Карол Франц
Катрин (20)

Деветнадесета глава

„Шест месеца! Каква загуба на време!“ — помисли си Джон, когато стъпи отново на кея в Ню Йорк.

Беше с приповдигнат дух от бързо уредения развод, а парите се оказаха много полезни в това начинание. Беше се наложило да подкупи всички, свързани с делото. С Елизабет направи честно споразумение. Средствата му значително намаляха, но си струваше.

Вече беше свободен да поиска ръката на Кати и имаше намерението да го стори незабавно.

Джон взе файтон и нареди да карат направо във „Форбис Ексклузив“. Влезе в салона усмихнат и сигурен, че ще види отново нея и сина си. „Този път — мислеше си той, — няма да изляза от тук с празни ръце. Ще й предложа да се омъжи за мен и детето ни ще има истинско семейство, в което да порасне.“

Джон пристъпи до бюрото за регистрация и попита дали може да види госпожица Камерън. Чиновникът го помоли да почака и излезе. След няколко минути той се върна и придружи Джон до личния кабинет на господин Форбис.

— Добро утро, сър — поздрави Джон. — Аз съм Джон Камерън. Бих искал да разговарям с Катрин Камерън.

— Съжалявам, господин Камерън, но Кати не е вече тук.

Това бе единственото нещо, за което не бе помислил.

— Какво? Къде замина? Кога?

Сърцето му заби лудо и той усети, че всеки миг ще загуби контрол над себе си и ще се втурне да претърсва лично цялата сграда, напълно уверен, че самата тя е наредила да го излъжат. Къде би могла да отиде? Нямаше нито семейство, нито настойник. Той не повярва.

— Не зная — отговори господин Форбис. — Бих искал да ви помогна, но аз самият не зная къде е тя. Напусна внезапно преди няколко месеца, без да съобщи новия си адрес.

Джоел Форбис издърпа най-горното чекмедже на бюрото си и извади един плик.

— Това беше донесено от куриер преди три седмици. Беше придружено от бележка до мен да ви го предам, ако я потърсите тук. Наистина бих искал да ви кажа повече, но това е всичко, което аз самият знам.

Джон стана и излезе, без дори да благодари на бившия покровител и работодател на Кати. Той не си беше направил труда да й съобщи за намерението си да се разведе и да я помоли да се омъжи за него, защото бе огорчен от явното й желание да отгледа детето им сама, а не заедно с него. Той не се съмняваше в нейните чувства към него и затова бе приел, че няма да е трудно да я убеди да приеме бащата на Торн за свой съпруг, когато това е възможно.

Той разкъса плика и хвърли бърз поглед по редовете. Бележката беше писана неотдавна.

Джон, скъпи мой. Отведох Торн далеч от Ню Йорк, за да му осигуря подходяща атмосфера, в която да расте. Вече не се налага да изкарвам сама прехраната си и така съм свободна да бъда майката, от която детето най-много има нужда. За мен е истинско удоволствие да бъда с него по цял ден и не бих сменила този живот с нищо друго на света. Знам, че няма да те видя вече и това ме успокоява. Не можех да действам по друг начин. Това беше единственият изход, макар и да ми причинява болка. Моля те, позволи ми двамата с Торн да живеем далеч от теб и аз повече няма да ти искам нищо. Не го направих прибързано, огледах връзката ни много пъти и почти бях решила да приема великодушното ти предложение. Но разбрах, че двамата заедно не бихме могли да дадем на нашия син това, от което след време ще се нуждае най-много — вярата, че е бил желан и отгледан от почтени родители. Единствено аз знам, че той е извънбрачно дете. Реших, че ще му го кажа, когато бъде достатъчно зрял: за да разбере, че баща му е умрял преди неговото раждане.

С най-добри пожелания за бъдещо щастие, аз оставам убедена, че ще се съобразиш с желанието ми.

Твоя Кати

Няколко минути Джон остана подпрян на стената в коридора. Не можеше да се примири, че копняното щастие да бъде с нея отново му е отнето. Тревогата му прерасна в гняв.

— Защо не споделих с нея плановете си? Господи, какво ще правя, ако се е омъжила?

С наведена глава и увиснали рамене Джон нае файтон до градската къща на Камерън. Родителите му бяха заминали за Сийл Харбър и той щеше да бъде сам.

Трябваше да започне отново. Желанията й бяха без значение. Торн бе негов син и той възнамеряваше да го има. Искаше Кати да стане негова съпруга, но ако тя вече се бе омъжила за друг, той щеше да й отнеме детето. Нямаше да се остави да бъде напълно ограбен. Тъкмо напротив, след като й вземе детето, което бе превърнала в смисъл на живота си, нейното сърце щеше да опустее.

Веднага щом прекрачи прага на къщата, Джон се хвърли в едно кресло с голяма чаша бренди в ръка. Не след дълго я беше изпил до дъно.