Карол Франц
Катрин (14)

Тринадесета глава

Кати се събуди от шум пред вратата й. Огледа се наоколо: не знаеше къде се намира. Трепереше, но въпреки студа тялото й беше изпотено.

Изведнъж си спомни какво се бе случило и й се доплака. Дръпна едно одеяло от леглото, наметна се и отиде да види какво става. Пред вратата беше оставена топла вода. Зачуди се дали госпожа Бейтс и Джесика коментират положението и дали й съчувстват. Всъщност, нямаше значение. Истината беше една — животът й отново бе взел драматичен обрат.

Реши да се възползва по най-добрия начин от създалата се ситуация. Смяташе да оцелее, дори ако трябва да стане любовница на Джон и да понася прикрития присмех и упреците на госпожа Бейтс и останалите от прислугата. Нямаше да е за дълго, със сигурност щеше да намери начин да избяга и да състави план за бъдещето си. А дотогава щеше да се подчинява.

Мисълта за гореща вана я оживи и тя бързичко я издърпа иззад паравана. Отключената врата я изненада. Взе кофите, напълни ваната и се отпусна в нея. Водата я освежи и поуспокои. Лежеше и се наслаждаваше на топлината. Така се бе замислила, че не чу кога вратата се е отворила. Още преди да осъзнае, че не е сама, тя се потопи колкото можеше по-надолу в изстиналата вода и погледна към натрапника.

Пред нея стоеше Джон. Беше напълно облечен и спокоен.

Кати долови свежата миризма на одеколона му за бръснене. Беше специфично мъжка миризма и някак си му подхождаше. Той пъхна ключовете си в джоба и й се усмихна.

— Надявам се, че нямаш намерение да останеш там по-дълго — и посочи ваната. — Имам други планове за вечерта.

Кати отбягваше погледа му. Тя се вторачи във водата и започна да се търка усилено. Джон продължи да я гледа.

Започна да мръзне и се надяваше Джон да си тръгне, за да може да се облече или поне да се загърне в пухеното одеяло. Но той не помръдваше. Кати затрака със зъби от студ.

Джон отиде до огъня и хвърли две цепеници. После го разръчка с ръжена, да се разгори. Обърна се и се вгледа в нея, като че ли я виждаше за първи път. Бе измила отрязаната си коса преди да влезе във ваната и я бе подсушила с кърпата. Сега тя падаше на меки къдри около главата й.

— Свърши ли? — попита Кати смело. — Току-що видя как се къпя. А сега, сър — продължи тя гневно и уверено, — ако нямаш нищо против, бих искала да изляза от ваната и да се облека. Разбира се, ако ми дадеш нещо за обличане. Или трябва да стоя само в леглото?

За нейна изненада Джон се ухили и се запъти към вратата. Открехна я и отново се обърна назад.

— Чакам те долу в трапезарията след десет минути, в противен случай ще се кача тук и Бог знае кога ще можем да вечеряме. Ясен ли съм?

— Да — отговори Кати бързо. — Ще сляза колкото мога по-бързо. Но какво да облека?

Джон внесе някакъв пакет, остави го върху леглото и излезе от стаята.

Кати бързичко се измъкна от ваната и приближи до огъня да се изсуши. Стопли се и се почувства по-добре. Почти се радваше, че ще вечеря долу с Джон, както той желаеше. Не беше яла цял ден и умираше от глад. Емоционалното напрежение от изминалата нощ и сутринта се бе стопило. Следобедният сън й бе възвърнал силите и решителността. Беше преживяла една трагедия, но беше останала жива. Да бъде любовница и затворничка на Джон в тази къща едва ли щеше да бъде толкова болезнено, както до сега.

Разкъса пакета, оставен от него. Вътре имаше всичко необходимо — от дантеленото сатенено бельо до красивата синя копринена рокля с малка якичка от кадифе. За първи път имаше толкова красиви дрехи. Докато разглеждаше нещата с възхищение, тя се питаше кога Джон е намерил време да й ги купи. Стояха й като излети. Не би могло да е през деня — вратите бяха затрупани от сняг и още няколко дни нямаше да могат да се отворят. Нима всичко е било предварително планирано? Наистина ли дълго бе обмислял перспективата тя да му стане любовница?

Единственото обяснение бе, че той е решил съдбата й отдавна и нейното невинно, но много глупаво посещение в стаята му миналата нощ само бе ускорило нещата.

Кати се облече бързо. С нетърпение усети допира на скъпите дрехи. Синята рокля чудесно се съчетаваше с цвета на очите й. Корсетът й стоеше като излят. Роклята беше силно вталена, а от кръста надолу падаше на меки гънки. Очевидно бе шита за много женствена фигура. Кати застана пред огледалото и започна да й се любува.

Погледна лицето си. Косата й ситно се къдреше покрай ушите и омекотяваше чертите на лицето й. Изглеждаше много женствена. Винаги бе обичала дългите си, копринени букли, но като прислужница беше длъжна да ги прибира на тила и така тяхната златиста красота се губеше до голяма степен. Късата прическа бе оживила лицето й. Естествената й руменина изпъкваше още повече, а очите й блестяха.

В пакета нямаше обувки. Кати се учуди защо. Джон беше взел единствения й чифт. Провери отново. Наистина нямаше и тя тръгна без обувки към трапезарията.

Въпреки студа навън, в къщата беше топло. Кати забеляза, че всички камини са запалени, горяха и двата полилея в дневната и трапезарията. Изпита леко вълнение при мисълта, че Джон е положил усилия да направи двете помещения уютни и приятни.

Масата беше сервирана за двама. Приборите бяха поставени в началото на трапезата и на мястото в дясно от него.

Дали Джон възнамеряваше да се храни всеки път с нея? Рязката смяна на положението й я обърка. Как ли щеше да се чувства, когато й сервираше някой, който до вчера й е бил равен или дори по-високопоставен, някой, с когото заедно са сервирали същата тази маса? Бузите й пламнаха. Усети, че смелостта я напуска и забърза обратно към стаята си.

— Един момент, млада госпожице — извика Джон, появявайки се иззад завесите на големите прозорци, откъдето бе гледал снега. — Къде възнамерявате да отидете?

Кати се обърна и срещна проницателните му сини очи. Тя просто прие предложената й ръка и се остави да я заведе до мястото, определено за нея. Седна със сведен поглед и замълча. Джон я съзерцаваше няколко минути, после я хвана за брадичката и повдигна главата й.

— Толкова си красива, любима — каза той. — По-красива от всякога — той погали меките къдрици. — Косата ти е прекрасна, а ти, ти си най-обичната ми собственост.

Кати се разгневи, но не продума. Сърцето й тупаше лудо, но по-скоро от комплиментите на Джон, отколкото от страх. Тя позволи на една едва забележима усмивка да се появи върху устните й и отговори.

— Благодаря… сър.

Вечерята сервира госпожа Бейтс. Тя се справи бързо и с умение, като нито веднъж не си позволи да погледне Кати в очите. Когато постави върху масата всичко необходимо, тя дискретно се оттегли.

Кати усети, че отново се изчервява. Докато Джон я отвеждаше на мястото й, странна топлина плъзна по тялото й. В началото бе решила да се държи като дама, поканена от Джон на вечеря, а не като прислужница. Той бе постъпил така и предната вечер, въпреки че тя бе сервирала. Единствената разлика сега бе, че бяха сами, тя беше облечена като дама, а не като прислужница, и не бяха в кухнята. Но се чувстваше нервна, ръцете й трепереха и като че не бе на мястото си.

На два пъти се опита да обслужи Джон, но той само се усмихна и й поднесе сребърните съдове да си сипе. Беше й неловко в новата си роля. Струваше й се невъзможно да преодолее свенливостта си и присъщата си несигурност. Трябваше й дълго време. Просто не бе родена за любовница, особено на Джон.

Същата вечер Кати реши, че ще остане в дома на този мъж до момента, в който би могла да се измъкне, но само ако има нещо сигурно пред себе си. Разбираше, че няма да е лесно да играе убедително ролята си в тези предрешени от него отношения. Дори мисълта за това я караше да потреперва.

Неволната й реакция не убягна от погледна на Джон. Той се радваше вътрешно на неочакваното съкровище, което бе открил в нейно лице. Тя беше красива и невинна, а той копнееше да намери точно това в една жена. След любовната им нощ той бе открил, че тя притежава повече, отколко бе очаквал. С нея можеше да забрави всичките си неволи. Отчаяно се нуждаеше от нея, не само защото страстно желаеше тялото й. Беше му необходимо присъствието й. Колкото и да се опитваше да се убеждава в противното, Джон беше самотен. Той бе млад и здрав мъж и имаше нужда от нещо повече от редките посещения на пристанището.

Той истински се упрекваше за начина, по който бе постъпил с Кати, но нямаше друг избор. Тя никога не би му се отдала доброволно, а той не би могъл да й предложи повече от това да му стане любовница.

Не беше прав наистина, но какво друго можеше да направи? Само така можеше да бъде сигурен, че ще бъде негова. Нарочно отряза косите й и разкъса дрехите й, за да я изплаши дотолкова, че тя да остане при него, докато премине първоначалното й смущение — всъщност до момента, когато нямаше да иска сама да го напусне.

Вечеряха мълчаливо. Когато привършиха, Джон й помогна да стане от масата, хвана я под ръка и я отведе в малкия салон до трапезарията.

— Можеш да седнеш там — предложи й той, като посочи единия от двата еднакви фотьойла.

Когато се настани, Кати си припомни предишния път, когато седеше на същия фотьойл — вечерта, когато той й бе подарил шнолите. „Не беше ли едва вчера?“ — помисли си тя тъжно. Толкова неща се бяха случили, които изместиха изпитаната тогава радост. Никога нямаше да й олекне. Всичко се бе променило.

Мислите се бяха изписали на лицето й. Тя погледна Джон и видя тъга и в неговите очи. Прокара ръка през косата си.

— Пак ще порасте — каза той нежно. — Освен това мисля, че така си много хубава. Съжалявам за всичко.

Той седна на другия фотьойл срещу нея. Замълча за момент. Кати се втренчи в огъня. Когато долови гласа му, той идваше от толкова далеч, като че ли не говореше на нея. Тя гледаше надолу, докато Джон й обясняваше нещо. Гласът му бе решителен и спокоен, но Кати не се интересуваше от това, което той й говореше. За нея то нямаше значение. Каквото и да се случеше, тя нямаше да се примири с такъв безнравствен живот. Единствената й грешка бе, че бе позволила на тялото си да откликне на увличащите му, опитни ласки. Беше изненадана от усещанията си, но не можа да сдържи настойчивото си желание. Като че ли в този момент бе изгубила контрола над себе си. Джон беше едновременно нежен и настойчив, а неговото умение бе стопило страха й.

— Ще ти хареса да бъдеш моя.

Тонът му на собственик беше дразнещ.

— Ако успееш да се отпуснеш, ще ти доставя истинско удоволствие. Мога да бъда безкрайно щедър, когато съм удовлетворен.

Той повдигна лицето й, за да я вижда, но тя се отдръпна. Не искаше да срещне погледа му.

— Какво ти става? — попита Камерън. — Мисля, че съм напълно честен спрямо теб. Какво повече можеш да искаш от мен?

Той се изправи на крака и придърпа Кати към себе си. Сега тя бързо го погледна, след което го удари с цялата си сила през лицето.

— Това е мнението ми за теб и твоето предложение!

Тя плю на пода и изтича навън от стаята. Искаше да му изкрещи, да го прокълне, да го принуди да разбере, че тя е свободен човек и не може да я задържи затворена под ключ. Не беше негова вещ, която да употребява и после да захвърли. Беше човешко същество, с чувства и желания. Как си позволяваше да я насилва, да й налага презрян и безчестен начин на живот? Майка й вече беше преживяла това. Кати си бе обещала да не го повтаря. Не желаеше да приема предложението му. Нито пък него самия. Искаше само да се махне от кошмара, който бе преживяла, да намери закрила и след време да го забрави.

Джон остана втрещен. Успя само да потърка зашлевената си буза.

— Тя е само една прислужница — мърмореше си той. — Предложих й неща, които никога не би имала. Защо, по дяволите, се дърпа така?

Ядосан, че не може да си отговори, той хукна след нея и я застигна до стълбите при крилото за прислугата. Хвана я за рамото и рязко я обърна към себе си.

— Ти, скъпа моя, имаш много да се учиш. Мислиш си, че ще те пусна да си отидеш? Е добре, трябва да те уверя, че съм те избирал дълго да запълниш празнотата в живота ми, а веднъж реша ли нещо, Господ ми е свидетел, то става.

Беше стиснал косата й и болезнено я опъваше.

— Имаш само един избор — да живееш с мен, докато ми омръзнеш. Ясно ли ти е? Отговори! — той изкрещя. — Погледни ме, дявол да го вземе!

Кати вдигна очи, сдържайки сълзите си. Беше го чула да й заповядва. Да, да й заповядва да стане негова любовница. Замълча. Наум го проклинаше за жестокостта му. Но нямаше да му позволи да я удари. О, не, не би му позволила.

Джон прие мълчанието й за съгласие. Хвана я за ръка и я отведе обратно в салона, където наля бренди в две чаши и й подаде едната. Кати я пое. Беше прекалено разстроена и несигурна, за да му откаже.

— За нашето споразумение — каза Джон с усмивка и вдигна чашката като при тост.

— Няма за какво да се споразумявам с вас, сър — отговори му Кати. — Ще остана тук с вас, понеже нямам друг избор. Но можете да бъдете сигурен, че при първа възможност ще избягам. Вие сте жесток и постъпвате непочтено. Иска ми се да ви затворят за това, което ми сторихте. Тогава може би ще разберете какво означава да бъдеш затворник. Не е приятно, повярвайте ми.

Кати отпи от силната напитка и дъхът й спря.

— Де да беше отрова — промълви тя достатъчно високо, за да може той да я чуе.

Джон се пресегна и грабна чашата от ръката й. Запокити я в стената. Думите й го вбесиха, но го увериха, че няма пред себе си марионетка, която да дърпа за конците според волята си. Тя щеше да се бори с него, но нямаше да спечели.

Той допи питието си, хвана я за лакътя и я отведе в хола.

— Тъй като аз заповядвам тук, бих искал да се оттегля, скъпа. Уморен съм и освен това копнея да те взема в прегръдките си.

Думите му й напомниха какво я очаква. Кати примигна. Беше му се отдала от неопитност, но втори път нямаше да загуби контрол върху сетивата си. Щеше да се подчини, но нямаше да отговори на страстта му, както предишната нощ. Щеше да бъде негова партньорка, но не и любима.

Джон я поведе мълчаливо по стълбите. Едва на последното стъпало той забеляза сълзите в очите й. Погледите им се срещнаха.

— Сълзите никога не помагат — каза той меко. — И освен това, ако помислиш малко ще разбереш, че всичко може да бъде както много хубаво, така и много неприятно. От теб зависи.

Той я прегърна и леко я целуна.

— Е, избра ли?

Кати преглътна сълзите си и мълчаливо влезе в спалнята му.

На следващия ден я преместиха от крилото на прислугата в стая, съседна на тази на Джон. Новото й положение не се оказа толкова смущаващо, колкото очакваше. Освен това бе открила, че може да се люби с Джон, без да отдава страстта си. А засега от това най-много се страхуваше.

Ако Джон отново я бе увлякъл в страстта си против намеренията й, щеше да се чувства унижена. Но тя достатъчно тежко бе изживяла слабостта си и си бе обещала, че никога повече няма да се остави да я увлече. Можеше да използва тялото й, но нямаше да позволи това да й доставя удоволствие.

Джон беше вложил цялото си умение да пречупи студенината й. Ако тя не бе споделила страстното му желание онази първа нощ, той моментално щеше да се откаже. Но реши, че с търпение и внимание ще успее да преодолее нейната резервираност. Знаеше, че ако не я беше предизвикал с действията си да се държи така, тя щеше да се поддаде на опитните му ласки. Запаси се с търпение. Положението, в което я бе поставил, нараняваше дълбоко изтънчената й чувствителност. Той трябваше да спечели доверието й, за да може тя да му прости обидата. А това можеше да стане, само ако не изгубеше търпение. Ако изобщо бе възможно, Джон реши, че именно той можеше да го направи.