Майк Гейл
Вечеря за двама (63)

втренчвам се

Стигаме до „Макдоналдс“ и аз отново я питам дали не е променила мнението си за храната, но тя поклаща глава. Интересувам се да не е вегетарианка и Никола се засмива за пръв път, след което ми обяснява, че просто не е гладна. Предлагам й кафе или чай, или някаква друга напитка, но тя отказва. Кимам по начин, който, надявам се, изразява любезното разбиране, че всъщност няма значение. Понеже не знам дали наистина не е гладна или просто се прави на учтива, поръчвам Биг МаК, пържени картофки и млечен шейк с ягоди, в случай че промени решението си, както и моя сандвич с пиле.

Когато храната пристига, взимам таблата от момчето зад тезгяха и се оглеждам за свободни места. Ресторантът е препълнен, защото е обедно време. Посетителите са главно туристи, така че слизаме по стълбите и намираме сепаре в най-отдалечения ъгъл. Оставям таблата на масата и сядам, а Никола се плъзва на пейката срещу мен. Поставям сандвича, картофките и млечния шейк пред нея и подреждам своята храна пред мен. После двамата отново се гледаме втренчено, чудейки се какво да си кажем.

— Продължава да е странно, нали? — започвам, отваряйки полистироловата кутия с пилешкия ми сандвич.

Никола кима и фиксира пържените картофки. Може би все пак е гладна.

— Можеш да си вземеш, ако искаш. А може да изядеш и всичко. За теб е. — Засмивам се. — Нима мислиш, че смятам да изям две порции?

— Не знам.

Отхапвам парче от сандвича. Не мога да си спомня кога за последен път съм ходил в „Макдоналдс“. Предложих го на Никола импулсивно. Смятам, че „Макдоналдс“ е място, където момичетата на нейна възраст обичат да ходят. Съдейки по начина, по който тя се увлича по храната пред нея — топи картофите в кетчупа и преаранжира съдържанието на сандвича, като отстранява марулята и краставичките, разбирам, че съм направил сполучлив избор.

— Е? — казвам, след като преполовяваме обяда. — Мисля, че като ядем заедно, цялата работа не изглежда чак толкова странна. Сега сме просто двама души, които обядват, нали?

Тя кима полека.

— Сигурно е било голям шок за теб да ме видиш на страницата в „Тийн Сийн“.

— Не знаех какво да мисля — признава тя. — Беше като на кино.