Майк Гейл
Вечеря за двама (58)

правилно

Наближава десет часа, когато пристигам на работа. Предишната вечер толкова окъснях, мислейки за момичето с писмото, че на сутринта се успах, макар Изи да ме разбужда на няколко пъти със сериозното предупреждение, че ще закъснея, ако не стана веднага. Дори не спомена нежеланието ми да говоря с нея предишната вечер, което ме накара да се чувствам още по-зле. Знаех, че й дължа извинение, и когато излезе от къщи, набрах служебния й номер и оставих съобщение на телефонния секретар. „Аз съм. Как изобщо ме търпиш? Хайде да се сдобрим. Обичам те. Ще говорим по-късно.“

В редакцията ме чака гласово съобщение от Изи: „Жените имат много сложно отношение към телефона. Но интригуващият въпрос за читателките на «Фам» е какво мислят техните приятели за съобщенията, които намират в гласовата си поща. Обичайната дължина, срок до края на седмицата, моля. Между другото, аз също те обичам“.