Карол Франц
Катрин (22)

Двадесет и първа глава

Разходката из Париж с Джон се различаваше безкрайно много от обиколките, които беше правила с госпожа Даниълс и Торн. Повторното разглеждане с Джон й разкри топлотата и веселието на хората и града.

Французите бяха трудолюбиви и сръчни хора, влюбени в музиката и развлеченията. Кати не беше виждала преди вино да се лее толкова щедро и сега се запита, дали пък духът на хората не беше отражение на огнения дух, който изливаха в гърлата си при всяко хранене.

Тя се научи да изпитва удоволствие от виното. Джон беше изтънко запознат с различните марки и знаеше кое е подходящо за дадено ястие. Дали поради виното или доброто настроение и непрекъснатото му внимание, но Кати се чувстваше безгрижна като дете.

Радваше се, че си беше оставила време за Джон преди да отговори на предложението му. Взимаше участие във всички негови начинания с ентусиазъм. Той беше нежен, любезен и грижовен и тя откри, че притежава остроумие, което можеше да я накара да избухва в смях. Той също се смееше, отдавайки се на очарованието на мига.

Още в Сийл Харбър Джон я беше научил да танцува и макар че беше танцувала само веднъж — на празненството след края на войната, сега тя искаше музиката да не спира никога. Харесваше й да бъде в прегръдките му и той умело да я води под звуците на мелодията, а тя да усеща силното му тяло.

Тя се присмиваше на слуховете, които тръгнаха за двамата богати американци, мислейки си колко глупави изглеждаха измислиците в сравнение с истината. Държаха се като двойка, която току-що се е запознала.

След многобройните любовни нощи, които бяха имали преди, Кати недоумяваше защо Джон сега не прави никакви опити да я люби.

Той нежно я целуваше, докато танцуваха, но нито веднъж не позволи на страстта си да го заслепи и да победи волята му. И той като нея се радваше на новата им близост. Желанията можеха да почакат.

Изминаха почти шест седмици от заминаването на госпожа Даниълс и Торн за Шотландия. През това време те двамата с Джон се сближиха истински. Той не спомена нищо за любов, но и тя самата не продума за чувствата си. Всеки проявяваше загриженост за другия и двамата се радваха на това. Бяха оставили събитията да следват естествения си ход.

В деня преди очакваното завръщане на госпожа Даниълс и Торн Джон отведе Кати в провинцията.

— Последния си ден сами трябва да прекараме на спокойствие — каза й той на излизане от хотела.

Грееше слънце и времето беше топло. Едва ли можеха да желаят по-добър ден за пикник. В кухнята на хотела им бяха приготвили кошница с обяд и Кати се вълнуваше като дете. Никога не беше ходила на пикник, но не се съмняваше, че ще бъде прекрасно.

Отдалечиха се доста от града и когато намериха самотна поляна, заградена от дървета, решиха, че са открили мястото.

В единия й край имаше малко, кръгло езерце, оградено от мъхове, над което бяха надвиснали върби. Въздухът беше свеж и миришеше приятно. Кати усети как сетивата й се събуждат.

Джон разпрегна конете и ги пусна да пасат. Двамата с Кати постлаха одеяло. Той беше необичайно мълчалив и тя се учуди дали не го тревожи нещо.

— Случило ли се е нещо, Джон? — попита го тя.

Джон седна върху одеялото и я придърпа до себе си. Лицето му имаше сериозно изражение.

— Трябва незабавно да вземем решение, Кати — започна той. — През последните шест седмици бяхме непрекъснато заедно. Ще се омъжиш ли за мен или не. Ако отговорът ти е не, бих искал да го науча веднага. Имам дела, които ме очакват и скоро трябва да се върна в Америка.

Кати се изненада на категоричността му да получи отговор веднага. Не можеше да разбере как такъв силен мъж може да бъде толкова неуверен в себе си. Не беше сляп! Трябва да се е досетил, че тя мисли за него.

— Джон — прошепна тя и се притисна към него, — все още ли ме желаеш?

Тя се сгуши в прегръдките му. Той я притисна здраво, без да си дава сметка, че ласката му е болезнена. После впи устни в нейните и й даде много по-добър отговор от словесния. Беше се въздържал прекалено дълго време. Беше се държал мило и търпеливо, но търпението му вече се изчерпваше. Целувките му изгаряха устните й, а при милувката на топлите му ръце по тялото й, тя потръпна. Желаеше тази жена повече от всяка друга на света. Беше контролирал дълго страстта си, но не можеше да чака повече. Тя разтвори устни и простена. И тя беше чакала, дълго и с копнеж.

Желанието й растеше колкото повече той я притискаше към себе си. Усещаше трепета на ръцете му, а той я целуваше толкова настойчиво, че я караше да се притиска до него и да се отдава на слабостта си. Джон шептеше и целуваше шията, раменете, гърдите й. Повтаряше името й отново и отново, а гласът му трепереше.

Тя беше взела само едно-единствено решение — никога повече да не се подвежда от повика на тялото си. Искаше първо да се омъжи. Но всичките й добри намерения някак останаха на заден план, забутани някъде далеч назад в съзнанието й от надигащата се страст.

Джон наклони Кати, докато тя полегна върху свежата трева и започна да разкопчава роклята й.

— Помогни ми — стенеше той. Очите му бяха влажни от напиращото желание, а дишането му насечено. — Кати — прошепна той напрегнато, — желая те отчаяно. Искаш ли да се любим?

„Какво ли ще направи, ако кажа не?“ — помисли си тя мигновено. Но тъй като нямаше такова намерение, тя го придърпа надолу към себе си и прошепна:

— Да.

Страстта погълна и двамата. Тялото се извиваше в ръцете му. Допирът на голите им тела ги отнесе в някакъв друг свят, където съществуваха само те двамата. Джон се беше загубил в бурното си желание. Не можеше изобщо да мисли. Настъпателността му бе посрещната с отворени обятия. Бяха преживели дълги месеци самота и въздържание и сега нищо друго нямаше значение освен удоволствието, което си доставяха взаимно. Телата и душите им се сляха и нямаше съмнение, че общуват на езика на любовта.

Лежаха по гръб с лица, обърнати към слънцето, с надеждата, че лъчите му ще задържат топлината, която бяха събрали. Бяха се любили всеотдайно и се чувстваха изтощени. Бурята от чувства беше заменена от сладко спокойствие. Телата им бяха укротени.

Кати се зави с единия край на одеялото. Тя си оставаше все така срамежлива. Докато се любеха, Джон бе целувал всяка част от тялото й, но сега голотата я смущаваше.

— Ела — подкани я Джон. — Хайде да поплуваме. Езерото е много примамливо.

Тя се поколеба и той я дръпна.

— Ако не ти се иска…

— Мисля, че ще бъде чудесно — каза Кати. — Но не мислиш ли, че преди това трябва да си облека ризата? — и му отправи въпросителен поглед.

— Защо е необходимо? Имаш красива фигура, пък и аз вече съм я виждал. Няма нужда да я прикриваш — Джон се усмихна.

Кати също му се усмихна в отговор и двамата се гмурнаха в леденостудената вода. Беше като сблъсък между огън и лед, но им подейства много освежаващо. Бяха като деца — пръскаха се и се заливаха от смях. Радваха се, че са заедно. Джон притисна Кати и я зацелува, докато дъхът й спря. Той имаше прекрасно, мускулесто тяло и тя изпитваше удоволствие да плъзга ръцете си по него. Джон се задъхваше от удоволствие.

— Ако не престанеш, обич моя, няма никога да излезеш от водата — каза той през смях.

Кати се стресна и моментално отдръпна ръката си, но Джон я улови и пак я върна на мястото й. Погледите им се срещнаха и Кати отново усети топлина отвътре, независимо от студената вода.

— Обичаш ли ме, Кати? — промълви той.

Тя не му отговори. Въпросът му беше неочакван и тя не посмя да признае гласно любовта си, защото бе сигурна, че не е споделена. За нея нямаше никакво съмнение, че Джон харесва близостта й и че го привлича физически, но нито веднъж, дори във вихъра на страстта си, той не беше продумвал за любов.

Тя се отдръпна тъй рязко, че го разтревожи. Скочи на крака, изтича до дрехите си и започна да се облича. Лицето й пламтеше, а ръцете й потреперваха. Трудно й беше да намъкне върху себе си роклята, която Джон така ловко бе съблякъл. Той се приближи до нея. Върху лицето му се изписа учудване.

— Къде сгреших? — попита той.

Тя беше откликнала на ласките му, а беше и сигурен, че шестте седмици, прекарани заедно, й донесоха радост. Какво лошо имаше във въпроса му? Дали пък не й бе невъзможно да го обикне? Джон пренебрегна рязкото й отдръпване с мисълта, че никога не ще я разбере.

Когато и двамата бяха облечени, Кати извади обяда. Не й се ядеше точно в този момент, но сервирането на мекия хляб и сиренето й създаде някакво занимание. Така не трябваше да го гледа в очите.

Тя замълча и Джон й предостави тишината, която желаеше. Няколко пъти той похвали виното и тя се съгласи, че е превъзходно с пресилен ентусиазъм.

Когато не можа повече да понесе мълчанието помежду им, Джон се изправи, вдигна и нея на крака, закова я пред себе си и поиска обяснение за внезапната смяна на настроението й.

— Какво ти става? — попита той с бляскащи от гняв очи. — Не казах нищо обидно, но ти се ядоса. Защо?

Кати извърна глава, за да не го гледа в очите, но той я хвана за косите и я обърна към себе си.

— Искам да знам защо, Кати — настоя той. — Не искам да гадая причините — нито сега, нито занапред. Предполагам, че имаш някаква причина и бих искал да я науча.

Кати усети напиращите сълзи, но ги сподави. Нямаше защо да плаче, но се натъжи. Дали поради несподелените си чувства или от объркване, че не е в състояние да ги скрие, не можеше точно да разбере. Но каквато и да бе причината, тя виждаше, че Джон е ядосан и няма да я пусне, докато не получи отговор. Тя събра кураж и отвърна на погледа му.

— Мисля, че се смущавам от невъзможността да ти отговоря, Джон — започна Кати. — Не знаех, че това те интересува. Трябва ли да те обичам, за да се оженим?

Светлината в очите му потъмня и тя разбра, че този отговор не му хареса. Той я прегърна и я задържа така няколко минути. Когато я освободи, беше отново спокоен.

— Не — отговори Джон. — Не е нужно да ме обичаш, за да се оженим. Повечето бракове се сключват без любов и от двете страни. Няма значение.

Той събра остатъците от храната, впрегна конете и качи Кати във файтона, нает специално за тяхната екскурзия.

Какво искаше да й каже с думите, че повечето бракове се сключват без любов? Дали имаше предвид, че той я обича въпреки нейното безразличие? Дали не очакваше от нея утвърдителен отговор, само за да може и той да й признае любовта си?

Кати не можеше да проникне в мислите му. Пътищата на съзнанието му й бяха непознати. Достатъчно я измъчваха опитите да прави изводи от собствените си объркани разсъждения, нямаше да й бъде възможно да разгадава скритите му помисли.

До града пътуваха в мълчание. Пред вратата на нейния апартамент Джон я прегърна нежно.

— Иска ми се да имам право да те прегръщам винаги, когато почувствам желание — прошепна й той. — Няма да чакам вечно. Ще се погрижа сватбата да стане до една седмица — преди да си променила решението си. Допускам, че би могла да прецениш, че не съм достатъчно добър за теб. За едно нещо обаче можеш да бъдеш сигурна — ще те направя щастлива. И — кой знае? Може пък да се влюбиш в мен. Чувал съм, че се случвало много често.

Той лекичко я целуна и продължи по коридора към стаята си. Не й беше дал възможност да му се противопостави по въпроса за женитбата. И, слава Богу!

Кати лежа в леглото часове наред. Опитваше се да разгадае думите му. Беше намекнал за някакви чувства към нея и й беше обещал да я направи щастлива. Нямаше какво повече да я спира. Щеше да се омъжи за него и най-вероятно той щеше да се влюби. Беше доловила отблясъци на по-дълбоки чувства в погледа му в моментите, когато не успяваше бързо да ги прикрие. Нямаше съмнение, че интимните им контакти бяха вълнуващи; нямаше да започнат семейния си живот без нищо. Всъщност, присъствието на Торн напълно отхвърляше подобна възможност. Те двамата с Джон вече имаха свое семейство, така че бракът им щеше да бъде сполучлив.