Аманда Куик
Отдаването (21)

ГЛАВА 20

— Побързай и свали тези проклети бричове. Нямаме време за губене, ако искаме да спасим репутацията си. — Лукас отвори чантата, в която беше кехлибарено жълтата бална рокля. Той разгъна копринената дреха, докато каретата, която бе наел преди няколко минути, си пробиваше път през претъпканите улици.

— Правя всичко, което мога, Лукас. Няма нужда да ми се караш. Не е моя вината, че мъжките бричове се събуват толкова трудно.

— Ако сега смяташ, че ти се карам, трябва да знаеш, че е нищо, в сравнение с това, което ще се случи, когато нощес се приберем у дома.

Виктория изостави панталоните и обърна ужасена главата си. Трябваха й само няколко секунди, за да разбере, че той е бесен.

— Лукас, какво става?

— И имаш наглостта да ме питаш? След всичко, което се случи тази вечер? — Той свали набързо жилетката и ризата й, без да обръща внимание на голите й гърди. Бе твърде съсредоточен как по-бързо да я облече в женските й дрехи.

— По-внимателно, ще ми скъсаш роклята. — Тя промуши ръцете си през тесните ръкави. — Наистина, предпочитам да не ми крещиш. Прекарах много неприятна вечер.

— Твоята вечер не беше много по-неприятна от моята и бих желал да отбележа, че не крещя. Това ще се случи в домашна обстановка. Мили Боже, забравихме фустата.

— Не се притеснявай, никой няма да разбере, че не я нося.

— Но аз знам. И нямам никакво намерение да те пусна на бала у лейди Атертън без фуста.

— Да, скъпи. — Тя започна да се бори примирено с фустата. — Лукас, толкова се тревожех за теб тази вечер.

— Как, мислиш, се почувствах, когато те видях да слизаш от каретата пред „Зеленото прасе“? Нямаше да си в опасност, ако беше направила това, което си говорихме и за което те бях помолил. Ето къде сме сега. Сложи си наметалото.

Тя автоматично изпълняваше нарежданията му. В следващия миг Лукас отвори вратата и бързо я изведе навън. Тръгнаха по алеята, която водеше до градинската стена на Атертънови.

— Първо ще мина аз. — Лукас стъпи в една пролука и започна да се изкачва нагоре. След това се обърна, за да помогне на Виктория. — Мисля, че бричовете са по-удобни за прескачане на стени — измърмори той, когато краищата на роклята се омотаха около краката й.

Те скочиха върху чакълестата алея от другата страна на стената. Лукас разтърка крака си и огледа тъмните и пусти ъгли на градината.

— Най-страшното свърши — промълви той. — Ако някой ни види сега, единственото, което би могъл да си каже, е, че графът на Стоунвейл си губи времето със своята съпруга в най-тъмните градински ъгли. Не е много прилично, дори малко скандално. Хайде да влезем отново в къщата.

Виктория прокара ръка през късите си къдрици, оправи гънките на полата си и с едно изящно движение обгърна протегнатата ръка на Лукас. Не можа да потисне смеха си, докато той я водеше обратно към светлините и глъчката на балната зала.

— Няма нищо смешно, Вики.

— Да, милорд.

— Изглежда трябва да ви поступам — каза той.

— Да, милорд.

— Скоро ми бяхте намекнали, че съм се превърнал в консервативен и педантичен съпруг, но, мадам, вие още нищо не сте видели. Възнамерявам да ви покажа отсега нататък какво значи консервативен съпруг.

— Да, милорд.

Преди Лукас да успее да изрече още няколко заплахи, една позната личност ги забеляза от терасата.

— О, ето те и теб, Вики! — Анабела Линдууд извика радостно. — Радвате се на градината? Разбирам. Искаме да се срещнеш с лорд Ширтън. Берти каза, че има вероятност да получа тези дни предложение от него, така че искам да чуя твоето мнение.

— Моята съпруга не се занимава с оценки на вероятни съпрузи — каза Лукас. — Тя реши, че за нея вече е настъпил моментът да се държи по-изискано и като дама.

— О, скъпи — каза Анабела, — наистина ли се надяваш да я превърнеш в една нова Джесика Атертън или мис Пилкингтън?

— Не вярвам да стигнем чак дотам — промърмори Лукас. — Бихте ли ме извинили, виждам Тотингам до лейди Нетълшип. Интересно ми е да науча дали е прочел някакви новости по въпроса за наторяването. Поради известни причини тази тема е завладяла напълно съзнанието ми тази вечер.

Виктория изгледа Лукас, докато се отдалечаваше из балната зала, след което се обърна и се усмихна на Анабела.

— Прекрасно празненство, нали? — отбеляза Виктория, докато сваляше пелерината си, упътвайки се към широко отворените френски прозорци.

— Да, прекрасно е, но за да стане чудесно това празненство, най-много зависеше от лейди Атертън — засмя се Анабела.

 

Три часа по-късно Виктория седеше пред тоалетната си масичка и наблюдаваше своя съпруг, който крачеше напред-назад из стаята. Тя никога не го беше виждала толкова ядосан. Гласът му бе тих и заплашителен, а нервната му възбуда почти неконтролируема. Беше ясно, че е отишъл твърде далеч.

— Защо отказа да изпълняваш напътствията ми, Вики? Отговори ми, ако можеш. Казах ти да не напускаш балната зала при каквито и да е обстоятелства. Но не, ти не можеш да си позволиш да изпълняваш моите инструкции, чиято единствена цел бе да те предпазя. Ти трябваше да излезеш и да скитосваш по нощите при първата отдала ти се възможност.

Виктория се намръщи и отвърна:

— Какво можех да сторя, когато получих известие, че се намираш в опасност?

— Трябваше да направиш това, което ти бях наредил.

— Ти би ли останал, ако получеше такова известие? — каза Виктория, като се опитваше да смекчи гнева му.

— Това е другата страна на въпроса. Ти не трябваше да напускаш къщата на Джесика Атертън самичка и го знаеше много добре.

— Съжалявам, Лукас, но трябва да ти кажа съвсем откровено, че ако събитията можеха да се върнат назад, пак бих постъпила по същия начин.

— Ето и още едно доказателство, че като жена, за която се предполага, че е достатъчно интелигентна, ти явно нямаш никакво намерение да се учиш от грешките си. Колкото по-бързо приключим с едно среднощно или каквото и да е приключение, толкова по-добре. Но за теб това означава да започнеш да се оглеждаш за следващото. Добре, имам една новина за теб, Вики. За последен път прескачаш градинска стена.

— Моля ви, не правете прибързани изявления сега, когато сте подвластен на гнева си, сър. Успокойте се. Сигурна съм, утре ще осъзнаете, че при създалите се обстоятелства съм постъпила по най-правилния начин.

— Твоето гледище е твърде различно от моето.

— Не вярвам в това, Лукас. Знам, че съм толкова твърдоглава, колкото ти си предвидлив и затова мислиш, че в случая съм действала прибързано, но…

— В случая? — той я изгледа заинтригуван.

— Наистина, милорд. Аз не съм лоша съпруга.

Той се спря.

— Не съм казвал, че си лоша съпруга. Ти си неподвластна, своенравна и безразсъдна жена, която ще ме съсипе, ако не я науча да уважава бедния си съпруг.

— Аз те уважавам, Лукас — каза тя много сериозно. — Винаги съм те уважавала. Понякога не одобрявам действията ти и често ме дразниш, но те уверявам, че съм изпълнена с най-голямо уважение към теб.

— Да, ти ме намираш за твърде толерантен, нали?

— В повечето случаи.

— Това, естествено, те окуражава твърде много — процеди Лукас през зъби, като отново се обърна и закрачи през стаята. — Следващия път, когато не се подчиниш на указанията ми, ще си спомня, че си изпълнена с уважение към мен и ме намираш за твърде толерантен.

— В действителност от моя страна никога не е имало неподчинение, милорд.

— Така ли? — той закрачи и спря пред нея. — А какво ще кажеш за тази вечер? Не беше ли това акт на неподчинение?

Виктория се изпъна на стола и каза:

— Е, добре, това наистина може да изглежда така, като че ли съм се държала лошо, но аз никога…

— Поне да беше казала, че си го направила, защото ме обичаш.

Очите на Виктория се срещнаха с неговите и спалнята се изпълни с напрегната тишина. Тя се поколеба за момент, изкашля се леко и промълви:

— Вие сте напълно прав, милорд. Точно затова го направих.

— Мили Боже, не го вярвам! — Лукас беше шокиран и объркан, после клекна и обгърна краката й. — Кажи го пак, Вики! След всичко, което преживях тази вечер, аз заслужавам да чуя тези думи.

Тя се усмихна и с вълнение каза:

— Обичам те! Обичам те от самото начало! Вероятно още от нощта, когато се срещнахме у Джесика Атертън.

— Значи това е истинската причина, затова си тръгнала да ме спасяваш и затова не ми позволи да убия лейди Рикот, както трябваше да направя. Ти ме обичаш! — Той обгърна ръцете й и я придърпа към себе си. — Моя мила съпруго! Толкова дълго време чаках да чуя тези думи. Мислех, че ще полудея от чакане.

— Мислиш ли, че ще дойде и това време, когато ще можеш да ми кажеш същите думи, Лукас? — Гласът й се приглуши от халата му.

— Мили Боже, обичам те, Вики! Мисля, че го разбрах в онази нощ, когато те заведох в странноприемницата да се любим. След това никога не съм желал друга жена, а и никога не съм желал друга така, както съм желал теб. Но всичко отиде по дяволите още на следващия ден, когато влязох в оранжерията и разбрах, че Джесика Атертън ти е казала истинския повод за нашето запознанство. Всичко, което осъзнах тогава бе, че тя ми струваше много повече, отколкото можеше да си представи. Искаше ми се да бичувам всички и всичко. Знаех, че няма да ми повярваш, че те обичам след онази нощ.

— Тогава не бях в състояние да приема обяснение в любов. Но ти можеше да го направиш и по-късно, Лукас.

— След това ти беше твърде заета да ми обясняваш, че би могла да направиш делово сдружение с мен. И така преобърна взаимоотношенията ни в съдружие, че аз се отчаях. Единственото, което ме крепеше в тези трудни моменти, бе фактът, че ти никога не свали кехлибарения медальон.

Тя изглеждаше развълнувана.

— Медальонът? Аз никога не го свалих, защото той бе единственото нещо, което ми даваше надежда.

— Грешката е изцяло твоя. Ти беше толкова упорита — каза Лукас.

— Едва ли можеше да очакваш да ти се обясня в любов, след като научих, че си се оженил за мен заради парите ми. Освен това беше твърде зает да ми обясняваш, че няма да допуснеш да получа каквато и да е свобода, за да не се опитвам да те контролирам и направлявам. Ти искаше да се предам, Лукас.

— Аз те обичам до полуда, скъпа, и много добре те разбирам. Ти никога не допусна да използваш непозволени средства в нашата малка война и аз не бих могъл да те обвиня. Имаше моето уважение като противник, но аз гледах на теб преди всичко като на обичана съпруга, Вики.

— Много добре казано, милорд. — Тя го прегърна страстно. — О, Лукас, толкова много те обичам!

Лукас я целуна топло и нежно и продължи:

— Тъй като сме започнали да говорим, нека да изясним още един въпрос. Не се ожених за теб заради парите ти. Започнах да те ухажвам заради тях, но се ожених за теб, защото не можех да си представя, че мога да се оженя за друга жена. Мили Боже, бях влюбен в теб, Вики! Иначе как бих могъл да се омотая около една жена, която превърна живота ми в поредица от неприятности, ако не я обичах.

— Смятам, че това е вярно. Но нека не забравяме, че ти нямаше избор. Оставаше само единствено изрядната мис Пилкингтън, към която винаги можеше да се обърнеш в случай на нужда.

— Подиграваш ли ми се — каза той и я разтърси нежно.

— Никога! Дори не бих помислила да се подигравам на собствения си съпруг. Аз изпитвам дълбоко уважение към него. — Тя повдигна глава от прегръдките му. Очите й горяха. — Значи ли това, че ще престанеш да ме укоряваш за нощес?

— Не бъдете толкова самодоволна, мадам. Аз все още не съм свършил.

— Нима? Какво ще последва? Ще ме призовеш пред военен съд? Ще бъда ли лишена от моя сан и привилегии?

— Мисля — каза Лукас, — че просто ще те заведа до леглото и ще те лиша от дрехите ти. След което ще те любя, докато осъзнаеш по колко погрешен път си тръгнала.

Виктория обгърна с ръце врата му, докато той я носеше към леглото. Тя се усмихна мило и каза:

— Звучи прекрасно.

Смехът му бе дрезгав и изпълнен със страст. Той я сложи на леглото.

— Както обикновено, за тази част от нашия брак сме постигнали съгласие.

Той свали халата си и легна до нея напълно възбуден. Бързо се справи с дрехите й и легна върху нея. Кехлибареният медальон висеше на врата й и се опря в къдравите косми на гърдите му.

— Кажи ми отново, че ме обичаш, Вики.

— Обичам те и винаги ще те обичам! — Тя промуши главата си между дланите му и го целуна с всичката обич, която се бе събрала в сърцето й. — Ти си единственият мъж на този свят, за когото бих се омъжила. Кой друг мъж би могъл да обсъжда с мен проблемите на наторяването през деня, а през нощта да прескача градинската стена, за да ме води на забранени места? Ти си уникален, Лукас! А сега ми кажи още веднъж, че не си се оженил заради парите ми.

Ръцете му се увиха около главата й, докато я целуваше.

— Няма значение поради каква причина съм се оженил за теб, моя Кехлибарена лейди. Така съм се омотал в твоите примки, че никога няма да се освободя. Обичам те, Вики! Ще се справя с всяка стена или среднощно приключение, ако ми обещаеш, че ще ме обичаш до края на живота си.

— Имате моята тържествена клетва, милорд!

Тази нощ тя му се отдаде напълно.

Лукас се събуди през нощта, налегнат от поредната болка в крака. Помисли си, че няма да е зле да изпие една чаша порто, но преди да успее да стане, Виктория сложи ръката си върху бедрото му и започна да го разтрива. Той затвори очи, отпусна се и в следващия миг бе вече заспал.