Карол Франц
Катрин (15)

Четиринадесета глава

април, 1865

Вестта за края на войната не развълнува особено Кати. След почти четиригодишни военни действия тя завърши с подписване на капитулацията от генералите Лий и Грант в една ферма край Апоматокс Корт, Вирджиния, на 9 април 1965 година.

Тя често мислеше за брата на Джон, Ричард. Питаше се какво ли ще почувства Мелиса, когато научи, че войната е свършила. Кати няколко пъти бе питала Джон защо не се е присъединил към армията, но той отклоняваше въпросите й с беглото обяснение, че тогава е бил в Англия и се е върнал малко преди Ричард да загине.

Джон нито веднъж не спомена какво е правил в Англия, след като цялото му семейство живееше в Америка, но Кати не настояваше да узнае. Усещаше, че той има някаква причина да премълчава. Бяха вече доста близки и тя знаеше много за него, без обаче да споделя всичките му тайни.

В началото на връзката им Кати бе мрачна и рязка. Опитваше се да го разочарова, за да му омръзне по-скоро. Но промяната в тактиката й промени Джон. Той я ухажваше, опитваше се да я спечели и се държеше толкова нежно с нея, сякаш тя бе най-скъпото нещо в живота му.

Шон и Джойс все още бяха в Ню Йорк, но Джон бе получил от тях писмо, с което го уведомяваха, че ще пристигнат в имението край океана през май, за да прекарат лятото далеч от горещината и шума на големия град.

Този ден Джон и Кати щяха да ходят на празненство по случай победата в дома на най-видния жител на Сийл Харбър, Джордж Т. Макендрю. Джордж бе получил значително наследство от баща си, а след това се бе оженил за още по-богата наследница. Двамата с жена му диктуваха светския живот в града и тези, които не бяха получили покани за техните приеми, умираха от завист.

Джон бе канен на всички светски прояви по време на войната. Той имаше навика да не ги посещава, но в случая бе помолил Кати да го придружи. Тя прие, но с наближаването на празника бе обхваната от притеснение.

Косата й не беше пораснала много, откакто Джон я бе отрязал. Беше си направила чудесна прическа и бе избрала ленена рокля в жълто и бяло според последната мода, с дълбоко деколте, съвсем семпла, но много елегантна и с богат набор отзад на кръста.

Когато предната седмица Джон й донесе няколко тоалета, за да си избере един за празника, тя се изуми от безсрамния им вид. Но след като прегледа най-новите модни списания и рекламни каталози, разбра, че той й бе донесъл тоалети, които бяха последна мода, и че щеше да изглежда смешна в старомодните си кринолини.

Джон почука на вратата, която свързваше стаите им. Тя беше почти готова. Напоследък се опитваше да бъде много учтив и чукаше преди да влезе при нея, което безспорно показваше, че това не бяха само опити. Той й хвърли бърз поглед и се усмихна.

— Ще бъдеш най-красивата дама тази вечер, скъпа моя — прошепна й мило. После взе ръката й и целуна малката длан. Погледите им се срещнаха. Той я гледаше изпитателно, като че ли търсеше нещо в израза на лицето й, но явно не го намери, защото рязко се обърна и отиде до нощното шкафче да вземе ръкавиците й.

Беше ранна пролет, но Джон реши да рискува, когато видя яркото утринно слънце и нареди да приготвят открития файтон. Кати се наметна в дълга бяла пелерина от кадифе с кожена качулка и подплата. За пръв път в живота си тя виждаше толкова разкошна дреха и направо бе изумена, когато Джон я бе донесъл преди няколко вечери. Беше почукал дискретно преди да влезе. Кати беше във ваната. Беше насапунисала косата си и се наслаждаваше на топлата вода. Ваната бе поставена пред камината, за да се запази топлината по-дълго време. Кати се чувстваше сънлива.

— Извини ме, че те безпокоя — каза тихо Джон, когато Кати отвори очи. — Имаш ли нужда от помощ?

Тя се усмихна и го отпъди с жест.

— Полежах малко във ваната. Не искам да свикна да ме глезят, защото един ден това ще ми липсва.

Тя отново затвори очи. Беше видяла, че Джон разбира какво иска да му каже.

— Донесох ти нещо — каза той. — Надявам се да ти хареса.

Той остави голямата кутия върху леглото и се прибра в стаята си. Кати се изсуши, после облече тънка, мека роба и отвори кутията. Джон й беше купил много неща и макар в началото това да я смущаваше, сега очакваше с любопитство малките му подаръци. След като веднъж се бяха разбрали, той не пророни груба дума, нито пък се бе държал лошо с нея. Дори се стараеше да й се хареса. Въпреки че имаше желание да му отвърне със същото, Кати чувстваше същата горчивина, както и в началото.

При вида на луксозната пелерина тя се изчерви. Явно бе, че е много скъпа. Независимо от това тя я извади и наметна около раменете си. Застана пред огледалото да види как нежно-бялото кадифе ще отива на светлите й коси и розовата кожа. Беше направо изумително. Отиде до междинната врата, за да му благодари.

Джон лежеше на леглото, изкъпан и избръснат, но все още не беше облечен за вечеря. Когато тя се появи на прага, той й хвърли бърз поглед, стана и отиде до нея.

— Харесва ли ти?

По устните му играеше широка, топла и заразяваща усмивка. Кати не можа да се сдържи и също му се усмихна. Разгърна пелерината, за да се види красивата кожена подплата.

— Джон — започна тя, — това е най-прекрасната пелерина, която някога съм виждала. Но твоите многобройни подаръци ме смущават.

Тя сведе засрамено поглед. „Защо трябва да се тормозя за неща, които засягат предимно него? — питаше се Кати. — Всеки би си помислил, че по-скоро сме се срещнали току-що, отколкото че живеем съвместно от няколко месеца.“

Джон я прегърна и покри бузите, ушите и косите й с леки целувки.

— Искам да те разглезя, Кати — мълвеше той нежно. — Ти ме правиш истински щастлив. За мен е удоволствие да ти подарявам разни неща, които подчертават красотата ти. Не съм избрал случайно белия цвят. Той е точно като теб — чист и невинен. Освен това се надявам да свикнеш със скъпи неща и да останеш завинаги мен.

Кати го погледна. Опита се да разбере дали той не се досеща, че в действителност не й се иска да го напуска. Скъпите подаръци нямаха значение. Те просто й харесваха. Имаше нужда от него и все отлагаше бягството си. Надяваше се да намери някакъв друг изход.

— Благодаря ти, Джон — прошепна тя. — Много си мил. Искам да знаеш, че искрено съм ти благодарна.

Той се изчерви от удоволствие. Наведе се да я целуне. Отначало целувките му бяха леки и мили, сякаш целуваше обично същество, но после започнаха да стават все по-настойчиви и страстни. Той я притисна към себе си. Устните му жадно и властно търсеха нейните. Кати трябваше да си повтаря, че е решила само да приема любовта му, но не и да я сподели. Все по-трудно й беше да го прави. Той бе станал за нея като истински съпруг, само да имаше неговото обществено положение. При тези обстоятелства обаче тя просто правеше кокетно усилие да приеме съдбата си и да потисне копнежа никога повече да не се връща към предишния си живот.

Кати усети как новата пелерина пада на земята заедно с робата й. Измина доста време, преди да слязат в трапезарията…

 

Пътуваха към къщата на Макендрю. Слънцето се издигаше високо в небето, а нежният бриз носеше аромата на напъпили дръвчета и цветя. Кати обичаше пролетта, а днешният ден й се струваше по-хубав от всякога. Пътуваха мълчаливо, спокойни и задоволени.

Едва когато минаваха по мостчето към частния път за имението на Макендрю, Кати проговори. Беше мярнала някакво кафяво патенце, заклещено в лозовите пръчки покрай брега.

— Спри файтона, Джон — каза тя решително и протегна ръка да хване юздите.

Джон спря рязко. Тя скочи на земята и изтича надолу към реката преди той да успее да проговори. Джон я последва в пълно недоумение. Кати намери патето, освободи крачето му и го пусна да плува по водата. Проследи го с поглед, докато то се скри зад високите треви, които растяха на няколко ярда навътре в реката. Обърна се и видя, че Джон стои до нея.

— Защо го направи? — попита я той. — Можеше да повредиш тоалета си и щеше да се наложи да се връщаме обратно. Заради някакво си пате, което може само да се погрижи за себе си.

— Ти не можеш да ме разбереш, Джон — прошепна тя и се приближи до него. — Ти никога не си бил държан някъде против волята си.

Джон я притегли към себе си и зарови лице в косите й.

— Толкова ли си нещастна с мен, че виждаш прилика с това пате? — попита той, очевидно развълнуван. Кати долови тъгата в гласа му. Той повтори. — Толкова ли си нещастна?

Кати не отговори. Самата тя не знаеше отговора.

 

Джон Камерън и Кати Маршъл бяха приети тъкмо навреме, за да привлекат всеобщото внимание. Всички поканени бяха пристигнали навреме, само малка групичка бе подранила. Дума не можеше да става да не почетат домакините с точността си. „Е — мислеше си Кати, — ние сме, меко казано, нетрадиционна двойка и май всички вече забелязаха това.“

Когато я представиха като негова гостенка, тя дари всички присъстващи с ослепителна усмивка. Вътрешно се радваше на шегата му. Любезната домакиня лично я поздрави и не след дълго Кати се почувства напълно свободно в компанията й. Прекара следобеда с останалите дами. Беше удивена, че това не й достави удоволствието, което очакваше. Всъщност, просто се забавляваше.

Добре разбираше, че хората шушукат зад гърба й. Никак не изглеждаше невинно да гостува сама в дома на Джон в отсъствието на родителите му, но дори това не я притесни. Говореше се, че идва от Ню Йорк и че произхожда от много заможно семейство. Смятаха я за негова бъдеща съпруга. Откъде изникна тази клюка, Кати нямаше представа. По-късно същия ден тя попита Джон.

— Аз сам я пуснах — каза той през смях. — Ядосана ли си? Естествено, не исках да се притесняваш от недомлъвките зад гърба ни, затова реших сам да пусна тази клюка.

„Той го прави заради мен“ — каза си тя. Беше щастлива, че брани чувствителността й. За първи път от началото на връзката им тя беше сред хора.

Кати танцува с няколко възрастни господа, но когато някой от младите се запътеше към нея, Джон моментално я отвеждаше настрани. Побъбри си с всички дами, а прическата й предизвика такава възбуда, че бе убедена как още на другия ден в околността ще се появят поне няколко подстригани глави.

Задаваха й доста нетактични въпроси, но тя запази самообладание. Просто обясни, че е отседнала у семейство Камерън и че Джон е бил достатъчно любезен да не я оставя да скучае.

Това, че Шон и Джойс още не се бяха върнали от Ню Йорк не стана повод да се усъмнят, защото всички бяха убедени в почтеността и чистотата на Кати. Приеха, че гостува в чужд дом в отсъствието на домакинята поради затрудненията, причинени от войната.

В действителност Кати никого не бе излъгала, че е гост на Камерънови. Но тя се забавляваше да ги подвежда, като на практика не им казваше истината.

Останаха до късно. После, по пътя за дома, тя гледаше как пролетните пъпчици блестят на лунната светлина и се чувстваше щастлива. Беше един прекрасен ден.

— Джон, ще спреш ли на моста за минута? — попита Кати, когато наближиха реката.

Джон се усмихна.

— Искаш да потърсиш малкото си приятелче, нали?

Кати кимна. Прочете по лицето му, че няма нищо против.

Джон спря файтона и й помогна да слезе. Беше необичайно топло, затова тя остави пелерината си на седалката, за да не я изцапа с кал по речния бряг. В тази част на страната времето обикновено се задържаше студено почти до средата на юни, но тази година беше различна. Започна да се затопля толкова рано, че дърветата и тревите се раззелениха, сякаш беше лято.

Кати се спусна до водата и се огледа наоколо. Беше толкова тихо и свежо, че тя въздъхна от удоволствие. Имаше усещането, че нещо се е променило. Като че ли и тя, също като патето, бе освободена.

— Отишло си е, Джон — прошепна тя, когато той застана зад гърба й. — Сигурно се е върнало при семейството си.

Кати въздъхна отново. Случката с патето я натъжи. „Сигурно е от времето“ — помисли си тя и отдаде усещането си на ласкавия полъх на вятъра. Радваше се, че бе приела да отиде на приема.

Останалия път до дома изминаха в мълчание. Кати нарочно се притискаше към Джон, за да усети напрежението на мускулестото му тяло, докато управляваше конете. Близостта му я успокояваше, а топлината на тялото му я радваше.

Джон влезе в стаята тъкмо когато се канеше да си легне. Той приготви камината за през нощта и духна газените лампи, както правеше всяка вечер. На светлината на огъня Кати забеляза, че се усмихва.

— Денят беше изключително приятен — прошепна тя, когато той се приближи. — Благодаря ти, че ме взе със себе си.

Наведе се и го целуна по бузата. Направи го спонтанно. Никога дотогава не го бе правила. Джон нежно я прегърна и притисна към себе си.

— Ти означаваш много за мен, Кати. Не мисля, че някога бих могъл да те пусна да си идеш, макар да знам, че ти се иска да го направиш.

Тя отвърна с усмивка на целувките му. Силен трепет премина през тялото й. Това накара Джон да се притисне още по-силно към нея и да я покрие с жадни целувки. Допирът му до лудост възбуждаше сетивата й. Преди да осъзнае какво върши, Кати го прегърна и се отдаде на страстното си желание така, както през онази първа нощ.

Джон се разтрепери, усетил внезапната й страст. Тя споделяше леглото му, носеше дрехите, които той й купуваше, разговаряше мило с него и той се радваше на всичко това. Но нито веднъж след първата нощ тя не бе направила и един-единствен любовен жест.

Кати усети странното му вълнение, което също я накара да потрепери. Джон беше страстна натура, но умееше да се контролира. Но сега тя усети напрежение в ръцете му. Те силно трепереха, а това бе ново за нея. Той изпитателно я погледна.

— Какво има, Джон? Искаш ли нещо от мен?

— Ти вече ми го даде, скъпа — отговори той с такава жажда, която я увлече като порой и всичко останало сякаш изчезна.

Ръцете му трескаво развързваха панделките на нощницата й. Тя се свлече на земята и Кати се надигна на пръсти, за да бъде по-близо до него.

— Люби ме, Джон — шепнеше тя в страстния си унес, понесена от завладелите я усещания.

— Любима моя — простена Джон.

Той внимателно я отпусна върху леглото. Обви я с тялото си. Устните му се впиха в нейните с непозната досега жар. Този път любовта им беше взаимна.

Лежаха мълчаливо дълго време и поглъщаха с всичките си сетива безценния миг, отлетял така бързо. Пръв се размърда Джон. Той стана и започна да се облича. Още усещаше пръстите на Кати, които го разсъбличаха, за да усетят допира на тялото му. Тази нощ тя го бе пожелала. Бяха се изгубили в свят, където нямаше нищо друго освен желанието им да се слеят. Кати не бе подозирала, че това може да й се случи. Спомни си странното усещане при думите му, че никога няма да я остави да си отиде. Надигна се, за да го задържи, но то бе изчезнало.

Джон й облече нощницата, като я галеше леко по ръцете. Кати се усмихна на проявената от нея дързост. Срамът и вината, които изпитваше след всяка любовна нощ, този път не се появиха. Беше прекрачила една стена в съзнанието си и това й бе донесло ново усещане за освободеност. Никога повече нямаше да се чувства затворничка. Освен това долови нещо ново и у Джон. Не знаеше какво точно, но беше толкова изразено, че тя почти физически го усети. За една нощ тя стана зряла жена. Беше се сляла с човека, когото мислеше, че мрази.

Джон я отведе до леглото и придърпа завивката до брадичката й. Леко я целуна по устните и прошепна „Лека нощ, мила“ преди да се оттегли.

Кати се почувства разочарована, че той не остана при нея през нощта, както правеше понякога. Искаше й се да е близо до нея. Почувства се странно самотна. Неприятният факт, че само е спомогнала на един себичен човек да се облекчи, й причини болка. Разбираше, че не е и няма да бъде нищо повече за него, независимо от нежността, която й засвидетелстваше. Беше я използвал и я бе променил. Тя никога нямаше да бъде това, което бе преди. За кратко се бе радвала на близост, внимание и желания, за които не подозираше, че съществуват. Той отново я беше накарал да се изгуби в дълбините на любовта. Бе живяла самотно толкова дълго време. Лежеше в леглото по-объркана от всякога. Когато най-после потъна в тежък унес, започна да се мята в съня си, докато не се събуди от собствените си писъци. Цялото й тяло се гърчеше. Когато отвори очи, облени в сълзи, Джон се навеждаше над нея.

— Какво има? — попита той тревожно.

Кати притеснено му обясни, че е сънувала кошмар.

— Иди да спиш — каза му тя. — Ще се оправя.

Джон отметна завивката и я взе на ръце, въпреки че тя протестира. Понесе я към стаята си, спря до леглото и я положи върху него. Това стана толкова бързо, че Кати се разтревожи, но си замълча. Той заобиколи от другата страна и се намести тежко до нея под завивките. Привлече я към себе си. Погледите им се срещнаха.

— От сега нататък — каза той категорично, — ще спиш тук, при мен. Не виждам защо да не споделяме нощно време топлината на телата си и спокойствието от близостта си. През деня можеш да имаш свое лично време, но нощите са мои. Позволих ти достатъчно свобода и след като съм убеден, че физически не съм ти неприятен, бих искал да спиш в леглото ми. Така ще съм сигурен, че си добре, още щом отворя очи.

Кати не отговори. Като че ли той бе прочел собствените й мисли и сънища. Възможно ли бе да е усетил чувствата й?

— Е? — попита той. — Ще ми се подчиниш ли този път или пак ще се разправяме?

— Ще спя при теб — отвърна тя покорно.

— Не смяташ ли, че така е по-добре?

Очевидно примирението не го задоволи.

— Да — каза Кати убедено, — така е.

— Добре, тогава се разбрахме — и той се усмихна. — А сега — притегли я по-близо до себе си, — ела насам да усещам копринената ти кожа докато спя.

Кати се сгуши в него и само след минути дълбоко заспа.

Когато се събуди, беше сама. Помисли си, че това бе най-хубавата й нощ, откакто се бе преместила тук от крилото за прислугата. Големите ръце на Джон я бяха галили, докато заспи. Кожата й още тръпнеше от спомена за допира му.

Кати се изкъпа, облече се и слезе в кухнята тъкмо на време, за да каже „добро утро“ на госпожа Бейтс която си поспиваше до късно, откакто в къщата бяха останали само Джон и тя. Новата прислуга щеше да пристигне днес и госпожа Бейтс бе помолила Кати да й помогне при разпределението на задълженията им. Положението й в къщата не следваше да се изяснява. Джон бе наредил на възрастната госпожа да посъветва новодошлите да се обръщат към Кати с „госпожице“. Как щеше да реагира на това Джойс Камерън при завръщането си, никой не знаеше.

Джон беше писал няколко пъти до родителите си в Ню Йорк и те вероятно знаеха за промените, касаещи Кати. Тя щеше да се чувства неловко в присъствието на Джойс, но понеже госпожата не се бъркаше в домакинството и оставяше дори съставянето на менюто на госпожа Бейтс, Кати смяташе, че няма да има проблеми с прислугата.

Те пристигнаха малко преди пладне. Бяха деветима, по-малко от предишните. Но, според опитното око на госпожа Бейтс, те щяха да бъдат достатъчни, а и Джон имаше нужда от помощ за къщата в града.

Имаше доста за вършене, тъй като къщата не бе почиствана основно от снежната буря, когато предишната прислуга беше преместена. Трябваше незабавно да се погрижат за градините. Конете имаха нужда от наглеждане, а кухнята и спалните трябваше да бъдат изцяло почистени.

След представянето отведоха слугите в техните помещения и им дадоха на разположение следобеда да се настанят. Госпожа Бейтс и помощник-готвачката приготвиха вечерята, която бе поднесена веднага след като Джон се върна от града. Кати беше цял ден на крак. Въпреки че не я помолиха за помощ, тя искаше да облекчи възрастната жена, но без да се натрапва. На следващия ден тя щеше да се върне към задължението си да надзирава прислугата.

Когато видя Кати в кухнята с престилка, Джон се засмя. Той я хвана за ръката и почти я завлече нагоре по стълбите до стаята си.

— Ти, скъпа моя, не трябва да прислужваш. Вече не се изисква от теб да помагаш на госпожа Бейтс. Ти трябва да бъдеш в услуга само на един човек от тази къща — подразни я той, — и това съм аз.

Отведе я до едно кресло и внимателно я настани.

— А сега ще ти обясня какво да правиш, когато ме няма вкъщи.

Кати вдигна глава и го погледна. Изненада я значението, което той отдаваше на този въпрос. До този момент й разрешаваше да прави както си иска и тя редовно бе помагала на госпожа Бейтс.

— Първо — започна Джон, — прислугата ще те уважава, само ако не се мотаеш сред тях.

Той се усмихна на недоверието й.

— Не искам да те излагам на клюки, затова си направих труда да освободя почти всички и да ги заменя с хора, които не познават произхода ти и предишното ти положение тук. А госпожа Бейтс ще се погрижи да пусне слуха, че сме женени, както я помолих.

Кати затаи дъх и закри уста с ръка от изненада. Нима той наистина си мислеше, че подобна измама може да остане неразкрита? Не знаеше какви планове крои, но се усмихна на мисълта, която изведнъж й хрумна.

Дали пък не таеше намерението да се ожени тайно за нея? При тази възможност сърцето й подскочи.

— Родителите ми ще се върнат след десет дни.

Джон започна да се съблича за банята си.

— Те трябва да те приемат като моя избраница. Разменихме няколко писма — те напълно приемат желанията ми. Можеш да правиш каквото си пожелаеш и да ходиш където искаш, но се надявам да спазваш етикета.

Кати изчака той да продължи, но след като не го направи, тя се изправи и застана пред него.

— И какъв е, би ли ми обяснил, този етикет? — изсъска тя, раздразнена от пълното пренебрежение към собственото й мнение по въпроса. Цял живот ли смяташе да й нарежда и да очаква тя да изпълнява безапелационно заповедите му? Беше я направил своя любовница против волята й и я беше надзиравал съвсем до скоро, докато тя му беше казала да я люби. Или приемаше желанието й за съгласие завинаги да остане в това положение?

Когато срещна огнените му сини очи, изражението й се смекчи. Беше податлива поради липса на опит, но иначе беше интелигентна и волева натура. Реши да го успокои само толкова, колкото намери за добре.

— Един момент, скъпа — помоли Джон. — Не исках да те обиждам със слуха, че сме женени и с предупреждението да се държиш като дама. Може би трябваше да намеря по-подходящи думи, но… предполагам, че съм твърде недодялан, за да разбера, че ти вече си дама и винаги си спазвала етикета. Исках само да те помоля да не вършиш слугинска работа, това е всичко.

Той се пресегна и я придърпа към себе си. Прегърна я.

— Искам само да си щастлива — прошепна в ухото й. — Желая те и се надявам след време и ти да ме желаеш. Ще направя всичко възможно по-лесно да свикнеш с това положение, но трябва и ти да ми помогнеш.

— Обичаш ли ме, Джон? — попита тя, сама изненадана от смелостта на въпроса си.

Тя в мига съжали, че е изрекла тези думи. Всъщност невинността й не стигаше до там. Даваше си сметка, че физически привлича Джон и поради това той я бе направил своя любовница. Но когато ставаше въпрос за любов и семейство, Кати знаеше, че изобщо не влизаше в сметките. Не беше със съответното социално положение и, дори по-важно от това, мъжете никога не се женеха за любовниците си. Просто нямаше защо.

Джон я прегърна и я притисна до себе си. Няколко минути той я задържа мълчаливо в прегръдката си. Кати усети как очите й се пълнят със сълзи. Опита се да ги задържи. Не биваше да плаче и да показва на Джон колко е уязвима.

Когато отвори уста да й отговори, гласът му едва се долавяше.

— Много ми се иска да съм свободен да ти кажа, че те обичам, Кати — започна той. — Но любовта е свързване за цял живот. Страхувам се, че никога няма да мога да ти го предложа.

Той я пусна и започна да пълни ваната с горещата вода, оставена пред вратата.

— Сама си го потърсих — упрекна се Кати, докато той приготвяше нейната вана. — Зная защо съществува нашата връзка. Защо ми трябваше да те питам?

Усети как сълзите й напират, а напрежението в гърдите й става непоносимо.

„Не го обичам“ — помисли си тя. — „Защо трябва да страдам от това, че той не ме обича?“

Не можа да се сдържи повече, хвърли се на леглото и се разрида. Мислеше, че това ще облекчи болката, която я бе сграбчила неочаквано. Не беше чула кога Джон е излязъл от стаята. Дори не разбра, че тази нощ той не се прибра вкъщи.

На следващата сутрин й донесоха закуската в леглото. Когато на вратата се почука, тя се стресна. Беше заспала напълно облечена, а краката й бяха изтръпнали от висенето през нощта. Помоли новата камериерка да остави подноса пред вратата и да донесе гореща вода за ваната. Малко по-късно Кати лежеше отпусната, а горещата вода постепенно облекчаваше болката в мускулите й.

— Жалко, че водата не може да помогне на болката, която разяжда гърдите ми — промърмори на себе си тя.

Нямаше представа къде е Джон, но се зарадва, че не е свидетел на потиснатото състояние, в което се намираше.

Стаята й бе огряна от слънчева светлина и Кати реши, че една дълга разходка по плажа може да й се отрази добре. Тя се облече бързо, мина да се обади на госпожа Бейтс къде отива и се отправи към дюните.

Когато наближи дюните, тя с изненада откри, че Джон също е там и търка лодката си с пясък. Изглеждаше така, като че и той също бе спал с дрехи. Беше брадясал и мърляв. Ръкавите на ризата му бяха навити нагоре, а краката му боси. Когато го видя, Кати изпита неволно желание да изтича обратно вкъщи. Но преди да успее да се скрие, Джон извика сърдечно „добро утро“. Направи й знак да се приближи. Дали щеше да се престори, че между тях нищо не се бе случило?

Доброто му настроение показваше, че не е забелязал колко дълбоко я бе наранил предишната нощ. При това положение тя реши също да забрави. Зарадва се, че го вижда, а още повече се зарадва на това, че той не се е ядосал от въпроса й.

Дълбоко в себе си бе предчувствала какъв ще бъде отговорът. Защо ли се бе изпуснала да зададе на глас въпроса, който сама си задаваше толкова често напоследък? Вероятно защото тя самата се опитваше да направи връзката им по-различна от сега съществуващата. Не знаеше отговора. Приятно бе, че той се усмихва. Доброто му настроение я стопли. Беше самотна и желаеше присъствието му.

— Добро утро — отвърна Кати и бързо приближи. — Мога ли да ти помогна с нещо?

Времето беше необичайно топло за сезона. Слънцето грееше тъй силно, че Кати трябваше да примижа срещу отражението му във водата. Изглеждаше млада и красива и това явно достави удоволствие на Джон.

Кати си мислеше за потока от сълзи, който бе проляла миналата нощ. Какво разхищение! Още преди време бе взела решение да се примири за връзката си с него и да не й придава особено значение. В края на краищата не беше обвързана. Ако действително й беше неприятно, можеше да си отиде веднага щом времето се оправи. Но тя беше останала. Продължаваше да живее с него, от съдбовната бурна нощ бяха минали повече от три месеца.

Интимните им отношения не промениха отношението й към Джон като личност. Той като че ли се пазеше от чужди погледи и не допускаше въпроси за начина му на живот, особено преди да се върне при семейството си, когато бе живял в Англия. Няколко пъти Кати бе правила опити да узнае какво е правил преди да се заеме с управлението на имението и рибните предприятия, но Джон тактично отклоняваше темата и не отговаряше.

Той я целуна леко, докато опъваше някаква тел.

— Изстържи я отвътре — каза той. — Трябва да се свали олющената боя.

Кати събу обувките си, взе телта от ръката му и се зае с работата. Джон продължи да стърже външната страна. Сутринта отлетя незабелязано. Те почти не разговаряха и Кати бе доволна. Не желаеше да обсъжда случилото се предишната нощ, а и бе сигурна, че той е забравил за това.

По пладне Джон спря и се тръшна върху пясъка.

— Засега стига, Кати — каза той и я дръпна до себе си. — Ще довършим след обяд и после аз ще я боядисам. Утре можем да излезем в океана. Искаш ли?

Кати кимна утвърдително. Спомни си колко приятно бе първото им излизане в океана. Тогава сърцето й ликуваше. Сега отново се развълнува, но причините бяха други.

Известно време лежаха на пясъка, без да се докосват и без да разговарят. Когато понечи да се изправи, Кати усети странна слабост в стомаха си.

— От слънцето е — каза Джон загрижено. — Още не си свикнала с него. Хайде да се прибираме.

Замайването й изчезна тъй внезапно, както се бе появило. По средата на пътя лицето й възвърна цвета си.

— Вече се чувствам много по-добре, Джон — обясни тя. — Но, ако не възразяваш, предпочитам да не обядвам. Иска ми се само да полежа малко.

Преди вечеря Кати умираше от глад. По принцип не беше много ящна, но си похапна стабилно количество хубава храна. Беше решила да пази известно време диета, след като забеляза, че напоследък дрехите й я стягат в кръста и гърдите. Не беше тревожно, но тя реши, че е по-добре да намали яденето.

Фигурата й беше точно като тази на майка й в момичешките й години, само че Кати бе по-висока от нея с няколко инча. Беше слаба, но закръглена в гърдите и бедрата, а тънката й талия придаваше на цялата й фигура нежна закръгленост и мекота на формите.

Джон и Кати решиха да вечерят сами в стаята, затова бяха изненадани от разнообразието на изискани блюда, които новата готвачка Лоти бе приготвила. Ако тазвечерното й представяне станеше традиция, Кати бе убедена, че скоро съвсем ще си развали линията.

Джон я наблюдаваше как лакомо поглъща храната от чинията си и разказва шеги и забавни истории от детството си. Обстановката беше весела и уютна, а той й угаждаше повече от всякога.

След като масата бе разчистена, Джон излезе да нагледа конюшните и да се разпореди за следващия ден. Кати реши да използва отсъствието му, за да се изкъпе и поръча гореща вода. Добави няколко цепеници в огъня и докато влачеше ваната иззад паравана, отново почувства сутрешното замайване. Отпусна се на колене докато попремине обзелата я слабост и точно тогава Джон влезе в стаята.

— Какво има? — попита той, прекосявайки стаята с три крачки. — Какво се случи? Добре ли си?

Кати му позволи да я отведе до леглото, но когато я положи върху покривката и откопча копчетата на роклята й, тя вече се чувстваше добре.

— Не зная — отговори му притеснено. Стори й се глупаво, че бе предизвикала тревога за нищо и никакво. — Сигурно съм хапнала повече на вечеря — промърмори извинително. — Няма да правя повече така.

Водата беше изстинала, но въпреки това Кати влезе във ваната. Беше отпускащо и освежаващо, освен това искаше да измие пясъка от тялото си.

Когато влезе в стаята на Джон, той беше вече в леглото. Косата й бе още леко влажна и разрошена от банята. Той й се усмихна и повдигна одеялото да се пъхне до него.

Моментално я прегърна. Въпреки горчивината от отдръпването му предната вечер, Кати го прегърна с желание, когато усети, че той я повдига и обръща върху себе си. Целуваше я много и нежно, но и със страст. Притискаше я леко към себе си и масажираше гърба и ръцете й със силните си ръце. Когато обаче зарови пръсти в косата й и впи устни в нейните, тя усети как възбудата се надига у нея.

Отговаряше на целувките и на растящата му страст. Той повдигна влажното й тяло с едната си ръка и без да откъсва устни от нейните, съблече нощницата й и я захвърли на земята. Телата им се сляха като два пламъка. Само с едно движение той я обърна и се озова върху нея. Започна да възбужда страстта й с хаотични влажни целувки по цялото й тяло, като при всяка правеше малки кръгчета с език. Кати лежеше отпуснато, без да помръдва. Обзе я слабост. Тръпките в стомаха й и топлината, която я заливаше, станаха непоносими. Задъха се и осъзна, че не може да чака повече. Протегна ръце към него и го придърпа нагоре. Влажното му потно тяло се плъзна по нейното и я покри. Той хвърли поглед към лицето й, което беше напрегнато от желание, и попита:

— Искаш ли ме, Кати?

Тя не отговори. Не можеше. Само придърпа главата му надолу и устните й му отговориха вместо нея.