Майк Гейл
Вечеря за двама (64)

чета

Имала тежък ден в училище и копнеела да прочете нещо, за да се разведри. Запазила „Тийн Сийн“ за след вечеря, защото обичала необезпокоявана да го изчете от корица до корица. Отдала се на това удоволствие в стаята си, легнала по корем на леглото с възглавница под брадичката и списанието, подпряно на дъската над главата.

Обичала да чете списанията, като отначало ги прехвърли от първата до последната страница и сетне се задълбочи в статиите и репортажите, привлекли вниманието й. Така че прегледала набързо съдържанието, писмата, малко от светските клюки, хороскопа и страниците за мода и грим. Когато стигнала до проблемните страници, прочела заглавието: „Нов подход към твоите съкровени изповеди на още повече страници“. Потърсила рубриката „Питай Адам“, но открила, че е сменен с нов душеприказчик, наречен „Дейв — Доктор Любов“. Прочела колонката ми и когато свършила, погледнала снимката най-отгоре на страницата.

В първия момент си помислила, че ме познава, но не можела да се сети откъде и тогава нещо в главата й прещракало. Изтичала в стаята на майка си и се заровила из гардероба, като хвърляла наоколо обувки и дрехи, докато намерила онова, което търсела — албум със снимки. Върнала се в стаята си и бързо запрелиствала страниците, докато открила снимката на млад мъж, прегърнал майка й през кръста. Сравнила я с фотографията в списанието. Сетне потърсила в редакционното каре името Дейв Хардинг.

Това било всичко. Намерила ме.