стената и той слезе по стълбите. Яростта го разкъсваше отвътре и той усещаше, че още малко, и ще се пръсне. Разрита гнилата слама, която беше служила като легло на Дрейк, и два пъти огледа всички ъгли на тъмницата.

— Онези, които бяха вчера на стража, да бъдат арестувани в бараките — излая Уолдо. — Ще разнищя аз тая работа.

Той затрополи нагоре по стълбите, нареждайки на целия гарнизон да търси бегълците.

Дъф, който беше излязъл рано тази сутрин на лов, се върна и завари невероятен хаос.

— Какво се е случило? — запита той, когато Уолдо влезе в залата.

— Изчезнали са — изсъска Уолдо. — Не се страхувай, ще ги намеря.

— Кого?

— Оная курва сестра ти и онова копеле брат ми.

Дъф застина на място.

— Много си позволяваш, Уолдо. Рейвън ми е сестра, не го забравяй. Как са избягали?

— Рейвън е изхвръкнала през прозореца, а Дрейк е минал през стената — каза саркастично Уолдо. — Лично аз смятам, че има и по-обикновен отговор. Вчерашните стражи са арестувани в бараките, докато разследвам нещата. Кулата и пристройките се претърсват внимателно. Няма да остане камък непреобърнат.

— Вчера портите бяха затворени и подвижният мост беше вдигнат — каза Дъф. — Не може да са излезли от крепостта. Какво смяташ да правиш, когато ги намериш?

Лицето на Уолдо доби сурово изражение.

— Брат ми ще умре. Това му готвех аз отдавна. Колкото до Рейвън, ще имам наследник от нея. После… — той сви рамене.

— Няма да ти позволя да направиш нещо на Рейвън — предупреди го Дъф. — Може би не съм бил прав да я карам да се омъжи за тебе. Трябваше да послушам молбата й и да й намеря мъж, когото повече да харесва.

— Много е късно — изтъкна Уолдо. — Рейвън ми е жена. Ще я заведа в Еър и ще правя с нея каквото поискам.

— Както направи и с Дария ли? — нападна го Дъф. — Не знам какво е станало с Дария, но ако направиш нещо на Рейвън, заклевам се, че ще поискам от краля да разследва смъртта на другата ми сестра.

— Не ме карай да се смея, Дъф — изсумтя Уолдо. — Ти си един безгръбначен червей, и двамата го знаем. Нареди на твоите хора да търсят във вътрешния и във външния двор.

Дъф изгледа невъзмутимо Уолдо и се отдалечи, мърморейки под нос.

— Може би червеят ще надигне глава, Уолдо ъф Еър.

Уолдо не се успокои, докато не претърсиха и последния сантиметър от пристройките, както и вътрешния, и външния двор. След три дни Уолдо нареди на хората си да търсят в гората, в селото и в близките градове. Бягството на неговите затворници беше почти чудодейно, но Уолдо не вярваше в чудеса. Някой им беше помогнал, но дори мъченията не развързаха езика на стражите. Мъжете, които онази нощ бяха стояли на пост, се кълняха, че са невинни.

Уолдо ходеше побелял от гняв. Разпитите на слугите и селяните не даваха никакъв друг резултат освен неразбиращи погледи. Трябваше да знае, че тук ще удари на камък. Рейвън твърде дълго беше живяла тук като господарка на замъка, за да я предадат.