Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- If Not for Love, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Тихомира Стоянова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 92гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Карол Франц. Катрин
Оформление на корицата: Петър Христов
ИК „Бард“, 1993
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
Десета глава
Хедър Маршъл беше горда и много религиозна жена. Тя работеше упорито, за да осигури на дъщерите си уютен дом и едновременно намираше сили да се усмихва и да изглежда щастлива, при все че истински страдаше от тайната си връзка. Животът на любовница вместо този на съпруга противоречеше изцяло на нейните разбирания и съвестта й непрекъснато я терзаеше.
Когато започна връзката си с Хенри Рамзи, тя бе едва шестнадесетгодишна. Беше дошла в Седърууд след смъртта на майка си и повторната женитба на баща си. Втората му жена беше стара мома, която живееше с мисълта, че не е красива. Затова беше настроена враждебно и се държеше жестоко с красивата си доведена дъщеря и не одобряваше нищо, което момичето вършеше. Често я унижаваше и само след шест месеца съвместен живот успя да убеди бащата, че не могат да бъдат щастливи, ако Хедър не напусне дома им.
Уилям Маршъл, уморен от споровете с новата си съпруга, реши да разреши временно въпроса като изпрати дъщеря си при своята сестра да се грижи за нея, докато той успее да успокои жена си и след това да я приберат отново у дома.
Първата зима, която Хедър прекара далеч от къщи, бе истинска катастрофа. Леля Хети се оказа себична и взискателна жена, която се отнасяше към нея като слугиня, а не като племенница. Хедър най-добросъвестно изпълняваше работата, която й възлагаше — чистеше, переше, готвеше и се грижеше за градината, докато накрая се чувстваше толкова изтощена, че вечер падаше в леглото от умора, без да може да отдели минута време за себе си. За нещастие обаче, отнеха й дори утехата на съня. Будеха я системно нощем, за да й обясняват, че тя е само един товар и дори собственият й баща не я иска. Започна да се чувства все по-несигурна. Нямаше си никой на този свят, който да я обича и една нощ тя избяга с надеждата, че Бог ще поеме съдбата й в свои ръце и ще я насочи към някой, който да я обикне.
Беше тъй разстроена от думите на леля си, че тичаше по пътя до пълно изтощение, без да се замисли, че няма къде да отиде. Осъзна, че е сама, изплашена и безпомощна да се погрижи сама за себе си. Не беше взела нищо и само след три дни взе решение да сложи край на живота си.
Като знамение точно тогава срещна Хенри Рамзи. Не беше слагала залък в устата си от два дни, беше спала само в купи сено, а беше и мръсна от бурята предишната нощ. Вече не се надяваше на нищо, когато го видя да се носи към нея върху огромния си кон.
Беше се свила в една падинка в подножието на хълм. Избра си това място, защото пътят, който минаваше наблизо, бе доста пуст. Едва бе успяла да се измъкне от двама пияни фермери през нощта и бе решила по-скоро да умре, отколкото да рискува да потърси повторно помощ. Дали защото видя, че се отнася с внимание към коня си, или това просто беше намеса на съдбата, но тя реши да протегне ръка за подкрепа за сетен път. Оправи одрипавялата си рокля, приглади косата си и тръгна към него. Нещо й подсказа, че не греши.
Хенри Рамзи изпита състрадание към безпомощното създание, застанало на пътя му. Той беше заможен и влиятелен човек и положението му не позволяваше да заведе момичето у дома си. Вместо това той я заведе в къщата на своя коняр. Там тя срещна Каролин Даниълс.
Каролин беше много по-възрастна от Хедър, омъжена, с двама сина. Тя не беше богата, но това не й попречи да приеме бездомното момиче и в къщата, и в сърцето си.
Хенри я посещаваше всеки ден и никога не идваше с празни ръце. Той носеше храна и дрехи за Хедър. Беше ведър и добър човек и проявяваше истинска загриженост за съдбата й. Той увеличи надницата на коняря си, за да поеме част от разходите и така подсигури на Хедър дом при семейството на Каролин за толкова дълго време, колкото пожелае.
Само две седмици по-късно Хедър вече знаеше, че ще обича Хенри Рамзи до края на живота си. Любовта й към него ставаше по-силна с всяко негово посещение. Когато той най-накрая й обясни, че вече е женен за момичето, което семейството му е избрало, тя се съгласи да му стане любовница.
Успя да запази връзката им в пълна тайна. Живееше за часовете, прекарани с него, без да се интересува от факта, че го дели с друга. Хенри купи къща в близост до дома на семейство Даниълс и Хедър се премести там за постоянно. Това сложи началото на новия й живот, изпълнен с щастие и болка, роден от невежеството й и от безрезервната й любов към Хенри.