Карол Франц
Катрин (25)

Двадесет и четвърта глава

Джон остави Кати в един шезлонг на палубата. Недалеч от тях цареше суетня и се говореше, че някой бил застрелян. Джон се запита дали това имаше нещо общо с разпрата между двамата мъже, която се бе опитал да прекрати през нощта. Кати поиска да го последва, но той й забрани.

— Аз ще разбера всичко — каза й той меко. — Не искам да мърдаш от тук. Разбра ли ме?

На нея й се искаше сама да види какво става, но една кавга помежду им беше достатъчна за деня. Тя само кимна и Джон й обеща да се върне бързо.

И без това имаше нужда да остане малко сама. Щеше да има възможност да си изгради тактика, с която да накара Джон да се предаде.

Както бе обещал, той бързо се върна, но нищо не й обясни. Каза й само, че двама мъже са се сдърпали заради жена и единият стрелял по другия. Увери я, че и двамата са живи и няма причини за повече безпокойства. Изобщо не спомена, че точно те го бяха задържали предишната нощ, но беше започнал да се досеща, че закъснението му е станало ябълката на раздора.

Джон й подаде ръка да стане.

— Имаш ли нещо против да слезем долу да подремнем? — попита той. — Не спах много тази нощ и съм изморен.

— Не, нямам — отговори Кати вежливо.

Те се прибраха в каютата и той се просна напряко на леглото с дрехите. Кати започна да подрежда. Забеляза, че не е заспал и го попита:

— Има ли тук съдове за къпане? Не виждам вана.

— Естествено — отвърна Джон. — Искаш ли да се изкъпеш?

— Да, ако е възможно.

— Възможно е. Ще се погрижа. Почакай ме няколко минути.

Кати се съблече бързо и си сложи бежова сатенена роба, купена от Париж. Пусна косата си и няколко пъти щипна бузите си да станат румени. Знаеше, че е хубава, а вълнението засилваше чара й.

Джон влезе с две момчета от персонала, които носеха ваната. Напълниха я с гореща вода и излязоха. Кати ги изчака права до кушетката и започна бавно да сипва парфюм във водата.

Джон отново се тръшна върху леглото и макар да си даваше вид на сънлив, беше силно напрегнат. Тя внимателно нагъна робата си върху стола. Гърдите й се показваха над водата, а светлината на газената лампа правеше кожата й мека и прозрачна.

Тя се правеше, че не забелязва присъствието му. Вдигна косите си нагоре и остави само няколко немирни кичура небрежно да се разпилеят по тила й.

Водата обгръщаше тялото й като милувка и тя лежеше и се наслаждаваше.

Остана във ваната, докато водата започна да изстива. Тогава Кати разтри тялото си и вдигна глава. Джон лежеше обърнат към нея, подпрян на лакът и й се усмихваше.

— Ти си възхитителна гледка, скъпа моя — каза той с топъл глас. — Имаш ли нужда от помощ?

Кати моментално сведе поглед.

— Не мисля — отговори тя. — Но би ли ми подал онази хавлия — тя посочи към леглото. Нарочно я бе оставила там, за да не може сама да си я вземе. — Искам вече да изляза.

Джон бавно се изправи, взе хавлията, отиде до ваната и застана, разгънал хавлията в ръцете си.

— Ела, скъпа — каза той нежно, втренчен в очите й и я загърна. — Да ти помогна ли да се изсушиш?

Очите му потъмняха от възбуда.

— Не, благодаря. Ще се справя — отвърна тя.

Кати първо плътно загърна хавлията около себе си, за да попие водата, после я остави да се смъкне на земята. Тя се заоблича бавно, със съзнанието, че е наблюдавана. Чу го да отива към вратата и се обърна.

— Ще те изчакам навън, докато свършиш — каза той дрезгаво. — Не ти оставям време даже за лични неща.

Той се измъкна тихо, а Кати прехапа устни. Първият й опит да го прелъсти се беше провалил. Помисли, че трябва да се упражнява. После довърши тоалета си и отвори вратата на Джон.

— Виждам, че си готова. Добре — каза той делово. — Сега може би ще мога да поспя преди чая.

Кати се настани на кушетката и се опита да чете. Нещата не се развиваха в нейна полза. Двамата се държаха като непознати и тя се чудеше колко време ще им трябва, за да се върнат към предишната си близост. Книгата не успя да я увлече, затова реши да направи втори опит да съблазни Джон. Съблече се, сложи тънката си розова нощница и се пъхна под завивката. Джон се бе разположил почти върху цялото легло и имаше само толкова място, колкото да се свие в гънката на тялото му.

Джон отвори очи и се усмихна, когато тя деликатно се намести, за да не го безпокои. Той леко се размърда и я притисна до себе си.

— Виждам, че си решила да дойдеш при мен. Леглото е малко твърдо, но е много удобно, не мислиш ли? Не се страхувай да легнеш по-близо. Дадох дума, която възнамерявам да спазя. И макар близостта ти да е много вълнуваща, сигурен съм, че можеш да ми имаш доверие. Изобщо няма да наруша добре обмислените ти забрани.

Кати разбра, че Джон й се присмива, но преглътна гордостта си и се опита да се отпусне. Беше постъпила изключително глупаво. Тялото на Джон, допряно до нейното, я накара да се разкайва. Още повече, че той изглеждаше доволен от абсурдното й изискване.

Джон не можа да заспи. Нуждаеше се от почивка, но Кати не му даваше мира. Беше сложил ръка върху мекото й телце и горещо се надяваше тя да не усети възбудата му. В малкото легло обаче това се оказа изключително трудно — просто нямаше как да не допират телата си.

Той няколко пъти повтори наум обещанието си. Потисна го мисълта, че тя изобщо не се вълнува. Беше заспала.

 

Кати Камерън не знаеше какво повече да направи, за да пристъпи Джон обещанието си. Тя беше срамежлива по природа и въпреки че бе проявила значителна дързост, според нея, опитите й се оказаха неуспешни. Измина почти цяла седмица, а тя не се доближаваше до целта. Джон парираше всичко, като просто излизаше на палубата или пък отиваше в салона да изпие едно питие.

Тя се измори от глупавия фарс. Знаеше, че сама бе отблъснала Джон от себе си. Вместо да се опознават и да се сближават още повече през медения си месец, те се държаха като любезни непознати. Не разговаряха. Разменяха си само баналните реплики от ежедневието и Джон започна все по-често да отсъства от каютата. Беше прекалено горда да отстъпи, но си даваше сметка, че нещо трябва да се направи незабавно. Беше учена от дете, че гордостта е добродетел. Сега обаче съзнаваше, че ако тази гордост не бъде насочена правилно, може да причини повече злина, отколкото добро. Усмихваше се, но беше много нещастна.

Семейство Камерън бе поканено на вечеря от капитан Хилари Уинслоу и Кати реши да се възползва от нея и да предприеме последна атака срещу упоритостта на Джон. Не можеше да продължават повече така.

Приготовленията бяха за гала вечеря и трапезарията беше празнично украсена. Появиха се неколцина музиканти, чието изпълнение заля залата с романтични мелодии.

Кати положи специални усилия за тоалета си — небесносиня рокля от коприна, ушита по поръчка в Париж. Вратът й беше напълно открит и подчертаваше нежната й заобленост. Под гърдите имаше вплетена бяла кадифена панделка. Копринените поли падаха на красиви гънки чак до пода. Нямаше други украшения, така че семплата линия подчертаваше природната й красота. Синият цвят отиваше на очите й. Сложи си едно-единствено бижу — огърлицата от сапфири и диаманти, подарена от Джон.

Погрижи се да подреди косите си в модна прическа и накрая вплете няколко бели кадифени панделки, за да завърши тоалета си.

Джон си бе създал навика да се разхожда по палубата, докато тя се къпе или облича. Ако през деня му беше трудно да се въздържа, то нощите за него бяха истинско мъчение. Спомняше си Кати като срамежлива и много скромна от времето преди да се оженят. Сега му се струваше, че са разменили ролите си. Тя съвсем спокойно си четеше книга или разглеждаше списание, облечена само в прозрачна нощница и движенията й бяха пълни с нега и съблазън.

Джон трябваше да полага усилие да не превръща беглите си целувки за „лека нощ“ в необуздана страст. Не можеше да каже докога ще има сили да се въздържа да не грабне топлото й тяло в прегръдките си, защото усещаше, че е напрегнат като струна.

През деня Кати се държеше много мило. Тя се смееше на историите, които пасажерите разказваха и вземаше участие в играта на стрелички. Беше напреднала много и в крикета, специално приспособен към условията на палубата.

Реакцията на Джон към нейното „монашество“ не беше никак безобидна. Той си даде сметка, че търси най-малките поводи да прави остри забележки. Не харесваше храната, обслужването, управлението на кораба… Кати само се подсмихваше на странното му поведение. Наслаждаваше на мисълта, че тя е причината за неговата враждебност, но все пак не беше съвсем сигурна. Джон по природа беше спокоен, но хората около него трудно можеха да го повярват.

В резултат, персоналът на кораба ги обслужваше изключително бързо и любезно. Стараеха се повече от необходимото, за да направят пътуването им приятно.

Джон се държеше като един приказно богат, но твърде разглезен господин. Кати започна да се пита, дали това държане не е по-близко до същността му от онова, което познаваше преди да се оженят.

Когато той се върна в каютата да я отведе в салона, тя беше напълно готова и го очакваше.

— Изглеждаш особено красива тази вечер, Кати — промърмори Джон като улови погледа й. Усмихна й се мило. — Без съмнение ще бъдеш най-желаната жена на кораба. Естествено, само ние двамата знаем, че само ти се възхищавам, без да те докосвам. Нали? — добави той саркастично. — Ще тръгваме ли?

Предложи й ръка и те се отправиха заедно към празненството. Той очевидно беше възбуден и Кати реши да се възползва от състоянието му докрай.

По нейна преценка капитан Хилари Уислоу беше около четиридесет и петгодишен. Той имаше блестяща черна коса и най-тъмните очи, които някога бе виждала. Беше приятен, остроумен шегобиец и много образован. За кратко време красотата на Кати и лекият й флирт с него развързаха езика му за комплименти. Музиката беше нежна и приятна, а валсовете — един от друг по-прекрасни.

Джон и Кати танцуваха под звуците на цигулките и всеки тайно се наслаждаваше на другия. Силните ръце на Джон, които я обгръщаха, караха Кати да се чувства много крехка. Тя се притискаше към него и няколко пъти забеляза нервен тик върху бузата му.

Те двамата безспорно бяха най-красивата двойка. Джон беше обект на всеобща завист, особено от страна на капитан Хилари, както го наричаше Кати. Компанията на капитанската маса беше приблизително на една възраст със самия капитан и всички бяха много богати. Жените разговаряха за домовете и децата си, а мъжете почти през цялото време — за конни надбягвания и залагания.

Между танците с Джон, Кати танцува и с капитана, въпреки че усещаше раздразнението на съпруга си. Тя флиртуваше открито и съвсем съзнателно. Пийна си повече шампанско. Когато капитан Хилари я покани да излязат малко на въздух, тя изобщо не се изненада. И понеже Джон правеше компания на една от дамите на масата, тя стана и се извини.

— Няма да се бавя, скъпи — пророни тя мило. — Капитанът има нужда от малко въздух и аз му обещах да го придружа. Зная, че нямаш нищо против при тази възхитителна компания.

Кати не изчака отговор, но забеляза, че той побесня. Скочи на крака, докато тя се отдалечаваше, но не разбра дали от възпитание или от желание да я спре.

Нощта беше прекрасна, неясна и задушевна. Кати се загърна с белия си, пухкав шал, когато тръгнаха бавно по палубата. Едва бяха спрели да погледнат океана, когато тя усети, че Хилари нежно я привлича в прегръдката си.

— Това ще бъде едно неповторимо пътуване за мен, мадам, ако ми позволите една целувка.

Без да изчака отговор, той се наведе. Кати се притесни, но не се отдръпна. До момента беше водила безплодна борба с Джон. Невинната целувка на капитана й се стори необходимото оръжие, за да нанесе удар в нейна полза. Прегръдката му накара Кати да се бори, за да си поеме дъх. Тя се опита да се отдръпне, но беше твърде късно. Той вече бе опитал сладостта на устните й и беше захвърлил предпазливостта си.

— Устните ти са като огън, сладка моя — простена капитанът. — Трябва да ги опитам още веднъж.

Тъкмо се бе навел да я целуне повторно, когато Джон го откъсна от нея и го удари. Вторият удар просна капитан Хилари на палубата.

— Господи, какво направи? — изпищя Кати. — Мъртъв ли е? — попита тя уплашено.

— Не, скъпа — отговори Джон грубо, сграбчи я за лакътя и я повлече след себе си. — Просто е в безсъзнание, така че да не може да посяга на жена ми, колкото и очарована да изглежда тя от ухажването му. За известно време ще изпита значително неудобство, но бъди сигурна, че твоят капитан ще бъде съвсем добре утре. За теб не обещавам същото!

Джон грубо я завлече до каютата, блъсна вратата и я запрати върху леглото. Кати беше по-скоро развълнувана, отколкото уплашена, но когато Джон запали газената лампа и тя видя израза на лицето му, разбра, че има от какво да се страхува. Очакваше да чуе обидните думи, които напълно заслужаваше, но Джон нищо не каза.

Той се наведе злобно над нея, беше вбесен, но не посегна да я удари. Тя не можеше да разбере какво си бе наумил, но виждаше, че се опитва отчаяно да сдържи яростта си.

Кати впери поглед в очите му. Това, което видя, я накара да наведе засрамено глава.

Тя нарочно го беше предизвикала не само да удари капитан Хилари, но явно му бе причинила ужасно страдание. Болката в очите му беше искрена. Тя би приела обидите му с радост, ако с тях можеше да си спести този поглед.

Тя повече не можеше да отрича, че Джон лудо я обича. Душата й беше разтърсена и тя успя само да прошепне.

— Съжалявам.

И не посмя да го погледне.

Джон мълчеше. Няколко минути той остана надвесен над нея, докато ускореното му дишане се поуспокои. Тя усети как напрежението го напуска и въздъхна облекчено. Щеше да й прости и те можеха да забравят тази нощ.

Джон хвана брадичката й и повдигна лицето й към себе си. Сърцето й подскочи. Болката в очите му бе отстъпила място на някакво напрежение, което я накара да потрепери. Очите му бяха присвити, а изражението му враждебно. Когато заговори, гласът му прозвуча съзнателно злобно.

— Ти ме измами. Никога не бих повярвал подобно нещо за теб. Харесаха ли ти целувките на добрия капитан? Развълнуваха ли те?

Сърцето на Кати заби до пръсване. Куражът й я напусна. Джон в този момент беше чужд човек и тя се изплаши.

— Погледни ме! — кресна той и повторно повдигна лицето й.

Кати го погледна и примигна. Нямаше и следа от познатата й нежност.

— Отговори ми, по дяволите! Възбудиха ли те целувките му?

Кати захапа долната си устна до кръв и затвори очи да не вижда лицето му.

— Не — прошепна тя едва доловимо. — Не ме развълнуваха.

Не смееше да отвори очи. Джон леко я разтърси.

— Погледни ме — заповяда й той вече по-спокойно. Промяната в гласа му я подкани да го погледне. — Желаеше ли целувките му? — попита Джон изпитателно.

Тя преглътна сълзите си и успя само да поклати отрицателно глава.

Джон отиде в другия край на стаята. Приведе се и направи отчаян жест с ръка. Когато се обърна, чертите му бяха омекнали. Очите му бяха овлажнели, а гласът му трепереше.

— Тогава защо? — попита тихо той и се приближи. — Защо, Кати?

Кати преглътна мъчително. Не искаше да види сълзите й.

— Постъпих ужасно глупаво. Толкова се срамувам — каза тя. — Исках да те накарам да ревнуваш. Не предполагах, че ще те нараня. Много съжалявам, Джон.

Той зарови лице в косите й.

— Всичко е, защото много те обичам. Мисля, че бих убил Хилари, ако те беше докоснал.

После вдигна глава и отново срещна погледа й. Кати усети, че потръпва от възбуда.

— Позволих си да се влюбя в теб до край. Ти ми принадлежиш законно, но аз искам нещо повече от това. Искам да си изцяло моя и ничия друга.

Той я притегли към себе си и тя го прегърна, опитвайки се да разбере какво й казва.

— Искам да изпълвам дните и нощите ти. Искам да бъда желан, както аз те желая. Искам да ме обичаш с всяка фибра на душата и тялото си. Не съм обичал никого както теб и знам добре, че да завоювам цялата твоя любов ще ми трябва време.

Той се отдръпна и пак я погледна.

— За последен път те питам, Кати, и не искам да ме лъжеш. Би ли могла някога да ме обикнеш така?

Кати потръпна. Тя не си бе давала сметка за силата на любовта му. Знаеше, че я обича много, но не че я обича повече от всичко. Не разбираше какво точно означава това, което иска от нея. Ами Торн? Госпожа Даниълс? Нима можеха да съсредоточат всичката си любов един към друг и да изключат всички останали?

Тя му отговори съвсем искрено с треперещ глас:

— Обичам те достатъчно и искам да те направя щастлив, Джон, и ако успея да те заобичам така, както ти искаш, ще се радвам много. Обичам те, както една жена обича един мъж. Любовта ти е всичко, което искам. Близостта ти ме вълнува, допирът ти ме възбужда, а любенето с теб ми дава жизненост. Искам да споделям и щастието, и скръбта ти. Искам винаги да бъда до теб. Обичам те, Джон.

Джон я прегърна нежно. Това не бе просто една страстна прегръдка. Беше нещо много по-значимо. Беше разтворил душата си пред нея. Беше се разкрил докрай. Обичаше я толкова, че бе в състояние да й посвети живота си. Тя можеше да се възползва от това или да го отхвърли. Ако избереше второто, щеше да го унищожи.

Тя погали лицето му. Гледаше я с топли, нежни, пълни с любов очи.

— Никакви игри повече? — попита я тихо.

— Никакви! — увери го тя.