Кони Мейсън
Черният рицар (11)

10

Дрейк и Рейвън пътуваха рамо до рамо с рицарите и войниците на Дрейк, преди да пресекат границата с Уелс. Бойците останаха в Англия на лагер в гората, близо до замъка Чърк, където трябваше да чакат заповедите на Дрейк, докато самият Дрейк и Рейвън продължиха за Билтуелс. Не бяха се натъкнали на Уолдо и неговите войници, за което Рейвън благодареше на бога, и времето се беше задържало хубаво, което им позволи да пътуват бързо към целта си. Стигнаха до границата на Уелс за по-малко от седмица и се намираха на няколко дни езда от селото на баба Нола.

По време на пътуването им към Уелс имаше малко възможности за интимност и Дрейк не беше докосвал Рейвън през цялото това време, макар че тя копнееше да почувства отново как ръцете му я прегръщат. Той беше зает да съставя планове и често се заседаваше до късно през нощта със своите хора. Всички спяха на открито, така че, когато Дрейк легна до нея на постелката, която Евън беше приготвил за тях, те можеха само да се прегърнат и да потънат в дълбок сън. После, призори на следващия ден, отново ставаха и тръгваха на път.

Сега яздеха сред хълмове и през тресавища, потънали в изтравничета и пресечени от ниски каменни огради, издържали на дъжд и ветрове и на безкрайния низ от години.

— Погледни — каза Дрейк, показвайки група схлупени къщурки, покатерили се по един хълм. — Това е Билтуелс.

— Там ли живее баба ти? — полюбопитства Рейвън.

— Да. Къщичката й е на края на една крива уличка в покрайнините на селцето. Преместих се там от колибката, където живеехме, когато бях дете. Опитвах се да я преселя в Англия, но тя не искаше. Може би сега стои на прага и ни чака.

Думите му озадачиха Рейвън.

— Ти изпрати ли й съобщение, че пристигаме?

Дрейк поклати отрицателно глава.

— Баба Нола си има начин да научава нещата и малко хора я разбират. Сама ще видиш — каза той тайнствено.

Влязоха в селото. Беше пазарен ден и появата им привлече любопитни погледи. Някои от селяните явно познаха Дрейк и започнаха да му махат и да го поздравяват. Дрейк им отговаряше, без да спира, докато накрая свиха по тясната уличка и продължиха до самия й край. Къщичката беше точно такава, каквато я описваше Дрейк, схлупеният й покрив се очертаваше на фона на синьото небе и прииждащите облаци. И точно както бе казал Дрейк, една дребна жена, облегната на тояга, стоеше на прага в очакване. Рейвън повдигна въпросително вежди към Дрейк.

— Нали ти казах — изрече той, докато слизаше и помагаше на Рейвън да слезе от седлото.

Ръка за ръка, те приближиха до малката слабичка жена, чиято сива коса бе свита на кок на тила й.

Жената изведнъж тръгна към тях, подпирайки се по-скоро символично на тоягата, а стъпките й сякаш летяха над калдъръма. В тази жена нямаше никаква слабост, каза си Рейвън, докато баба Нола се хвърляше в прегръдките на Дрейк.

— Чаках те — каза бабата. — Заплашва те опасност, трябва да внимаваш.

Тя обърна проницателните си сини очи към Рейвън. Бистротата и напрежението в погледа й смаяха Рейвън. Човек не би очаквал такава изумителна яснота от жена на възрастта на баба Нола.

— Това е Рейвън ъф Чърк, бабо — каза Дрейк, като привлече Рейвън по-близо, за да я види баба му.

Бабата се усмихна приветливо.

— Рейвън, да. Чаках те — каза тя, сякаш потвърждаваше нещо, което винаги е знаела.

Очите на Рейвън се разшириха.

— Наистина ли? — Тя погледна смутено Дрейк. — Срещали ли сме се по-рано, госпожо?

— Можеш да ми казваш баба Нола или просто бабо, ако предпочиташ. И за да отговоря на въпроса ти, не, не сме се срещали, макар че аз те знам от много години. Ти си толкова красива, колкото винаги съм знаела, че ще бъдеш.

Рейвън беше смаяна, но не и разтревожена. Някога в миналото Дрейк сигурно е споменавал за нея на баба си.

— Благодаря, бабо, но се страхувам, че преувеличаваш. Не съм такава красавица, каквато беше майка ми.

— Влезте вътре. Яденето ви чака. Сигурно сте изморени от пътуването.

— Нали ти казах? — прошепна Дрейк на ухото на Рейвън, когато последваха бабата в къщичката. — Баба Нола е единствена.

Единствена беше дума, която Рейвън не би употребила, но със сигурност бабата беше особена. Рейвън беше чувала за хора, които имали прозрение, и се чудеше дали бабата е от хората, благословени с този дар.

Мнозина биха казали, че къщичката е малка, но тя беше чиста и спретната. Прекрасна миризма се носеше от огнището, където едно гърне къкреше над жаравата. Рейвън огледа къщичката и хареса всичко, което видя. Стаята, в която бабата ги въведе, имаше огнище, над което висяха най-различни тенджери и кухненска посуда, освен това пейки, маса и столове и одърче, украсено с цветни възглавници. Една врата водеше към съседната стая, която Рейвън предположи, че е спалня — може би единствената спалня.

— Има и една стаичка под покрива — каза бабата, като че ли прочитайки мислите на Рейвън. — Спретната и удобна. Сигурна съм, че ще ти се види подходяща.

Рейвън почервеня.

— Благодаря. Тук е чудесно.

— Седни — покани я бабата. — Сготвила съм агнешка яхния. Ще ви сипя по една чиния. На масата има пресен хляб и ябълков пай за десерт.

Дрейк облиза устни.

— Знаеш пътя към сърцето на мъжа, бабо.

— Колко ще останеш? — запита бабата, докато нареждаше гозбите на масата. — Последния път стоя съвсем малко.

— Страхувам се, че и този път няма да мога да поседя по-дълго, бабо. Дойдох, защото се нуждая от сигурно място, където да оставя Рейвън. Моите хора ме чакат в гората, близо до Чърк. Мисля да спра Уолдо, преди да е разрушил Уиндхърст.

Очите на бабата се замъглиха от страх.

— Рейвън е добре дошла, но във въздуха има заплаха. Твоят несъщ брат иска смъртта ти.

— Не се плаши, бабо — успокои я Дрейк. — Мога да си позволя да поддържам войска. Сър Джон сега набира наемници. Когато се срещна с Уолдо, ще сме на равна нога.

Бабата се вгледа над рамото на Рейвън в нещо, което само тя можеше да види.

— Моят внук се бори за тебе, нали, милейди? Ти не си ли жена на Уолдо?

Рейвън въздъхна дълбоко. Баба Нола знаеше толкова много, беше тъй прозорлива. Дали не обвиняваше Рейвън, че е навлякла неприятности на внука й?

— Рейвън мрази Уолдо — каза Дрейк, намесвайки се в разговора — и аз не я обвинявам. Уолдо е опасен и коварен. Иска смъртта ми, макар да не разбирам защо. Рейвън подозира, че Уолдо е убил сестра й, неговата първа жена. — Очите му потъмняха от гняв и решителност. — Няма да му позволя да докосне Рейвън.

Бабата кимна с разбиране.

— Не знам какво си направил, та е станало нужда да защитаваш Рейвън, но те познавам, а ти си почтен мъж, Дрейк.

— Аз съм бреме за Дрейк — каза Рейвън. — Казах му, че е по-добре да се махна и по този начин да му спестя срещата с Уолдо в битка, но той не искаше и да чуе. Може би ти ще успееш да го убедиш. Никога не съм искала да предизвиквам кръвопролитие, когато го помолих да ми помогне.

Сините очи на бабата се замъглиха.

— Много късно е, скъпа — каза тя меко. — Уолдо е преследван от демони, толкова чудовищни и опасни, че нищо не може да промени съдбата му. Не знам каква тъмна сила го води, освен че това засяга Дрейк.

Интересът на Рейвън се изостри.

— Това свързано ли е с майката и бащата на Дрейк?

Бабата изглеждаше замислена.

— Да, Лита беше чудесна дъщеря. Влюби се в Базил ъф Еър, бащата на Дрейк, и нищо на света не беше в състояние да я разубеди да се омъжи за него. Знаех, че това ще бъде цяло нещастие, но тя не искаше да ме чуе.

— Така си и знаех! Дрейк не е копеле! — възкликна Рейвън.

Дрейк я погледна развълнувано.

— Аз го знам, баба го знае, а сега и ти знаеш. За нещастие няма доказателство, че Лита и Базил са се оженили.

Сините очи на бабата блеснаха, тя се наведе и каза с поверителен шепот:

— Доказателство съществува, Дрейк. Когато му дойде времето, ще имаш твоето доказателство.

След тези пророчески думи разговорът се завъртя около по-незначителни неща. Рейвън започна да клюма и бабата й предложи да си легне и да се наспи добре.

— Нужникът е зад къщата, скъпа, а леглото горе в стаичката е вече приготвено. Ще намериш вода в каната за едно бързо измиване, а утре Дрейк ще донесе вода за коритото, за да се накиснеш както трябва.

— Благодаря — каза Рейвън, като се изправи. — Наистина съм уморена, а идеята за баня е прекрасна. Ти ще бъдеш ли утре още тук, Дрейк?

— Ще остана, докато дойде сър Джон. Да дойда ли с тебе навън?

— Не, благодаря, ще се оправя сама.

— Красива е — каза бабата, след като Рейвън излезе от стаята.

— Аз я съсипах — изтърси тъжно Дрейк. — Бях пиян, бабо. Уолдо се опита да ме отрови по време на турнира и аз си помислих, че като обезчестя невестата му, ще си отмъстя. Но сгреших. Когато дойдох в Чърк за турнира, Рейвън ме потърси и ме помоли да й помогна да избяга в Шотландия преди сватбата. Помоли ме да я придружа до дома на леля й в Единбург. Тя ненавижда Уолдо и го смята отговорен за смъртта на сестра си. Аз отказах да й помогна.

— Помогнал си й много повече, отколкото можеш да си представиш — каза бабата.

— Само й навредих. Когато излязох от стаята й, разбрах, че не мога да я изоставя на гнева на Уолдо. Сериозно възнамерявах да се върна в кулата и да я изведа оттам. — Той се засмя тъжно. — Рейвън беше по-разумна, отколкото я мислех. Ударила Уолдо с каната за вода и избягала право в моя лагер, преди да тръгна да я спасявам. Помоли ме за покровителството ми и аз й го дадох. Начаса потеглихме за Уиндхърст. Беше ядосана, когато отказах да я заведа в Шотландия, но знаех, че нямаше да бъде на сигурно място в дома на леля си, защото Уолдо щеше да я потърси първо там.

— Уиндхърст — замисли се бабата. — Ти нали казваше, че замъкът бил само купчина стари развалини?

— Преувеличил съм — отвърна Дрейк. — Самата кула доста добре е издържала на годините запустение, но външните стени и укрепленията отдавна са купища камъни и мазилка. Веднага започнах възстановителните работи, но трябваше доста време, преди всичко да бъде завършено. Получих известие, че Уолдо има намерение скоро да нападне Уиндхърст и да си поиска жената. Беше ми ясно, че крепостта няма да издържи на обсада, и докато сър Джон не дойде с наемниците, моята войска ще бъде много по-малка. Те ме чакат в горите край Чърк. Надявам се сър Джон скоро да дойде с наемниците и да се присъедини към тях. Възнамерявам да спра войските на Уолдо, преди да е стигнал до Уиндхърст и да е унищожил всичко възстановено там.

— Рейвън ще бъде добре тук, синко. Нали това искаш от мене?

— Да. Уолдо не знае, че ти си жива, нито пък къде да те намери. Ако не се върна, ти ще си тук с нея. Ще пратя кесия с пари за всичко, което ще й трябва. Уолдо не бива да я открие, ако тя не иска да го види.

— Рейвън твоя любовница ли е? — запита бабата, без да подбира думите си.

— Бабо, аз…

— Отговори ми, момче.

— Да. Решението беше и на двама ни. Не мога да се оженя за нея, знаеш. Тя вече е омъжена.

— Ти я обичаш — каза бабата.

Дрейк се стресна и отхвърли предположението на баба си.

— Не. Знаеш, че обичам само една жена, и това си ти, бабо. Рейвън вече си има съпруг. Не мога да я имам.

Бабата се засмя.

— Глупаво момче.

Изведнъж тя като че ли се състари пред очите му. Раменете й хлътнаха надолу, той я видя, внезапно състарена и съсухрена, как става трудно от стола си.

— Уморена, съм. Ще поговорим утре. Има одеяла в сандъка до одъра.

— Разочарована си от мене — каза Дрейк. Беше по-скоро констатация, а не въпрос.

Тя докосна косата му със сбръчканата си ръка.

— Не, синко. Не чувствам разочарование. Виждам страшни неща, неща, за които не мога да говоря, защото още не са ми ясни в главата. — Ръката й слезе надолу и погали бузата му. — Страхувам се за тебе, Дрейк. Чернота те обгражда, и кръв. — Тя въздъхна. — Върви да си лягаш, момче. Аз съм стара жена. Може би си въобразявам.

Облягайки се тежко на тоягата си, баба Нола тръгна бавно да излиза от стаята. Дрейк се загледа след нея. Какво вижда, запита се той. Понякога баба му изглеждаше странна, но никога не беше му казала нещо, което да не се е оказало истина. Да не би да е видяла смъртта му?

Доколкото знаеше, баба му никога не си въобразяваше. Беше разбрала за интимната връзка между него и Рейвън. Толкова очевидно ли беше това помежду им? Разочарована ли беше баба му от това, че се е възползвал от Рейвън?

Мисълта му още гъмжеше от въпроси без отговор, когато Рейвън се върна от нужника.

— Къде е баба Нола?

— Отиде да си легне. Предлагам ти да направиш същото. — Той стана и дръпна въжето, с което се издърпваше надолу стълбата за тавана. — Да ти помогна ли?

— Не, благодаря.

Тя стъпи на най-долното стъпало. Поради някаква причина на Дрейк не му се искаше да я пусне. Беше свикнал да спи до нея, знаейки, че тя е наблизо, дори и да не можеше да се люби с нея. Той я хвана през кръста и я дръпна надолу в прегръдките си.

Рейвън възкликна смаяна.

— Дрейк! Какво правиш?

— Липсваше ми — прошепна той на ухото й.

— Никога не съм те изоставяла — отвърна му тя.

— Ще дойда довечера при тебе на тавана. Трябва да те имам още веднъж, преди да тръгна да се бия.

— Не, не може.

Той й се усмихна.

— На баба ти няма да й хареса.

— Тя няма да разбере.

— Много знаеш ти!

Той отказа да се признае за победен. Целуна я силно и я побутна към стълбата.

— Качвай се, скоро ще дойда при тебе.

След няколко часа Дрейк се покатери по стълбата и разочарован намери Рейвън да спи дълбоко. Изглеждаше толкова спокойна, че не му даде сърце да я събуди. Целуна я нежно по челото и слезе обратно по стълбата към собственото си легло до огнището.

На следващата сутрин Дрейк донесе вода от кладенеца за банята на Рейвън и изчака навън, докато тя се изкъпе. Рейвън знаеше, че Дрейк трябва да замине скоро. Сър Джон можеше да дойде всеки момент, а Уолдо може би вече беше на път, за да унищожи Уиндхърст.

Рейвън излезе от коритото и започна да се суши, докато бабата се суетеше около огнището.

Внезапно, без никаква причина, бабата каза:

— Ти много обичаш внука ми, нали?

Кърпата падна от ръцете на Рейвън и тя бързо я вдигна, увивайки се в нея.

— Аз… защо мислиш така?

— Не мисля, скъпа, знам го.

Смутена, Рейвън започна да се облича. Толкова ли личаха чувствата й към Дрейк?

— Аз съм бреме за Дрейк. Той никога няма да ме обикне.

— В живота ти ще има големи премеждия — предсказа бабата. — Бъдещето ти е неясно.

Рейвън замря. Дали щеше да бъде принудена да се върне при Уолдо? Той щеше ли да я убие? Тя притисна корема си с ръце. Може би носеше детето на Дрейк. Ами тогава?

— Дрейк чака отвън — каза бабата. — Може би трябва да идеш с него. През това време на годината тресавищата са много красиви. — Тя погледна през прозореца към покритите с изтравниче хълмове и по-надалеч. — Сър Джон идва. — Тя се обърна. — Внукът ми скоро ще се срещне в бой с Уолдо.

Рейвън изпусна дълго сдържания си дъх.

— Какво виждаш, бабо? Ще оживее ли Дрейк?

Бабата се вгледа в Рейвън.

— Чувствам опасност. Ще има кръвопролитие, но не виждам смъртта на Дрейк. Вие двамата с Дрейк ще имате трудни времена, но само Господ знае до какво ще доведе всичко това. Не мога да видя друго освен кръв, но знам, че Уолдо държи ключа към бъдещето на Дрейк.

— Кажи ми още! — извика Рейвън, жадна да узнае бъдещето.

Бабата въздъхна.

— Не мога да ти кажа нищо друго. Сега върви, Дрейк те чака.

Рейвън дори не помисли да си сплете плитки или да сложи шапка, след като беше разресала косата си. Махна с ръка на бабата и излетя през вратата, за да се присъедини към Дрейк. Това беше може би последният път, когато двамата щяха да бъдат заедно за много дълго време. Намери го да седи на каменната ограда, загледан в далечината. Сигурно беше усетил присъствието й, защото се обърна и я загледа как идва към него.

Толкова е красив, помисли си Рейвън, възхищавайки се на всичко в него — гордото му държание, стегнатото му тяло на боец, страстта му, привързаността му към рицарския кодекс. Беше обичала Дрейк, когато беше още момче, обичаше го и сега — толкова много го обичаше, че би пожертвала всичко заради него.

— Хубава ли беше банята? — запита Дрейк, когато тя дойде при него до оградата.

— Чудесна беше, много ти благодаря. Баба ти предложи да се поразходим из тресавищата.

Дрейк като че ли се стресна.

— Баба ли е казала това?

— Да. Каза, че сър Джон скоро ще дойде, може би още днес.

— Очаквах го. Ела — той й протегна ръка. — Днес е хубав ден за разходка.

Двамата мълчаха, вървейки ръка за ръка през изтравничетата.

— За какво мислиш? — запита Дрейк.

— За Чърк и колко бяхме щастливи и безгрижни.

Лицето на Дрейк доби сурово изражение.

— Може би ти си била щастлива и безгрижна, но Уолдо и Дъф се грижеха дните ми в Чърк да бъдат всичко друго, само не и приятни.

Сърцето на Рейвън се върна към подритваното дете, което някога беше Дрейк.

— Съжалявам.

— Не, не ме съжалявай. Нямаше да съм човекът, който съм сега, ако не бях принуден да се боря за признание. Нека да говорим за по-приятни неща.

— Дивите цветя са красиви — забеляза Рейвън.

Дрейк спря, откъсна едно стръкче и й го поднесе. Тя вдъхна дълбоко аромата, после го поднесе под носа на Дрейк.

— Чудесно — отбеляза Дрейк.

Внезапно очите му потъмняха, той сграбчи цветето от ръката и й го хвърли на земята.

— Господи, Рейвън, не мога да се правя, че не те искам. Мисля, че моята мъдра стара баба ни е изпратила тук, защото е знаела, че искаме да бъдем сами.

Той се отпусна на земята и я привлече към себе си върху ароматните треви и изтравничета.

— Искам да те любя, сладка Рейвън. Искам да съблека всичките ти дрехи и да напълня очите си с твоята красота. Искам бавно да те възбудя и когато бъдеш готова, искам да се слея с твоето стегнато, горещо тяло и да те взема със себе си в рая.

Рейвън конвулсивно преглътна. Думите му бяха ужасно възбуждащи, като мощен афродизиак изпращаха горещи тръпки и тласъци по цялото й тяло и Рейвън закопня за неговия допир.

— И аз искам това.

Тя се огледа боязливо наоколо.

— Ами ако някой дойде?

— Никой няма да дойде. Защо според тебе баба ни прати тук?

Той вдигна туниката и ризата й, но ръцете му изведнъж станаха неумели и тромави.

— Прости ми — извини се той. — Не е обичайно за мене да съм такъв несръчен. Никога преди не съм искал повече някоя жена и това чувство ме плаши.

Рейвън искаше да му каже, че и тя изпитва същото, но ръцете, които се плъзгаха по тялото й, не й позволяваха да говори свързано. Въпреки това те някак си се освободиха от дрехите си. Когато и двамата останаха голи, Дрейк отстъпи малко назад и се загледа в нея.

— Обичам да се любя на дневна светлина — каза той, докато я обгръщаше с горещия си поглед. — Никога няма да се уморя да те гледам. Знаеш ли как изглеждаш сега? — Рейвън поклати глава. — Като богиня на слънцето. Тялото ти е като бледа слонова кост, по която играят слънчеви отблясъци. Косата ти е в толкова много цветове, че не мога да започна да ги описвам. Като богат, тъмнокафяв кестен с преплетени в него златни нишки.

— Ти имаш тяло на боец — каза Рейвън, докато галеше мускулите на гърба и седалището му. — Кадифе върху камък. Иска ми се…

— Какво искаш, любов моя? Поискай всичко, днес е вълшебен ден и всичките ти желания ще бъдат изпълнени.

— Не и това — каза Рейвън тъжно.

— Кажи ми.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Не. Това желание не може да се изпълни. Просто ме обичай, Дрейк. Имаме днешния ден, нека не го пропиляваме.

Дрейк я зацелува, нахвърляйки се на устните й като човек, умиращ от глад. Целувката му беше груба, явно беше прекалено зажаднял, за да се въздържа. Тя въздъхна, когато той хвана главата й в големите си длани и започна да гали косата й. После ръцете му слязоха надолу по гърба до ханша й. Обхващайки здраво прекрасните й изпъкнали форми, той я притегли към пламтящите си слабини. Горещите им погледи се срещнаха за миг, след това той се наведе, за да вкуси зърната й. Взе едната розова пъпка в устата си и я засмука силно. Тя въздъхна щастливо. Почувствала внезапно желание да го докосне, тя спусна ръце между двама им, докато го намери. Пръстите й се обвиха около него, плъзгайки се по дължината му с отмерени движения.

Членът му беше набъбнал и твърд. Тя го почувства как пулсира в дланта й, сякаш живееше свой собствен живот.

Стонът му отекна силно над омагьосаните изтравничета, където нямаше никой друг освен двама прегърнати любовници, търсещи наслада. После тя намести члена му до своя проход, разтвори бедра и уви крака около кръста му, отваряйки се за него. Почувства как той я разтяга, докато прониква в нея, и се раздвижи, за да се нагоди към него, накланяйки хълбоците си така, че той да навлезе докрай. После той започна да се движи. Възбуждащото триене и омаята бяха почти непоносими. Рейвън се надигна, за да отговори на силните му движения, вкопчена в раменете му, извивайки таза си срещу неговия.

Рейвън стигна първа до кулминацията, викайки така силно, че не чуваше как Дрейк крещи името й, докато освобождава спермата си. После той се отпусна върху нея. Рейвън пое тежестта му и го задържа. Не искаше да го пусне, страхуваше се да не го загуби завинаги.

— Толкова бързо беше — каза Дрейк, измъквайки се от горещата й прегръдка, докато се отпускаше край нея. — Толкова време беше минало…

Отдъхнаха малко, лежейки сред изтравничетата, после отново започнаха да се любят. Когато страстта им се засити поне донякъде, те започнаха да изследват телата си. Рейвън не спря, докато не опозна тялото на Дрейк така отблизо, както той опозна нейното. Когато той започна да я моли да сложат край, тя легна върху него и се плъзна по неговата ерекция. Съвършеното сливане на телата им ги извиси до ръба на екстаза.

Тъкмо се бяха облекли, когато в края на тресавището се появи сър Джон.

— Сър Джон дойде — каза Дрейк и поведе Рейвън през тресавището към мястото, където ги чакаше рицарят.

Рейвън побледня. Почувства се така, сякаш някаква невидима ръка стиска сърцето й. Бабата може да не беше видяла смъртта на Дрейк, но беше намекнала, че опасността е близка. Потънала в мрачни мисли, тя заедно с Дрейк се приближи до сър Джон.

— Виждам, че посланието ми е стигнало до тебе — каза Дрейк, стискайки ръката на сър Джон.

— Да. Сър Ричард ме чакаше при Уиндхърст, когато дойдох с наемниците. Доведох ти петдесет яки бойци, всички искат да служат вярно на Черния рицар.

— Нещо за Уолдо?

— Нищо. Пратих наемниците към Чърк със сър Ричард. Ще имаш войска от над сто войници, щом те се присъединят към хората, които вече са там. Само чакат твоите заповеди.

— Добре си направил, Джон. Ще тръгнем веднага щом се нахраниш и си починеш.

Рейвън пребледня.

— Толкова скоро?

Дрейк омекна.

— Не мога да позволя на Уолдо да се доближи до Уиндхърст. Ще унищожи всичко, което притежавам, със своите бойни машини, ако не го пресрещна. Благодарение на Джон войските ни сега са равни по численост. Не се страхувай, Рейвън. Ще се върна.

Бабата ги чакаше пред вратата. Набръчканото й лице беше напрегнато и тревожно, тя се подпираше тежко на тоягата си.

— Яденето е готово — каза тя. — Елате да хапнете.

Сър Джон свали бронята си и се присъедини към Дрейк на масата. Рейвън и бабата поднесоха храната и питието и всички започнаха да се хранят мълчаливо. Щом свършиха, бабата уви остатъците; в кърпа, за да ги вземат със себе си. После Рейвън помогна на Джон и на Дрейк да облекат броните си.

— Изпрати ме — каза Дрейк и поведе Рейвън към задната врата до мястото, където беше вързан конят му.

Докато вървеше след Дрейк, Рейвън не можеше да спре да трепери. Това ли щеше да е последното им сбогуване? Щеше ли отново да го види? Тя го загледа тъжно, докато той оседлаваше Зевс. После той свали шлема си и я привлече в прегръдките си.

— Обещай ми, че ще останеш тук независимо от всичко.

Рейвън не можеше да се застави да погледне тези сребристи очи, не можеше да понесе така настойчивия им поглед. Той искаше от нея нещо, което тя не можеше да обещае.

— Не — прошепна тя с треперещ глас. — Може да се случи така, че да трябва да си тръгна оттук.

— Погледни ме в очите, Рейвън. Уолдо няма да се отнесе добре с тебе, ако му паднеш в ръцете. Независимо какво ще стане с мене, ти трябва да останеш при баба.

Тя му се усмихна през сълзи.

— Не мога да ти обещая това, Дрейк.

— По дяволите — прошепна Дрейк, докато свеждаше глава, за да я целуне за сбогом.