Майк Гейл
Вечеря за двама (96)

аз

— Е, как се чувстваш като татко?

— Страхотно — отговаря Деймиан. — Толкова е хубаво, колкото си го представях. Същевременно е странно, че сега я има. Толкова се готвихме за нея и хоп! Ето я да рита с крачета и да пищи в реалния свят. Все още не мога да го повярвам, истинско чудо.

— Така е, Деймиан — потвърждава весело Изи. — Вече си баща за цял живот. Всичко е пред теб, особено с момиче. Преди да се осъзнаеш, ще е станала тийнейджърка, ще се затваря нацупено в стаята си, ще харесва пъпчиви момчета и ще слуша музика на максимума.

— Нямам нищо против силната музика, но момчетата ме тревожат. Вече казах на Адел, че Мади няма да има нищо общо с момчетата, докато не стане на двайсет… по-добре на трийсет години.

— Като единствения човек в тази стая, който все пак някога е бил момиче на подобна възраст — намесва се Изи, — позволи ми да ти разкрия, скъпи, Деймиан, че не съществува баща на този свят, който може да спре едно момиче, щом става дума за момчета, така че най-добре свиквай с идеята още отсега. Не съм дори сигурна дали моят татко търпеше Дейв в началото, но впоследствие се примири.

— Баща ти ме мислеше за много готин, докато не му съобщи, че ще се съберем да живеем заедно — засмивам се аз.

— Вярно е — потвърждава тя. — Татко дори ме предупреди, че ако заживея с Дейв, ще проваля всичките си шансове той да ме направи почтена съпруга. Каза ми: „Защо да си купува крава, когато получава млякото безплатно?“

В стаята влиза Адел с бебето. Изглежда по-зле и от Деймиан. Облечена е с тениска, хавлиен халат до земята, къси чорапки със семейство Симпсън и плюшени пантофи. Небрежната външност, както и тази на съпруга й, е на светлинни години от последния ми спомен — преди повече от година четиримата излязохме на вечеря и тя носеше доста секси черна рокля без ръкави на „Прада“ и през цялата вечер се притесняваше за косата си.

Деймиан поема бебето, а Изи и аз прегръщаме Адел.

Мади сумти в ръцете на баща си.

— Искате ли да я подържите? — пита той.

Изи кима и внимателно взима бебето. Налага ми се още веднъж да напусна стаята под претекст, че отивам за чаша вода.