Карол Франц
Катрин (8)

Седма глава

януари, 1865 година

Времето беше студено. Войната между Севера и Юга продължаваше вече четвърта година. Кати и госпожа Бейтс ходеха всяка седмица да носят хранителни продукти на съседите. Запасите от храни на Камерън бяха неизчерпаеми благодарение на това, че собствените им риболовни кораби докарваха в крайбрежния дом големи количества и ги складираха там. Носеха се слухове, че сраженията се водят в Джорджия и че много от полковете се отбраняват при страхотен недостиг от оръжия и провизии. Единственото успокоение бе, че те поне бяха по-добре екипирани от войниците на Конфедерацията.

Зимата бе винаги студена, но тази година в щата Мейн бе необичайно студено. Бяха раздали допълнително топли дрехи на работниците на открито, но с всеки изминал ден те се нуждаеха от още. Кати също поиска разрешение да си ушие рокля от голямо парче сив вълнен плат, което бе намерила на тавана. Тя я направи с дълги ръкави и плътен корсаж и я носеше всеки ден. Джойс й позволи, защото самата тя копнееше за вълнени рокли с дълги ръкави, за да я пазят от смразяващите ветрове, които непрестанно духаха откъм океана.

Плажът, който Кати толкова обичаше в топло време, бе станал мразовит и неприветлив. Сега тя прекарваше времето си главно в четене и шиеше за госпожа Бейтс и за себе си.

Джойс Камерън се отегчаваше до сълзи. Почти всеки ден валеше сняг и мъжете едва смогваха да разчистят пътеката от къщата до оборите.

Джон се завърна от Англия и Шон, вече напълно оздравял, му помагаше в работата, но само за да се спаси от скуката. Бяха се заели да поправят подовата настилка в преддверието. Макар че работата можеше да се възложи на някой майстор дърводелец, Джон пожела сам да я свърши. От години Шон не бе работил физическа работа и мускулната треска, която получи докато помагаше, направо го очарова.

 

— Заминаваме за Ню Йорк още днес! — извика Джойс Камерън. — Няма да остана в тази къща и минута повече! Опаковала съм целия багаж и съм уредила файтон да ни закара до гарата след час. Бързо! — изкомандва тя. — И да се приготвите преди да е заваляло отново.

Шон се усмихна на жена си и се съгласи, че няколко месеца в Ню Йорк ще им се отразят добре. Потеглиха веднага, Кати се радваше на доброто настроение на господарката.

Джон беше заминал в града предния ден, когато снежната виелица поутихна и едва ли щеше да се върне преди здрачаване.

— Не можем да го изчакаме — заяви Джойс точно преди да тръгнат. — Предай му това писмо, ако обичаш.

Тя се загърна в пелерината си и оправи качулката.

— Кажи му, че ще му пиша веднага щом пристигнем там.

Джойс излезе от къщата и се качи във файтона с лекотата и грацията на младо момиче. Щеше да види приятелите си. Те й липсваха, а също и бляскавите развлечения на Ню Йорк дори във военно време.

Джон Камерън се върна малко преди бурята да се разрази. Беше се погрижил цялата прислуга с изключение на готвачката, госпожа Бейтс, Кати и Джесика — другата камериерка, да бъдат прехвърлени в града. Те нямаха работа и Джон постоянно ги виждаше да се щурат наоколо и да си намират нещо за вършене.

Самият той бе отегчен от дългата зима, но имаше много грижи покрай складовете и затова реши да прехвърли част от персонала там.

За по-малко от час всички бяха готови и потеглиха. Бързаха, за да избягат приближаващата виелица. От дълго време в къщата цареше спокойствие, но сега, когато тя почти се обезлюди, не беше необходимо дори да се приготвя вечеря. Кати и госпожа Бейтс седнаха в кухнята да пият шоколад.

Мелиса и децата бяха заминали преди седем месеца, но все още и двете усещаха липсата им. Кати често мислеше за тях и се надяваше, че някой ден ще дойдат да им гостуват. Знаеше, че Джойс е получила няколко писма от Мелиса след отпътуването й за Англия, но тя нищо не спомена за тях и дори госпожа Бейтс нямаше новини.

Джон влезе в кухнята през задната врата. Лицето му беше силно зачервено, а очите насълзени от студения вятър. Когато той се появи, Кати и госпожа Бейтс се изправиха.

— Радвам се, че се върнахте, господин Джон — каза топло възрастната жена. — Баща ви и майка ви заминаха за Ню Йорк и ще постоят там няколко месеца. Не можаха да ви изчакат заради бурята. А и вие май едва се разминахте с нея. Съблечете сега тези мокри дрехи и слезте при нас да пийнете топъл шоколад. Ще ви сгрее.

Тя седна отново и добави:

— Ще запалите ли сам огъня в стаята си? Аз не се справям много добре с тази работа.

Джон погледна пълната дама и кимна. По устните му се появи лека, насмешлива усмивка, а очите му блеснаха:

— Да, госпожо — отговори той добродушно. — Още нещо, госпожо?

Госпожа Бейтс, смутена от проявената фамилиарност, бързо се извини. В присъствието на господарката тя никога не би си позволила да го помоли да свърши нещо, което беше нейно задължение.

— Не ми се извинявайте, госпожо Бейтс — каза Джон и прегърна милата жена, която познаваше още от дете. — За мен ще бъде удоволствие да ви услужа сега, когато ръцете ви са толкова къси.

Госпожа Бейтс се усмихна и притисна Джон към едрото си тяло. После каза вежливо:

— Много мило от ваша страна, господин Джон. Вие сте добро момче!

Той се засмя и тръгна към вратата. Не обърна никакво внимание на Кати. Тя се засегна от явното му пренебрежение.

— Аз ще запаля огъня — предложи младата жена. — Не е нужно вие да се товарите с това, сър.

Тя взе големия кибрит от камината.

— Не, Кати — възпротиви се госпожа Бейтс, — ти ми трябваш тук. Господинът ще се справи.

Джон не каза нищо. Просто се пресегна, издърпа кутията от ръцете на Кати и изчезна в тъмния коридор между крилото на прислугата и своята стая. Върна се бързо, тъкмо когато Кати зареждаше масата за него в трапезарията.

— Остави това, Кати — каза той и помете покривката с рязко движение. — Нямам намерение да се храня тук съвсем сам. Тази вечер ще вечерям с дамите. Кажи на госпожа Бейтс да постави още един прибор в кухнята и ела в малкия салон. Имам нещо за теб.

Откакто се беше върнал от Англия, Джон не беше разговарял с нея, освен когато й даваше нареждания. Струваше й се, че от известно време нарочно я избягва и не можеше да разбере защо.

Кати уведоми госпожа Бейтс за желанието му да вечеря в кухнята, изми лицето и ръцете си и отиде направо в малкия салон зад дневната. Когато почука на вратата, усети, че не й достига въздух.

— Влез, Кати — обади се Джон отвътре.

Тя влезе и забеляза, че в голямата камина гори огън. Джон се беше настанил в едно от големите синьо-бели кресла до камината и протягаше крака към огъня.

— Много е студено тук — каза Джон и се усмихна. — Ще трябва време, за да се затопли. Седни тук.

Джон посочи другото кресло и Кати нервно седна до него. Няколко минути той остана мълчалив, загледан в огъня, след това се наведе и извади от джоба си малка бяла кутийка.

— Вземи, това е за теб.

Никога през живота си Кати не беше получавала подарък. Тя недоумяваше защо господарят на къщата й подарява нещо. Изражението на лицето й се промени. Тя силно се изчерви.

— Аз, аз… какво е това? — попита го плахо.

— Ами отвори кутийката и ще разбереш — окуражи я Джон.

Кати отвори кутийката и извади две прекрасни шнолички от черупка на костенурка.

— О! — възкликна тя, изненадана от изяществото им. — За мен ли са?

Тя вдигна очи и срещна погледа му.

— Със сигурност не са за мен — ухили се Джон.

Кати не знаеше какво да каже. Беше я поставил в неловко положение. Сърцето й лудо затупа. Как трябваше да постъпи?

Тя се изправи и леко се усмихна.

— Благодаря ви за чудесния подарък, сър. Това ли е всичко?

Усети, че трепери и поиска да побегне.

— Не, това не е всичко — отговори той и се надигна. — Преди време попилях всичките ти шноли на плажа. Съжалявам за небрежността си. Бих искал да носиш тези.

Това бе толкова отдавна, че Кати беше забравила. Тя извади шнолите от кутийката и внимателно ги разгледа.

— Разкошни са — каза тя и се усмихна топло. — Не биваше да го правите. Нямах нужда от тях.

Усети, че се отпуска.

— Аз пожелах да ти ги купя — отговори Джон. — Радвам се, че ти харесват. Свали шнолите, които са в косата ти, и ми позволи да видя как ще изглеждат тези.

Кати не помръдна. Джон се пресегна нетърпеливо и започна сам да ги сваля. Косата й падна тежко върху раменете, когато и последната шнола беше свалена, и преди тя да успее да вдигне ръце, Джон вече беше издърпал новите от пръстите й и ги поставяше от двете страни на главата й.

Завладяващата му близост я смути. Дълго време той дори не я бе заговарял. Тя даже си мислеше, че сигурно е забравил времето, когато бяха заедно.

— Така е много по-добре! — каза Джон. — Ела по-близо.

Кати се подчини. Той хвана брадичката й и повдигна лицето й към своето. Сърцето й заби в очакване какво ще направи.

— Много си хубава — прошепна Джон, — а косата ти е прекрасна. Предпочитам да я гледам пусната свободно вместо така строго прибрана назад.

Той взе ръката й, измъкна от нея кутийката и я захвърли на масичката до него.

— Защо трепериш?

Плахостта й го забавляваше. Кати се изчерви отново и отмести очи от настойчивия му поглед.

— Не знам — беше искрена. — Редно ли е да приема този подарък?

Тя го погледна пак. Джон отметна глава и гръмко се разсмя.

— Колко си невинна — каза той и поднесе ръката й към устните си. — Няма да те тревожа повече и очаквам да ми благодариш, както е редно, макар да имах други намерения. Хайде да вървим да вечеряме! А отговорът на въпроса ти е: Да, можеш да приемеш подаръка.

Той стана сериозен. После духна газената лампа и Кати се усмихна на себе си в тъмното. Ако не бе толкова нервна, помисли си тя, Джон вероятно щеше да я целуне. Когато я хвана за ръката и я поведе към кухнята, стана й топло и приятно.

Кати лежеше на леглото, загледана в познатата синьо-бяла драперия. Не можеше да заспи. В главата й се въртяха хиляди мисли. Вечерята беше преминала много приятно.

Сади, готвачката, беше приготвила заешко задушено със сушени моркови, целина и едро нарязани картофи. Това бе любимото ядене на Кати, но от вълнение не можа да му се наслади.

Госпожа Бейтс беше направила сладкиш с тиква и всички много се смяха, когато тя го покри с толкова сметана, че парчето се загуби под нея.

Когато Кати и Джон влязоха в кухнята — тя с пуснати коси и с нови шноли — госпожа Бейтс ги изгледа. Кати бе сигурна, че ако не бяха заедно с Джон, възрастната жена щеше дълго да я напътства. При това положение обаче, тя само поклати неодобрително глава и промърмори нещо неразбрано, докато се настаняваше на стола до огнището в очакване на вечерта. Кати сервира толкова неумело, сякаш го правеше за първи път.

Мястото й бе до Джон, но тя не можа да седне. Първо трябваше да поднесе задушеното после хляба напитките и всичко останало, и седна, когато другите почти се бяха нахранили.

Госпожа Бейтс я покани няколко пъти, но Кати клатеше мълчаливо глава и мънкаше, че не е гладна.

След вечеря раздигнаха масата и се преместиха в дневната, за да погледат навън през големите прозорци. Валеше силен сняг, а вятърът блъскаше вратите толкова яростно, сякаш искаше да влезе вътре.

Джон беше доволен, че прислугата е отпътувала толкова рано. Досега те трябва да бяха пристигнали. Не беше виждал подобна буря от детството си, когато с мъка сдържаше желанието си да изтича навън и да хвърля снежни топки. В такива моменти той си спомняше за Ричард и усещаше силно липсата му. Детството му бе отлетяло прекалено бързо.

След около час госпожа Бейтс изпрати всички да си лягат.

Джон се усмихна и нежно я прегърна. Атмосферата на вечерта бе толкова приятна, че на Кати й се прииска да останат заедно цялата нощ.

 

Кати се обърна настрани да погледне през прозореца и едва тогава забеляза писмото на Джойс Камерън, което трябваше да даде на Джон. „Господи — простена тя, скочи от леглото и започна бързо да се облича, — забравих писмото!“. Тя грабна една стара черна рокля, принадлежала някога на майка й, и я надяна моментално. Нямаше домашна роба, но дори и да имаше, не би я облякла. Избра черната рокля, защото бе широка и нямаше копчета които да я забавят.

Кати премина през крилото на прислугата и стигна до вратата на Джон. Движеше се много бързо по тъмните коридори и нагоре по стълбите, където цареше пълен мрак. Когато вдигна ръка да почука на вратата, внезапно й хрумна дали няма да бъде по-добре просто да пъхне писмото под вратата. После се сети, че в него може да има нещо важно и тихо почука.

Вратата веднага се отвори и тя си отдъхна, като видя, че не го е събудила. Той беше облечен, само ризата му бе разкопчана до кръста. Виждаше се златистият му тен с проблясващи върху кожата светли косъмчета.

— Надявам се да не ви безпокоя, сър — промълви Кати срамежливо, опитвайки се да сдържа тежкото си дишане.

— Не си бях легнал. Влез — каза Джон и леко я побутна навътре.

Кати не помръдна от мястото си и продължи:

— Има писмо от майка ви. Трябваше да ви го предам, когато се приберете, но забравих. Съжалявам — допълни тя притеснено.

— Добре, влез — Джон повиши глас и се усмихна.

Кати плахо пристъпи напред и той моментално затръшна вратата след нея, за да не влиза студа от коридора в стаята. Кръвта нахлу в лицето на момичето. Дланите й се овлажниха. Тя не беше хапнала нищо на вечеря и сега почувства слабост и замайване. Пое дълбок дъх, подаде му писмото и прошепна:

— Ето го, сър.

Надяваше се Джон да не забележи, че ръката й трепери.

Джон пое писмото и Кати незабавно се запъти към вратата.

— Лека нощ, сър — пожела му тя, без да се обръща.

— Къде отиваш? — попита Джон леко раздразнен. — Никога ли не питаш дали си свободна?

Кати се обърна и се извини. Бузите й пламтяха. Джон кимна в отговор на извинението и с жест я покани да дойде по-близо до него.

— Така и така си тук — започна той меко, — нека да поговорим по един въпрос.

Кати го погледна, за да разбере наистина ли го беше ядосала.

— Не знаех, че искате да разговаряме, сър — отговори тя.

Джон хвърли писмото на майка си върху нощното шкафче, без да го отвори и се приближи. Той не продума, просто я гледаше. Според нея — цяла вечност. Кати бе убедена, че ако той продължава, тя ще припадне. Вдигна глава и го погледна в очите.

— Желаете ли нещо специално? — без всякакъв умисъл попита тя.

Той сложи ръце на раменете й и се усмихна. После заяви:

— Да, ако искаш да знаеш.

И я заведе, хванал ръката й, до малкото диванче в средата на стаята.

— Седни, скъпа. Трябва да ти задам няколко въпроса.

Кати недоумяваше за какво ще я разпитва сега и какво иска да узнае от нея точно тази вечер. Не можеше ли да почака до сутринта? Би могъл да направи това и по-рано, когато бяха в салона.

Той седна до нея и я погледна в очите.

— На колко си години? — и пристъпи близо до нея.

— През пролетта ще стана на осемнадесет — отговори Кати бързо. Не смееше да повдигне очи. Беше забила поглед в скута си.

— Погледни ме — заповяда й той.

Тя вдигна глава и очите им се срещнаха.

— Имала ли си интимни отношения с мъж? — попита я нежно.

Все едно й удари шамар. Дали бе разбрала правилно думите му. Защо й задаваше толкова личен въпрос?

Тя заекна и силно стисна пръстите си, но продължи да го гледа. Чувстваше по някакъв необясним начин, че отговорът е изключително важен за него. Овладя се бързо и отговори колкото може по-спокойно:

— Не, сър.

Джон сведе поглед и се облегна назад. Развърза обувките си.

Кати се надигна. Беше решила, че повече въпроси няма да има. Но Джон я задържа за ръката и отново я накара да седне на дивана. Пръстите му се стегнаха и тя пак се изчерви.

— Кати, ще ми позволиш ли да те любя? — попита той нежно. — Много ми се иска да те имам в ръцете си.

Кати скочи на крака и се втурна към вратата. Не можеше да повярва на ушите си. Когато го беше попитала дали желае нещо специално, той бе казал „Да!“. Тя изпадна в паника. Веднага разбра, че специалното нещо бе самата тя.

Той я застигна и малко грубо я върна обратно в стаята.

— Не обичам да губя време, когато си наумя нещо — каза рязко. — Нали не мислиш, че съм решил това ей сега? Повярвай ми, обмислях го много внимателно. Това, което желая, си ти, скъпа моя.

Кати едва си поемаше дъх. Ушите й бяха чули, но съзнанието й отказваше да приеме. „Това е невъзможно!“ — простена тя и се дърпаше към вратата.

Но той не я пусна. Тя искаше да извика, но си спомни, че тази част на къщата е празна. Крилото на прислугата беше толкова отдалечено и вратите плътно затворени поради студа, че никой нямаше да я чуе.

Кати се втурна към междинната врата за съседната стая и трескаво се опита да я отвори. Беше заключена и тя застина на място. Вдигна глава и дълбоко пое дъх. „Сигурно сънувам — помисли си тя, почти не на себе си. — Това не може да бъде истина!“.

Джон я гледаше и погледът му омекна. Изражението му бе тъй странно, че я накара да потрепери.

— Ти ще ми принадлежиш много пъти преди нощта да свърши — прошепна той и тръгна към нея.

Първо свали ризата си и я захвърли на пода. Кати наблюдаваше движенията му, докато той бавно разкопча панталона си и го изрита от краката си. Очите му се стесниха като на котарак, който бавно се приближава към жертвата си. Беше останал по бельо. Хвана треперещото й тяло и го придърпа към огъня.

— Не можете да направите това! — изплака Кати. — Моля ви, не го правете!

Той сякаш не я чуваше. Когато гърбът й се опря плътно о стената, той я обви с ръце и силно я притисна към себе си. Тя се задърпа с всички сили, но прегръдката му се затегна. Кати мяташе глава като обезумяла. Все още вярваше, че той ще я пусне да си отиде.

Джон я хана за косата, опъна я жестоко назад и впи устни в нейните. Тя се бореше да се освободи, гърчеше се и го риташе по краката. Той вдигна за миг глава и после я заклещи до стената. Така тя не можеше да помръдне. Едрото му тяло прегради единствения й път за бягство.

Изтощена, Кати спря да се съпротивлява. Почувства, че ще припадне, ако борбата им продължи. Сърцето й лудо биеше, съзнанието й се замъгли. Джон отново приближи лице към нейното и горещите му устни плътно притиснаха нейните.

Докато той я целуваше опитно и страстно, тя усети някаква непозната тръпка да разтърсва цялото й тяло. Джон вдигна глава и я погледна в очите.

— Виждам, че за първи път те целуват истински — той се ухили. — Нищо, аз ще те науча.

Кати се бе вцепенила. Искаше да се бори, да се освободи от него, но не можеше да заповяда на тялото си да действа. Като че бе парализирана. Страхът ли бе направил това с нея? Не можеше да си отговори. Знаеше само, че Джон иска от нея нещо, за което не беше подготвена. По бузите й се стичаха сълзи.

Още веднъж той вдигна глава и пусна косата й. Не я остави да си тръгне, както тя си помисли, а прошепна дрезгаво в ухото й:

— Не се съпротивлявай, Кати. Моля те!

Беше много силен. Този път направо я вдигна на ръце. Целуваше я страстно по устните, по шията и раменете, по раната, която сам бе превързал. Дишаше тежко. Заля я някаква топла вълна.

Той беше прав. Никога не беше целувана. Лекото докосване на неговите устни не можеше да се нарече целувка. Всъщност тя дори не беше виждала влюбени да се целуват. Вярно, виждала бе госпожа Даниълс да целува съпруга си, но никога така, както Джон я целуваше в този момент. Отново усети стегнатото му, мускулесто тяло върху своето. Силите й внезапно се върнаха. Тя рязко отлепи устни от неговите и впи зъби в брадичката му.

Джон за втори път я хвана за косата и дръпна главата й назад. Тя простена от болка. Заблъска го яростно и когато успя да се освободи, той избухна в смях. Държеше я здраво за косите, малко отдалечена от него и със свободната си ръка полипа раничката от острите й зъби. Погледът му беше трескав. „Той е луд! — помисли Кати съкрушена. — Не мога да избягам от него.“

Той я дръпна силно назад и с бързо движение разкъса черната й рокля по цялата й дължина. Кати беше толкова ужасена, че не можа да помръдне. Джон отново я сграбчи в силната си прегръдка.

— Имаш прекрасно тяло, скъпа моя — гласът му беше дрезгав и възглух. — Прекалено хубаво, за да го криеш под тази отвратителна рокля. Искам да те видя цялата.

Тя цялата трепереше. Досега Джон се бе държал нежно и почтено с нея. Какво го бе променило? Как бе възможно да прави с нея такива ужасяващи неща?

— Моля ви, умолявам ви — стенеше тя. — Пуснете му да си отида.

Обезумяла, тя протягаше ръка, опитвайки се да вдигне нагоре разкъсаната си рокля. Но той пак я притисна, този път така, че да не може въобще да помръдне. Единственото нещо, което усещаше от себе си, бяха очите. И от тях се стичаха едри сълзи, без тя да издава нито звук.

Джон изтръгна парчетата плат от ръцете й и ги хвърли обратно на земята. После прокара ръка по гърба й. Наслаждаваше се трепетно на нежната й кожа. Тя го погледна в очите и той я целуна. Кати не отдръпна устните си. Ласките му отнемаха силите й, а Джон бе толкова опитен, че тя дори разтвори устни. Той моментално ги облада, както смяташе да обладае и нея. Страстта му нарастваше и целувките му ставаха все по-настойчиви и властни. Желанието му започна да завладява и нейното недокосвано досега тяло.

— Умолявам ви — извика Кати за пореден път, когато той отново впи устни в нежното й рамо. — Моля ви! Не можете да ме гледате и да се допирате до мен така, това може да прави само един съпруг.

Джон отстъпи леко назад и гръмко се разсмя.

— Боже, колко си наивна, мъничка моя — каза той. Опитваше се да спре смеха си. — Аз те искам и ще те имам. Ако е необходимо, ще се преобразя в твой съпруг, просто за момента.

Той не изчака да му отговори. Прегърна я, направи две крачки и с едно единствено бързо движение я хвърли върху леглото. Преди тя да успее да издаде звук, той легна върху нея, закри устата й с ръка и зашепна в ухото й:

— Не се опитвай да избягаш от мен, сладка моя. Аз съм господаря тук, а ти скъпа моя, си моя собственост. Няма кой да ти помогне, а аз няма да те пусна, докато не ми позволиш да те любя. Много те желая и само, ако се отпуснеш, ти също ще ме пожелаеш.

Джон махна ръка от устата й, но преди тя да проговори, той отново я зацелува, този път тъй диво, че тя не можеше повече да мисли. Разтваряше устните й и проникваше дълбоко навътре. На Кати й се стори, че ще я погълне. Тежкото му тяло я притискаше към мекия, пухен дюшек и тя усещаше напрегнатите му мускули.

Той освободи ръцете й под тялото си, но тя не го удари. Дори в състоянието, в което се намираше, Кати си даваше сметка, че не може да се бори с него. Не можеше да го отклони от намеренията му. Един поглед към лицето му я убеди в това. Връщане назад нямаше. Той изглеждаше безумен. Държеше я здраво, галеше гладката й като сатен кожа, тя усещаше горещите му целувки по гърдите си и дразнещите движения на езика му.

Дишането му се учести. Той лекичко захапваше устните й и нежно ги смучеше. Изведнъж някак си се изпъна и страстта му стана по-различна. Търсещите му ръце докопаха най-после голото й тяло.

Кати се вдърви. „Господи — ридаеше в себе си, — как да избягам от този демон?“. Нямаше изход. Той вдигна глава и издърпа нагоре ръцете й. Тя го погледна умолително. Лицето му беше потно. Очите му потъмняха и плувнаха във влага. Той мълчаливо я прегърна, спря да се движи и се взря в изплашените й очи. Тя мърмореше почти в несвяст:

— Това не може да ми се случи!

— Млъкни! — заповяда й Джон. — И ме слушай!

Кати притихна. Промяната в гласа му я стресна. Той улови погледа й и сега зашепна много нежно:

— Мога да те обладая веднага и ще се почувстваш много нещастна. Зная, че първия път може доста да те боли, ако не ми помогнеш. А сега, бъди добро момиче и ми помогни. Ще бъда много нежен, ако не се противиш.

Странният блясък в очите му гаснеше. Все още дишаше тежко, но вече по-равномерно и не беше така настойчив, както преди малко. Тя разбра, че е обречена.

Беше прикована към леглото от мъж, два пъти по-едър от нея, страстно възбуден и решен да я обладае. Можеше да се бори и тогава той щеше да стане груб и да я нарани. Можеше да го остави да прави с нея, каквото си поиска, и тогава той бе обещал да бъде нежен. Можеше да избере едно от двете. Нямаше никаква надежда да я пожали и освободи — в това беше абсолютно сигурна.

Джон напрегнато я гледаше. Тя знаеше, че очаква отговор от нея.

— Ще опитам — прошепна Кати. — Но… — тя замълча.

Не можеше повече да разсъждава. Нямаше защо да се страхува да не й се случи това. Беше дала съгласието си.

Джон се усмихна. Усмивката му бе ленива, топла и интимна. Тялото му се освободи от напрежението.

— Толкова те желая, Кати — шепнеше той страстно, — не искам да ти причиня болка.

Сега вече Кати не знаеше какво ще последва. Джон я галеше с любов и целувките му бяха ласкави и успокояващи. Нямаше защо да бърза. Тя бе приела условията му и той ще удържи на думата си. Колкото и силно да я желаеше, щеше да бъде нежен и внимателен.

Шепнеше нещо в ухото й. Тя се опита да го разбере, но не можа. Беше нещо безсмислено. Тя неволно се отпусна под нежните му ласки.

— Прегърни ме — промълви той.

Кати обви ръце около широкия му гръб, сякаш само бе чакала да я помоли. Целувките му предизвикваха непознати усещания. Тя се почувства слаба. Обземаше я някакво чувство, различно от страха. Усети, че го милва по гърба. Ръцете й се спускаха надолу, докъдето се осмеляваше. Чу го да се задъхва от удоволствие и това я насърчи. Главата й се замайваше. Забрави коя е и къде е. Опита се привидно да се бори със собственото си чувство, но не успя. Тя също го желаеше!

Ръцете й го притискаха. После осъзна, че отвръща на целувките му. Разтвори устни да поеме настойчивия му език. Той внимателно и умело проникна в нея. Заля я топла вълна. Джон се наслаждаваше на удоволствието й. Той я милваше нежно като опитен любовник.

— Скъпа — стенеше той, — обичай ме!

И Кати бе увлечена от мощна вълна на страст.